Франция маха гетата
В края на юли френският президент Никола Саркози обяви планове да бъдат ликвидирани нелегалните лагери на роми, спазвайки националното законодателство на страната. По официални данни във Франция е имало около 300 такива лагера. По данни на министерството на имиграцията, през август от Франция са изгонени общо 635 роми, предимно от Румъния и България. Строгото отношение на френските власти към ромите предизвика остри дебати във Франция, цяла Европа и дори в ООН.
Мненията се разделиха коренно, като Париж беше обвинен в дискриминация и нарушаване на човешките права. Франция от своя страна се защити и повдигна сериозно въпроса за отговорността на Европа към интеграцията на ромите. „Ние прилагаме европейското право, предприемайки доброволни връщания, придружени с финансова помощ, която е за сметка на френския данъкоплатец“, заяви френският държавен секретар за европейските въпроси Пиер Льолуш и допълни, че е странно как някои страни могат да предложат на ромските си граждани единствената перспектива да емигрират в най-богатите европейски страни, които „ипсо факто“ трябва да ги интегрират. Мнозина свързаха действията на френския президент с предстоящите през март 2012 г. избори и спадащата му популярност в страната. Сега действията на френските власти от юли насам се ползват с подкрепата на 2/3 от французите.
Заместник-председателят на Европейската комисия, отговаряща за правосъдието, основните права и гражданството Вивиан Рединг коментира, че е от първостепенно значение е ромите, които са значителна част от населението на Европейския съюз, да бъдат добре интегрирани. От една страна, напълно потвърждавам, че е изцяло в отговорността на страните членки да осигуряват обществения ред на гражданите им. От друга страна, очаквам всички страни членки да спазват общоприетите правила за свободно движение и неподлагане на дискриминация, както и общите ценности в Европейския съюз, по-конкретно основните права, включително правата на хората от малцинствата, изтъкна тя.
Във Франция беше създаден евфемизъм, с който да се наричат ромите – gens du voyage (пътуващи хора). Рядко се използва думата „роми“ (почти е неразбираема), за сметка на класическото „цигани“. Самите те се самоопределят като цигани и твърдят, че са предимно католици, радващи се на защитата на Ватикана. Папа Бенедикт ХVІ порица Париж за последните му идеи за гонения на хора. В отговор коментатори призоваха папата да прибере във Ватикана всички gens du voyage.
Пари от Париж и Брюксел
Около 11 милиона евро е платила Франция за репатрирането на над 10 000 румънски роми през 2009 г. От общо 15 236 души, репатрирани доброволно през 2009 г., 10 177 или 80% са били румънци. Над седем милиона евро са платени на самолетни компании за транспортирането на доброволно връщащи се хора. През 2009 г. са били репатрирани и 863 български граждани, съответно 7% от ползвателите на програмата. През 2009 г. чрез френската служба за имиграция и интеграция голям брой неправителствени организации в Румъния са били финансирани, за да помагат на ромите да се реинтегрират. Разходите в размер от милиони евро на френската държава ще продължава да се увеличават заради връщането на още 412 роми, което ще продължи на етапи до средата на септември.
Европейският съюз отпуска 17,5 милиарда евро за включване на ромите през периода 2007-2013 г. се казва в доклад на Европейския социален фонд. В момента 13 страни в Европейския съюз имат засега отношение към усвояване на средствата – България, Гърция, Румъния, Словения, Словакия ,Чехия, Унгария, Полша, Италия, Испания, Ирландия, Естония и Финландия. В Унгария и Румъния е възможно ромите да получат над 50 на сто от планираните за 2007-2013 г. средства в тези страни за ромско включване, а в Ирландия – над 99 на сто.
Стратегия в България
Интеграцията на ромите у нас е модерна тема през последните години от една страна заради нарастващия брой на тези жители и свързаните с тях проблеми, а от друга – заради солидните суми, отпускани по различни програми за ромски включвания. Според изследване на Световната банка заради ниската трудова заетост на ромското население българската икономика търпи големи загуби – до около 526 милиона евро годишно.
Държавните институции, които носят някаква отговорност за изпълнението на декадата за ромското включване (2005-2015 г.), са министерството на труда и социалните грижи, към което е прикрепена дейността в областта на етническите и демографските въпроси, и в администрацията на Министерския съвет, където е създаден Секретариат на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси.
През 1999 г. е създадена Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, която набелязва приоритети за бъдещи действия в няколко посоки – здравеопазване, образование, подобряване на жилищните условия. В хармония с тази рамкова програма се изготвя и Планът за действие за реализация на инициативата «Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г», приет през април 2005 г. е изготвената и осъществявана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България 2005 – 2015 г.
Кадастър на ромските квартали
В нея се казва, че МРРБ заедно с Агенцията по кадастъра трябва да участва в изготвянето и допълването на кадастралните карти и регистри на териториите на съществуващите ромски квартали, като във връзка с това се предлагат и изменения в ЗУТ в общите и в допълнителните разпоредби.
И.1. Регулиране на териториите на съществуващите квартали с преобладаващо ромско население
Изготвяне или допълване на кадастралните карти и регистри, изработване на нови или актуализиране на съществуващите подробни устройствени планове (ПУП) на цялата територия на съществуващите квартали, покриващи пълният набор компоненти на ПУП и кадастъра, в т.ч. необходимите геодезически проучвания на терените, подпомогнати със сателитни изображения с цел актуализиране на подробното базисно картографиране(П.8) .
Предложения за изменения в законодателството
1.Изменения в ЗУТ, предоставящи на общините допълнителни правомощия при устройството на територии за жилищно строителство.“
VІ. НЕОБХОДИМИ ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА И ИЗТОЧНИЦИ НА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОГРАМАТА
Общата максимална стойност на Програмата е индикативна и към момента на нейното създаване е определена на 1,26 млрд. лв. за срок от 10 години. Инвестиционните мерки представляват 91,4% от общата стойност на Програмата. Оставащите 8,6% са общо за всички мерки за подкрепа. Най-големи капиталови инвестиции са заложени в мерките за регулиране на терени и подобряването на техническата инфраструктура, за които са предвидени 42,3% от общата стойност на програмата или 532,30 млн.лв.; изграждане на нови социални жилища е втората по големина мярка, за която са предвидени 41,4% ( 521,37 млн.лв.) от общата стойност на програмата.
Индикативната обща стойност на Програмата се разпределя по мерки, както следва:
Инвестиционни мерки – И1 и И4 – 110 900 хил.лв.; И2 и И5 – 421 800 хил.лв.; И3 и И6 – 521 370 хил.лв.; И7 – 96 970 хил.лв.
Мерки за подкрепа – П1 – 4 500 хил.лв.; П2 – 940 хил.лв.; П3 – 870 хил.лв.; П4 – 1 430 хил.лв.; П5 – 96 630 хил.лв.; П6 – 1 800 хил.лв.; П7 – 650 хил.лв.; П8 – 1 480 хил.лв.
Свършеното
През април тази година министерският съвет прие Мониторингов доклад за 2009 г. за изпълнение на Националния план за действие по инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015″. Освен темите здравеопазване и образование в него е отбелязано следното: „Продължава изпълнението на дейности по създаване на кадастрални карти и регистри в населени места с компактно ромско население като основа за изработване на устройствени планове и последващо инвестиционно проектиране и строителство, подобряване на съществуващата и изграждане на нова техническа инфраструктура в ромски квартали, реконструкция и рехабилитация на улици.
На 12 май тази година министерският съвет одобри Рамкова програма за интегриране на ромите в българското общество (2010-2020 г.). Основна стратегическа цел на програмата е създаване на условия за равноправно интегриране на ромите в обществения и политически живот чрез постигане на равни възможности и равен достъп до права, блага, стоки и услуги, участие във всички обществени сфери и подобряване качеството на живот при спазване на принципите на равнопоставеност и недискриминация. Самата рамковата програма се определя като национален стратегически документ, който формулира приоритетните области и направления на действие – образование, здравеопазване, жилищни условия, заетост, култура, недискриминация и равни възможности.
В частта Жилищни условия, се казва, че според данни от преброяването на населението на Република България, проведено през 2001 г., около 46% от ромите обитават селските райони, а 54% населяват предимно градовете. По-голяма част от ромите живеят в т.нар „обособени ромски квартали“.
Според проучване по линия на ФАР от 2003 г. за урбанизацията и жилищата на ромските квартали в България, ромските квартали са в 88 населени места с общо население около 400 хил. души. Констатира се пренаселеност, неотговарящи на стандартите жилища, липсваща или зле поддържана улична мрежа и техническа инфраструктура, липсващи сгради за обществено обслужване, липса на зелени площи, улично осветление и телефонна мрежа, стихийно и хаотично строителство на незаконни сгради и като следствие от това – незаконни включвания към инфраструктурата, неизяснена собственост върху земята, липса на актуален кадастър и на подробни устройствени планове, неприложимост на Закона за устройство на територията за повече от 70% от обособените ромски квартали.
В определените приоритети за действие (т. 4) се казва, че трябва да бъде продължен процесът на изработване на кадастрални карти и кадастрални регистри, които да обхванат всички зони с компактно ромско население и установените нови зони за жилищно строителство. Следващият приоритет е (т. 5) е актуализация/изработване на подробни устройствени планове на съществуващи и новоотредени терени.
Изводът, който се налага от направения преглед, е, че съществуват редица документи, които са приети от правителството и разписват ангажиментите на различните институции за вкарване на ромските квартали в кадастъра. Доколко създаването на кадастър на ромските квартали е осъществимо в момента е друг въпрос.
Ето какво отговориха от агенцията по кадастър на въпроса дали някой ги е потърсил за създаване приоритетно на кадастрални карти за ромските квартали.
Виолета Коритарова, АГКК, шеф на дирекция „Геодезия и картография“
Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България е приета от Министерски съвет (МС) с Решение по Протокол № 12 на 22 март 2006 г. Същата е разработена за период от десет години (2005-2015 г.) и се състои от програма, финансова обосновка и план за действие. За нейното разработване е ползвано проучване от 2004 г. на ПРООН (Програма на ООН за развитие). ПРООН е определила 153 бр. населени места с компактни маси над 10 % ромско население от общия брой на населението в страната.
В рамките на плана за действие по програмата, Агенцията по геодезия картография и кадастър (АГКК) изпълнява дейност в раздел „Жилищни условия“ – част „И1“, „Изработване на кадастрални и специализирани карти“. Целта е последващо изработване на устройствени планове или включване на земеделски земи към населените места, с цел изработване на проекти за задоволяване на конкретни нужди. От определените от ПРООН населени места с компактни маси над 10 % ромско население са възложени, изработени и одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри (ККР) на 113 бр.
В края на всяка година работна група, в която има представител на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), изготвя проект на План за действие и отчет, който министъра на регионалното развитие и благоустройството внася в МС.
Използвани документи:
– Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите (1999 г.)
– Подготвително проучване на урбанизацията и жилищните условия в ромските квартали в България, осъществено по програма Фар, 2003 г.
– Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България за периода 2005-2015 година
– Рамкова програма за интегриране на ромите в българското общество (2010-2020 г.).
– Мониторингов доклад за 2009 г. за изпълнение на Националния план за действие по инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015″
