Младите са бъдещето. Затова ви представяме две от надеждите на българската геодезия – дипломирани инженери по геодезия в УАСГ, випуск 2010 г. Изборът ни падна върху Стефан Бончев и Петя Радева, заради качеството на дипломните им работи.
Стефан Бончев е на 24 години, роден е в Смолян, където през 2005 г. завършва средно образование в Природоматематическата гимназия „Васил Левски“. Дипломната му работа в УАСГ е на тема „Изработване на 3D карта с интерактивно интернет приложение“. Дипломен ръководител му е доц. д-р инж. Теменужка Бандрова.
Петя Радева е родена в Силистра, където завършва езикова гимназия с английски и немски. През 2005 г. е приета в УАСГ, а по програмата Еразъм следва в Техническия университет (UPM) в Мадрид, където разработва и защитава дипломната си работа на тема „Определяне на точността на геоиди (глобални и локални) за северната част на региона на Мадрид, Испания“.
Трудно ли се завършва специалност геодезия?
Петя Радева: Зависи от човека. По мое мнение не е особено лесно.
Стефан Бончев: Ако кажа, че ми е било лесно, ще излъжа. Геодезията, както и останалите специалности в УАСГ, са трудни науки и изискват време и постоянство. Това, разбира се, не означава целогодишно денонощно взиране в учебници и залягане над бюрото. Необходимо е просто по-сериозно отношение. Има моменти, когато човек наистина трябва да си даде доста зор – заверките в УАСГ са достатъчно известни, а и самите сесии са си изтощителни. Все пак специалността е инженерна и трябва да се изучи доста материал по различни предмети. На няколко пъти през следването ми е било доста трудно и съм се замислял дали тази специалност изобщо е за мен, дали не съм сгрешил като съм влязъл в УАСГ, но си припомнях колко се радвах, когато ме приеха. В крайна сметка по свой избор съм си подал документите за там и смятам, че всеки, който кандидатства в УАСГ, го прави с идеята да учи, завърши и после да работи онова, за което е учил пет години, а не записва, просто за да вземе някаква диплома, както често се случва в други университети.
Конкретно за специалността геодезия – сред другите инженерни специалности в университета геодезията като че ли е известна като по-лесна. Не мога да кажа дали е така или не, не съм минал през всички специалности, но със сигурност не съм завиждал на някой, който учи нещо друго. Геодезията ми харесваше и сега ако трябва да кандидатствам в УАСГ, пак ще избера геодезия. Не съм съжалявал и не съжалявам, че съм учил и завърших геодезия, а не друга специалност.
Искали ли сте да учите нещо друго?
Петя Радева: Всъщност да, исках, но сега се радвам, че везните се наклониха в полза на геодезията!
Стефан Бончев: Да, разбира се. Исках да уча анимация или нещо в сферата на киноиндустрията, но прецених, че нямам шансове.
Как решихте да ставате геодезисти?
Петя Радева: Реших, че ще е интересно и различно, свързано с пътувания и забавни моменти … И за сега не съм разочарована от избора си. Ще видим занапред.
Стефан Бончев: Когато кандидатствах изобщо не бях на 100% сигурен, че искам да уча геодезия. Колебаех се даже и между различни университети. Малко са хората, които след завършване на средното си образование са наясно какво точно искат. Друг е въпросът, че в България нещата не опират само до искане, а трябва да се мисли и до колко нещата са реализируеми и дали онова, което искаш да учиш, изобщо може да се изучи и прилага в България. Някои пък от рано гледат към чужбина. Може би, както повечето, така и аз бях насочен от родителите ми. Разбира се и аз сам имах интерес към строителството и конкретно специалностите в УАСГ. Говорих и с доста познати хора, които са завършили УАСГ и работят по специалността си, за да ме посъветват. И така малко по-малко започнах да се насочвам. Не влязох в УАСГ, само защото бях приет там и за идеята да стана студент. Бях приет и в други университети, но решението ми се спря на УАСГ.
За конкретната специалност също не бях убеден. Дълго време се чудих как да подредя специалностите при кандидатстване. Първото ми желание беше Строителство на сгради и съоръжения, но ме приеха геодезия и както вече казах, после не съжалявах. Така че и съдбата си знае работата и взема решения вместо нас.
Чувствате ли се готови за живота след университета?
Петя Радева: Мисля, че където и да завърши човек, не може да твърди, че университетът е достатъчна подготовка за живота… Но пък е една добра база, на която трябва да се надгражда.
Стефан Бончев: Не се чувствам готов. Чувството е като спускане пет години по водна пързалка – с различни завои, лупинги и криволичения, но все пак знаеш, че си по един път и си караш по него, докато накрая след последното превъртане, пързалката те изхвърля не в затоплен басейн, а в студеното морето. В началото си зашеметен от удара и не знаеш точно къде се намираш, после започваш да се осъзнаваш и да се оглеждаш – около теб е морето и в далечината по хоризонта се виждат брегове. Не си сигурен накъде да поемеш и какво те чака там, знаеш само, че не можеш просто да стоиш във водата и да се чудиш, затова поемаш дъх, защото те чака здраво гребане, за да стигнеш където и да било, а оттам нататък… неизвестност. Това е чувството. Няма начин да се чувствам готов. Животът в университета и след него се различават много. Единствено кураж ми дава, че все пак съм изучил нещо, имам образование и диплома и вероятно ще ми помогне занапред.
Работехте ли, докато учихте?
Петя Радева: Да. Макар и да не е много лесно понякога, смятам, че е добре да се съчетава ученето и работата – по-лесно се разбира материята.
Стефан Бончев: Не работех.
А сега имате ли работа?
Петя Радева: Да.
Стефан Бончев: Търся работа. Изпращам CV-та и се надявам, че ще изскочи нещо.
Любимият ви преподавател и предмет?
Стефан Бончев: Нямам конкретен любим предмет или преподавател. Може би едно от любимите неща по време на следването бяха практиките по геодезия. От там имам много спомени и съм сигурен, че и след време, като си спомням за студентските години и университета, най-много ще ми липсват практиките.
Кое беше най-трудното по време на следването?
Петя Радева: Е, как кое – всеки студент от УАСГ ще каже: ЗАВЕРКИТЕ! Е, имаха си и хубавите страни.
Стефан Бончев: Трудно е в началото, докато се свикне, че си далеч от родния град, попадаш сред много хора, които тепърва опознаваш, събираш се със съквартиранти, схемата в университета е по-различна от тази в гимназията и т.н. Но свикването става бързо, колегите ти стават приятели и започваш да осъзнаваш приятните страни на студентството, които сега вече ми липсват.
За самото следване едно от трудните неща беше висшата математика. Сега си спомням с усмивка и за това, но тогава…
Когато идваше краят на семестъра също беше доста трудно. Седмиците за заверки наистина са безсънни и изморителни, на моменти дори абсурдни. Сесиите са доста дълги. Случвало се е да имаме по 6-7 изпита в една сесия и по 3 изпита на седмица.
Ако от вас зависеше, какво бихте променили в образованието? Кой предмет бихте добавили или махнали?
Петя Радева: Първото, което се сещам, че бих направила, е да осъвременя материалната база, която да даде възможност за повече самоинициатива от страна на студентите. Бих увеличила часовете с практическа част, за сметка на теорията (но все пак не бих махнала изцяло часовете с теорията).
Стефан Бончев: Има какво да се желае от образованието, би могло да претърпи доста промени.
Материалът, който се учи, в доста случаи затормозява, а някои предмети, дори и да са необходими, така са поднесени, че студентите се отегчават, не им е интересно и намират начини да ги заобиколят и в крайна сметка нищо не се знае от тях.
Смятате ли, че има смисъл от младежка организация към Камарата на инженерите по геодезия?
Петя Радева: Да, добре е студентите и младите инженери да си имат представители в КИГ, според мен. Би улеснило интегрирането им към геодезическата гилдия.
Какви са бъдещите ви планове – ще продължите ли да учите или ще работите?
И защо?
Стефан Бончев: Замислял съм се на варианта да продължа с ученето, дори да уча нещо съвсем различно от геодезия и строителство, но засега се отказах и търся работа. Имам желание вече да работя и да се установя някъде, да започна да трупам опит, да свиквам с колектив и т.н. Продължаването с ученето е свързано и с разходи.
Чувствате ли се вече част от геодезическата гилдия?
Петя Радева: Все още по-скоро не. Трябва време, опит, повече контакти.
Стефан Бончев: Изобщо не се чувствам част от каквато и да е гилдия. Дипломирах се едва преди няколко месеца и това, че дипломната комисия накрая ме е поздравила с получаване на титла инженер-геодезист не ме кара да се чувствам част от геодезическата гилдия. Може би трябва да мине доста време, да натрупам опит по специалността, да бъда оценен от напреднали в тази сфера хора, да се почувствам във свои води и уверен в работата си.
Кое е най-важното за един млад човек, живеещ в България?
Петя Радева: Да умее да се доказва. Освен това трябва да е амбициран, за да се развива.
Стефан Бончев: Да не живее в България с чувството, че е прецакан, че се е родил в България. Да не живее с чувството, че нищо няма смисъл и че няма нужда да си дава много зор, след като всеки ден вижда, че някои успяват и по заобиколни пътища.
Кое е най-голямото предизвикателство пред вас?
Петя Радева: В най-близък план, да стана част от геодезическата гилдия. Иначе в по-далечен, с доста неща трябва да се справя…
Стефан Бончев: Да си намеря късмета, както се казва. Да бъда доволен и щастлив от онова, което правя. Да знам, че годините не летят напразно, а че всяко нещо има смисъл.
Смятате ли, че геодезията е мъжка специалност или не бива да се говори за разлика между половете?
Петя Радева: Не, в наше време е трудно да се дават подобни определения. Макар че някои геодезически дейности са свързани с по-тежък физически труд, все повече жени се заемат с тях.
Стефан Бончев: Не мисля, че геодезията е мъжка специалност. Може би има отделни ниши от геодезията, които са по-подходящи само за мъже или само за жени, но не може да се каже еднозначно. Както и мъжете, така и жените могат да бъдат големи професионалисти в областта на геодезията. Практиката също го показва. Не малко жени са се реализирали и са се утвърдили като професионалисти, но като че ли повечето геодезически фирми търсят мъже, ако става дума за полска работа, заради естеството на самата работа. Не е лошо да се говори за разлика между половете, ако едните наистина са по-подходящи за дадена работа от другите и биха били по-полезни и удовлетворени за самите себе си.
Коя е най-добрата новина според вас в последно време?
Стефан Бончев: Рок фестивал в София! Да, може да звучи несериозно, но на фона на другите новини…
Без какво не може да мине деня ви?
Петя Радева: Без да се обадя на някой познат.
Стефан Бончев: Без музика.
Нещото, без което не тръгвате никъде?
Петя Радева: Телефона си.
Стефан Бончев: Пак музика.
Вашата любима фраза, виц или мото е?
Петя Радева: „Бъдещето е за тези, които вярват в мечтите си.“ Елеонор Рузвелт
Стефан Бончев: По-скоро любими текстове от песни, като на Pink Floyd – „Time“, Dio – „Dream on“. Те казват много.
Каква е вашата най-голяма надежда?
Стефан Бончев: Работата да ми бъде хоби.
Какво си пожелавате?
Петя Радева: Здраве и късмет. В по-общ план се надявам да излезем от кризата по-скоро!
Стефан Бончев: Да имам своите добри шансове и да не ги пропусна.
Какво е послание към по-възрастните – какво пропускат те?
Стефан Бончев: Може би не си дават сметка, че и нашият живот не е лесен само заради това, че сме млади. Понякога нас ни чакат много по-големи кръстовища, които те вече са минали и забравили.
Ако имате лупа, какво бихте огледали с нея?
Петя Радева: Хората около мен. Интересно ми е да ги опозная отблизо.
Стефан Бончев: Малките неща трябва да се забелязват и без лупа. С лупата трябва да се внимава, защото с нея се виждат също дефектите и недостатъците.
А с телескоп?
Петя Радева: Ще се опитам да видя хората, с които се запознах в Испания – геодезисти от различни части на света.
Стефан Бончев: Човек винаги се изкушава да гледа напред и надалече, но това може да го препъне в близките камъни и дупки или да си даде сметка колко малък всъщност е човекът.
Какво ще правите, след като отговорихте на въпросите ни?
Петя Радева: Ще се отдам на заслужена почивка.
Стефан Бончев: Залавям се със задачи. Времето не чака. Волните студентски години свършиха.
