Антоний Гълъбов
БЯЛО ПЕТНО
През последните три години, отсредата на 2009 г. насам, няма държавни инвестиции в геодезични дейности и развитие на кадастъра. До момента едва около 20% от територията на страната е обхваната от кадастрални карти. Сериозното забавяне в набирането на достоверна геодезическа информация, както и на коректно и точно описание на недвижимата собственост в България, поне засега, изключва страната ни от стратегически важни международни и европейски проекти, оставяйки ни в незавидната роля на „бяло петноЧ в интензивния международен обмен на информация за основни геодезически и картографски показатели.
Повече от десет години след приемането на ЗКИР от 2001 г. има сериозно забавяне в развитието на тази приоритетна държавна дейност. Нарушени са част от принципите на самия закон, доколкото предвидената възможност за рефинансиране на проучванията със средства, набрани от такси, систематично бе пренебрегвана през последните години, а от месец май 2012 г., този текст от ЗКИР отпадна. Липсва целенасочена политика, както и инициатива от страна на държавните институции. Поддържането на кадастъра е изключителен държавен приоритет, а изпълнението му е невъзможно без публични инвестиции, които носят приходи за държавата в средносрочна перспектива. Не бива да се забравя, че това е един от малкото сектори, в които инвестираните от държавата средства се възстановяват.
ПРОБЛЕМЪТ
Липсата на актуална информационна база, на геодезичните изследвания, кадастрални карти и планове компрометира правото на собственост върху недвижимите имоти в България. Проблемът засяга огромна част от частните собственици, но влияе негативно и върху управлението на публичната собственост.
Всъщност, става въпрос за отказ от държавна политика, а кризата не е оправдание за липсата на публични инвестиции. Сегашната ситуация нарушава условията за ефективно управление на недвижимата собственост; запазва на неприемливо високи равнища възможностите за злоупотреби; поставя в неравностойно положение по-малките общини и населени места, както и хората със средни и ниски доходи, които не разполагат с финансови ресурси, за да компенсират сами липсата на държавна политика.
Фирмите, които работят в сферата на геодезията, изпитват все по-сериозни затруднения при липсата на обществени поръчки. Съществена част са изправени пред необходимостта да съкращават висококвалифицирани служители и да обмислят оцеляването си. Българските фирми и професионалните им съюзи губят перспективни възможности за участие в международни проекти и програми заради липсата на предвидимост, последователност и активна държавна политика. Липсата на работа води до депрофесионализация на част от специалистите, което може да предизвика влошаване на качеството на услугите.
Блокирането на пазара заради липсата на обществени поръчки подлага на риск реализацията на студентите. Нараства делът на онези, които не могат да намерят работа и преди да са започнали професионалната си кариера започват да губят квалификацията си.
ВЪЗМОЖНИТЕ РЕШЕНИЯ
Още в бюджета за 2013 г. трябва да бъдат осигурени средства за геодезичните изследвания и кадастрални карти – най-малкото задължително условие, за да се преодолее тежката стагнация. Поемането на задължение за целево осигуряване на средства в Закона за държавния бюджет за 2013 г. би трябвало да бъде разбирано като завръщане на държавата към изпълнение на основните й задължения. Но не е достатъчно. Планирането на средства за геодезични проучвания и развитие накадастъра в бюджета за 2013 г., не би сложило край на кризата, ако не е съчетано с развитието на цялостна държавна политика. България остава единствената европейска страна, в която толкова голяма част от територията не е включена в кадастъра. Изисква се средносрочна държавна стратегия – в периода от 10-15 години, в които приоритетно да бъдат финансирани дейности, насочени към актуализиране на съществуващата геодезична информация и кадастъра. Изработването на средносрочни и едногодишни програми и планове според ЗКИР е определено като съвместна отговорност на МРРБ, респективно на АГКК, и на Министерство на правосъдието – Агенцията по вписванията, където се съхранява Имотният регистър. Изработването на средносрочен документ не би постигнал целите си без ясно разбира не за стратегическото значение на политиките в този сектор и активно партньорство с професионалните и съсловни организации на специалистите.
Подготовката на Закона за бюджета за 2013 г. е подходящ момент за началото на публична дискусия за отговорностите на държавата за кадастъра и имотния регистър. Отлагането на въпроса, като и извиненията с финансовата криза и необходимостта от ограничаване на публичните разходи, всъщност водят само до отказ от държавна политика, а оттам – до сериозно ощетяване на интересите на българските граждани.
В следващите седмици и месеци имаме шанса да предизвикаме сериозна публична дискусия не само за необходимите финансови средства, а и за цялостната политика на българската държава по отношение на създаването, поддържането, актуализирането и развитието на кадастъра като съществена част от гаранциите за правото на собственост и ангажиментите на държавата за нейното съхранение и развитие.
