Успешна година
Камарата на инженерите по геодезия имаше една успешна година, но не заради многото свършена кадастрална или практическа работа, спъвана от вездесъщата криза, а заради излизане на организацията на международната сцена. Камарата подкрепи Международната конференция в Албена, организирана от СГЗБ през септември, а през ноември беше организатор на общата среща на комисии 3 и 7 на Международната федерация на геодезистите. И на двете събития КИГ получи подобаващо международно признание.
Колко са членовете на организацията, какви са перспективите пред нея и как ръководството и колегията оценяват работата – й ще стане ясно на годишното отчетно събрание, което ще бъде на 11 март.
Между 15 и 17 ноември София стана домакин на обща среща на комисии 3 и 7 на Международната федерация на геодезистите „Информация и управление на земята. Десет години след началото на хилядолетието“. Комисия 3 е специализирана в управлението на пространствената информация, а комисия 7 – в кадастъра и земеустройството.
Организатор от българска страна беше Камарата на инженерите по геодезия, а конференцията беше осъществена с подкрепата на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) и Геодезически факултет към Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Съорганизатори на събитието бяха Съюзът на геодезистите и земеустроителите в България (СГЗБ) и Асоциация на геодезическите фирми (АГФ).
Председателите на комисия 3 и комисия 7 Криси Потсиу и Андраш Ошко в разговор преди откриването с Ангел Янакиев и Росен Плевнелиев
Статистиката сочи, че регистрираните участници на конференцията бяха 68 души от 18 страни: Белгия (1), България (32), Германия (3), Гърция (7), Египет (1), Израел (3), Испания (1), Италия (6), Канада (1), Кипър (1), Македония (1), Нигерия (2), Норвегия (1), Полша (2), САЩ (1), Франция (2), Холандия (1). Бяха изнесени 41 доклада от 61 автори.
На откриването на срещата в хотел Хилтън, председателят на камарата на инженерите геодезисти Ангел Янакиев даде думата на министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев, който поздрави участниците и с присъствието заяви подкрепата към общността на геодезистите. Специално обръщение към гилдията отправи и изпълнителният директор на АГКК Александър Лазаров, който заяви, че финансовото положение не е леко, но агенцията прави всичко възможно, за да подкрепи колегията да си върши работата. Деканът на факултетът по геодезия Славейко Господинов също приветства участниците в конференцията. Председателят на комисия 3 Криси Потсиу и председателят на комисия 7 Андраш Ошко от своя страна също отправиха приветствия към участниците.
След официалната част се премина към техническите сесии. Първата беше посветена на управлението на земята в България. Сесията бе открита от доклада на председателя на Асоциацията на геодезическите фирми Мишо Настев за състоянието на геодезическите предприятия в момента на криза. Деканът на геодезическия факултет Славейко Господинов представи кратка историческа справка за вече повече от 100-годишната традиция в обучението по геодезия – през 1909 г. е направен първият клас по геодезия, а през 1942 г. е създадена държавната политехника. Най-важното нещо в миналото е разграничаването на военната от гражданската геодезия. Днес международните връзки на университета са най-вече с университета във Виена и с техническия университет в Мюнхен. Има контакти с университетите в Скопие и в Москва. Председателят на комисия 7 Андраш Ошко коментира, че за да се задържи интересът към специалността, трябва да се припомня, че професията е доста практична и че днес именно практиката е сред приоритетите в образованието по геодезия. Иван Кацарски запозна публиката с връзките на българските геодезисти с Международната федерация на геодезистите. Презентацията беше за пример за добре подготвено представяне. Следващият лектор Златан Златанов представи конкретните проблеми при създаването на кадастъра. Той посочи напълно практически пречки при създаването на качествени кадастрални карти и направи ключови препоръки към законовата основа, която също може да бъде подобрена. Борис Кръстев се опита да запознае публиката с проблемите с църковните имоти. Председателят на комисия 3 Криси Потсиу отбеляза по темата, че в Гърция има голям конфликт между църквата и частните собственици заради различното отношение на държавата към тях. Изключително интересно представяне беше на Илиян Панчев (в сътрудничество с Георги Милев), посветено на новите технологии на фирмата Blom Group. Компанията вече е направила археологическо заснемане с Lidar airborne laser scanning по част от нашето Черноморие. Към тази „българска“ сесия беше планирано и представянето на геодзическия опит в областта на българската база на Антарктида. Борислав Александров запозна участниците със свършената уникална работа на територията и в акваторията на базата.
Втората техническа сесия бе посветена на международния опит в кадастъра. Почетният президент на FIG Робърт Фостър представи 225-годишния опит в поземлената администрация в САЩ. Старши експертът към Организацията по храните и земеделието към ООН Румяна Тончовска запозна аудиторията с необходимостта от добра администрация и достатъчно информация за осъществяването на едно добро управление. Сигурността при собствеността е предпоставка за дългосрочни инвестиции и доказателство за устойчивото развитие. Почетният член на FIG и голям приятел на България Хелге Онсруд очерта някои проблеми при опазването на земята в Норвегия и смяната на предназначението й. С въпросите, засягащи устойчивото развитие на кадастъра, се занима председателят на комисия 7 Андраш Ошко. Той посочи очевидната връзка между икономика, социална политика и екология, които заедно да осигурят на политиците и институциите възможности за устойчивото развитие.
Третата техническа сесия беше посветена на управлението на населените места. Проблемите на комасацията в България бе акцентът на представянето на Николай Найденов. Мария Николова даде насоки за подпомагането на работата на e-government чрез GIS. Особен интерес за аудиторията представляваше представянето на Алиреза Гаразоглу за използването на технологиите GIS/RS при решаването на проблеми в градската среда. Ярослав Бидлош запозна публиката с различните аспекти на информацията за собствеността в Полша. Създаването на интегрирана система за планиране и взимане на решения при комасацията беше темата на Деметрис Деметриу. Башким Идриси представи възможностите и ограниченията при използването на данни, получени Global Map.
Вторият ден от конференцията започна с техническата сесия, посветена на сигурността и владеенето десет години след началото на хилядолетието. Отмар Шустер се занима с някои проблеми по дигитализирането на данните. Криси Потсиу очерта проблемите при отчуждаването на земята в Гърция. Частната собственост в Гърция се пази от закона, като френската декларация от 1789 г. е в основата на това правото. Потсиу представи различните нормативни проблеми, възникващи между отделните членове на общността. Тя отбеляза, че страната непрекъснато страда от пропуски в нормите – през 1981 г. при влизането в ЕС Гърция отново е трябвало да уеднаквява законовите норми с тези на съюза. Бяха отбелязани и различните начини за отчуждаване на земя при строеж на пътищата, стадиони за олимпиадата, като обобщението беше, че липсва единен принципи за експроприация, а взимането на решения е аd hoc, като в заключение Потсиу отбеляза, че нуждата от реформа в Гърция. Берт Хьове представи пред аудиторията приложение на геопространствените технологии при управлението на земята в Холандия. Унгарският представител Гуля Иван сподели с участниците, че с помощта на кадастралната информация властите в страната лесно са се справили с последиците от екокатастрофата в Унгария, като от съществено значение било прилагането на технологиите при решаване на кризисни ситуации. Проблемите с планирането и регулацията, както и забавянето на инвестициите в Гърция представи Катерина Димитриади. Изключително интересно за българската публика беше представянето на Вагелис Карабелас на системата за следене на неразрешено строителство в Атика чрез заснемане от въздуха. В областта около столицата Атина през определен период от време се правят снимки – чрез дистанционните методи и техники за сравняване на изображения се забелязва новото незаконно строителство.
Втората техническа сесия от втория ден беше посветена на данните за пространствени инфраструктури. Хартмут Мюлер представи някои проблеми около управлението на корпоративните имоти в Германия. Паола Ронзино показа до какво са стигнали студентите при обучението си и как прилагат GIS при земеустройството в Италия. Атрактивната презентация на Мигел Калво Мелеро, направена с много чувство за хумор, представи как GIS могат да подпомогнат взимането на решения. За ролята на лазерното сканиране при изследване на свлачища говори Смадар Морик. През последните 20 години ландшафтът край Мъртво море се е променил драстично и това налага да се правят нови заснемания и се изучава феноменът. Френският проект за кадастър в Хаити бе представен от Рафик Кури.
Третата техническа сесия за втория ден беше посветена на планирането и жилищното строителство планиране и развитие. Мухамад Башар Нуу представи темата за възстановяването на пазара на имоти в Нигерия чрез управление на земята. Ярослав Бидош очерта някои проблеми пред собствеността в Полша. Андреа Масари запозна публиката с процедурите, които са неизбежни при създаването на адекватна база данни. Ефи Димопулу представи проблемите с църковните имоти в Гърция. За ролята на геодезиста при създаването на италианския кадастър говори Бруно Раза.
Последната техническа сесия беше на тема кадастър и земеустройство – технически гледни точки. За изравняването и проблемите при кадастъра представи Давид Сириба. Ана Шнайдман представи стохастичен подход при подобряването на настоящите кадастрални данни. Ричард Молеро показа еволюцията на XML-базираните данни в поземлената администрация. София Басиука говори за създаването на динамични карти и доброволно подаваната кадастрална информация в Гърция. Алиреза Гаразоглу представи начини за контрол на шумовото замърсяване от магистралите в Техеран.
След техническите сесии се проведе заседание на комисия 3, на която Йерах Дойчер бе избран за председател на комисия 3. Той очерта бъдещото развитие на комисията. Следващата работна среща на комисия 3 ще бъде през есента на 2011 г. в Париж.
Повече за срещата https://conference.kig-bg.org/?q=en/content/technical-programme.
