Автор Адв. Михаела Белчева
Адв. Михаела Белчева е адвокат в Софийска адвокатска колегия от 2003 г. Преди това адв. Белчева е била главен юрисконсулт в Агенция по геодезия, картография и кадастър и в Столична община – район „Триадица“. Трайните професионални интереси на адв. Белчева са в областта на кадастъра и устройство на територията, вещно право, консултиране на сделки с недвижими имоти и процесуално представителство по административни и вещноправни спорове. За контакти тел. 0887218771 и email mgb@abv.bg. Сайтът на адв. Михаела Белчева е www.mihaelabelcheva.com.
Настоящето изложение представлява преглед на съдебната практика и на практиката на Службите по геодезия, картография и кадастър в административните производства по отстраняване на непълнота/грешка и явна фактическа грешка в кадастралната карта. Акцентът в изложението е върху няколко основни и типични грешки на администрацията в двете производства. Изследват се и правни проблеми в практиката административните съдилища.
Съгласно § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
Дефиницията на явна фактическа грешка в кадастралната карта се съдържа в т. 9 на § 1 от ДР на ЗКИР, като явна фактическа грешка /ЯФГ/ е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. Първата хипотеза, в която може да възникне ЯФГ в кадастралната карта, е в процедурата при създаване на кадастралната карта и обединяване на данните от различните планове и карти на урбанизираната и неурбанизираната територия. При втората хипотеза на ЯФГ в кадастралната карта е пренесена ЯФГ от картата на възстановената собственост, в която при създаването й са допуснати грешки по отношение на одобряването на граници на земеделски имоти при несъобразяване със съществуващите на терена трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия – т.е. в този случай поради неизвършено геодезическо заснемане на територията при възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори има допусната грешка в плановете и картите, одобрени по реда на ДСПЗЗ и на ЗВСГЗГФ. Тъй като кадастралната карта за неурбанизираната територия представлява трансформирана карта на възстановената собственост /КВС/, то грешките в КВС се повтарят и при одобряването на кадастралната карта.
Първият проблем, с който се сблъсква администрацията, а в последствие и съдът при разглеждане на спорове за изменения на кадастралната карта, е правилната квалификация на установената грешка в кадастралната карта – дали грешката представлява непълнота/грешка или представлява явна фактическа грешка. Видно от двете дефиниции на понятията в т. 9 и т. 16 на §1 от ДР на ЗКИР, непълнота или грешка не може да съществува за имоти в неурбанизирана територия. Непълнота или грешка при нанасяне на границите на имотите може да възникне само за имоти в урбанизирана територия. В общия случай администрацията правилно квалифицира заявленията. Прегледът на съдебната практика на първоинстанционните административни съдилища обаче показва, че съдът се затруднява да определи дали едно изменение на кадастралната карта цели да отстрани непълнота/грешка или ЯФГ. В редица съдебни решения се приема, че щом с процесната заповед се нанасят нови обекти в КККР, променят се граници на съществуващи обекти или се заличават обекти, това обстоятелство само по себе си води до извод за липса на ЯФГ по смисъла на ЗКИР. В тези решения се развива тезата, че промяната в имотните граници и произтичащите от това данни за промяна на площите на имотите винаги е свързана с изменение на основни кадастрални данни, което може да се извърши само на основание чл. 51, ал. 1 ЗКИР и при наличие на възражение от засегнати собственици производството трябва да се прекрати поради наличие на спор за материално право. В този смисъл са напр. Решение № 399 от 23.12.2020 г., постановено по адм. дело № 269/2020 г. по описа на Административен съд – Смолян, Решение № 584 от 10.06.2022 г. на АдмС – София област по адм. д. № 159/2022 г.; Решение № 243/20.02.2025 г. по адм. дело № 722/2024 г. на Административен съд – София област. Не споделям тази съдебна практика. Съгласно приетото в чл. 53б, ал. 3 ЗКИР обхватът на проекта за отстраняване на ЯФГ включва всички поземлени имоти, засегнати от установената ЯФГ. При наличие на засегнати имоти от самото естество на производството следва, че следва да се извърши промяна на граници на имоти. Очевидно е, че отстраняване на явна фактическа грешка в кадастралната карта винаги е свързано с изменение на граници на имоти в кадастралната карта, това е неизбежно, в какво друго може да се изразява отстраняване на ЯФГ? В този смисъл е напр. Съдебно решение № 4791/14.05.2025 г. на ВАС, Второ отделение по адм. д. № 3256/2025 г.
Чл. 53б, ал. 4 ЗКИР предвижда, че при установяване на ЯФГ Агенцията по геодезия, картография и кадастър изпраща проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти на директора на областна дирекция „Земеделие“ за съгласуване относно обезщетяване по реда на чл. 10б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съответно на чл. 6 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд на засегнатите собственици. При липса на основание за обезщетяване директорът на областна дирекция „Земеделие“ връща проекта с мотивирано становище. Често в практиката на СГКК се установява, че по неясно каква причина тази процедура по съгласуване не се извършва. Налице е богата и еднозначна практика на административните съдилища, че неспазването на процедурата по чл. 53б, ал. 4 от ЗКИР представлява съществено нарушение на административно производствените правила и е основание за отмяна на заповедите за одобряване на изменение на кадастралната карта при отстраняване на ЯФГ. Според съда неспазването на тази процедура се отразява на правата и интересите на засегнатите собственици, тъй като би могло да ги лиши от следващо се обезщетение. Процедурата е разписана като задължителна преди допускане на изменението на кадастралната карта и регистър при установена явна фактическа грешка. Нормата е императивна и не дава възможност на органа, компетентен по изменение на КККР да направи преценка, а е органът е задължен да изпрати преписката за съгласуване. Видно от последното изречение дори и при основания за отказ за обезщетение е необходимо да бъде постановено мотивирано становище от директора на съответната ОД „Земеделие“. Предвид систематичното място на нормата, това е задължителна процедура, която предхожда издаването на акта по изменение на КККР. В този смисъл е напр. Съдебно решение № 4791/14.05.2025 г. на ВАС, Второ отделение по адм. д. № 3256/2025 г., Решение № 7999/23.06.2020 г. на ВАС, Второ отделение по адм. дело № 1107/2020 г., Решение № 1864/12.02.2021 г. на ВАС, Второ отделение по адм. дело № 5622/2020 г.
Често при съдебно обжалване на заповеди за одобряване на изменение на КК при условията на ЯФГ се установява, че заповедите не са правно и фактически мотивирани – като правно основание за издаване на обжалваната заповед се посочва разпоредбата на чл. 53б, ал. 1, т. 3 ЗКИР, обуславяща наличието на „явна фактическа грешка“, без изложени конкретни фактически основания. ЗКИР като специален закон не съдържа особени изисквания по отношение на формата на заповедите за изменение на кадастрални планове, поради което са приложими изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съгласно посочената разпоредба, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т. е. мотиви, които обуславят постановения от органа правен резултат в разпоредителната част на акта. В заповедите следва да са изложени фактически основания за преценката на явна фактическа грешка, в резултат на което да бъде нанесен нов обект в КККР. Непосочването на фактическите основания за издаването на административния акт е особено съществено формално и процесуално нарушение, тъй като препятства както защитата на негативно засегнатите от него лица, така и извършването на съдебния контрол за законосъобразността на актовете. Без посочени фактически основания не може да се извърши проверка за законосъобразност на административния акт /Решение № 3909/21.04.2022 г. по адм. д. № 10873/2021 г. на ВАС/. Тълкувателно решение № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС допуска мотивите към административния акт да се съдържат в подготвителни по издаването на акта документи, които са съставени с оглед предстоящо издаване на административен акт, като в този случай изложените в тях мотиви се считат за такива и по издаването на административния акт. Не представляват подготвителни документи обаче такива, които са представени със заявлението за образуване на административното производство, тъй като не са съставени с оглед предстоящо издаване на акт и не изхождат от органа, а изхождат от заявителя. В този смисъл съдебната практика не приема за мотивирани заповеди за изменение на КККР, в които в мотивната част само се изброяват представени документи, без да е извършен анализ от страна на административния орган на документите и без отразяване в заповедите от страна на издалия ги орган кои факти и обстоятелства са мотивирали издаването на процесното волеизявление. Освен посочването на фактическите основания, в заповедите за отстраняване на ЯФГ следва да се посочва и в коя от двете хипотези на т. 9 на § 1 ДР на ЗКИР попада конкретният случай – дали грешката се е получила при съвместяване на данните за урбанизирана и неурбанизирана територия или представлява грешка в КВС. В този смисъл са напр. Решение № 584 от 10.06.2022 г. на АдмС – София област по адм. д. № 159/2022 г., Решение № 551 от 17.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 969/2022 г., II о.
