Геодезия

КОМЕНТАР на някои аспекти в статията БЕЗПИЛОТНИТЕ ЛЕТАТЕЛНИ КОМПЛЕКСИ ЗА ФОТОГРАМЕТРИЧНИ ЦЕЛИ – ДЕТСКА ИГРАЧКА ИЛИ ПОРЕДНОТО ДОСТИЖЕНИЕ НА ИНОВАТИВНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

Автор на статията е д-р инж. Димитър Игнатов Петров, Главен асистент в Шуменския университет  „Епископ Константин Преславски. Отпечатана е в
сп. Геомедия, брой 1,  януари – февруари, 2015, стр. 32 – 39.   В текста са включени 8 фигури, 2 таблици и едно приложение (таблица с резултати)

1.   Не е ясно защо безпилотните летателни апарати са наречени „комплекси”, освен ако не са снабдени със снимачна или друга апаратура.

2. Нямам впечатление да е имало „трудности и усложнения, свързани с внедряването на ГНСС технологии”, както твърди авторът на коментираната статия. Достатъчно е да бъдат споменати следните два нормативни документа:

  • „Инструкцията за определяне на координатите на геодезически точки чрез глобална позициониращи система (GPS)”, издание на Министерството на териториалното развитие и строителството – Главно управление „Кадастър и геодезия””, София, 1995 г., с обем 87 стр. и 26 приложения, съставена от Георги Вълев и Момчил Минчев. Структурирана е в 8 глави:
  • „Инструкция № РД-02-25 от 20 септември 2011 г. за определяне на геодезически точки с помощта на глобални навигационни спътникови системи”, в сила от 11.10.2011 г., издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (ДВ. бр. 79 от 11 септември 2011г.) с обем 21 стр. Структурирана е в 6 глави (с общо 20 раздела и 60 члена):
  • Тегло;
  • Товароспособност;
  • Работна скорост;
  • Таван (максималната надморска височина на която може да се издига);
  • Максимално времетраене на полета при едно зареждане;
  • Максимална отдалеченост от наземната станция.

1.   Общи положения;

2.   Изисквания към точките, определяни с GPS;

3.   Апаратура за наблюдение, персонал и екипировка;

4.   Проектиране на измерванията;

5.   Измервания;

6.   Обработка на измерванията;

7.   Трансформиране и определяне по положение и височина;

8.   Опазване и поддържане на точките от GPS-мрежите.

  1. Общи положения;
  2. ГНСС методи за определяне на геодезически точки и трасиране;
  3. Условия за приложението на ГНСС технологии;
  4. Приложение на ГНСС;
  5. Технически средства за извършване на ГНСС измервания;
  6. Оценка на съответствие на ГНСС инфраструктура;

Допълнителна разпоредба с 35 члена;

Заключителни разпоредби с 6 параграфа;

Едно приложение (образци на технически документи).

3.   Малко повече информация за Aimé Laussedat:

Капитанът от Инженерния корпус на Франция Еме Лоседа (1819-1907), наричан „Баща на фотограметрията”, доказва, че фотограметрията може да се използва за изработване на топографски карти. Неговият метод първоначално е бил известен като „Иконометрия”, а по късно –„ Метрофотография”, понятия, които не получават гражданственост. Методът на Лоседа за земна фотограметрична снимка е наречен „Мензулна фотограметрия” или „Фотограметрия чрез засечки”. През 1856 г. Лоседа става професор по геодезия в LEcolPolytechnique(Политехническо училище) в Париж. През 1897 г. представя на Парижкото изложение първия известен негов фототеодолит, както и план на

с. Ле Бук близо до Париж, изработен от негови снимки, направени през 1861 г.

3. За безпилотни летателни апарати се пише и говори от няколко години предимно от фирмите, които ги разпространяват или притежават. Безспорно е, че тези летателни средства имат определено място в аерозаснемането. За тях обаче не може да се говори общо. Те са разнообразни модели, с различни възможности и за различни цели. За всеки модел безпилотен самолет е съществено да се знаят следните характеристики:

Тези въпроси са аналогични на въпросите за пилотираните самолети. Така например, на стр.112-115 във PhotogrammetrischesTaschenbuch (Наръчник по фотограметрия) от Йорг Албертц и Валтер Крайлинг са изброени 54 модела самолети за извършване на аерозаснемане и са дадени техните технически характеристики. На стр. 114 и 115 в моята книга „Основи на фотограметрията” са описани самолетите Антонов АН30 и L-410 фотовариант, които се използват за аерозаснемана в нашата страна и са дадени техническите им характеристики, както и снимка на АН-30.

В два последователни броя – 3 и 4 от 2013 г., съответно на стр.30-34 и 26-31 на сп. Геомедия е публикувана статията „Търговска дейност, свързана с БЛА за нуждите на аерозаснемането и създаването на карти във Великобритания” от Гордън Петри, професор по фотограметрия в Глазгоу. Разисквайки БЛА авторът във втората част на статията (бр. 4) отбелязва следното: „Тази дейност ….се прилага в нови посоки като:

(І)   при археологическите и историческите обекти,

(ІІ)   кариерите, депата за отпадъци, строителните обекти и земеделските

       стопанства,

(ІІІ)   ветрогенераторни паркове,

(ІV) малки площи, представляващи интерес за лесовъдите и земеделците.”

Никъде обаче не се говори за едромащабно картографиране (1:2000, 1:5000, 1:10 000).

4.   Критиката към Агенцията по геодезия, картография и кадастър, приемник на Главното управление по геодезия, картография и кадастър, е неоснователна. Подготовката са създаването на ЕТК (1:5000) започва през 1952 г. и картата е изработвана само в графичен вид. По-късно продължава нейното обновяване в графична и дигитална форма. Картата в мащаб 1:5000 се състои от около 19 000 картни листа с размери 50х50 см, всеки от които съдържа 6,25 кв.км от местността. Както създаването, така и нейното обновяване става последователно на големи райони, съдържащи се в значителен брой картни листове. Прилага се въздушна стереофотограметрия въз основа на аероснимки, заснети с аналогови (филмови) аерокамери, а по-късно с дигитални аерокамери, носени от пилотирани самолети. Използването на безпилотни самолети, т. е. „детски играчки”, както шеговито ги нарича авторът на коментирана статия, за целите на едромащабното картографиране (1:2000, 1:5000, 1:10 000) по принцип не е невъзможно, но не е най-добрия подход, понеже не са подходящи за аерозаснемане на големи територии, тъй като поради ограничената им товароспособност могат да носят само малкоформатни и леки аерокамери. На всеки професионалист, който се е занимавал с планирането, подготовката и изпълнението на едромащабно картографиране, тези въпроси са напълно ясни.

5. Пълното заглавие на статията, цитирана в литературата под № 1, е „Семинар по фотограметрия в Балкана”. Не виждам обаче какво общо има с темата на коментираната статия.

Автор

Geomedia Magazine

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us