Симеон Кателиев е роден в гр. Сливен през 1983 г., където завършва ПМГ „Добри Чинтулов“ със специалност математика. Споделя, че е израснал в театъра, сред актьори, режисьори, музиканти, художници, поети, тъй като баща му е актьор. Силен по математика, той е привлечен и от изкуствата, като в гимназията се занимава с поезия, музика, рисуване, участва в актьорска трупа. Кандидатства архитектура, като една добра комбинация между математиката и изкуството, но го приемат геодезия и през 2002 г. започва срещата с тази напълно непонятна му първоначално наука. Геодезията го увлича и започва работа по специалността още във втори курс. Изкуствата остават хоби, като все още се занимава с музика и фотография. „Не спирам да влагам творчество и креативност в работата си“, казва инж. Кателиев за себе си днес, когато вече работи в САЩ. Срещаме се ви с него след изявата му в американска професионална медия.
– Как решихте да заминете и защо предпочетохте САЩ за бъдещето си?
Вратата отвори случайна печалба от лотария за зелена карта. Решението беше много трудно, не е лесно да събереш семейството си в два куфара багаж и да литнеш отвъд океана в един буквално друг свят без абсолютно никаква сигурност. Рискът е голям и крие много неизвестности, въпреки че сега времената са различни, връщане назад винаги има, но както казва един приятел: „Стъпката назад е само за засилка“.
– Какво работехте в България?
Смятам себе си за добре реализиран специалист в България, това беше и една от причините за трудният ми избор да замина. Имам 12 годишен стаж по специалността и за този не чак толкова дълъг период успях да премина през много различни сфери и да натрупам много опит. Работил съм в най-различни области като: фотограметрия, картография, кадастър, строителство, инфраструктурно и инвестиционно проектиране, проектиране на газови мрежи и пр. Придобих правоспособност и членство в професионалните организации като КИИП и АГКК, които, знаете, са нужни за упражняване на професията. Занимавах се паралелно с оценки на недвижими имоти, консултантски дейности и частни проекти.
– По какво се различава днешната Ви работа от тази у нас?
При последният ми работодател в България, фирма Метрисис ООД, бях технически експерт в областта на инженерния софтуер на американската компания Bentley Systems. Тази работа много ми допадна, защото успях да приложа натрупания опит в имплементиране на тези системи в реална работна среда и комбинирането им с геодезически инструменти, наземни лазерни скенери и безпилотни летателни апарати (БЛА). Бих желал да използвам случая и да поздравя всички мои колеги и да им пожелая успех и много кураж!
Текущата ми работа е много близка до последната в България. Фирмата, в която работя, е представител и отчасти е притежавана от японския гигант Topcon.
– Днес работите в Positioning Solutions Company. На каква позиция сте?
Всъщност фирмата наскоро беше слята с още няколко по-малки компании под ново име Topcon Solutions Store, което разшири територията от 5 на 10 американски щата и на практика ни направи един от най-големите партньори на Topcon на континента. Моята позиция в компанията е Sales and Support Engineer и се занимавам основно с продажби и поддръжка на БЛА, лазерни скенери и системи за мобилно картографиране.
– Трудно ли се аклиматизирахте към американската среда?
Изключително трудно! Не бих могъл да кажа, че съм се аклиматизирал, това може би, ако някога се случи, ще е след доста години. В Америка съм едва от година и няколко месеца. Обстановка, храна, култура и езикова бариера, уредба …, трудно ще е да изброя всички препятствия, през които минава един нов имигрант. Слава богу, голяма част от тях успях да прескоча, благодарение на моето семейство, невероятните приятели и колеги, с които имам честа да работя!
– Как една компания с традиции приема млад български геодезист?
Предполагам трудно в началото, особено за току-що кацнал от друг свят. Наеха ме почти мигновено, заради опита ми в същата сфера и заради инженерния ми стаж. Гласуваха ми огромно доверие. Бяха търпеливи да изчакат да се освестя, така да се каже, въпреки че това стана много бързо, работата ми е изключително динамична. Само за няколко месеца прекосих страната многократно, бях почти постоянно в движение, посетих много градове и щати, бях на някои места, на които много американци никога не са били. Интересно, но не и лесно. Научих и видях много неща, но бях далеч от семейството. Прекарвах много повече време в самолета, отколкото вкъщи.
– Как изобщо американците приемат българите? Познават ли България, познават ли българските специалисти и ако да – с какво?
Това е строго субективно. Не бих казал, че българските инженери тук са изключително популярни с нещо. Може би не са толкова голям брой, колкото българите, които работят в транспортния сектор например. Работата ми налага всеки ден срещи с нови хора и фирми и аз не опитвам да скрия, а напротив, всяка презентация започвам с интродукция, представяйки себе си и откъде съм дошъл. Хората, които са работили с български специалисти, веднага откликват и винаги споделят много положителни отзиви!
– В какво специализирате?
Основно съм фокусиран към работата с безпилотни летателни апарати. Работата ми е свързана най-вече със среща с клиенти, на които да разясня технологията и да ги убедя, че тя ще бъде ефективна за тях и разбира се, да ги обуча как да я използват, когато я закупят. Често изнасям презентации на големи търговски и научни конференции в цялата страна. През изминалата година участвах в няколко много големи и интересни проекта, които бяха отразени от много големи медии, като Washington Post, например.
Работих съвместно със Световния фонд за защита на дивата природа (WWF) в проект за обследване на популацията на прерийни кучета в един индиански резерват в щата Монтана. Този проект беше филмиран и дори вървеше по кина и научно популярни канали.
Друг интересен и голям проект беше картографиране на един от най-големите голф шампионати в САЩ – PGA Championship в щата Уисконсин. След него, получих предложения за изпълнение на подобни проекти в Сеул, Южна Корея и Рио, Бразилия за картографиране на олимпийските игри тази година, където голфът ще бъде включен като олимпийски спорт.
– Какви са заблудите за дроновете? Какво знаем и какво не за тях?
Това е един бизнес, който придоби страхотни мащаби за много кратко време. Буквално за 2-3 години, той скочи от нулеви до милиардни приходи. Една технология, която се развива и прилага по-бързо, от колкото всичко до сега, особено в областта на геодезията. GPSи GNSSсистемите например отнеха много повече време, може би над 10-15 години и много по-бавно влязоха в приложение във всекидневната практика.
Дроновете обаче, колкото са полезни, толкова могат да бъдат и опасни, ако не се използват внимателно и по предназначение. Съществуват и такива за военни цели, които съответно носят и терористична опасност. Въздушното пространство на САЩ е най-сложното в света. Има хиляди летища, международни, военни, частни и т.н., с десетки хиляди полета на ден дори в рамките на един град като Чикаго например.
Регулациите в САЩ за използване на дронове са много рестриктивни. За да управляваш дрон, трябва да имаш лиценз за пилот на истински самолет и специално разрешително от Федералната администрация по авиация (FAA), което е много скъпо и отнема много време, за да се извади, като има и много правила, за това къде и при какви условия да летиш. И тук, когато правилата не се спазят, наказанията са много сурови. Наскоро една компания в Чикаго беше глобена от тази агенция с 1,9 милиона долара за управление на дрон в клас „B”въздушно пространство, т.е. в обсега на пътническите самолети.
– Бихте ли споделили малко повече за приложението на БЛА в геодезията и не само?
Първата стъпка беше въздушна фотограметрия. Няма съмнение, че безпилотните самолети и новите софтуерни технологии превърнаха тази доста скъпа и сложна наука в детска игра. Определено започнаха технологична революция, превъзхождайки класическите дистанционни методи във всяко отношение, цена, бързина, точност и пр. В последствие приложенията започнаха да никнат като гъби. Към днешна дата имаме потребители, които използват дроновете в строителство, земеделие и гори, контрол на активи, триизмерно моделиране, инспекция на сгради и съоръжения (мостове, язовирни стени, стълбове за високо напрежение, свлачища и пр.), реакция при бедствия и аварии, дори научни изследвания за животни и природни ресурси. Тук големи фирми като Amazon например или вериги за бързо хранене, започват доставки по домовете с дронове. Трудно е да изброя всички приложения и те се увеличават всеки ден. Бързината и лекотата, с която се изпълняват тези задачи, е несравнима, доста от които доскоро бяха изключително скъпи, невъзможни или много опасни, подлагащи хора на висок риск и изискващи скъпа апаратура.
– Къде сме ние в България по отношение на използването на новите технологии като БЛА? Как виждате бъдещето в България на тази технология? А в света?
В България имах честта да работя с най-новите технологии и мисля, че в тази гледна точка сме на световно ниво! Не само по наличието им, но и в капацитета за внедряването и използването им! По-голямата част от тези системи се разработват и произвеждат в Европа.
– Неизбежно е да Ви попитаме за приликите и разликите между българската и американската геодезическа действителност? Плюсове и минуси? Какво от България най-много липсва в американската среда?
Ами може би трябва да започна с това, че в САЩ по принцип понятието геодезия или „geodesy“ не е познато или е много слабо разпространено. Специалността съществува, но под много по-различни имена и форми от тези, в които ние влагаме в професията геодезия. Тук всичко е разделено и доста по-тясно специализирано, както и много по-практически насочено. Най-близката специалност е „Land Surveyor“, но това са предимно хората, които се занимават с полски измервания. Нашето образование (от УАСГ) тук може би отговаря на няколко отделни висши специалности, като Географски информационни системи (GIS), Фотограметрия, Картография и дори е доста по-близо до Civil Engineer (строителен инженер), от колкото Land Surveyor. Тук имах възможността да разговарям с преподаватели и професори в университети в тази област и останах изненадан, че всички тези неща се учат поотделно, защото смятам, че те са много тясно свързани по между си.
– Ако зависеше от Вас – какво бихте направили у нас за добруване на геодезистите?
Основните проблеми в държавата рефлектират неизбежно върху всеки един бизнес. Ако държавният апарат работи добре, добруването на всеки бизнес ще бъде подсигурено. Геодезистите винаги са в основата на всеки проект, но в България те винаги биват пренебрегвани и обезценявани. За нас парите все не стигат, а без нас няма как да се започне. Аз бих започнал с прозрачност в обществените поръчки и реформа във функцията на някой държавни звена и профсъюзи.
– Запознахте ли се с американската геодезическа общност? Какви са Ви впечатленията от колегите ви?
В сферата, в която работя, срещам много геодезисти, или по-скоро мерачи. Проблемът, който срещам тук, е прецизност. Голяма част от тези хора са преминали просто курс на обучение как да използват GPS инструмент например и нямат много теоретични знания. Разбира се, не мога да слагам всички под общ знаменател, срещал съм и изключително големи специалисти, но те бих казал са рядкост.
– Препоръчвате ли на българите – Ваши колеги, да търсят професионална реализация извън родината?
В САЩ определено има нужда от специалисти. Моята философия е, че човек не трябва да спира да се бори и да търси реализация и бъдеще, ако не е доволен от себе си или от средата си. Реализацията в чужбина не е лесна и винаги човек ще се чувства по-добре у дома. Никой никъде не ни очаква с разпънат червен килим, необходим е много труд и упоритост за доказване и реализация. Смятам нашето българско образование за достатъчно добро да ни постави на световния пазар, с голям респект към преподавателите от УАСГ!
– Може ли да говорим за българска геодезическа общност в САЩ?
Не знам да има такава. Запознах се с български колеги, които работят тук от много години в областта на геодезията и проектирането, но за общност не мога да говоря.
– Следите ли случващото се в България и в българската геодезия? Какво ви е мнението?
Опитвам се да следя до колкото ми е възможно. Мъчно ми е! Повсеместна корупция във всички форми на изпълнителната и съдебната власт до най-ниското стъпало. Говорейки за геодезията, нещата лесно могат да се оправят, трябват ясни правила, които да се спазват, и неголеми държавни инвестиции. За жалост обаче бизнеса в България е тотално прегазен и това е причина, повечето млади хора да търсят реализация навън. Убеден съм, че извън територията на страната в момента има повече българи, от колкото вътре в нея и ако тази тенденция продължи, скоро държава едва ли ще има. Според мен е необходима революция и/или много силна външна намеса.
– Сбъднахте ли Вашата американска мечта?
Никога не съм имал такава, това за мен е химера. Живот в Америка за мен и семейството ми не е бил самоцел. Имам мечти и не спирам да ги преследвам, САЩ е държавата, в която в момента пребивавам.
– И докато сме на вълна фразеологизми – какво трябва да направим, за да не си казваме повече „Хубава работа, ама българска”?
Ами може да започнем с това да спрем да си го казваме и после да се замислим защо бихме го казали. Основна черта от характера ни е да се оплакваме и да гледаме какво прави другият, вместо да действаме.
– И последно: Как ще ги стигнем американците?
Имаме потенциала да ги превъзхождаме многократно, няма нужда да се стремим да ги стигаме, те имат много за какво да ни завиждат!
