Дъщеря на геодезиста Владимир Христов и внучка на поета Кирил Христов Невена Христова е дългогодишен режисьор в Българската национална телевизия. Освен професионалните си задължения тя отделя много време за творчеството на дядо си и благодарение на нея бял свят виждат книгите на Кирил Христов „Бели дяволи“, „Ад в рая” и „Бездна”. От 1992 г. в дома си създава литературен салон на името на дядо си. Под портрета на Кирил Христов, рисуван от Борис Денев, години наред литературните вечери, посветени на поети, писатели и артисти, събират интелигенцията. Невена Христова е и основател и председател на фондацията „Кирил и Владимир Христови – поетът и ученият”. Днес, тридесет години след смъртта на баща си, тя се изправя пред ново предизвикателство – да създаде книга за него, в която освен спомените на учениците му – плеяда български геодезисти, да разкаже и за собствените си преживявания с гениалния учен.
– Вашата фамилия има голям принос за българската култура и наука. Какво си спомняте?
– Историята е известна и неизвестна. Баща ми е син на известния наш поет – Кирил Христов по фамилия Генчев, който за музикалност и звучност си е избрал бащиното си име – Христов. Прадядо ми Христо Генчев е от Стара Загора. Той е по прякор Букурещлията, защото е завършил в Букурещ и след това е станал един от най-големите търговци. Букурещлията е и първият българин, убит от турците през 1877 г., а прабаба ми Ана е от рода Хаджи Йоргови – най-богатата фамилия в Стара Загора. След опожаряването на града прабаба ми е интернирана с невръстния Кирил и нейната майка. Малко по-късно Ана умира и Кирил Христов остава сирак.
Баща ми също приема името Христов. Той завършва в Лайпциг – астрономия и математика и на 24 години се връща, вече получил докторска степен. Затова неговото прозвище е Доктора – така е известен в геодезическите среди. И днес сред младото поколение се носи като легенда името Доктора. А колкото до званията професор или академик – баща ми имаше странно желание, той обичаше да се подписва В. К. Х. Питала съм го защо не слага академик пред името си, а той обясняваше: „На мен това ми е името, това съм аз, а другото е придобито – то е обществено понятие.” Когато се обръщаха към него с Докторе, на него му беше приятно, защото му напомняше за младите му години.
Целият ми живот е бил близо до него, докато той почина през 1979 г. на 78 години с абсолютно запазена енергия и памет, и с онзи витален дух, който носеше през целия си живот.
Винаги баща ми са го приемали като строг човек, много взискателен, много безкомпромисен към студентите, но всъщност не е точно така. Когато при него са се явявали на изпит е било голяма радост, щом студентите получавали тройка. Но когато е трябвало да пише двойка – баща ми връщал студента. Спомням си, когато бях ученичка в гимназията, веднъж като се връщам в къщи, виждам в хола баща ми да говори с една госпожа, която плаче и го моли: „Но той седемнадесет пъти се явява на изпит при вас!” Оказва се, че синът е връщан 17 пъти, а баща ми отговаря: „По-добре да се явява на изпит, отколкото да му пиша двойка, така той все пак нещо ще научи.”
За баща ми се разправят и много анекдоти за великата му разсеяност, но едно от най-важните неща в живота, което е било като струна, опъната винаги, е неговата абсолютна честност, почтеност – той ненавиждаше лъжата. Обичаше студентите си, които израснаха в науката, даваше всичко от себе си. Домът ни винаги е бил отворен за хората, с които работеше в академия на науките, в университета. Той имаше уникална геодезическа библиотека. Купуваше книги, ноти, защото майка ми беше много добра пианистка и той свереше на цигулка, плочи и картини. След смъртта му библиотеката е дарена на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Съдържа уникални геодезически и математически книги. Всичко, което е излизало по света, баща ми е изписвал и купувал. Смятам, че трябва да има помним големи личности.
– А мислите ли, че днес имаме чувство за памет, че умеем да съхраняваме постигнатото от тези преди нас и да го уважаваме?
– В кабинета на баща ми имаше една стена с портрети на най-видни световни учени и астрономи, защото той казваше, че ученият човек трябва да стъпи на знанията на предшественика си или както се нарича в медицината – да има ретроспекция – човек да се връща към миналото. Баща ми имаше много хубав портрет на астронома Кеплер, а сега на скоро НАСА изстреля телескопа „Кеплер”. Мисията „Кеплер“ е първа по рода си и целта й е да търси земеподобни планети извън Слънчевата система.
Баща ми обичаше и литературата. Едни от любимите му автори бяха Жул Верн, Марк Твен – те го разтоварваха. Много често той казваше: „Искам сега някаква разтоварваща книга”. По тази причина аз издирвах всичко ново и му го купувах. Обичаше криминална литература, след напрегнатия труд той търсеше музиката, разбира се. Имаше си грамофон, който много си обичаше и непрекъснато си пускаше плочите. Той не харесваше телевизията и видеото. Макар моята професия да е точно такава. Интересното е, че когато баща ми все пак гледаше телевизия, той веднага намираше дефекта. Обичаше обаче театри и концерти.
Аз нямам склонност към математиката, но учудващо за баща ми успях да изкарам петица в гимназията. Заради него.
Той ме възпитаваше много интересно. Никога не даваше да се споменава на кого съм дъщеря или внучка. Винаги казваше: „Ще вървиш напред по собствен път с името си.” Имаше склонност към поезията и литературата, но явно се е отключил математическият ген в него.
Баща ми винаги казваше, че геодезията е една вечна наука и е много модерна, че винаги ще бъде съвременна
Искам да направя нещо днес, защото виждам как старите отстъпват на младостта – кой е болен, кой вече си е отишъл от този свят, искам да създам една книга, посветена на живота на баща ми, и с част от неговата научна дейност – от неговите ученици и последователи. Той е създал толкова много за геодезията в нашата страна, но целта на тази книга е да разкрие не академика, не научния гигант, както го наричат, а човека – с неговото чувство за хумор, с неговата прословута разсеяност.
Трудно се отглежда такъв човек на науката и подчертавам отглежда. За този човек искам да пиша, за този, който може да тръгне с една кафява и една черна обувка. Мисля, че помогнах много, защото той можеше да се вглъби след загубата на майка ми, тъй като бяха едно чудесно семейство – великолепна симбиоза. Аз бях принадена стойност, както казваше баща ми. Майка ми бе много близко до работата му, нейната продължителна болест и ранна смърт стана причина баща ми да развие тежък диабет, което разклати здравето му.
Поставила съм си за цел, след като се пише много за Кирил Христов – от една или друга точка, да не се забравя и неговото потомство – а то е и неговият син. Затова смятам, че една книга за баща ми, пълна със спомени и случки, ще обърне вниманието на младите към един от големите учители в областта. Хубаво би било стари съратници на баща ми и на неговите ученици, и на многото геодети, които са били близко до него, да откликнат.
– Използвате думата геодети, защо я предпочитате?
– Защото баща ми казваше геодет. Баща ми самият се определяше като самоук геодет, той нямаше инженерно образование, той беше доктор по математика и астрономия, а изведе геодезическата наука от математиката и астрономията. Книгата, която искам да направя, ще бъде мост от миналото към бъдещето. Тя няма да не е запечатана назад. В нея освен ретроспекция, ще има перспектива, от която всички се нуждаем.
Академикът
Владимир Кирилов Христов е роден на 5 декември 1902 г. в София в семейството на известния български поет Кирил Христов и Невена Палашева. Учи астрономия, математика и физика в Лайпцигския университет, където се дипломира през 1925 г., като защитава докторат по астрономия.
От 1925 до 1948 година е началник на Астрономическото отделение на Държавния географски институт при Министерството на войната. Възложено му е да организира и проведе необходимите астрономически измервания в изграждащата се вече първоредна триангулация, да мотивира изборът на референтен елипсоид, да създаде работни формули и проведе редукционните задачи за привеждане на измерванията върху елипсоида, да извърши ориентирането на мрежата, да мотивира предложение за избор на плановите координати и за избор на картната проекция на топографската карта. При работата си, академик Христов се обръща към богатата библиотека на Лайпцигския университет и трудовете на Хелмерт. Той усвоява теорията на Хелмерт, като дава по-рационални решения и разработва собствен метод. Трансформационните решения по метода на Христов лесно се поддават на табулиране и чрез изготвени за целта таблици бързо навлизат в световната геодезическа практика. През 1948 г. започва да преподава висша геодезия в Държавната политехника, днес Университет по архитектура, строителство и геодезия, където работи и до пенсионирането си през 1970 г. Именно академик Владимир Христов поставя основите, създава програмите и издава първите български учебници по специалността. Пак през 1948 г. той става член-кореспондент, а през 1958 г. – академик на Българската академия на науките (БАН). От 1948 г. завежда секцията по геодезия в Техническия институт на БАН, а от 1956 г. до 1970 г. оглавява Централната лаборатория по висша геодезия. През 1959 г. успява да възстанови Българския национален комитет по геодезия и геофизика и членството на България в Международния съюз по геодезия и геофизика, което датира от 1932 г., но е прекратено през време на Втората световна война. Академик Христов е удостоен с всички научни и почетни звания, носител е на най-високите държавни отличия. През 1969 г. е избран за почетен член на Унгарската академия на науките. Умира на 28 февруари 1979 г.
Достижения
Когато с няколко думи трябва да се отбележат заслугите на академик Христов за развитието на геодезическата наука и практика у нас се налага да бъдат изброени няколко важни достижения, всяко от които е своеобразен връх. По-важните от тях са изборът на методи, организиране и провеждане на основните астрономически измервания за целите на геодезията; реализирането в по-късните години на дължинни връзки с астрономическите обсерватории на голяма част от страни на Европа; ориентирането на първоредната триангулация на България, съпроводено с решенията на редукционните задачи за преход върху елипсоида и на видовете геодезически координати и координатни трансформации; въвеждането на Гаусовите координати и Гаусова проекция за изработване на топографската карта на страната и за всички кадастрални планове; поставянето на основата на гравиметричната мрежа и на гравиметричната снимка на страната; реализирането на връзки и преход в Потсдамската система на тежестите; разработването на теоретичната основа и реализирането на прехода в Българската геодезическа система 1950 (БГС 50); сериозният принос по дефиниране и приемане на геоцентричната референтна система ГРС 80, в която работят сега спътниковите системи – американската НАВСТАР, руската ГЛОНАСС и на Европейската космическа агенция ГАЛИЛЕО.
