Никола Бадев е завършил средното си образование в Строителния техникум в Пловдив през 1979 г. Завършва ВИАС през 1986 г., след което учи задочно второ висше образование във ВИНС, Варна. През 1986 г. започва работа в “Пловдивски териториален кадастър”- ЕООД. От 1992 г. до 2001 г. е управител на “Пловдивски териториален кадастър”- ЕООД, от тогава до днес е началник на СГКК – Пловдив.
Пловдивска област обхваща 5 973 кв. км площ с население от 749 872 жители.
Областта се състои от 18 общини : Асеновград, Брезово, Калояново, Карлово, Кричим, Куклен, Лъки, Марица, Перущица, Пловдив, Първомай, Раковски, Родопи, Садово, Сопот, Стамболийски, Съединение и Хисар, в границите на които влизат 230 населени места и 6 административни района на гр. Пловдив.
– С какво се отличава Пловдивска от другите области?
– Територията обхваща около 2 000 кв. км горски територии и около 2 800 кв. км земеделска земя. Развито е интензивно земеделие и има разнообразна промишленост. През областта преминава автомагистрала “Тракия”. Община Пловдив, която представлява землището на град Пловдив, е ощетена от територии. Много от инвестициите се вливат на територията на други общини, като община Марица и община Родопи, които през 90-те години бяха в територията на община Пловдив. Марица е общината с най-много чужди инвестиции в страната през последните 2-3 години.
През 2007 г. влезе в сила Общия устройствен план на гр. Пловдив, който предвижда развитието му в 20 годишна перспектива.
– Как се управлява кадастърът – какви проблеми срещате във връзка с бързото икономическо развитие на областта?
Когато кадастралната карта е създадена и базата данни (графична и семантична информация) в нея са пълни и точни няма проблем с управлението на кадастъра. Това обаче е почти непостижимо на сегашния етап на развитие. Кадастърът не може с магичиска пръчка да разреши всички натрупани проблеми във времето относно граници, собственост и др.
– Кои са най-честите казуси, които имате да решавате?
Най-честите проблеми са грешно отразени граници на имоти (разминаване на документа за собственост, който в почти 100% е за УПИ (Парцел) и границите на имотите в кадастралната карта), грешна или липсваща собственост, липсата на имотни партиди при одобрените кадастрални карти и все още трудната връзка с имотния регистър.
Процедурата при създаването на кадастралната карта е много дълга. Във времето на изработване, обявяване на приемането и одобряване настъпват промени, който не са отразени в готовите вече карти и регистри, защото животът не спира при създаването на картата.
– Кои са готовите кадастрални карти във вашата област? За кои землища ще има готов кадастър до края на 2008 г.?
От края на 2004 г. са готови и се облужват картите на цялата община Асеновград – 32 броя землища с около 165 000 имота, сгради и самостоятелни обекти. Обслужваме 5 броя кадастрални карти на части от землища (ЖП територии, стопански дворове и др.)
Готов кадастър до края на 2008 г. ще имаме за цялата община Марица – 19 броя землища, на с. Марково и с. Първенец, общ. Родопи, землищата на с. Царимир и с. Неделево, общ.Съединение, с. Момино село общ. Раковски и може би землището на град Пловдив.
– Какво ви е мнението за влезлите в сила кадастрални карти, какъв е процентът на грешките, различава ли се качеството при различните изпълнители?
Кадастралната карта на землищата в община Асеновград е от пилотния проект от края на 2001 г. и качеството не беше добро поради различни причини: нормативна база, липсата на опит на фирмите изпълнителите и служителите в АК, липсата на софтуер, незаинтересованост на институциите и собствениците (всички участват в процеса на създаване на картата), неактуалните и неподдържани кадастрални и регулационни планове и много др.
Качеството при различните изпълнители е различно, което е в допустимите граници по нормативните изисквания.
За всички землища в община Асеновград с около 115 000 имота и население 73304 жители имахме 29 броя възражения до съда, което не означава, че качеството е добро. От 2005 г. до момента имаме над 1600 заповеди за изменение на картата и това са грешки не само на изпълнителите.
– Доволни ли сте от качеството на изпълнение на поръчките? Т.е. с две думи как се справя колегията?
Колегията се справя според възможностите си. В Службите по геодезия, картография и кадастър се стремим да унифицираме изискванията си към изпълнителите в процеса на изработване на кадастралната карта и поддръжката й.
– Какво мислите за концесия на кадастъра?
Моето мнение в тази връзка се промени с времето. От крайно отрицание до положително мнение. Причината е в по-голямата яснота по отношение на концесионирането, темповете, с които нараства обема на кадастралната информация и броя на исканията за услуги от нея, трудностите при назначаване на специалисти в службите.
– Как става обслужването на клиентите? Имате ли офиси извън Пловдив?
Имаме офис – приемна – в Асеновград. Имаме договори за съвместна дейност с общ. Пловдив, общ. Асеновград и общ. Марица и ще имаме изнесени работни места извън сградата на СГКК-Пловдив. Заявления се приемат и в офисите и в Службата, изпълняват се в Службата и се получават в офисите и в Службата.
– Няколко думи за вашия екип? Колко човека работят? Младите хора искат ли да работят в
службата?
Екипът в СГКК – Пловдив е съставен от служители на бившия “Пловдивски териториален кадастър”ЕООД, бившата “Геодезия”ЕАД – Пловдив и служители на Община Пловдив, които са обединени от желанието да променят нещата и приемат предизвикателствата на новите нормативни изисквания, новите технологии в сферата на кадастъра и геодезията.
СГКК – Пловдив е била и е най-голямата служба в състава на АГКК. В момента сме 20 щатни бойки, от които 12 инженери и 8 техници-геодезисти. Много млади хора се интересуват, но се съобразяват предимно с материалния си интерес, защото стартът за тях е доста нисък. Не казвам, че капацитетът е достатъчен, защото постоянно се увеличава броят на одобрените кадастрални карти в областта.
В тази връзка в лицето на ръководството на АГКК, което изключително много е допринесло и допринася за базата, обучението, материалното стимулиране и др. в службите и с наша помощ са предприети действия, които да улесняват работата, т.е. сключваме споразумения с общините за съвместна дейност. Общините предоставят оборудвани помещения за наши нужди, а ние хардуер, софтуер и специалисти, които ще ползват при облекчени условия за свои нужди кадастралната информация.
– Каква е материалната база?
СГКК – Пловдив разполага с офис от 640 кв.м РЗП, хардуер, софтуер, сървър и различно допълнително оборудване необходимо за дейността на службата (плотер А0,тотални станции, автомобил и други). В момента внедряваме новата информационна система в частта кадастър, която ще позволи работа online в реално време както в службата, така и в изнесените й работни места, което ще доведе до по-бързо обслужване с кадастрална информация. По материалната база има още какво да се желае, предвид големината и интензивността на областта.
– Какви са ви приходите?
При обслужването с информация и услуги от одобрената кадастрална карта на община Асеновград приходите всяка следваща година се увеличават като СГКК – Пловдив винаги е била сред първите 5 служби. Все пак не можем да се сравним с Черноморието или там, където броят на кадастралните карти е по-голям.
– Какви трудности срещате в работата си?
Трудностите са предимно в числения състав, работните станции и др. През изминалата 2007 г. основните трудности при нас бяха и продължават да са заради големия брой изработвани кадастрални карти на територията ни и свързаните с тях дейности, като: приемане и предаване на материали от общини и фирми, контрол и проверки, комисии по контактни зони, приемателни протоколи, заповеди и кореспонденции и т.н. Кадастралните карти, които се изработват при нас, обхващат 25 землища в т.ч гр. Пловдив, който има шест административни района с около 50 кадастрални карти. През 2007 г. сме съставили 244 броя приемателни протоколи за ГММП, РГО, КККР, контактни зони, разглеждане на възражения, подготовка на преписки (възражения) до съда и т.н. Това прави по един протокол на работен ден, като в него може да има няколко етапа. Представители на СГКК – Пловдив са участвали и помагали на колегите в службите в гр. Пазарджик, гр. Стара Загора и гр. Хасково. Едновременно си върви обслужването на собствениците с кадастрална информация в община Асеновград.
– Виждате ли смисъл в семинарите и в допълнителната подготовка на кадри?
Разбира се. Животът е движение, непрекъснато развитие на технологии, законодателство, квалификация и др. Нарастващите изисквания на потребителите с различни услуги и информация, както и тяхното обслужване обуславят непрекъснатата подготовка и допълнително обучение на кадрите в Службите.
– Кои са най-големите пречки в работата ви? Законови и други? Имате ли някакви
препоръки?
Проблемите са по-скоро нормативни (законови). Разминаване в изискванията на ЗУТ и ЗКИР, ограничената номенклатура на кадастралните обекти (имоти, сгради и самостоятелни обекти) създават проблеми на различните потребителите на информация, липсата на информационна система за кадастъра и имотния регистър имотният регистър не функционира до момента. Натрупани са и неразрешени във времето стари проблеми.
– Как виждате бъдещето на кадастъра във вашата област и изобщо в България? Промени ли
се обстановката след влизането ни в ЕС?
Кадастърът ще заеме полагащото се място в обществено икономическото развитие на държавата. В близките няколко години ще се създаде кадастрална карта за територията на областта. Надяваме се да намалеят съществуващите проблеми, трудностите и неразрешените казуси. Налага се и обединяване в една институция на двете системи – Кадастър и Имотен регистър. ЕС промени това, така че със сигурност връщане на зад няма да има, а усъвършенстването ще е все по-осезаемо, като ползваме опита, помощта и информацията им.
– Какви са очакванията от списанието „Геомедия”?
Имаше нужда от едно такова списание, което да се интересува от проблемите и мненията на геодезическата гилдия. Надявам се то да устои на предизвикателствата на времето. Давал съм и друг път предложения относно темите: да се публикуват повече указания, заповеди и разрешения на различни казуси, които са потребни и нужни на колегията.
