И така, лека полека, може би е крайно време да закрием нашата специалност. Не можем да си представим за какво да съществува някаква професия, която предлага да направи каквото и да било за 1 (една) стотинка. За по-голяма яснота прилагаме справка (стр. 17) за предлаганите ценови оферти от обществена поръчка за създаване на КК и КР на урбанизирани територии по 12 обособени позиции. Ако някой може да даде стройно обяснение, какво се цели с тази една стотинка, нека напише на електронната ни поща или на страницата на списанието във Фейсбук мнението си. Готови сме да отворим дискусия на тема „Работа за една стотинка“. Вярно е, че цената от 33 лв., предложена от АГКК е далеч от желаната от фирмите цена, но трябва да се има предвид и факта, че става дума за голям брой общо взето еднотипни проекти. Според нас, тези предложения (една стотинка) са обидни за цялата гилдия. Това е някаква демонстрация, но екипът на списание Геомедия така и не можа да разбере точно каква и на какво.
Във Франкфурт се проведе поредното 24-то изложение INERGEO 2018 (стр. 27). На това изложение отново бяха показани най-новите достижения в геоиндустрията. Става дума за ГИС, за BIM (Building Information Modeling или Строително Информационен Модел). Въобще хората вървят напред. Прилагат нови технологии, дигиталната информация се използва постоянно и по интелигенти начини. А какво става в нашата държава. Може твърдо да кажем, че, поне в сферата на геодезията, вървим усилено назад. Ако до преди 10-15 години, можеше да твърдим, че сме в крак с новите технологии, може ли и днес да го заявим? Ние предлагаме да правим проекти за 1 (една) стотинка, а най-вероятно имаме самочувствието, че владеем последните технологии в геодезията.
Нищо не владеем, колеги.
Основна вина за това има от една страна държавата, която в близките десетилетия не е възлагала никакви или почти никакви специализирани дейности; от друга страна собствениците на големи сгради не се интересуват от тяхното управление или ако се интересуват, то изработват проекти за управление извън България, по простата причина, че ние все още не умеем да го правим. Не умеем, защото фирмите, които желаят да се развиват, се броят на пръсти, а ако някой все пак реши да инвестира в човешки и технологичен потенциал, съвсем скоро се отказва, защото няма къде да прилага новите технологии. Представете си, че по някакво чудо АГКК обяви обществена поръчка за създаване на цифрова едромащабна карта на България. Колко са фирмите, които без чуждестранна помощ, ще могат да се справят. Но пак ще участват 3-4 фирми с един и същ собственик или други, на които голяма част от персоналът им работи на граждански договор. Иначе всички ние успешно доказваме сантиметри разлики между планове, изработени през интервали от 50-100 г. Чудесна картинка описахме. Но надеждата все още я има.
{module [180]}
