Геодезия

Кадастърът в Израел – най-добрите услуги с най-новите технологии

На това свято място, Бог ни закриля всички.

Жител на Ерусалим

През последния месец очите на света се обърнаха отново към Близкия изток и към едно древно място – Ерусалим. Това стана след като американският президент Доналд Тръмп обяви, че ще премести посолството на САЩ от Тел Авив в исконната столица на Израел.

Технологично днес Израел е пример за целия свят. Пример е и израелската агенция по кадастър. При все че съществува съвсем от скоро – отношението към създаването му и поддържането му е пионерско.

С кадастъра се занимава национална агенция по картографиране, геодезия, кадастър и геоинформатика. В областта на геодезията заснемането на страната се води от Националния геодезически институт, който определя националната триангулачна мрежа.

Регистрацията на правата върху земя в Израел се основава на Закона за поземлените имоти от 1969 г. Според принципите на Торънс, държавата отговаря за границите и за самата територия. Регистрацията на правата в поземления регистър попада в отговорностите на министерството на правосъдието, въз основа на кадастрални карти и заснемания, проверени и одобрени от Кадастъра на Израел. Според изискванията на закона е изготвена кадастрална карта и последващите промени на границите се нанасят в нея.

Кадастралната карта носи подписа на директора на Кадастралната агенция и държавата отговаря за верността, техническата и графичната документация. В момента според справка 95% от територията на страната е покрита с кадастър. Става дума за около 800 000 парцела.

Темата за геоинформатиката е застъпена в редица правителствени решения от 1990 и 1993 г. Националната база данни и ГИС включва единна съвкупност от закони за съвместимост и изградена топографска банка за данни, извлечена от въздушни снимки в мащаб 1: 40 000 и периодично ревизирана. Банката за данни се състои от 10 слоя данни с подходящи кодове. Съществува и кадастрална банка данни, базирана на кадастрални карти и планове. Освен това има банка с адреси в по-големите населени места, управлявана в сътрудничество с Националното бюро за преброяване на населението.

С какво се занимава Кадастралната агенция

Планира развитието на кадастъра в сътрудничество с министерството на правосъдието, Дирекция на земите, министерството на жилищното строителство и инистерството на финансите. Приема и проверява кадастралните планове. Администриране и поддръжа цялата техническа документация на горепосочените процедури.

Израелският кадастър се стреми да поддържа висок стандарт на продукцията и да извършва услугите в най-кратък срок, се казва на сайта на агенцията. През последните пет години се забелязва значителен напредък към преминаването към дигитализиран кадастър (компютъризиран и координиран) и опростяване на процедурите по приемане на кадастралните планове.

Базата данни е част от Националната географска информационна система.

Директорът на Кадастралната агенция на Израле Ронен Регев отбелязва приоритетите на агенцията. На първо място целта е да се предоставят най-добрите услуги, базирани на ГИС технологиите, за да се осъществи т. нар. ГИС управление – където в едно се използват картите, пространствения анализ и ГИС.  Освен това Агенцията развива и изследователска програма, която подпомага внедряването на най-новите технологии в работата. Всяка година програмата се обновява и има отчетност за извършената работа. Усъвършенстват се техники за ГНСС в геодезията, 3D кадастъра и автоматизирано картографиране с дистанционни методи. В крайна сметка целта на агенцията е изследователски проекти да се прилагат оперативно в работата.

Малко история

Турската дума ТАПУ е популярна в светите земи за назоваване на кадастъра, но исторически. Палестина е в състава на Османската империя между 1516 г. и 1917 г. До средата на 19 век в поземленото право на терена цари хаос, а в далечната провинция не се водят записи. Сделките се сключвали направо между заинтересованите страни, без участието на властите. Кодификацията в Османската империя започва в периода между 1869—1877 г. , когато започва модернизацията на страната. Изключение от реформата прави Египет. Често договорите за земята са се правили в местния религиозен съд. Както е известно, основната цел на кадастъра е да се събират данъци, но тъй като там живеели бедни хора, на турците не им било нужно и не им носело приходи да се създава организация. В началото на XVІІІ век се поражда огромен международен интерес към Палестина и започва миграцията към страната. Тогава и се налага урегулиране на кадастъра. През 1858 г. османските власти приемат закон за Османската империя, който включва 132 точки. Той се базира на шариата и на правото за земеползване, установено от религията, но също така е писан и под влиянието на тогавашните европейски поземлени закони. В Израел този закон властва до 1969 г., когато е напълно отменен. В Юдея и в Самария остава основен за съдопроизводството.

По време на Османската империя земята е пет категории:

1) Мулк – изцяло собственост на стопанина без ограничения за ползване и за продажба.

2) Мири – земя, принадлежаща на държавата, но отдавана за дълъг период на частници единствено за земеделско ползване.

3) Вакъф – Мулк и Мири, давани за религиозни нужди.

4) Матруха – държавна земя, служеща за обществени нужди, пътища, реки, мостове, обществени сгради.

  • Мават – неизползвани пустеещи земи.

Всичко това обаче е било само на теория, а на практика на цялата територия на страната трябва да се направи подробно заснемане и картографиране, да се нанесат координати и граници в единен регистър. В записите нямало нищо освен името на купувача и на продавача. За да са потвърди правото на собственост, продаващият е трябвало да има само акт за собственост, който се предавал от ръка на ръка и трябвало да има само дата за началото на собствеността. Системата била напълно ненадеждна. Всеки човек водел в дома си малък регистър. В края на Османската империя по този начин били описани 5% от земята в Израел.

Турските власти не били привърженици да продават земята на чужденци и по тази причина повечето имоти били за писани като фиктивна собственост на турци.

Когато британците идват в Палестина, те почти унищожават турския поземлен закон. Налагат измервания, но само ако се променя собствеността и границите. Вече законите на шариата не важат за земята.

Основа на модерния кадастър в Израел

Поради недостатъците в съществуващата система, британската власт създава най-модерен кадастър. При записването на правата на собственост в системата трябва да се изяснят правата на владение на земята, регистраторът е длъжен да провери законността, на подадените документи за продажба въз основа на предишните записи. В същото време те използват метода на Торънс, който го въвежда в Австралия през 1858 г. Този метод е за запис на правата на собственост за всеки парцел земя, а не е хронологичен отчет за сделки. Страната е разделена на отделни секции. Преди да се завърши реформата – действа турската система.

За завършване на инвентаризацията е необходимо да се подготви триангулачна мрежа на страната в проекцията Казини. Правят се топографски карти в мащаб 1: 10 000, на които са изчертани и границите на земеделските земи.

Геополитика

Какво всъщност значи обявяването на Ерусалим за столица на Израел

Обявеното от Доналд Тръмп признаване на Ерусалим за столица на Израел, с което се преобръща датираща от почти седем десетилетия американска политика, е може би най-ненужното решение по време на управлението му и ще има последици, които ще оказват въздействие дълго след края на неговото президентство. Това написа бившия служител от Държавния департамент на САЩ  Питър ван Бурен. Ван Бурен е е и автор на книгата „Имахме добри намерения: как помогнах да загубим битката за умовете и сърцата на иракския народ“.

Решението може да даде някаква вътрешнополитическа изгода на президента сред избирателите от еврейската общност и евангелистките християни, но на безумно висока цена в глобален план, допълва Ван Бурен.

В Ерусалим се намират президентството, парламентът, Върховният съд и повечето министерства на Израел.

Посолството на САЩ досега е в Тел Авив. САЩ имат консулство на Западния бряг и консулски отдел в Източен Ерусалим – тази част от града, която беше анексирана от Израел през 1967 г. и която много палестинци очакват да бъде столица на тяхна бъдеща държава. Вашингтон също така има бюро точно на Зелената линия – разделителната точка между Израел и палестинските територии.
Дипломатите, както и израелските служители разбират, че по правило посолството е главното представителство, разположено в столицата, а консулството е по-маловажният клон, който се намира на друго място. Но те също така знаят от опит в Израел на коя врата да почукат, когато имат нужда да се свърши работа, независимо какво пише на табелата на фасадата.
Това не е нещо, характерно само за Израел. В Тайван има подобна система, която пази мира там.

През 1979 г. САЩ признаха съществуването на Народна република Китай с Пекин като нейна столица и преместиха официалните отношения от Тайван. Вместо посолство в Тайпе САЩ установиха Американски институт в Тайван. Институтът, който е действителна регистрирана неправителствена организация, е подпомаган от Държавния департамент, който осигурява „голяма част от финансирането и управлението на неговите дейности“, да не говорим за персонала. Все пак в института няма посланик; главният представител се нарича директор.

Цял комплект от дипломатически салонни номера, достоен за комедиен сериал, поддържа начинанието в Тайпе да не е посолство на САЩ, коментира Ван Бурен. Всичко това позволява на Вашингтон, Тайпе и Пекин да се съсредоточат върху практическата работа по отношенията, без да трябва първо да се занимават с геополитическите въпроси, които „никога няма да бъдат решени в рамките на нашия живот“.

Затова решението на Тръмп официално да признае Ерусалим за столица на Израел и да премести посолството откроява много ярко големия проблем.
В случая със САЩ и Ерусалим театърът, който поддържа статуквото, е Законът за посолството в Ерусалим от 1995 г. Съгласно него главната квартира на САЩ беше разположена в Тел Авив, работата се вършеше, както е необходимо, и всички, замесени в сложната политика в Близкия изток, можеха да гледат в посоката, която най-добре съответства на техните нужди.
Законът всъщност изискваше САЩ да преместят посолството си в Ерусалим до 1999 г., но вратичка, оставена в името на политическата целесъобразност, позволяваше на президентите да издават писмен отказ от това изискване на всеки шест месеца по съображения, свързани с националната сигурност. По този начин се избягваше необходимостта Конгресът да упражнява правомощието си да спира половината финансиране, отпускано на Държавния департамент за строителни дейности в чужбина, ако не бъде спазен крайният срок.
Тръмп неохотно издаде писмения отказ преди няколко месеца, после отново направи това, непосредствено след като обяви, че признава Ерусалим, давайки известен бюрократичен отдих на Държавния департамент по въпроса за финансирането, докато той планира да построи нова сграда някъде в Ерусалим – проект, който може да отнеме години.
Законът за посолството в Ерусалим беше практическо решение, а не провалил се план, който не е довел до официален мир между палестинците и Израел, както го характеризира Тръмп. Сенчестият статут на Ерусалим работеше.
Вече не. Действията на Тръмп изискват всички играчи да оставят настрани всякакви други въпроси, които ги засягат в Израел, не на последно място палестинския мирен процес, и вместо това да заемат становище по променената позиция на Америка.
Решението на Тръмп предизвиква бурни реакции по света, а световни лидери критикуват този ход като безотговорен и опасен. Непосредствена загриженост будят отношенията на Америка с Йордания. Йордания сериозно се е обвързала със САЩ, позволявайки територията й да бъде използвана като пункт, откъдето да бъде внасяна американска помощ в Сирия.

След обявяването на решението на Тръмп йорданският крал Абдула Втори предупреди за „опасни последици за стабилността и сигурността в региона“. Въпросът за Ерусалим сериозно засяга Йордания: именно бащата на Абдула крал Хюсеин загуби Източен Ерусалим в полза на Израел при войната през 1967 г., а самият Абдула е попечител на мюсюлманските и християнските свети места в Ерусалим съгласно споразумение между Йордания и Палестинската автономна власт от 2013 г. Американските дипломати, работещи в Аман, ще се окажат в положение, при което всички аспекти на отношенията ще бъдат натоварени с особен заряд, а уменията им ще бъдат подложени на изпитание – никой арабски управник не може да си позволи да се създаде впечатлението, че е открито командван, вероятно унижаван, от САЩ.
Втори удар може да дойде в отношенията на Вашингтон с Египет. Управниците на Египет, повече от тези на Йордания, трябва да действат, обръщайки внимание на общественото мнение, като се има предвид, че спомените от Арабската пролет са още пресни.
Египетски депутати реагираха на обявеното от Тръмп решение, като призоваха за бойкот на американските стоки, включително покупките на оръжия. На Египет също не са му непознати опасностите на ислямския фундаментализъм, а един египетски министър предупреди, че решението на Тръмп може да измести фокуса от борбата с терористите към разпалването на действията им.

Ролята, която играе Ерусалим в радикалния ислямски канон, не може да се надценява. А всичко това се случва в деликатен момент: Кайро тъкмо постигна предварително споразумение, което да позволи на руски военни самолети да използват египетското въздушно пространство и бази за първи път от 1973 г.

Автор

Geomedia Magazine

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us