Спътникът на ЕКА GOCE с невероятни разкрития за леда на южния полюс
Леденият континент освен като резервоар за изучаване на историята на Земята се оказа, че е и изпълнен със загадки.
Оказва се, че източната част на Антарктида е гробница от континентални останки, а не както се смяташе досега – замръзнал тектоничен монолитен блок. Такива са заключенията на геофизици от германския университет в Кил, които създадоха триизмерни карти на тектониката на Ледения континент, използвайки данни, набавени от спътника GOCE (Gravity field and steady-state Ocean Circulation Explorer). Спътникът на Европейската космическа агенция (ЕКА) GOCE работи на 300 км над Земята от 2009 до 2013 г. и благодарение на него е установено, че дебелият лед крие останките от разпада на древен суперконтинент. Данните на GOCE са събирани и чрез измерване на силата на земното гравитационно притегляне.
Досега леденият континент Антарктида се смяташе за хомогенен, за разлика от разнородния геоложки състав на другите континенти. Анализът на данните от GOCE обаче показа, че Източна Антарктида е като мозайка от поне три малки протоконтинента, наричани кратони. Единият кратон прилича геоложки на част от скалната основа на Антарктида, докато другият наподобява на част от Индия. В третия са се слели части от древни морски дъна.
Специалистите не могат да кажат кога и как тези протоконтиненти са се свързали и са образували Източна Антарктида. Възможно е това да е станало преди 1 милиард години, когато се е оформил суперконтинентът Родиния, или преди 500 000 милиона години, когато се е появила Гондвана.
„В Източна Антарктида видяхме интересна мозайка от геоложки характеристики, които разкриват основни прилики и разлики между кората под Антарктида и други континенти, с които е била свързана допреди 160 милиона години“ – каза Фаусто Фепачоли от Британския антарктически институт.
Антарктида някога е била част от суперконтинента Гондвана. Той е започнал да се разпада преди около 130 милиона години, макар и връзката между Антарктида и Австралия да се е запазила допреди 55 милиона години.
Данните от изследването могат също да бъдат използвани, за да бъде предвидено как ледената маса над терена може да реагира на повишаващите се температури.
Същевременно ново проучване показа, че под Източна Антарктика има голям източник на геотермална топлина. Ледът в тази област изглежда се стопи отдолу и благодарение на данни, събирани със самолет, стана ясно, че
Въпреки че този процес може да не е основен фактор за загубата на лед, международният екип от учени твърди, че това може да доведе до по-бързо топене в бъдеще. Според експертите радиоактивните скали и топлата вода, извираща от вътрешността на земята, допринасят за това допълнителното топене. Това става ясно от изследвания, направени на 750 километра (на около 470 мили) навътре в сушата.
Анализите се дължат на проекта PolarGAP, който надгражда изследванията, направени от спътника GOCE.
Проектът се занимава с картографиране на скритите контури и ключовите източници на топлина под ледената покривка на Антарктида, за да предвидят какво се очаква да се случи през следващите години.
Преди година стана ясно, че в Западна Антарктика също се излъчва топлина. Става дума за вулканични образувания. Учените отбелязват, че едва ли подземните източници ще променят релефа в близко време, но те трябва да се вземат предвид, когато се води борбата с последиците от изменението на климата.
Резултатите са неочаквани, тъй като много хора смятат, че този район на Антарктика е бил направен от древни и студени скали, които имат малко влияние върху ледената покривка.
Описание на геоида
Спътникът GOCE събираше данни за определяне на формата на Земята. Както става ясно от името му, спътникът е за изследване на гравитационното поле и постоянните океански течения. Той с необичайно висока точност е измерил гравитационното поле на планетата ни с помощта на три двойки акселерометри, които определят проекцията на ускорението на свободното падане на три перпендикулярни оси. Въз основа на получената от спътника информация специалистите могат да пресъздадат точните очертания на Земята, която се явява геоид, но несъвършен. Именно тези несъвършенства ще могат да отчетат учените, използвайки събраната от GOCE информация. Разработеният от специалисти на ESA спътник GOCE е изведен в орбита на 17 март 2009 г. от руската ракета-носител „Рокот“, която стартира от космодрума Плесецк. През ноември 2010 г. ESA взе решение да продължи мисията на GOCE до края на 2013 г., тъй като спътникът е в добро състояние и освен това разходът му на гориво се оказал по-малък от планираното. През ноември 2013 г. спътникът се разпадна в земната атмосфера. |
Сметнаха масата на Земята с помощта на „призрачните частици“
Земята е прекалено голяма, за да бъде изследвана с рентген или ядрено-магнитен резонанс, затова група физици от Испания, използваха нов метод, за да надникнат във вътрешността й – с помощта на субатомни частици, които постоянно преминават през нея. Учените от университетите на Валенсия и на Барселона използваха данни от детектора на неутрино АйсКюб в Антарктида, събирани една година. Частиците неутрино са най-леките във Вселената. Специалистите мислят, че те могат да крият отговори на основни въпроси във физиката. Наричат ги „призрачни“, защото почти не притежават маса и са неуловими. Частици неутрино се създават в ядрени реакции като тези в Слънцето. Електрически са неутрални, което означава, че през нас могат да преминават с милиарди всяка секунда. Откритият от испанските физици метод прилича на рентгена. При изследване с рентген, лъчите преминават през меките тъкани. По-плътните, като костите, ги поглъщат по-бързо и по-малко лъчи преминават от другата страна – така се получава снимка на скелета. Частиците неутрино могат да бъдат погълнати от атомните ядра на материята, през която преминават. Колкото по-плътен е материалът, толкова по-голямо е поглъщането. Екипът определи плътността на различните слоеве на планетата ни, преброявайки преминалите неутрино под различен ъгъл. Резултатите от изследването съвпадат с изчисленията, направени с традиционни методи – по сеизмичните вълни. Те обаче не могат да проникнат във вътрешното ядро. Частиците неутрино преминават през всичко и затова дават ценна информация. Изследването не дава нова информация за планетата ни. Това обаче не е била негова цел. Основната цел на екипа е била да научи нещо ново за това каква информация можем да получим с помощта на частиците неутрино. В това отношение резултатите са внушителни. „Резултатите ни демонстрират надеждността на този подход за изучаване на вътрешната структура на Земята в допълнение към традиционните геофизически методи“ – пишат авторите на изследването. |
{module [180]}
