Партия "Атака" предложи възстановяване на производството на стомана в "Кремиковци". Това бе и първа точка в обсъжданията в парламента днес.
По този повод в съзнанието ни възникнаха редица въпроси, предшествани от базови факти.
Ползите: работни места, пари в хазната, ресурс за индустрията и строителството.
Още през 2008 г. министерството на икономиката сметна вредите от спирането на "Кремиковци". В доклада се твърдеше, че спирането на металургичния гигант би донесло тежки загуби на ред предприятия, както и че ликвидирането на завода ще удари бюджета и ще качи безработицата, тъй като в комбината и свързаните с него производства са заети над 10 000 души.
Вредите: замърсяване, неясни процедури по пускането в действие на завода, конфликт на интереси. Това са само малка част от притесненията.
Както знаем, замърсяването е сред основните проблеми, които съпътстваха почти цялото функциониране на предприятието. „Брюксел информиран за вредите от "Кремиковци"“, „Филм показва как ”Кремиковци” замърсява Софийско“ (Филмът представя констатации на учени и лекари в единственото изследване на здравословното състояние на децата от гара Яна и Кремиковци), „Кремиковци замърсява въздуха над допустимите норми“ са само малка част от заглавията, които присъстваха в печата, докато металургичния гигант работеше.
Отговорът на въпроса дали България ще забогатее, ако Кремиковци пак запуши не бива да се трансформира в дилема „богати и опушени“ или „здрави и запушени (от към износ и капитали)“. Истината е, че заводът може да заработи отговорно към жителите на София и към природата, но за съжаление досега това не се е случвало.
Дали можем да се надяваме!?
„Dum spiro, spero“ или докато дишам, се надявам, са казали древните. И ние така, докато дишаме дим, се надяваме. А вие?
коментар от Михаела Самарджиева
