За инфраструктура за пространствени данни /ИПД/ се говори от много години, но практическите резултати в България, за съжаление, са много малко.
Причините са много – спецификата при разработването на ръководните документи, реализирането на взетите решения, приемането на резултатите от работата на държавно ниво и много други.
Това не трябва да е причина за професионалното съсловие да отпуска ръце.
Трябва да изграждаме собствен пазар за геоинформационни услуги и по възможност с ускорени темпове.
ИПД има такива аспекти, като:
- система от базови пространствени данни и метаданни;
- стандарти и регламенти;
- информационни възли;
- геоуслуги за достъп и обмен на географски информационни ресурси;
- геопортали.
KБ Панорама разработва програмни продукти за изграждане на всякакви ГИС (фиг.1). Предоставя средства за създаване на цифрови карти, атласи, модели на местността и банки данни на настолни програмни продукти, после осигурява тяхното публикуване и използване в настолни приложения, в уеб-браузъри и на терена чрез мобилни устройства. KБ Панорама предоставя всички необходими инструменти за създаване на собствени приложения от външни разработчици. Освен унифицирани ГИС продукти, е разработена линия от специални програми за различни приложни направления: кадастър, сградостроителство, общинско управление, земеустройство, селско стопанство, военно дело, управление на кризисни ситуации и др. За разработчиците KБ Панорама дава всички необходими инструменти за създаване на собствени приложения – както настолни, така и в уеб-базирани. Панорама – това е платформа.
Фиг. 1. Комплекс от програми и услуги за ГИС.
Още от зараждането на KБ Панорама през 1991 г. в основата на създаването на векторни данни е идеята за използване на цифрови класификатори за различни тематични данни( Фиг.2).
Класификаторите съдържат информация за обектите от местността, техните атрибути, реда за групиране на обектите в слоеве и условните знаци за изобразяването им. Готовите цифрови класификатори са достъпни за сваляне от сайтовете www.gisinfo.ru и www.geodetect.bg и се доставят в комплект с програмното осигуряване. Болшинството от класификаторите са създадени в съответствие с действащата нормативна уредба. Предвидени са средства за самостоятелно създаване и редактиране на цифрови класификатори.
Фиг.2. Цифрови класификатори с различна тематика.
Изображението на картата се компонира от различни слоеве с пространствени данни, които се получават от различни източници: векторна карта, снимка, описание на обекти в СУБД или геоуслуга в интернет. Освен това, обектите от една векторна карта се групират в слоеве, указани в цифровия класификатор. За управление на състава на картата са предназначени различни инструменти: списък на данните в картата, състав на картата, легенда на картата. «Списъкът на данните в картата» позволява да се управляват източниците на данни (карти, растри, матрици, геопортали). «Съставът на картата» позволява да се управлява визуализацията на слоевете на векторните карти, представени в списъка на данните. «Легендата на картата» е алтернативен вариант за управление на пространствената информация, като включва и списъка, и данните, и слоевете на векторните карти. При това информацията за изобразяваните елементи в легендата е представена във вид на условни обозначения.
Източници на пространствени данни за електронната карта могат да бъдат файлове на локалния компютър, таблици в състава на бази данни, отдалечени банки геоданни и различни уеб-геоуслуги. За включване към отдалечени банки геоданни се използва продуктът ГИС Сървър. Той осигурява достъп до пространствените данни по вътрешния формат на Панорама, а в комплект с услугата за обектно-ориентирани данни Panorama SpatialDB Service и до информация, разположена в СУБД. ГИС Сървър осигурява различен достъп до данните (четене, редактиране, копиране и печат) и тяхната защита от нелегално копиране, включително зашифроване на данните при предаване на пакетите с информация по каналите за свръзка. Панорама разполага със средства за отдалечен достъп до пространствени данни по протоколите OGC (WMS, WMTS, WFS, WCS) (Фиг.3). Най-популярните открити уеб-геоуслуги са вградени в настолните продукти на Панорама във вид на падащо меню. Понастоящем се поддържат повече от 100 слоя с данни от свободни източници: Роскосмос, Росреестр, Google, Yandex, NASA, КБ Панорама, Космоснимки и др.
Фиг.3. Отдалечен достъп до пространствени данни по протоколите OGC (WMS, WMTS, WFS, WCS).
Съвременната ГИС платформа Панорама осигурява изграждане на разпределена банка пространствени данни и формиране на мрежова ГИС (фиг. 4). Данните могат да се разполагат на различни ГИС Сървъри, обединени в единна мрежа. Всеки от ГИС Сървърите кешира данните за автономна работа при прекъсване на връзката. Настолните клиенти (ГИС Карта 2011, Панорама-Редактор, ГИС Панорама МИНИ и др.) получават пряк достъп до данните, разположени на ГИС Сървъра. «Тънките» или уеб-клиентите получават достъп до банката пространствени данни на геопортала, създаден на основата на ГИС Web Server. Публикуването на слоеве с пространствени данни във вид на геоуслуги се осъществява с използването на GIS Web Service SE, който поддържа протоколите на Open GIS Consortium: WMS, WMTS, WFC и WCS. За ускоряване изобразяването на данните се формират тайлове. При обръщение към уеб-слой, имащ тайлово представяне, ГИС Сървър автоматично ще използва механизмите WMTS. За формиране и управление на бази геоданни в изходни формати (SXF, SHP, MIF/MID, TIFF и др.) се използва продуктът «Комплекс за водене на банка данни с цифрови карти», а за достъп до пространствена информация в СУБД – Panorama SpatialDB Service.
Фиг. 4. Разпределена банка пространствени данни на мрежова ГИС.
Професионалната ГИС «Карта 2011» е най-функционалният от продуктите на Панорама. Предназначен е за създаване, обработка и анализ на пространствени данни. Продуктът широко се използва при запълването на банката пространствени данни. В програмата са вградени модули, поддържащи различни технологии за създаване на векторни слоеве с данни: създаване на топографски карти и едромащабни планове от сканирани хартиени карти или диапозитиви на постоянно съхраняване; обновяване на векторни карти по резултатите от дистанционни изследвания, включително лазерно сканиране; обновяване на карти по материали от полеви геодезически измервания; генерализация на топографски карти и др.
В рамките на гореописаните технологии могат да се използват данни, получени от различни източници, в различни форми на представяне и различни координатни системи. За формиране на единно информационно пространство е необходимо да се извърши геодезическо привързване на изходните материали. В ГИС «Карта 2011» е вградена база с параметри на национални координатни системи. Поддържат се повече от 40 елипсоида и няколко десетки хиляди координатни системи. Координатните системи са кодирани в съответствие с международната класификация и са представени във вид на база данни EPSG. Поддържа се експорт и импорт на съдържимото в базата данни.
От базата данни EPSG могат да се подберат параметрите на всяка заредена цифрова информация: векторна карта, растерна карта, фотокарта. На фиг. 5 е показан фрагмент от растерна карта в мащаб 1:50 000 на територията на Никарагуа. Вижда се, че пътищата, представени на картата продължават на снимката без видими разриви. Извършената оценка показва разминаване на контурите в порядъка от 2-3 метра.
Фиг. 5. Подбор на параметрите на координатна система от вградената база данни.
Професионалната ГИС «Карта 2011» има средства за създаване и редактиране на електронни карти, извършване на различни измервания и разчети, овърлейни операции, построяване на 3D модели, обработка на растерни данни, средства за подготовка на графични документи в електронен и печатен вид, а също инструментални средства за работа с бази данни. Голямото количество допълнителни инструменти и настройки помагат при решаването на специализирани задачи, например едновременно изменение на няколко обекта, точни геометрични построения, намиране и решаване на конфликти между обектите. Поддържането на многопотребителско редактиране позволява да се настрои работния процес вътре в организацията, да се осигури достъп до едни и същи данни едновременно от няколко отдела.
Продължава в брой 4.
