Геодезия

Мисли за българското средно образование по геодезия


 

Инж. Васил Станев

 

Българското средно геодезическо образование винаги се е развивало във връзка с нуждите на икономиката от геодезически специалисти и със активното съдействие на всеотдайно отдадени изтъкнати геодезисти, свързани с него.

Въвеждането на средно професионално образование в страната започва преди около стотина години с основаването на технически училища между които и училище със земемерна специалност в София, сега наречено Професионална гимназия по архитектура строителство и геодезия. След създаване на Държавната политехника с Факултет за висше геодезическо образование, престижната дотогава средна земемерна специалност, наречена по-късно „геодезическа специалност“, постепенно губи своето челно място в професионалната йерархия. Това се дължи на междувременното бързо развитие на българското стопанство и съответните нужди от все по-високо специализирани технически лица. Някои обективни и субективни странични фактори съвсем логично допринасят за изместване на средното геодезическо образование на по-заден план.

От миналото са известни различни сведения за развитието му. Освен от статистиката, сведения са публикувани от държавни и обществени институции по случай кръглите годишнини на училищата или техникумите, както и по собствена инициатива на отделни преподавателите в тях. Тук е мястото да напомним, че сега обучението по геодезия се осъществява в около десетина средни учебни заведения в цялата страната. Това става с цел задоволяване местни нужди от съответни специалисти.

Настоящите структурни и технически условия изискват главно икономически анализи относно смисъла и мястото на средното геодезическо образование. С развитието на професията, от техническа и не на последно място – от социална гледна точка, се налага едно преосмисляне на цялостната квалификационна характеристика на образованието и потребностите от него.

Квалификационна характеристика на специалността – това е документ, който служи за създаване на основни направления, по които да се преподава в средно техническо училище по дадена специалност, в нашия случай дефинирана като специалност „геодезия, фотограметрия, картография“ с познатото съкращение ГФК. Този документ уточнява конкретно кои общообразователни, общотехнически и специални предмети ще участват, в т.нар. учебен план, до какво ниво ще се простира учебният материал и точно кои видове работа ще може да изпълнява дипломираният среден техник. Налага се уточнението, че повече от членовете на комисиите по създаване на въпросната квалификационна характеристика са били не само инженери-преподаватели от средното геодезическо образование, но и специалисти извън него: професори, администратори от различни служби, представители на т.нар. производствени организации, представители на различни обществени организации, което говори за някакъв известен интерес на геодезическото общество към този проблем.

По принцип, квалификационната характеристика се обновява при доказана необходимост от инспектората по професионално образование към Министерството на образованието. Той е длъжен да следи развитието на професията от научна гледна точка и да се грижи за методическото обезпечаване и техническото осигуряване на учебния процес. Един път приета, характеристиката става отправна директива за създаване на учебни планове, учебници и учебни помагала.

 

Изработването на квалификационна характеристика трябва да е задължение на Министерството на образованието, защото сега то осигурява методическото ръководство на учебния процес. Съществуват два важни факта: положително е, че цялото средно образование по ГФК не е разкъсано между отделни ведомства. Има кой да структурира, поне на теория, учебното средно геодезическо обучение в страната; отрицателният факт се състои в това, че в Министерството на образованието нашето – геодезическото представителство непрекъснато е намалявало, до степен, че в момента вече там липсва специалист-геодезист, който да се грижи конкретно за развитието и обучението по специалността ГФК. Това е недопустимо при условие, че тя се модернизира много бързо и то със сложни съвременни технологии, за разлика от други професионални специалности, в които надделява занаятчийството.

Интерес към навлизане в геодезическата дейност има въпреки казаното до тук. Той е насочен към следните основни направления: средно и висше геодезическо образование – за придобиване на ценз; професионална реализация – за предлагане на квалифициран труд.

 

Придобиване на ценз

Ще се спрем сега на средното образование. То осигурява обучение на завършилите успешно прогимназиален курс. В него се допускат ученици до приемни изпити, които служат за бариера пред подготвените и недотам подготвени кандидати да навлязат в полето на геодезическите дисциплини. Мотивацията в общия случай е различна.

На първо място тя се дължи на потомствен принцип – родители или близки хора свързани с нашата дейност. Те заявяват намерението си да кандидатстват за ГФК като първа специалност и успяват.

На второ място, тя се дължи на това, че неуспелите кандидати да се запишат в конкурентните ни специалности „смятани за по-престижни“, променят своите намерения по принуда следствие на ниския бал.

След завършване на курса на обучение в дипломата се дава списък с оценки по изучаваните предмети и звание, по смисълът на който бившият ученик вече е техническо лице и има право да упражнява професията т.е. получава ценз. Там е документирано правото му да продължи образованието си и във висши учебни заведения.

Професионалната подготовка на учениците по традиция се осигурява от дипломирани инженери-геодезисти. Желателно е те да са реализирали поне няколкогодишен професионален стаж, за да бъдат по-ефективни, преди да влязат в образованието. Добрият специалист принципно е и добър учител.

Голямата притегателна сила при средното професионално образование е възможността дипломиралият се техник да „изкарва хляба си“ благодарение на своята специалната подготовка, докато с диплома от общообразователния курс това не е така. След получаване на дипломата за голямата част от завършилите този курс идва въпросът:„А сега накъде?“ Техникът знае накъде да върви.

Сега за съпоставка ще разгледаме и подобния проблем при висшето образование. Мотивацията в този случай също разделя кандидатите на две основни групи. Едната група навлиза с вече изградени знания, умения и трудови навици. Това са техниците от средните училища. Другата група се състои отново от неуспелите да се класират в „престижните“ специалности. Те заемат места в аудиториите по принуда. И тук квалификационната характеристика определя брой и видове на предмети, независимо под каква форма се представя тя и кои участват в нейното редактиране. Голямата притегателна сила на висшето техническо образование не винаги е материалният стимул, а титлата „инженер“. В българското общество титулуването все още се котира, дори някои професии се свързват много болезнено с него.

В общия случай, средното и висшето образование са със срок на обучение от пет години. Както се знае, винаги големите сметки са прости. За да може младият човек, кандидат от прогимназията, да стане инженер, му трябват десет години. При сегашното разпространение на модерни инструменти и програми и тяхното лесно обслужване техникът няма интерес да получи висше образование. Когато отидат на терена и единият работи, каквото и другият. Когато работят в канцеларията и двамата могат да обслужват компютърната техника, т.е. и двете образователни нива се приближават по възможности за произвеждане на един и същ продукт. Нещо повече, и на бившия техник, сега вече инженер, и на средния техник им се налага еднаквото задължение да товарят и разтоварват служебен багаж, да забиват колове, да боядисват стени и дървета.

 

Предлагане на геодезически продукти

Анализът сочи, че разликата се състои в това, че за извършване на една и съща работа, при едни и същи производствени и битови условия на единия специалист му трябва десетгодишен период на подготовка, а на другия – само пет. Ако при т.нар. пазарна икономика един продукт се оценява по количество и качество, би могло да се каже, че продуктът на инженера е значително по-скъп от този на техника.

Изводът от изложеното до тук е, че трябва да се търсят решения, при които инженерът да може да се издигне до нивото на изследователската и проектантска работа или да навлезе здраво в мениджмънта на бизнеса, за да може от своя страна техникът да се издигне до по-престижно ниво. Така той ще може и да получава подобаващо заплащане за своите умения и труд.

Пределно е ясно, че съществува проблем. Вече има сигнали, че пазарът ще търси все по нетрадиционни решения за да се снабдява с неквалифицирани изпълнители за изпълнение на квалифицирани работи. Не е ясно кой трябва да дефинира проблема, да търси и намира решения, да поеме инициатива, и практически да я изпълни.

Може да се предположи, че администрацията ще се въздържи от каквато и да е промяна в образователната система и нейната йерархия. Възможно е, бизнесът да направи нещо за канализиране на образованието, защото той е заинтересуван.

Смятам, че трябва да се мисли и да се действа в тази насока.

 

Автор

Super User

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us