Проблемите са много, но трябва да се движим в правилната посока
През март инж. Златан Златанов бе избран за нов председател на Камарата на инженерите по геодезия (КИГ). Той е роден в София през 1962 г. Семейството му е с традиции в геодезията – баща му е проф. д.т.н. инж. Георги Златанов, дългогодишен преподавател в УАСГ, катедра „Геодезия“, и първият доктор на техническите науки в Геодезическия факултет. Майка му е родом от полския град Краков. След като завършва геодезия във ВИАС, днес УАСГ, през 1987 г., инж. Златанов работи в ОП „Софийски кадастър“, където участва в създаването на първата автоматизирана информационна система на кадастъра в София, под ръководството на инж. Милан Миланов. От 1990 до 1993 г. работи като технически директор в геодезическа фирма в гр. Тунис. От 1993 г. до днес е управител на фирма „Геокад 93“ ЕООД, първоначално ЕТ“Геокад 93“. През годините е бил член на Управителния съвет на КИГ и член на Управителния съвет на АГФ. |
Избран сте от колегията за председател на камарата. С какви чувства приехте тази позиция?
Общо взето с чувство, че трябва да вървим напред. От създаването на Камара на инженерите по геодезия, аз участвам по един или друг начин в живота на камарата. Въпреки че е създадена със закон, КИГ може и трябва да играе ролята на организация, която да обедини гилдията. Там членуват физически лица, т.е. тук не става дума за фирми, ръководители и т.н. Това е сдружение на колеги и като такова трябва да защитава интересите на всеки геодезист.
Какви са приоритетите ви? Какви са проблемите пред геодезистите в момента?
Ако говорим за приоритети, те са свързани първо с законодателните промени. В момента сме пред приемане на поправки в Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), които да позволят на правоспособните лица да издават скици и други документи, получени чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра. Според мен, това е стъпка в правилна посока. От една страна, ще бъде облекчена администрацията в Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), от друга, едва ли е тайна за някого, че това ще доведе до повече клиенти на правоспособните лица.
Проблемите пред геодезистите в момента са толкова много, че не знам дали ще мога да обхвана всичките. Много важно е първо да убедим обществеността, че кадастралната карта, в по-голям процент от случаите, показва проблемите, а не ги създава. За съжаление се шири мнението, че всички проблеми свързани с имотни граници, самостоятелни обекти и т.н. са в следствие от грешна кадастрална карта. Не може да се отрече факта, че такива проблеми съществуват. Но в общият случай, след внимателен анализ, се оказва, че всъщност кадастралната карта показва съществуването на проблем, а не го създава.
Друг голям проблем пред геодезическата гилдия е фактът, че в много случаи колегите от техническите служби в общините не искат да приемат, че има регулационни планове, които не са правилно координирани. Т.е. ако се анализира всеки квартал по отделно, ще се окаже, че всъщност всичко е наред.
Как ще работите с другите съсловни организации – секция Геодезия на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), Съюза на геодезистите и земеустроителите в България (СГЗБ), Асоциацията на геодезическите фирми (АГФ)?
До момента КИГ работи успешно с всички съсловни организации. Трябва да имаме предвид, че членовете на различните съсловни организации са в голям процент едни и същи. Ние не сме толкова голяма гилдия, че всяка съсловна организация да има членове, нечленуващи в останалите. Въпросът е кой и как защитава правата на колегията. Например АГФ защитава правата на работодателите в областта на геодезията. А те не винаги съвпадат с тези на членовете на КИГ. Но в крайна смета, целта е една – добруването на геодезическата гилдия.
Има ли чуваемост на решенията на Камарата от страна на МРРБ и АГКК – как ще работите с тях?
Трябва да призная, че с ръководството на АГКК в момента работим добре. Това пролича при участието в заседанията на Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление във връзка с измененията в Закона за кадастъра и имотния регистър. Мисля, че се представихме като един екип. Това не беше така в предходни подобни случаи. След приемането на измененията и поправките в ЗКИР, има идеи за организиране на семинари с участието и на представители на АГКК, за да може новите моменти в ЗКИР да бъдат обяснени и обсъдени с гилдията.
Предстои гласуване на второ четене на промени в ЗКИР. Доволни ли сте от предложените промени?
На този въпрос мога да отговоря когато всичко приключи. Засега мисля, че вървим в правилната посока.
Смятате ли, че ще има някакво раздвижване в работата на Националния съвет по геодезия?
Не мога да отговоря на този въпрос. Всъщност Националния съвет по геодезия не работи. Не мога да кажа кой и защо спъва работата на този иначе важен за развитието на геодезията орган.
Наясно ли са хората, че без геодезия няма бизнес или професията е недооценена?
За съжаление, нашата държава непрекъснато прави опити да докаже, че може и без геодезия. А то не може. Но има пропуски и при нас. Така и не беше създадена дългосрочна програма за развитие на геодезията. Все още няма възлагане за изработване на така необходимите Едромащабни топографски карти. Преди вече доста години имаше изработени пилотни проекти, но поне аз не знам да са публикувани някакви резултати. И работите няма да тръгнат, докато по света колегите използват най-нови технологии, а ние разместваме едни сини, червени и черни линии по разни планове от началото на миналия век. За да използваме новите технологии, които ще помогнат много за развитието на бизнеса, трябва да има заинтересованост, да има интерес от страна на бизнеса. А това започва от учебните заведения.
Не мисля, че професията е недооценена. Ако има подценяване, то се дължи на факта, че хората имат различни проблеми с имотите си, а ние все още не можем да реагираме бързо и адекватно. Надявам се, последните изменения на ЗКИР (ако бъдат приети) да позволят малко да се разхлаби административната примка около собствениците на имоти. Ако всичко предложено се случи, би следвало нещата поне около кадастралната карта да се случват по-бързо и ясно.
Къде е мястото на геодезията в обществото днес?
Като се замисля над този въпрос, стигам до извода, че мястото на геодезията е навсякъде. Като се започне с определяне на държавните граници, от там информацията за цялата инфраструктура и стигнем до имота на отделния собственик. Навсякъде тази информация се създава и поддържа от геодезисти. Всички инвестиционни проекти, като започнете от най-големите и стигнете от изграждането на барбекю в двора, навсякъде има геодезия. Така че геодезията има съществено място в обществото. Професията ни е чудесна и опитите тя да се обезличи няма да успеят.
Какво ще си пожелаете на себе си и на колегите?
Да сме живи и здрави. Пък лесно или трудно, в крайна сметка нещата ще се случат. Трябва да гледаме оптимистично на живота.
{module [180]}
