Недвижимата собственост през периода 1942 – 1947 г. е била с изключително рестриктивен и силно динамичен статут в България по отношение на гражданите и фирмите на чужди държави. Тези проблеми излязоха на дневен ред още преди години у нас във връзка с уреждане собствеността при реституцията на многобройни недвижими имоти, които са били собственост на чуждестранни граждани, фирми, фондации и др. Става дума за т.нар. военновременно законодателство у нас както до края на Втората световна война – 09.05.1945 г., така и в последващите няколко години. Политическите обрати в хода на войната и след нея дават своето отражение върху недвижимата собственост, която често преминава от собственост на граждани и фирми от едни държави – автоматично по силата на чести законови промени – в собственост и управление на други държави.
В „Държавен вестник” бр. 77 от 13.04.1942 г. на Царство България е публикуван един специален военновременен „Закон за надзор върху имуществата на поданици на неприятелски държави и физически и юридически лица, живущи или със седалище в неприятелски държави”. Още в чл. 1 от този Закон е указано, че той ще третира управлението на вземанията и имуществата на физически и юридически лица, живущи или със седалище в неприятелски държави. За целта се назначава специален администратор при Министерството на търговията, промишлеността и труда (МТПТ). Съгласно чл. 2 от този закон всички сделки, сключени с лицата, описани в чл. 1, стават нищожни по право след скъсване на дипломатическите отношения с неприятелските държави. Налага се обща възбрана върху недвижимите имущества на описаните по-горе физически и юридически лица, като вписването на тази възбрана става от съответния нотариус по искане на администратора при МТПТ. В чл. 15 от Закона се дава право на Министерския съвет да определя към кои неприятелски държави и в какъв размер ще бъдат прилагани постановленията по този закон. От действието на този закон съгласно чл. 16 се изключват държавните учреждения, държавно-автономните учреждения и общините.
Само три седмици след публикуването на „Закона за надзор върху имуществата на поданици на неприятелски държави и физически и юридически лица, живущи или със седалище в неприятелски държави”, в „Държавен вестник” бр. 94 от 02.05.1942 г. на Царство България е публикувано Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 1630. То е въз основа на чл. 15 от този закон и се уточняван неприятелските на Царство България държави: „Англия, Съединените щати, Австралия и Нова Зеландия”.
Само след 17 дни, с ПМС № 2460 от 20.05.1942 г., публикувано в ДВ бр. 109, е направено допълнение, че на основание чл. 15 и чл. 17 от „Закон за надзор върху имуществата на поданици на неприятелски държави и физически и юридически лица, живущи или със седалище в неприятелски държави” законът следва: „да се прилага и по отношение на всичките английски владения – колонии, доминиони и др. Същият закон да се прилага и по отношение на поданиците на неприятелски държави, независимо от това, дали местожителството им е в тия държави, или пък в България, или другаде в чужбина.” С особен полу-неприятелски, всъщност с окупационен статут е била Австрия, която е била „аншлус” към Германия за известно време.
Ходът на военните действия налага радикални промени и по отношение на неприятелските на България държави. С 4-то постановление на Министерския съвет, взето на 15.09.1944 г., Протокол № 178, се одобрява следното: „Всичките разпоредби на „Закона за надзор върху имуществата на поданици на неприятелски държави и физически и юридически лица, живущи или със седалище в неприятелски държави” да се прилагат спрямо Германия”. У нас е приет „Закон за предаване на Съветския Съюз в собственост германското имущество в България”. Съгласно чл. 1 от този закон, „въз основа на решението на Берлинската конференция на Трите Сили от 17.07. – 02.08.1945 г., в качеството на частична компенсация за щетите и страданията, причинени от Германия на Съветския Съюз, предават се в собственост на Съветския съюз принадлежащите по-рано на Германия и нейните юридически и физически лица, имущества (акции, активи, права и други имущества), които са се намирали в България на 05.09.1944 г. и са изброени в списък, съгласуван от Министерския съвет със Съюзната контролна комисия”. Съгласно чл. 11 от този закон: „всички закони, укази, окръжни и други разпореждания, противоречащи на настоящия закон, се обявяват за недействителни в съответната им част.” Имуществото и недвижимите имоти на германските поданици, физически и юридически лица от Германия, живущи или със седалище в България, преминават в собственост на Съветския съюз. Създава се т.нар. „Управление на съветските имущества в България”, което управлява и/или отдава под наем имуществата и недвижимите имоти на германските физически и юридически лица, т.е. действа като наемодател. Договорите за наеми на вили, къщи, апартаменти и др. са били едногодишни и са сключвани на руски и български език.
Прави впечатление, че имотите са описвани подробно и сравнително точно с тяхната застроена площ, площта на дворното място, инвентарните вещи, а всички те са описвани и с действителната им стойност в лева. По правило тогава, 1/3 част от плодовете, добити от плодните дървета, намиращи се в съответните дворове, са се предавали своевременно от наемателя на наемодателя. Наемателите са били длъжни да поддържат наетия от тях недвижим имот в пълна изправност, в образцово санитарно състояние и своевременно да извършват със свои средства и за своя сметка необходимите основни и текущи ремонти, като само основният ремонт следва да се извършва със съгласието на наемодателя „Управление на съветските имущества в България”. Всички разходи по „поддържането и обслужването на отдадените под наем недвижими имоти, в частност разноските по домоуправлението, чистотата на домовете, тротоарите, осветлението, отоплението, канализацията, общински и други такси, ежемесечното възнаграждение на портиера, таксите за вода, разходи по поддържането на общите места на домовладение, а също така данъците и герб да се изплащат от наемателя”. Част от недвижимите имоти са предоставяни на видни български поети, писатели, издатели и др.
При реституцията на недвижимите имоти у нас през последните 2-3 десетилетия са вземани предвид и особеностите на този вид управление, наемане, бивша чуждестранна собственост, давностно владение и други кадастрални и регулационни фактори.
{module [180]}
