Геодезия

Изпълнителният директор на АГКК инж Валентин Йовев: Агенцията да върши работата си по закон


Инж. Валентин Йовев е завършил Геодезия, фотограметрия и картография в  Университета по архитектура, строителство и геодезия. След дипломирането си е работил само по специалността. От 10 септември т.г. е назначен на поста изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, като наследява длъжността от инж. Александър Лазаров. Бившият директор Александър Лазаров бе поканен за коментар на работата си в агенцията, но отказа да отговори на въпросите на сп. Геомедия, като се аргументира, че не споделя изказваните от списанието позиции.

 

– Преди да започнем да говорим за кадастър и геодезия, да уточним един важен несвързан с професията въпрос, който през последните месеци е поставян за всяко назначение в държавната администрация. Какво наложи смяната на директора на агенцията? Преди вас шефове на агенцията са били инж. Цветен Боев, който остава на поста 6 години, и вашият предшественик инж. Александър Лазаров, който работи през трудния период на световна финансова криза.

 

– Попитайте министъра на инвестиционното проектиране, който всъщност е работодателят на изпълнителния директор на агенцията. Аз мога да дам мое обяснение. Най-вероятно бяха оценени много фактори, но личните професионални качества на инж. Александър Лазаров не подлежат на съмнение.

На практика обаче имаме четири проспани години за развитието на кадастралната система. През периода са отчетени влезли в сила кадастрални карти, изработени при предишния изпълнителен директор инж. Боев. При него въпреки съмнения за нарушения, целият процес за изготвяне на кадастрални карти беше започнал и набрал необходимата скорост, но всичко спря рязко. Не бяха извършени дори необходимите нормотворчески дейности, които не изискваха финансов ресурс. Измененията в Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) не влязоха в сила, като станахме свидетели на лобистки текстове, които също се пишат на сметката на бившия изпълнителен директор – поне такива са подозренията. Внесеният от депутатите Лиляна Павлова и Николай Нанков вариант на ЗКИР през юли 2013 г. е същият, подаден от агенцията през октомври 2012 г., но изцяло отхвърлен от комисията по инвестиционно проектиране към сегашния парламент.

В началото на мандата на това правителство бяха обявени няколко тръжни процедури и вероятно министър Иван Данов не е имал намерение да извършва промени в ръководството на агенцията. Но абсолютно всички процедури бяха обжалвани заради поставените изисквания, които гилдията определи като лобистки. В резултат комисията за защита на конкуренцията (КЗК) излезе с решение, че агенцията не е трябвало да поставя такива условия. През четирите изминали години почти не е имало търгове, а статистика сочи, че малкото са изпълнявани от един определен кръг от фирми.

Същевременно браншовите организации посочиха някои пороци на управлението на агенцията, като напрежението в гилдията стана огромно. Основната причина бе липсата на финансиране на геодезическите дейности, но не само парите бяха в основата на недоверието, а по-скоро нарушената комуникация.

На този фон агенцията, въпреки че не е приходна, всеки месец внасяше в държавния бюджет по милион-милион и половина лева, или за четири години са влезли около 58 милиона лева, като издръжката е между 30-40 милиона и то само при 18% кадастрална карта.

Друг проблем е свързан с преминаването на картите за възстановената собственост (КВС) към агенцията и с процедурата да бъдат превърнати в кадастрални.

Това, което е свършено, са дейностите по надграждане на административната информационна система на кадастъра КАИС, като днес информацията е централизирана.

 

– Във време на нестихващи протести и искане на оставката на правителството не се ли чувствате като жертва на този пост?

 

– Не. Това не е проектът на живота ми – на 55 години съм и имам доста лични постижения. В никакъв случай обаче не работя с мисъл за близък край. Перспективата, която виждам, е за развитието на самата агенция и политиките които ще осъществявам, в никакъв случай не се отнасят до година или две

 

– От встъпването ви в длъжност вие трябваше да защитавате бъдещия бюджет на агенцията. Стана ясно, че одобрените от МС пари за разходи на АГКК са 12,5 милиона лева и още 10 милиона в ЦРБ/централен републикански бюджет/ за дейности по кадастър и геодезия, като тези пари ще се ползват от АГКК за всеки отделен конкретен одобрен проект.

 

– Действително папката с проектобюджета за 2014 г. ми е настолна. Към ден днешен, зашитата на прогнозната рамка е осъществена почти на 100% . Няма период от Освобождението на България до ден днешен с такава липса на финансиране за геодезията, както през изминалите четири години.

 

– Към днешна дата агенцията има ли задължения към фирми?

 

– Няма. Всичко е платено.

 

– Със закона на бившия финансов министър Дянков за държавния служител от ЗКИР бе премахната точката, която изискваше 75% от приходите на агенцията да се връщат в нея, за да се развива кадастърът. Ще настоявате ли за връщането на тази точка в ЗКИР

 

–  Съществуват възражения в министерството на финансите, като аргумента е противоречие със ЗДБ. т.е. приходите на АГКК не са с право на разход. Но развитието на кадастъра не е само за да се взимат едни пари на гражданите. Ние трябва да защитаваме собствеността им и най-вероятно към край на реформата таксите ще станат много по малко.

Не бива да забравяме, че ЗКИР е от охранителните закони по отношение на собствеността. Той е гаранция за защитеност на данните за имотите, а това си е задължение на държавата.

Освен това по закон ние сме длъжни по ЗГК, да извършваме и редица други дейности – да създаваме и поддържаме опорните геодезически мрежи, вертикалните мрежи, специализирани карти, карти 1:5000 и др.

 

– Така отговаряте на въпроса какви са ви приоритетите като изпълнителен директор?

 

– Целта ми е да се подновят дейностите, които са задължение на агенцията по закон – развитието на кадастралната система и изпълнението на дейностите по геодезия.

От друга страна нямам за цел да уволнявам или назначавам някого. Ще се опитам да работя с тези хора и да убедя министъра, а той – премиера, че няма накъде да свиваме щата на тази агенция, макар исканите 10% съкращения в държавната администрация да се отнасят за всички. Според тях трябва да съкратим 35 души, но службите в страната не могат да са под 5 души, така че щатът на агенцията е сведен до минимум. Не бива да се подценява високата квалификация на хората – тук 80-90% от работещите са с висше образование, агенцията е високотехнологична, а хората се обучават всеки ден. 90% от администрацията е специализирана.

Вече направих срещи с всички служби, говорил съм с всички хора, предвиждаме обучение на персонала и постоянни квалификации. Изпълняваме един проект по оперативна програма административен капацитет (ОПАК), който е за обучение. Откакто съм дошъл, не съм спрял нищо, което е започнато. Стъпваме на всичко, което е направено. Но ако някой, който не се движи в посоката, която е за развитие на агенцията, няма да се сработим.

 

– Колко човека работят в агенцията?

 

– 345 души. Нямаме незаета бройка. Софийската служба е по-голяма, но то има и защо. Трябва да съкратим 35 души. Едно съкращение е минало 2010 г., което се е отразило много зле на агенцията, но никой не го споменава. По предварителните разчети отпреди 10 години днес агенцията трябваше да е от 600 души!

 

– Предходните години никой от представителите на властта не говореше за кадастър, а сега всички – премиер, министри, депутати и дори журналисти, говорят за кадастъра и всеки цитира тези 18% процента покритие. Как си обяснявате това?

 

– Смея да кажа, че имам личен принос, като през годините съм се срещал с всякакви хора, за да обяснявам важността на кадастъра и геодезията.

 

– Нека да обясним на хората, които не са геодезисти: каква е ползата от кадастъра?

 

– „Най-юначната“ работа, която партизаните се свършили навремето, е да слязат в селото и да запалят архива, за да изгорят данъчните книги и плановете със собствеността. Това същото може да се случи и днес, ако нямаме кадастър и електронни записи. Иначе ползите са ясни. Например, общините не биха получили никакво финансиране, ако нямат общи устройствени планове, а те не се рисуват върху бял лист, а върху съществуващите карти и кадастрални планове. Вярно е, че има грешки, но плановете все пак съществуват. Ефектът за държавата и ефектът за хората от кадастъра е изключително голям.

 

– Защо първият искан вот на недоверие на това правителство беше косвено свързан с кадастъра, като се атакуваше създаването на министерството на ивестиционното проектиране?

 

– Много се зарадвах на този вот и бях с очаквания за дебатите, защото щяхме отново да обърнем внимание на обществото относно важността на кадастъра и геодезията за държавата, но този дебата не се състоя.  

При предишното управление до такава степен е бил подценяван кадастърът, че министъра на МРРБ не знае къде е кабинетът на директора на АГКК. Искам да подчертая, че не се познаваме лично с г-жа Павлова, но ми се струва много разумен човек, с визия за бъдещето, но в агенцията през изминалите четири години не е влизал дори заместник-министър. Тогава, като геодезист от браншовите организации, имахме уговорена среща с г-жа Павлова, на която отидохме, но тя беше в командировка, която дори се оказа, че не е инцидентна, а предварително планирана.

Пример за незаинтересоваността беше скандалът с несебърските дюните. Предишното правителство спешно отпусна едни 500 хиляди лева за кадастрални карти, но трябва да се знае, че има технология на заснемането и се изисква планиране. Още в началото на всяка годината трябва да знаем каква е бюджетната рамка и какво ще се случва, а не да се отпускат някакви пари, когато някой се сети.

 

– Да кажем малко цифри, с които бихте се ангажирали за развитието на агенцията. Сега кадастърът е 18%, каква е вашата програма максимум?

 

– Смятаме напълно да завършим осемте района на София, както и задълженията си по Закона за Черноморското крайбрежие (ЗЧК).

Искаме КВС да дойдат при нас. Но КВС с дефектите, които имат, не могат директно да се превърнат в кадастрални карти според изискванията на закона. Ние сме изработили алгоритъм и не си представяме, че ще вземем 1000 папки и ще ги донесем тук. За да стане една КВС кадастрална, процесът не е лек, но има как да се случи. В предвидените от бюджета средства има и пари за обработването на част от КВС.

Чувствам известна съпротива в земеделското министерство на ниските нива КВС да минат към нас заради договорите за поддръжка, заради страха у хората, че ще бъдат уволнени. Има съмнение, че няма да поддържаме арендните договори, а ние и сега ги поддържаме. Съществуват много проблеми с незатворени контури, контактни зони, но ние в АГКК не сме направили едни карти по-лоши, отколкото са били, а напротив – ние можем само да ги подобрим. Затова ако някой не иска да дойдат в агенцията тези карти на възстановената собственост, нека да оспори закона. Законът казва, че кадастърът трябва да се прави от нас.

До четири години се надявам да покрием 70% от страната с кадастрална карта.

Ясно е, че земеделските земи са много повече от урбанизираните. От друга страна има кадастър на големите градове, където са и най-много сделките. Погрешно е да се смята, че ако се увеличи кадастралното покритие, ще се умножат приходите от кадастър, защото в населени места, където има две сделки, няма как да има големи приходи. Но според ЗКИР собствеността трябва да има еднаква степен на защита, независимо къде се намира: в най-малкото населено място собствеността е равнопоставена с тази в града.

Като говорим за КВС, трябва да подчертаем, че е изключително важно да има единност на геодезическата и топографската информация и трябва да работим в тази посока. По проект за картиране на природни забележителности и местообитания се ползват старите КВС, макар да има готова нова кадастрална карта; заснемат границите с туристически джипиеси с точност от 3-4 метра и твърдят, че са изготвили „карти“, които не могат да се съвместят с нищо. Не може всички да изготвят карти! Една институция трябва да изготвя карти и те трябва да имат еднаква точност и съпоставимост.

Тук идва и проблемът с картографската индустрия, която е почти унищожена. Днес Картография ЕООД е в ликвидация и фабриката е в окаяно състояние.

 

– Един конкретен въпрос, свързан отново с единността на информацията: обмисляте ли евентуално облекчаване на финансовата тежест за геодезистите при закупуването на точки от работната геодезическа основа (РГО)? Нещо като абонамент или пък по-ниско заплащане при повторно закупуване на една и съща точка?

 

– Ще изкажа моето лично мнение – мисля, че трябва да се пуснат безплатно и ще сме сигурни, че всеки ползва една и съща база.Ще намалим и други услуги от тарифа 14.

 

– Как ще работите с професионалните организации на геодезистите?

 

– Приоритет ми е работата с камарата на инженерите геодезисти (КИГ) и с асоциацията на геодезическите фирми (АГФ), както и със НТС секция геодезия. В АГФ съм подал заявление за напускане, за камарата не е противоречие да остана, но и там ще си подам оставката.

Геодезическата общност беше доста отчаяна през последните четири години. Оптимизмът е свързан със създаването на министерството на инвестиционното проектиране – създаване, което не е минало без много убеждения. Възможно е следващо правителство да закрие това министерство, но днес ние почувствахме грижа за нас, от страна на правителството

 

– Какво международно сътрудничество планирате? Преди имаше заем от Световната банка, а сега?

 

– Заемът от Световната банка подпомогна започването на кадастралната реформа. Той напълно се е изплатил през 2010 г. Кадастърът и имотният регистър са много актуална международна тема. Развитието на всички тези дейности се стимулира от европейската комисия, от съвета по геопространствени данни, за който отговаря агенцията за информационни технологии, но те самите признават, че по отношение на тези ангажименти ние сме по-компетентни. Благодарение на личните контакти на инж. Лазаров и доброто му владеене на английски език през изминалите четири години международните връзки на агенцията са вървели единствено през него. Моята идея е по-друга – да направим малък отдел, който да се грижи за международно сътрудничество и да има организация в тази посока. Например имаме едно предложение за участие в организацията GEO (Group of Earth Observation).

Готови сме да поемем международни ангажименти, по темите, в които е компетентна агенцията.

 

– Каква е вашата надежда за бъдещето на геодезията?

 

– Великите географски открития са дали тласък на развитие на света. Кадастърът и геодезията са основата на планирането на живота и се надявам никога да не се случи да има такова безвремие, както през последните четири години.

Автор

Super User

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us