Дора Иванова
ГРАД ЗА ХОРАТА
Проектът „София-град за хората” започна през март тази година с посещение на екипа на „Геел архитекти” в София и с провеждането на специализирано обучение с членове на администрацията на Столична община, професионалисти и представители на неправителствения сектор. цел на проекта бе да се направят проучвания за проблемите в центъра на столицата.
След задълбочени анализи, „Геел архитекти” изготвиха доклад, в който обобщават какви подобрения трябва да се направят, за да стане София – град за хората. заключенията бяха представени в началото на октомври в аула „Максима” на УАСГ при завиден интерес и предизвика вълна от реакции на заинтересовани жители и професионалисти.
За щастие на управниците, не са писани оценки по шестобалната система.
DE JURE
Анализът на София е разделен на четири основни теми: градска идентичност, мобилност, обществен живот и качество на публичната среда. за всяка тема се изследват както възможностите, така и предизвикателствата. След този преглед се представя набор от ключови стъпки, въз основа на които се определят бъдещите действия, насочени към реализиране на потенциала. Ключовите стъпки са представени посредством карти, примери от международната практика и конкретни точки в София.
В доклада София е идентифицирана с гледките към заобикалящите я планини (Витоша, Люлин и Стара планина), зеленината, минералните извори и реки, културното наследство от различни епохи, морфология, близка до човешкия мащаб.
„Геел архитекти” съветват да се спре застрояването по протежението на зрителните коридори към планините, чрез по-строги регулации, равномерно озеленяване в целия център, което да не пречи на пешеходците, интегриране на вътрешните дворове в публичното пространство, създаване на приятна за обитаване среда около реките. София трябва да подобри пешеходната връзка с планините и да осигури пресичане на околовръстния път на нивото на улицата. в бъдеще е препоръчана и велоалея по протежението на Перловската река, за да се свърже центърът с планините.
Коментирано е състоянието на паметниците на културата. Тук няма особени изненади, като голям минус е състоянието на значителна част от тях, но е отбелязано, че все пак има добри примери като къщата на Яблански, например. Датските архитекти са наблегнали на смисъла от запазването на паметниците на културата от всички епохи и времена. Препоръчано е да се направи безплатна онлайн карта на културното наследство, а в бъдеще да се разработят насоки за съвременна реставрация и опазване.
Ако София иска да стане добър град за хора, ще трябва да се следи и качеството на новите сгради, и да се разработят насоки за оформяне на фасадите.
По отношение на мобилността столицата има почти червена точка за градския транспорт в центъра, но и там има какво да се желае. Все пак спирките на градския транспорт трябва да осигуряват възможност за сядане, да имат информация за пристигането на превозните средства в реално време, да осигуряват заслон. Въвеждането на нощен градски транспорт не е посочено като задължително, но е препоръчано да се подложи на обществено обсъждане. По-важно е да се направи интегрирана билетна система, която позволява използването на една карта за всички видове обществен транспорт.
Желателно е колите в центъра да намалеят, да се увеличат пешеходните улици и да се подобри качеството на настилките, да се изгради свързана мрежа от велоалеи, хората да предпочетат градския транспорт вместо да се возят в автомобилите. Площадите в центъра да не служат за паркинги, а да служат на хората.
Сред препоръките е премахването на колчетата по тротоарите и глобяването на собствениците на коли, които паркират там. Също така като мярка за намаляване на трафика в центъра, да се въведат по-високи такси за паркиране в синя и зелена зона.
За качеството на публичното пространство Столична община трябва да съди на база на събрани данни от посещаемост.
И да, препоръките в доклада звучат толкова логично и естествено, че може би е основателно, че след публикуването му в социалните мрежи излязоха коментари, критикуващи Столична община, че „дава пари” за неща, които от редица неправителствени организации са повтаряни абсолютно безплатно години наред.
DE FACTO
Все пак докладът се появи. Дотук добре. Така разписан, „София – град за хората” не звучи като нещо неизпълнимо, но никой не казва, че ще е лесно. Успешната му реализация зависи едновременно от Столичната община и от самите хора, обитаващи най-населения град на България.
Докладът дава и препоръки, чието изпълнени ще е полезно и са лесни за изпълнение:
Подобрете местата за пресичане на околовръстния път и осигурете по-качествени, ясно обозначени пешеходни връзки между градския център и планината.
Улеснете пресичането на нивото на улицата. С годините се е видяло, че пешеходците предпочитат да пресичат на нивото на улицата. Ако могат да пресекат улицата, никога няма да влязат в подлез или да се качат на пешеходен надлез. От друга страна е ясно, че всяка скоростна магистрала в града, като околовръстния път служи като бариера за пешеходците.
Съхранете и разширете зелената мрежа. София наистина е много зелен град, но тази зеленина трябва да се разпространи равномерно, същевременно, дърветата по тротоарите не трябва да пречат на пешеходците.
Използвайте старите железопътни линии за велосипедни алеи или зелени площи. И без това са реални трасета, няма нужда да отнемат нито от улици, нито от тротоари.
Инвестирайте в иновациите: необходима е интегрирана билет на система, за да се ползва цялата мрежа на градския транспорт с една карта. Няма нужда от пояснение – трябва да се въведат редица облекчаващи пътуването карти, защото имаме: абонаментна карта за наземен, електронна карта за 10 еднократни пътувания за метро…
Организирайте публичен дебат за 24-часов градски транспорт по основните линии. В много европейски градове има нощен транспорт. Досега са се появявали предложения за нощен транспорт с по-скъп билет от дневния.
Премахнете колчетата и налагайте глоби на автомобилите, паркирани върху тротоарите. Действително феноменът паркиране по тротоари трябва да престане, но трябва да се появят и алтернативи за паркиране. Премахването на колчетата ще създаде предпоставка за т.нар. споделени улици, където и коли и хора ползват пространството на едно ниво.
Изградете по-качествена велосипедна алея по протежение на бул. „Тодор Александров”.
КОИ СА ВАЖНИТЕ И НЕОБХОДИМИ МЕРКИ, КОИТО ЩЕ СРЕЩНАТ СЪПРОТИВА
Съхранете зрителните коридори. Строителството и регулацията трябва да са съобразени с визуалните коридори, така че бъдещите сгради да не пречат на гледката. При пряката заплаха от небостъргачи в южната част на града, тази мярка няма да се приеме добре от частните инвеститори. Освен това и в самите устройствени регулации има много вратички за поне няколко етажа повече. В такива моменти е хубаво да се сетим за Париж, където застройката е равномерна с по 7-8 етажа и най-мразената сграда е 210-метровата кула Монпарнас.
Ценете всички исторически периоди. Уважавайте и поддържайте паметниците от всички епохи и времена. Темата за близкото минало е чувствителна, а разрушаването на паметници от времето на социализма не премахва този период от историята, но само създава напрежение и премахва възможността за диалог.
Разработете насоки за оформяне на фасадите на сградите, цветовете им, осветлението по тях, материалите, витрините и разположението на климатиците. Да си остъклиш терасата по свое усмотрение за българина е като една от фундаменталните му свободи. Въвеждането на регулации не трябва да лишава хората от всички възможни инициативи, но да им даде възможност за избор от ограничен брой вариант. И пак може да не срещне разбиране.
Изградете свързана пешеходна мрежа. Създайте пешеходно ядро, посредством пешеходна връзка между площад „Бански”, ЦУМ и площад „Света Неделя”. Променете визията на площад „Независимост”. Първата стъпка вече е направена от Столична община – бул. „Витоша” до пл. „Света Неделя” вече е гласувано да стане пешеходна зона. Критикуваният пл. „Независимост”, намиращ се на ключово място в центъра, и в доклада беше признато, че не работи. До цялостната пешеходна мрежа има още много стъпки.
Премахнете паркингите на пл. “Батенберг” и площад “Света Неделя”. Но няма да стане само с премахване. Трябват и алтернативи на тези паркинги, и то добри. Това е тема с много условности.
ТРУДНИ И МАЛКО ВЕРОЯТНИ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ ПРЕПОРЪКИ
Интегрирайте реката в публичното пространство. Почистете водите и изградете непрекъсната алея по протежение на реките с достатъчно места за отдих. Идентифицирайте удобно разположена зона край водата за изграждане на временен открит бар или друго подобно съоръжение. В ключови локации могат да се организират нови места за сядане, така че хората да могат да поседнат край водата и да се полюбуват на природата. Още с конкурсите за градския център, проведени по времето на бившия главен архитект на София, стана ясно, че обществеността не е готова за интеграция на реката. Тогава победител в конкурса беше студио „Стефан Добрев – архитектура и дизайн”, като се предвиждаше вдигане на нивото на Перловската река с 60 см, а на визуализациите даже имаше лодки.
Активирайте вътрешните дворове. Отворете ги и за външни ползватели. „Частната собственост е неприкосновена” и „Моят дом е моята крепост” са само част от любимите лозунги в междусъседските отношения. За да станат публично достъпни тези дворове, вероятно ще се изисква единодушното съгласие на всички от кооперативите, което на този етап вероятно няма да стане.
СЛАГАТ ТАВАН НА ВИСОКИТЕ СГРАДИ В СОФИЯ ДОГОДИНА
От началото на следващата година трябва да влязат в сила правила за ограничение на височината на сградите в столицата. Парламентарната група на ГЕРБ внесе в началото на октомври проекта за изменение и допълнение на закона за устройство и застрояване на Столична община. Текстът е съставен от главният архитект на София Здравко Здравков и неговият екип. „Новите сгради в пояса булевард „Цар Борис III”, градски център, булевардите „Драган Цанков”, „Александър Малинов” и Околовръстен път да са с височина до 75 метра, но също така да се спазва и показателят „Плътност и интензивност”, посочи архитект Здравков. Така, ако законът бъде приет в този му вид, небостъргачите в София ще са високи най-много: за централна градска част – до 50 м. за териториите, които са от съществено значение за възприемането на планината: (това е извадено от проектозакона и вероятно е забравено) в рамките на околовръстния път – 75 м. извън околовръстния път – 15 м. в останалата част на града – 125 м. За много високи сгради ще има място само в 2 зони – при вече построените високи сгради на бул. „Цариградско шосе” и при пресечката на Околовръстното шосе с бул. „Царица Йоана” в ж.к. „Люлин”. За високи сгради се въвежда допълнително ограничение – проектите задължително да минават през обществено обсъждане. Това е записано в новата наредба за провеждане на обществените обсъждания в областта на пространственото развитие и устройството на територията на Столична община. Освен това се предвижда създаването на наредба за градската среда, за оформянето на дизайна на фасадите и за избора на градското обзавеждане. До момента законопроектът не е минал дори на първо четене в пленарна зала. |
КОЙ Е ЯН ГЕЕЛ Проф. Ян Геел е датски архитект и градоустройствен консултант, живеещ в Копенхаген. Завършва архитектура през 1960 г. в Кралската датска академия за изящни изкуства и както често споменава в лекциите си по цял свят, се жени за психолог. Така се налага да отговаря на въпроси от рода – защо вие архитектите не мислите за хората? И наистина, градовете десетилетия наред биват проектирани и изграждани за колите – широки улици, градски магистрали, площади-паркинги. Човекът си остава един и същ размер, върви пеша със скорост 5 км/ч, а градовете стават по-трудни за пешеходени велосипеден достъп и пригодни за скорости от порядъка на 60 км/ч. Последните години стана популярна тенденция да се обръща внимание на качеството на публичните пространства и дали те се харесват на хората. А по какво се познава дали се харесват – по това, че има деца и възрастни хора. Така проф. Геел и екипът му изготвят доклади с препоръки на градове като Цюрих, Лондон, Стокхолм, Копенхаген, Ню Йорк, Истанбул, Москва, Шанхай и Берн. Изпълнявайки ги, те вече са „Градове за хората”. Геел е разработил почти универсална рецепта за един добър град и я проповядва като универсална панацея. Според него добрият град трябва да отговаря на 12 основни критерия за качество. Те са разделени в три категории: защита, удобства и удоволствия.
|
