Свързвате ли с нещо датата 05.08.2009 г.? Малко след изборите за ново Народно събрание и след избора на 87-то правителство на Република България (27.07.2009) и малко преди смяната на ръководството на АГКК (25.09.2009). А може ли да свържете тази дата със с. Поибрене, общ. Панагюрище, обл. Пазарджик. След справка в сайта на АГКК се оказва, че тази дата и това село са знакови за кадастъра в България. Тогава са отворени документите за последната обществена поръчка с предмет „Създаване на кадастрални карти и кадастрални регистри“, обявена от АГКК. Поръчката е „малка“, но все пак е поръчка. Не можем да кажем каква е съдбата на тази поръчка. Има голяма вероятност и тя да е прекратена, както се случи с доста други.
На 29.06.2012 г., почти три години по-късно, АГКК отново отваря оферти за обществена поръчка за извършване на кадастрални дейности. Този път не е за „малка“ обществена поръчка. Става дума за 270 000 лв. разделени в 8 лота, т.е. около 33 750 лв. за лот. Времето на поръчката е три месеца. Необходим е един екип от трима геодезисти. Може и да е един геодезист и двама фигуранти. Чудесна малка семейна фирма. Ако сумата от 33750 лева се разпредели на трима души за три месеца се получава един съвсем приличен доход от 3750 лв. на месец. Трябва да се предвидят и разходи за данъци, осигуровки, командировки и т.н., но все пак възнаграждението е прилично. Е няма възможност за отделяне на средства за инвестиране в нови технологии, но за три месеца всичко ти е наред. И тъй като офертите бяха отворени, можем да предоставим и малко статистика. В така обявената обществена поръчка участват 32 фирми. За осемте лота са подадени общо 101 оферти. За осемте лота участват, явно най-големите фирми в България – „Шуменски териториален кадастър“ ООД и „Мапекс“ АД, последвани от ГД „Пирингео“, участваща в 7 лота, и седем фирми участващи в 5 лота. Такъв интерес към обществена поръчка рядко се среща. За съжаление, изчисленията, които направихме, при такова участие, едва ли ще са верни. Независимо че предложените от АГКК ценови прагове са сравнително реални, предполага се, че при единствения критерий „най-ниска цена“, окончателните цени ще отидат на 40 до 50% от предложението. Възниква естествено въпросът, защо единственият критерии е „най-ниска цена“. Да, този критерий е може би най-желаният от страна на финансовият ни министър. Да си припомним мисълта на космонавта, който, качвайки се на космическият кораб казал, че го побиват тръпки като знае, че корабът е построен от този, който е предложил най-ниска цена. За такава държава ли мечтахме – на най-ниска цена? Но до там ни докараха.
А между другото Камара на инженерите по геодезия успя на спечели международно признание и доверие. Световната седмица на геодезията през 2015 г. ще се проведе в София. Няколко геодезисти със свои средства и с голямо желание успяха да спечелят тази малка победа. Дано, поне сега държавата да се включи.
Геомедия
