СЪЗДАВАНE, ДЕЙНОСТ И БЪЛГАРСКО УЧАСТИЕ
Ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски
Целта на тази статия е да припомни на българските фотограметристи от по-старото и средното поколение и да запознае младите колеги с фактите относно основаването, членството, дейността, структурата, ръководните органи, постоянните институции и печатните издания на Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания (ISPRS), а също така да ги информира за българското участие в неговия живот.
Изнесеното се основава на документация на дружеството, доклади на участници в негови мероприятия и други писмени източници, както и на личните впечатления и спомени на автора, като съвременник и участник във фотограметричната дейност в страната и чужбина през последните 50 години. Авторът съзнава риска, който поема, като третира в статията българското участие, тъй като колегията с основание е чувствителна към участието си в развитието на фотограметрията у нас. Възможните пропуски се дължат единствено на непълна или неточна информация, или на липса на такава.
Създаване и наименование
Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания е основано под наименованието Internationale Gesellschaft fur Photogrammetrie през 1910г. във Виена от проф. Едуард Долежал (Eduard Dolezal, 1862-1955), който става негов първи президент. Първият конгрес на дружеството се е състоял също там през 1913 г., а на VI-я конгрес в Хага, през 1948 г. се възприема английското наименование International Society for Photogrammetry – ISP. По време на ХIV-я конгрес в Хамбург през 1980г. към наименованието се прибавя Remote Sensing – RS (Дистанционни изследвания).
Трябва да се отбележи, че проф. Долежал, който е бил завеждащ Катедра по практическа геометрия (1905 г.) и ректор (1908 г.) на Виенския университет, има значителни заслуги за развитието и утвърждаването на фотограметрията в световен мащаб.
През 1908 г. той слага началото на Международния архив по фотограметрия (International Archive for Photogrammetry), а една година преди това основава Австрийското дружество по фотограметрия (Osterreichische Gesellschaft fur Photogrammetrie).
Членство и финанси
В Международното дружество по фотограметрия членуват съюзи от 90 страни, т.н. редовни членове, обединяващи значителен брой фотограметристи от всички континенти. Дружеството има и 9 асоциирани членове, 12 регионални членове, 64 подкрепящи членове (световни фирми със съответен предмет на дейност) и 7 почетни членове.
Дружеството се финансира от членския внос на редовните, асоциираните, регионалните и подкрепящите членове, които според категорията, към която принадлежат, плащат различен членски внос. За редовните категориите са осем. Принадлежността към една или друга категория дава право на страните-членки да имат глас в конгресите със съответната тежест.
Дейност
Дейността на дружеството се осъществява съгласно устав, правилник и вътрешно-устройствени документи. Според устава: Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания е неправителствена международна организация, посветена на развитието на международното сътрудничество за напредъка на познанието, изследването, развитието и обучението по фотограметрия, дистанционните изследвания и пространствените информационни науки, тяхното интегриране и прилагане допринася за добруване на човечеството и опазване на околната среда. Фотограметрията и дистанционните изследвания са изкуство (умение, бел. авт.), наука и технология за получаване на надеждна информация от неконтактни образи и други сензорни системи относно Земята и нейната околна среда, и други физически обекти и процеси чрез регистриране, измерване, анализиране и представяне.
Пространствената информационна наука е изкуство (умение, бел. авт.), наука и технология за получаване на надеждна пространствена спектрална и темпорална връзка между физически обекти, и на процеси за интегриране с други данни и анализи, описание и представяне, независимо от мащаба.
Структура
Организационната и административната дейност на дружеството се изпълнява от конгрес, генерална асамблея, съвет (ръководство), финансова комисия и технически комисии, както и други постоянни или временни структури.
В конгреса участват всички професионалисти по фотограметрия, дистанционни изследвания и пространствена информация, които са се регистрирали.
Генералната асамблея е върховен управляващ орган на дружеството. Състои се от по един делегат и двама съветници от всяка страна-членка, както и от членовете на съвета и финансовата комисия, почетните членове, представители на асоциираните и регионалните членове. Съветът се състои от 6 души, като всеки от тях произхожда от различна страна.
За периода 2004-2008 г. съветът е в състав: президент е Ян Доумън (Ian Dowman), Великобритания, първи вицепрезидент е Джон Триндер (John Trinder), Австралия, втори вицепрезидент е Емануел Балцавиас (Emmanuel Baltsavias), Швейцария, а генерален секретар е Орхан Алтан (Orhan Altan), Турция. Касиер е Стенли Морайн (Stanley Morain), САЩ. Конгресен директор е Чен Джун (Chen Jun), Китай.
Финансовата комисия за периода 2004-2008 г. е в следния състав: председател е Петрос Патиас, Гърция, с членове Костас Арменакис, Канада и Ланда Хаулонова, Чехия.
Професионалната дейност на дружеството се изпълнява от технически комисии (с председатели за текущия u1087 период):
I. Придобиване на данни за образи – Сензори и платформи – Ален Бодоан (Alain Baudoin), Франция.
II. Теория и концепции за обработване и информация за пространствено-темпорални данни – Волфганг Кайнц (Wolfgang Kainz), Австия.
III. Фотограметрично компютърно онагледяване и анализ на образи – Волфганг Фьорстнер (Wolfgang Forstner), Германия.
IV. Бази за геоданни и дигитално картографиране – Шаилеш Наиак (Shailesh Nayak), Индия.
V. Близкообхватна техника: Анализи и приложения – Ханс-Герд Маас (Hans-Gerd Maas), Германия.
VI. Образование и развитие – Кохей Чо (Kohei Cho), Япония.
VII. Тематично обработване, моделиране и анализ на данни от дистанционни изследвания – Джон ван Джендерен (Jonn van Genderen), Холандия.
VIII. Приложения и политика на дистанционните изследвания – Амация Пелед (Ammatzia Peleg), Израел.
В рамките на техническите комисии са изградени работни групи, както и междукомисионни работни групи. Дейността на всяка комисия се ръководи и осъществява от президент, секретар(и), председатели на работните групи и национални репортери.
Отличия
По време на конгресите се раздават следните отличия (от дарители):
Награда “Златен медал Брок” (ASPRS, САЩ)
Награда “Ото фон Грубер” (Институт ITC, Холандия)
Награда “У. В. Хелава” (Издателство Elsevier и фирма Leica Geosystems)
Звание “Почетен член на ISPRS” (ISPRS)
Награда “Джино Касини” (Италия)
Награда “Едуард Долежал” (Австрия)
Медал “Швидевски” (Германия)
Награда “Вилем Скермерхорн” (Нидерландия)
Награда “Самюел Гембъл” (Канада)
Почетни грамоти от Президента (ISPRS)
Награди “Най-добър млад автор” (ISPRS)
Награди “Най-добър постерен доклад” (ISPRS)
Награда “CАTCON” (Фирма CATCON)
Публикации
Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания публикува няколко печатни издания:
Международен архив по фотограметрия, дистанционни изследвания и науки за пространствена информация (International Archives of Photogrammetry, Remote Sensing and Spatial Information Sciences). Съдържа протоколите– Част А (Part A) и научно-техническите презентации (докладите) – Част В (Part B) от всички конгреси, издавани и разпространявани от националната организация-членка на ISPRS, организирала съответния конгрес. Научно-техническите презентации (доклади) от симпозиумите и семинарите на техническите комисии също представляват томове от архива. От 1908 до 2006 г. са издадени 162 тома, от които 36 са за конгресите (за някои конгреси има по няколко тома), а останалите 126 тома са за симпозиумите на техническите комисии и работни групи, както и за други международни мероприятия, свързани с ISPRS. Списание на ISPRS за фотограметрия и дистанционни изследвания (ISPRS Journal of Photogrammetry and Remote Sensing), което е тримесечно официалното издание на дружеството. Съдържа научнотехнически статии и обзори в областта на фотограметрията и дистанционните изследвания, а освен това е канал за комуникация относно научната дейност на ISPRS за специалистите от всички страни, работещи в различни дисциплини, прилагащи фотограметрията и дистанционните изследвания. Най-важното за ISPRS (ISPRS Highlights) е официалният месечен бюлетин на дружеството. Съдържа годишните доклади, новини за дейността, доклади за конференции на спонсорите, списък с имената на съвета и председателите на техническите комисии, встъпителни доклади, рецензии за нови книги, преглед на проекти и технологии, протоколи от заседания на съвета и техническите комисии, покани за участие с доклади и др.
Серия от книги на ISPRS (ISPRS Book Series) по фотограметрия, дистанционни изследвания и науките за пространствена информация. Серията включва научни доклади, обикновено представени на мероприятията на ISPRS, а също учебници или преводи на учебници и книги на актуални научни теми, които може да не са директно свързани с мероприятия на дружеството.
Годишен доклад на ISPRS (ISPRS Annual Report). Съдържа текуща информация относно състоянието на теорията и технологиите в областта на фотограметрията, дистанционните изследвания, ГИС, машинното и компютърното онагледяване и други сродни науки.
Организация и програми на ISPRS – Сребърна книга (ISPRS Organization and Programs – Silver Book), която се публикува всеки четири години и съдържа
- Кратка информация за дружеството – история, предмет на дейност, членове, награди, финанси и структура.
- Имената на членовете на съвета и председателите на техническите комисии, задания и планирани мероприятия.
- Устав, правилник, ръководство за наградите на дружеството. Списък с членовете на ISPRS– Синя книга (ISPRS Member List – Blue Book), който се публикува всяка година и съдържа пълни актуални данни за адресите и начина на комуникация с редовните и асоциираните членове, техните ръководства и кореспондентите към техническите комисии, както и ръководствата на регионалните, подкрепящите и почетните членове на дружеството.
Брошури на ISPRS (ISPRS Brochure), които се публикуват периодично и съдържат сбито изложение за предназначението, членовете и дейността на дружеството. Освен тези публикации на ISPRS, техническите комисии издават и разпространяват съобщения за симпозиумите, конгресите и други дейности на дружеството.
БЪЛГАРСКОТО УЧАСТИЕ
Съюзът на геодезистите и земеустроителите в България, под председателството на проф. Пеевски, става член на Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания през 1967 г. България участва за първи път на II конгрес в Цюрих през 1930 г., в лицето на инж. Гроздан Грозданов от Държавния географски институт (ДГИ), а след това и на V конгрес в Рим, през 1938 г. – представена от инж. Васил Пеевски, също от ДГИ. По-късно наши фотограметристи многократно са участвали в конгреси на дружеството, като са изпращали доклади и са присъствали. Такова например е участието в следните конгреси:
В Стокхолм, през 1965 г. – участва проф. инж. Асен Райков, ръководител на катедра “Фотограметрия и картография” и професор по фотограметрия в Инженерно-строителния институт (сега УАСГ); в Лозана, през 1968г.
– участва група около 15 души български специалисти от различни стопански и административни структура; в Хелзинки, през 1976 г., са изпратени са три доклада: „Национален доклад” с автори Генчо Генов, Ема Шмидек, Иван С. Иванов, Иван Кацарски, Иван Хайдушки; „Определяне на обеми чрез въздушна фотограметрия”, с автори Иван Кацарски, Дико Антонов; и „Построяване и изравнение на линейни пространствени фотограметрични мрежи (Аеротрилатерация)” с автор Генчо Генов; в Хамбург, през 1980 г. участват двама души от България и са изпратени два доклада: „Национален доклад”, с автори Генчо Генов, Иван С. Иванов, Иван Кацарски, Иван Хайдушки, Никола Христов, Панчо Зафиров, Славйко Гайтанджиев и „Аналитичната въздушна триангулация в практиката”, с автор Иван Кацарски. През 1984 г. в Рио де Жанейро участват трима българи, изпратен е „Национален доклад” с автор Иван Кацарски. Четири години по-късно в Киото заминават четирима. През 1992 г. във Вашингтон са представени два доклада: „Дългосрочно следене динамиката на свлачища чрез въздушна фотограметрия” на Иван Кацарски и Шнорк Постаджиян и „Българският опит в създаване на автоматична технология за едромащабно картиране”, със същите автори. Във Виена, през 1996 г., участват пет души от България. Представени са три доклада: „Развитие и състояние на фотограметрията в България” на Иван Кацарски, „Обновяване на топографската карта на България” на Иван Кацарски и Лилия Колева, и „Мястото на фотограметрията в поземлената реформа и кадастъра в България”, със същите автори. В Амстердам, през 2000 г. участват четирима българи. През 2004 г. в Истанбул участват 13 души от България, а са представени четири доклада:
„Дигиталната фотограметрия в следдипломното обучение”, с автори Наталия Драганова, Гергана Христова, Борислав Маринов;
„Близкообхватна фотограметрия с любителска камера” на Димитър Жечев; „Приложение на образи от спътника QuickBird за осъвременяване на кадастралната информация” – с автори Александър Александров, Катерина Иванова, Мила Коева, Таня Маджарова, Ваня Петрова и Теодора Христова; и „Един рационален подход за достъп до спомагателни дигитални данни за онагледяване на земно покритие и защита на ползването на земята”, с автор Милена Данаилова.
В ръководните органи на дружеството страната ни е представяна два пъти:
Ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски е бил втори вицепрезидент (1988-1992 г.) и член на финансовата комисия (1996-2000г.). На ХIХ Конгрес на ISPRS, Амстердам, 2000 г., същият е удостоен с международната награда “Едуард Долежал” (Eduard Dolezal Award 2000), учредена от Aвстрийското дружество по геодезия и геоинформация (OVG) в памет на основателя на ISPRS.
Съюзът на геодезистите и земеустроителите в България е представил следните членове на научно-техническата секция “Фотограметрия и дистанционни изследвания” за репортери (отговорници) към 8-те научно-технически комисии на Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания:
I. Димитър Жечев, “Геодис – България” ЕООД.
II. Данаил Евтимов, “Евросенс – България” ЕООД.
III. Борислав Маринов, Университет по архитектура, строителство и геодезия.
IV. Таня Маджарова, “ГИС – София” ЕООД.
V. Мила Коева, “ГИС – София” ЕООД
VI. Наталия Драганова, “Геокад 93”.
VII. Милена Данаилова, БАН – Лаборатория за слънчево-земни влияния.
VIII. Нели Здравчева, Университет по архитектура, строителство и геодезия.
Литература
- Konecny, G., L. W. Fritz, P Walhousl. Chronoly of ISPRS. International Archives of Photogrammetry and Remote Sensing, Vol. XXXI, Part A, Vienna, 1996.
- https://www.isprs.org/
