Първата асоциация, изникваща в съзнанието на човек, когато чуе словосъчетанието наклонена кула, е за символа на Пиза. Камбанарията на Пизанската катедрала се намира на Площада на чудесата. Още при започването на строителството на кулата през 1173 г., съоръжението се накланя на север. Днес височината му е 55,86 м от по-ниската страна и 56,70 м от по-високата страна. Теглото на кулата е 14 500 тона. През ХII в. строителството е спряно за около 90 години, а когато е подновено, кулата започва да променя посоката на наклона от север към юг. През 2007 г. отклонението при върха е намалено успешно с 45 см до положението от 1838 г. чрез проект, ръководен от специалисти по земна механика. Те отнемат 70 тона почва от северната страна и поставят баласт и метални подпори. Стойността на укрепването е 20 млн. Долара.
Но не кулата в Пиза е най-наклонената сграда в света. От книгата на рекордите „Гинес” определиха малката църквица в германското селце Зурхузен за най-наклонената постройка. Ъгълът, който сграда сключва със терена, е 5,19 градуса, а на кулата в Пиза е „едва” 3,97 градуса.
Църквата в Зурхузен е изградена в средата на XIII век. Тя е широка 9,35 м и е с дължина от 32 м. Самата кула е добавена през 1450 г. Основата на камбанарията е от дъбова дървесина, която в комбинация с влажна почва води до постепенното потъване.
Пример за наклонена кула е най-известната сграда в руския град Казан – кулата Сююмбике. Според легендата тя е от времето на падането на казанското ханство. Въпреки това изследователите доказват, че тя е построена през последната четвърт на ХVII век.
Кулата е с два метра по-висока от тази в Пиза. Още докато са я строили, тя е започнала да се накланя на изток. Именувана е на татарската царица Сююмбике. Легендата разказва, че когато Иван Грозни превзел Казан и видял тънката талия на прекрасната Сююмбике, той бил поразен от красотата й. Предложил й да стане негова жена. За да спаси народа си, девойката се съгласила, но поставила условие – Иван Грозни да построи за седем дена кула от седем стълба, която да стига до небето. Той събрал от цялата Русия майстори и се захванал с работата. Когато била готова и Сююмбике трябвало да изпълни своята част от уговорката, тя поискала да се качи на кулата и да се прости с народа си. Добрала се до върха и политнала от там. Според някои историци точно кулата в Казан е първообразът на Кремъл – мястото на сегашните руски президенти.
Другата руска гордост е кулата в Невянск. Тя е строена през ХVIII в. В основата си представлява квадрат със страна 9,5 метра. Поръчана е от Акинфий Демидов – руски предприемач, основател на промишлеността в Алтай. Заедно с баща си Акинфий изгражда няколко медодобивни завода в началото на ХVIII в. Твърди се, че в кулата е бил неговият кабинет, а по другите й етажи тогавашният богатир криел златото и среброто, което добивал. По време на СССР кулата е била затвор. За съжаление майсторът е неизвестен. Кулата завършва с метален шпил, който e заземен.
Наклонените кули не свършват в света с тези в Русия и Италия. В Китай се намират няколко подобни образци. Най-известната е Пагодата на „Храма на облачните скали”, в провинция Цзянсу. Тя е построена по време на петата династия (през периода 907-960 г.). Висока е 47 м и е на седем етажа.
Отвън е облицована със сини плочи. Другата известна кула е Худзу в планината Тианма. Построена е през 1079 г. Висока е едва 18,82 м и е конструирана от тухли и дърво. През последните 20 години тя застрашително се е наклонила на югоизток. Третата китайска кула е в Цянвей. Триетажната конструкция е от камък. За нея е измерено, че наклонът й е повече от този на Пиза. Желязната кула от в провинция Хубей пък тежи 53 тона и е висока 17,9 м. Наречена е Буда Ступа. При строежа конструкторите взимат под внимание силния северен вятър и леко я накланят в противоположната посока. Благодарение на това тя стои здраво и до днес.
През декември Китай се сдоби с нови чудо на архитектурата – двете кули на централния офис на китайската национална телевизия бяха съединени. За съединяването инженерите имаха точно един час преди изгрев слънце, тъй като по-късно температурата щеше да доведе до разширяване на метала и до дисбаланс при връзките. Сградата бе строена в продължение на две години.
„Падащи” кули има и в Холандия, Ирландия, Румъния, Уелс, а Италия може да се похвали с още шест такива кули. В САЩ от любов към Стария континент има реплика на наклонената кула в Пиза, но почти наполовина по-малка. Построена е през 1934 г., като първоначалното й предназначение е било на водна кула. В основата й пише, че е построена в чест на Галилео Галилей.
