България има стогодишна история в уедряването на земята
Доктор инж. Кирил Стоянов е главен експерт в отдел „Поземлени отношения и комасация“ на Министерството на земеделието и храните. Има докторска степен по геодезия, член е на Съюза на геодезистите и земеустроителите. Ръководел от българска страна на проекта за създаване на Стратегия за комасация, както и на други два българо-холандски проекта за интегрирано устройство на земеделски земи. От 2005 г. насам участва във всички европейски работни срещи на Организацията по прехрана и земеделие на ООН относно поземлените въпроси.
– Какво представлява комасацията и каква би била ползата от нея?
Комасацията e процес по оптимизация на структурата на земеделските поземлени имоти и прилежащата им селскостопанска инфраструктура. Ползи могат да се търсят в няколко посоки: подобрява се рентабилността на селскостопанското производство, като се снижават разходите за обработки и управление; повишава се ценността на земеделските имоти, като чисто инвестиционен актив – в някои от пилотните ни проекти наблюдаваме удвояване на рентите и цената на имотите за тези над 40 дка, спрямо имоти от 3 до 10 дка.
– През 2006 г. е приета стратегия за комасация на земеделските земи, под името Стратегия за комасация за България – устойчиво използване на земите 2007-2013 г. Тя е проект на министерство на земеделието и DLG на Холандия. Изпълнява ли се тази стратегия? Променяна ли е през годините? Последната актуализация трябваше да стане след анализ на резултатите до края на 2009 г. – направено ли е?
Според заложеното в Стратегията за комасация бяха направени промени в законодателството, което позволи прилагането на доброволни проекти по уедряване на земите. В момента се изпълняват три пилотни проекта в общините Угърчин, Севлиево и Брегово с разнообразни инвестиционни и земеделски цели, и комасационен инструментариум.
На този етап в МЗХ се разработва Мярка 125 от Програмата за развитие на селските райони, съгласно която може да се прилага частична интегрирана комасация – уедряване и оптимизиране на поземлени имоти на територията на реконструирана или нова хидромелиоративна система.
Стратегията не е актуализирана след 2009 г., а умерените показатели заложени в нея се изпълняват с известно забавяне поради световната финансова криза и цялостното намаление на инвестициите в частния сектор.
– В момента може да се каже, че сме към края на този период. Има ли приемственост в позицията на министерството към комасацията?
Усъвършенстването на селскостопанското производство е преди всичко икономически приоритет, и като такъв интересите на земеделците и частните инвеститори са решаващи за приемствеността. Това, което бе заложено в законодателството и Стратегията за комасация, се променя и развива в последните две години, с оглед облекчаване на процедурите и намиране на допълнителни начини за финансиране.
– Какви са историческите предпоставки за комасацията на земята у нас?
България е една от малкото държави с почти сто годишна история на комасацията. Първите частични уедрявания са правени още през 1912-1913 година, като министерството е било ангажирано със своите специализирани звена до 50-те години на 20 век. През 1941 г. е влязъл в сила и закон за кадастър и комасация, който е бил изключително модерен и дори изпреварил времето си, спрямо други европейски държави.
– Като цели тази Стратегията за комасацията си постави законодателни инициативи. Подготвя ли се закон за комасацията. Кога ще бъде готов и кога ще влезе за обсъждане в НС? Как би работил този закон със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи? И според вас трябва ли да има отделен закон или комасацията трябва да залегне в общото поземлено законодателство?
Първата доброволна процедура залегна именно в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи през 2007 г.
През 2009 г. в меморандум между браншовите организации и министерството бе записано, че ще бъде изготвен изцяло нов закон за комасация.
Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи извърши своята роля по възстановяването на собствеността. Вероятно би било добре да се направи пакет от нови, по-компактни закони, сред които закони за комасация, ползване на земеделските земи и т.н., които да заменят този многократно изменян двайсетгодишен закон. Холандия например на всеки седем години изготвя нов закон за комасация, с включени належащите приоритети.
– В Стратегията се споменават завършил българо-холандски проект за комасация по споразумение в с. Голеш, Силистренско и с. Ломци, Търговишко, както и на българо-френски проект в три землища – с. Абрит, Добричко, с. Тунджа, Ямболско и с. Хърлец, Врачанско. Какви са резултатите от тези пилотни проекти, завършили вече преди 6 години?
Макар и да не е правен специален мониторинг за устойчивостта на тези проекти, за Голеш имаме данни, че има високо ниво на удовлетвореност в участниците в уедряването. За землищата участващи във френския проект не се достигна до окончателно прилагане на плановете, поради липса на подходящо законодателство.
– В момента се изпълняват проекти за уедряване на земята с частно финансиране. Приключи и първият подобен проект – в ловешкото село Катунец, община Угърчин. Какви са изводите от този опит? Какви са резултатите? Кой финансира проекта? Каква е ролята на министерството на земеделието в него?
Всички настоящи проекти се осъществяват с частно финансиране, или по-точно финансиране от страна на участниците. Такива могат да бъда частни и юридически лица, държавата, общината и т.н. Изводът от пилотните проекти е, че много трудно се стига до съгласие в доброволната процедура, когато са намесени стотици участници. Проектът в Катунец завърши на около 2000 дка чиста комасационна площ с увеличение на средния размер на имотите от 100 до 300%. Общите анализи и планове за комплексно устройство бяха изготвени от българо-холандски екип с холандско финансиране, а уедряването се финансира от участниците в него – частни лица, търговски дружества и публични инвестиционни фондове. Налага се изводът, че масовото участие трябва да бъде подпомогнато с множество разнообразни държавни мерки, които би трябвало да залегнат в закон за комасация. Министерството има методическа и процедурна роля в тези проекти.
– Има ли опити за подобни инициативи в други части на България? Беше обявена процедура за с. Малки Вършец, Габровско и за с. Нова Върбовка, Търновско. Може ли да обобщите резултатите?
Процедурата в Малки Вършец е в ход, като комитетът на собствениците се старае да събере съгласие от колкото се може повече участници. Дребните собственици са организирали и събирането на средства в специален фонд „Комасация“, от който да се разплащат за техническите дейности. В Нова Върбовка има доста сериозна концентрация на имотите на земеделците, като специфичното е, че те целят създаване на голяма овощна градина с напояване. Техният проект ще продължи при осигуряване на подходящо финансиране.
– Каква е ролята на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в комасирането на земите. В Стратегията има препоръка към АГКК да синхронизира дейностите по обновяване на картографските карти с дейностите по комасация. Прави ли се това?
Около 17 % от землищата в страната са с одобрена кадастрална карта. Законовата рамка за поддържане на кадастрални карти и регистри е изготвена за ниво „имот“ и няма процедура, чрез която тя да се изменя и допълва чрез планове, обхващащи повече имоти каквито са комасационните планове. С този действащ подход се увеличава финансовата тежест за участниците в комасационния проект, които следва да заплащат както самия технически проект за комасация, така и регистрацията в кадастралната карта за всеки един имот поотделно.
Топографските карти от друга страна са важни за интегрираните комасационни планове – там където се правят нови напоителни съоръжения и се реконструират селскостопански пътища. Считаме, че АГКК има възможност да въведе данни за топографските карти като допълнителна информация към кадастралната карта. Това би било от съществена полза и ще намали времето, усилията и цената при разработване на различни проекти, включително и комасационни.
– Как се отразяват големите инфраструктурни проекти върху селскостопанските земи. Как може комасацията да помогне в устойчивото развитие на тези земи?
Когато се разруши структурата на стопанството от голям линеен или площен обект и ползваните имоти останат от двете му страни, както и като се прекъсне достъпът на машини и животни, това представлява тежко бреме за селските стопани, както и за местните общини. Комасационният проект, особено в законова форма, може да реши проблемът „разположение на селскостопански сгради, концентрация имоти, достъп, разстояние между имотите“ и да спре възможността за фалит на засегнатото земеделско стопанство.
– Какво представлява поземленото банкиране? Как би улеснило комасацията на земята?
Най-общо поземленото банкиране представлява масови покупко-продажби на земи в национален план, с определена управленска или инвестиционна цел. То е придружено с добре обмислена стратегия на инвестицията и управлението на активите до тяхната продажба. Държавните или частни поземлени банки по света участват активно в селскостопански, инфраструктури, екологични и комасационни проекти. В нашата страна такава държавна банка не съществува, но има публични инвестиционни дружества като Адванс Терафонд АДСИЦ например, които участват в комасационни проекти, купуват, арендуват и продават земя в над 1300 землища.
Ако поземлената банка притежава в собственост 20-30% от комасационната площ, това изключително много улеснява репарцелирането на имотите.
– През годините епизодично се появява и не толкова новата идея за създаване на поземлена банка. Какво би представлявала тя и каква роля би играла при комасацията на земята?
Поземлената банка би могла да генерира финансови средства за комасационните проекти, както и да закупува целево земя за комасационни, инфраструктурни и екологични цели в определени територии.
– Пак в Стратегията се казва, че до 2011 г. трябва да започнат нови проекти за комасация. Колко такива са започнати през 2010 г. и колко очаквате да започнете през 2011 г. Според предварителните планове през 2010 г. е трябвало да започнат 28 проекта за комасация на земята, а през 2011 г. – 30. Постижимо и реално ли е това?
Заложените показатели са умерени на фона на около 2000 землища, които трябва да бъдат подложени на комасация. Финансирането на дейности, свързани с устройство на територията, предполагат съществен ресурс с дългосрочно действие. В процеса трябва да са ангажирани както централната и местната власти, така и частна инициатива, респективно капитали. Постижимост на целите е възможно при синхронизиране на усилията и разбира се подходящи икономически условия. На този етап единственият нов пилотен проект, който се извършва, е в община Брегово, който е с частно финансиране.
– Как може да се използва европейското финансиране за тези проекти?
Разработва се възможност за финансиране чрез Мярка 125, но само за интегрирани хидромелиоративни и комасационни проекти.
– Изчисленията показват, че един обикновен проект струва около 240 000 лева, а сложният – около 480 000. Реални ли са тези суми пет години след огласяването на стратегията?
Изчислените проектни стойности са реални и към момента, тъй като няма промяна както в дейностите, които трябва да се извършват, така и в официалните тарифи, действащи в областта. Дори предполагаме, че е възможно намаляване на цените поради високата конкуренция в бранша на техническите изпълнители (лицата, които са правоимащи по изпълнение на технически дейности).
– Каква е практиката за комасация в чужбина. От кого бихме се учили и може ли да заимстваме някакъв готов модел?
Най-съвършените и прецизни модели на комасация са тези на Холандия, Германия и Франция, които обаче са трудно приложими в нашата страна към момента, поради изключителната си техническа и административна сложност.
Макар и да звучи странно, уместно е да се учим от един от най-големите ни земеделски конкуренти Турция, която осъществява през 2011 г., комасация на 10 млн. декара, включваща репарцелиране, напояване и реконструкция на пътища.
Друг добър пример е Кипър, които практикуват комасация от 1969 г. насам и имат добри специалисти и вдъхновяващи примери, близки до нашата действителност.
