Сиси Златанова е един от най-популярните в международната геодезическа общност български учени. Родена е в София, завършва УАСГ и специализира в Техническия университет в Грац, Австрия в областта на 3D GIS. Днес преподава в Техническия университет в Делфт, Холандия.
– Вие сте родена в София и тук завършвате УАСГ, специалност геодезия. Днес сте един от водещите специалисти в областта, преподавате в университета в Делфт. Дълъг и труден ли беше професионалният ви път?
Да, беше дълъг и труден път, но всъщност много интересен. Срещнах се с много нови хора, запознах се с различни методи на преподаване и учене, имах възможността да работя в разнообразни проекти и да използвам съвременен софтуер и хардуер. Някои от проектите бяха изключително напредничави – като този за Outdoor augmented reality. Това беше много интересен проект, в който трябваше да визуализираме новото трасе на трамвая, който трябва да преминава през територията на университета. Визуализацията трябваше да бъде с помощта на специални очила (head mounted display, HMD), през които можеше да се наблюдава и реалността и виртуални обекти – в случая виртуалното трасе и трамвая, който върви по него. В проекта участваха четири факултета от университета – по компютърна графика, физика, електротехника и геодезия. Моята задача беше да организирам 3D модела на университета по такъв начин, че да може много бързо да се извлича геометрията на сградите. Геометрията беше използвана за подобряване на точността на GPS позиционирането. За да може да се получи добра визуализация, системата трябва да е много точно синхронизирана с мястото, където човек се намира, и с посоката, в която гледа. Ние използвахме GPS, за да получим приблизително първоначално позициониране и след това, използвайки видеокамера и 3D модела, доуточнявахме посоката на гледане до mm. Направихме четири филма за различните технологии, приложени в този проект. Могат да се свалят от www.gdmc.nl./zlatanova/downloads/UbicomVideo.zip
Световно известната картина на Вермеер „Изглед от Делфт“
– Кое ви накара да изберете да правите докторантура в Грац?
Основната причина е много добрия за времето си институт по приложна компютърна графика. Имах невероятната възможност да работя на две места по моята дисертация в Международния институт по геоинформационни науки ITC, Енсхеде, Холандия и в Техническия университет в Грац. Идеите за 3D GIS, основно разработени в ITC, се допълваха много добре с експертизата по 3D компютърна графика, 3D реконструкции и 3D моделиране на колегите ми в Грац.
– Как оценявате основата от познания, която сте получили у нас?
Много високо! Дълбочината на знанията и практиката бяха едни от най-важните показатели, за да ми предложат да правя дисертация.
– Доколко родното образование в областта на геодезията е адекватно на европейските и световните изисквания и стандарти?
В интерес на истината вече нямам толкова добър поглед върху образованието в България и ми е трудно да отговоря. Преди почти 15 години, когато пристигнах в Холандия, ми направи впечатление, че нашето образование е много по-теоретично – от студентите се очакваше много повече да знаят формулите, а не толкова да могат да обяснят как да се прилагат. В Холандия се набляга много повече на мислене, сравняване и анализиране. В много дисциплини, най-важните формули се дават на самите изпитни листове и не е нужно да се знаят наизуст.
– Трудно ли е за една българка да намери място сред най-добрите специалисти в Европа и света? Лесно ли е за жена да се справя в този все пак мъжки свят?
По принцип има място за всеки, който има амбиции и се стреми да докаже себе си, няма значение дали е мъж, или жена. Има много българки в международния научен свят, но все пак има разлика в стила на работа между мъжете и жените. Лично аз мисля, че жените са по-конструктивни, което ги прави и много ценени в научните среди. Но пък жените са по-критични към себе си и като цяло не са кариеристки. Това им пречи да достигнат до високи постове в кратко време. И на мен ми трябваха 10 години, за да постигна нещо, което амбициозен мъж би направил за пет-шест. Дали е лесно на жена да се справи – да се докаже в мъжкия свят… все пак мисля, че е доста по-трудно, отколкото на мъж. Една жена трябва да работи много повече, за да докаже, че е добра и да накара другите да и повярват и да я слушат.
– В момента сте и преподавател, на какво най-много държите да научите вашите студенти? Къде пада акцентът в преподаването днес според вас?
Първо не бива да се забравя, че аз преподавам на студенти, които правят магистърска степен. Студентите трябва да се научат да мислят, да поемат инициативата и да са критични към всичко, с което се занимават. Когато завършат, трябва да са в състояние да решават най-различни проблеми, свързани с геодезия – да водят проекти, да решават каква методология ще се използва, да избират софтуер, да дискутират за бъдещето на фирмата, да знаят какви са тенденциите и така нататък. В днешно време има толкова много информация, софтуер, научни изследвания, статии, че почти няма проблем, който да не е изследван в някоя част на света. И всичко това е възможно да се намери през интернет. Затова ние искаме от нашите студенти, стъпвайки на основната информация, дадена по време на лекциите, да са „в час” и да могат да анализират идеи и разработки на научни работници, компании и специалисти.
– Подготвяте и докторанти. Има ли сред тях българи? Бихте ли водили курсове и у нас? Какво ни липсва тук в образованието?
В момента имам трима докторанти. За съжаление сред тях няма българи. В университета в Делфт има около 50-60 студенти от България, но нито един от тях не учи геодезия. Има студенти и докторанти по електроника, строителство, физика, самолетостроене… Иначе, с удоволствие бих водила курсове и у нас. Лекциите и упражненията в УАСГ, поне както са дадени на страниците на факултета по геодезия, определено изискват обновяване. За да се подпомогне този процес, може би е добре преподавателите да се изпращат по сродни университети за сравнение и за актуализиране на учебния материал. Геодезията като наука се променя много. Ние също имаме драстични промени в материала по геодезия. Всъщност тук няма образование по геодезия вече, ние го преименувахме на Geomatics. В университета в Делфт има само магистърска степен, а степен бакалавър се получава в друг висш институт, който е нещо като българското старо полувисше образование. Учи се след гимназия, но завършващите студенти не получават инженерска диплома.
По-основните промени в магистърската програма са следните (www.geomatics.tudelf.nl): фотограметрията е значително редуцирана и много нови лекции по сканиране с лазер и дистанционни методи са включени в нея. Започваме курсове по мобилно картиране (mobile mapping) и сензорни мрежи (sensor networks). GIS и DBMS се изключително фокусирани върху моделиране (data structures). ArcGIS се дава като пример за система, която предлага пространствен анализ, наравно с DBMS (Oracle, PostGIS) и CAD (Bentley Systems, AutoDESK). В курсовете включихме компютърна графика, Virtual Reality и Augmented reality, защото смятаме, че бъдещето е в 3D. По тази причина нашите студенти трябва да имат добри познания за 3D визуализация. Картографията е значително намалена и модифицирана във въвеждащ курс за проекции. Направихме значително по-дълги курсове по LBS и 3DGIS. Имаме и курсове по геоинформационни технологии на инфраструктурата и анализите.
Нашият университет участва в още една магистърска програма – GIMA (https://www.msc-gima.nl/), която се разработва от преподаватели от четири университета и е в голямата си част дистанционна. Тази програма не е толкова технически насочена, а се фокусира върху управлението на геодезическите – GIS – geomatics процеси.
– Как виждате развитието на геодезията у нас? Като човек, който може да погледне от дистанция, каква е вашата оценка?
Има нужда от преоценка и пренасочвате на научния потенциал към новите технологии – Sensors, GIS и DBMS. Научните работници трябва да започнат по-активно да следят онова, което се представя като доклади на международните конференции и да следят световните изследователски планове. Определено трябва да пътуват повече и да поддържат контакти с международни специалисти.
– Кои са най-новите тенденции във вашата област? Макар въпросът да е твърде общ, какво е приложението на GIS в геодезията, ако може то да бъде описано с няколко думи? Как могат да бъдат прилагани GIS в урбанизма? Какво е най-важното и кое най-често се изпуска, когато говорим за GIS? Как оценявате приложението на GIS у нас? От какво можем да се научим от холандците и от европейците изобщо в тази посока?
GIS за мен е система, която предлага средства за обработка на данни, записване, визуализиране и анализ. Тези характеристики не е необходимо да се предлагат само от един софтуерен пакет. За обработката на данни може да се използва Erdas Imagine/Cyclone, за управление може да се стъпи на Oracle или на PostGIS, за анализиране –ArcGIS или Bently Map и за визуализацията – Google Earth. Всички тези софтуерни пакети могат да бъдат свързани, използвайки стандарти и всеки специалист би възприел всичко като една GIS система. Според мен това все още се изпуска – не само в България, когато се говори за GIS. GIS не е онова, което беше преди 20 години, когато ERSI предложи първият софтуер, който предлагаше пространствени анализи. Особено сега, имайки предвид работата с 3D данни или голямо количество от данните, които се подават от милионите сензори, не може да се очаква, че GIS ще бъде по силите на един вендор и един софтуерен пакет.
Интересен е въпросът какво е приложението на GIS в геодезията. А какво е геодезия? Наука за наблюдение и измерване на Земята? Аз бих казала, че и двете са свързани в една верига – данните от геодезията се сравняват и анализират в GIS. Разбира се, ако всичко е организирано добре и данните наистина се съхраняват, а не се губят, след като обектът е предаден. В това отношение наистина може много да се научи от европейските страни. Например много европейски общини имат бази данни с топографска информация. Всеки изпълнител трябва да предава завършения проект в дигитален вариант и базата от данни веднага се обновява. Когато всичко е добре организирано и съхранено, информацията може да се използва обратно в процеса на мерене за получаване на по-добри резултати или за автоматизиране на някои от процесите. Например много от методите за 3D реконструкция използват данни, съхранявани в GIS.
В урбанизма има много приложения на GIS. От GIS се нуждаят всички специалисти, които искат да анализират данни, които имат някаква връзка с географското разположение. Дали ще е нов строеж на квартал или на къща , или ще е наблюдаване на наводнения – няма значение.
– Занимавате се и с управление на кризи. Смятате ли, че има разбиране по този въпрос у нас и че се използва достатъчно добре ресурсът, който дават учените? Какви са конкретните стъпки за използване на геоинформацията при кризи? Кои държавни институции трябва да обърнат внимание на това?
Управлението на най-различни кризи е сложен процес, който изисква разбиране по много въпроси. Аз се занимавам само с прилагането на геоинформацията и геоинформационните технологии. Специалистите, които се занимават с истинското управление на кризи, като гражданска защита, полицията, пожарната, армията, не знаят определено каква е силата на географската информация и технологии. Това е така не само в България, но дори и в Холандия. Обратното също е вярно. Учените и специалистите не познават добре работата на хората, които са директно въвлечени в даване на първа помощ след природно бедствие или инцидент във фабрика например. В последните години се занимавам усилено с изучаване на тяхната работа, начина им на координация и се опитвам, заедно с моите колеги от групата ми, да им предложим решения, които да подпомогнат работата им. Участваме в техни тренировки, запознаваме се с техните нормативни документи, има много за учене, преди да се реши коя технология e най-подходяща. Съвременните технологии от само себе си също с нищо не могат да помогнат. Министерствата трябва да осигурят финансиране за внедряването, топографските служби, общините, другите организации, които имат данни, трябва да правят достъпа до тях лесен и възможен 24 часа на ден; отделните звена, даващи първа помощ при бедствия, трябва да се научат да работят заедно и т. н.
– На какво се научи светът след последните мащабни кризи – терористичните атаки в САЩ от 11 септември 2001 г., трагедията след земетресението от 24 декември 2004 г. в южна Азия и последвалите вълни цунами, които отнеха живота на 270 00 души, наводненията всяка пролет в различни части на Европа, горските пожари, които всяко лято се повтарят и у нас, и в Гърция? Смятате ли, че вече има общо разбира за важността на геоинформацията при управление и разрешаването на тези кризи?
Всички научиха много във всяка една област, но най-важното е, че хората са уязвими от природни бедствия, без значение в коя част на света живеят. Вече съществува разбирането, че без взаимно помагане и работа за намаляване на шансовете за бедствия, ще бъдат давани още по-големи жертви. Значението на геоинформацията се оценява все по-високо. Не случайно през последните години се появи мотото „Всяко управление на кризи започва с карта”. В последно време много се направи от Европейския съюз, ООН и Световната банка за финансиране на проекти, сайтове в мрежата и различни други инициативи, които да позволяват бързо, навреме и безплатно да се получава най-различна географска информация – от карти, до сателитни снимки и друга сензорна информация. Много от тези инициативи са описани в книги, списания и научни доклади. Някои от тези книги са под моя редакция (www.gdmc.nl/zlatanova/books).
– И малко по-общ въпрос – смятате ли, че пропастта между учените в университетите и бизнеса се затваря и доколко се прилагат откритията на учените във всекидневния живот?
Аз лично смятам, че не може да се говори за пропаст между учени и бизнес. Много от талантливите специалисти правят откритията си в изследователските бюра на големите фирми. От друга страна има тенденция университетите да участват все повече в приложни проекти. Ние поддържаме много добри връзки с изследователските звена на Oracle Spatial, Bentley Systems, ESRI Tele Atlas и други. Някои от нашите разработки бяха основа за новия 3D data type (SDO_solid) на Oracle Spatial. Специалисти от Bentley Systems идват при нас за консултация и тестване на нови продукти. Да вземем OGC – те са пример за симбиоза между бизнес и академия.
– Вие сте председател на работна група към ISPRS. Каква е мисията на вашата група?
Мисията на нашата група е да подпомага внедряването на геоинформацията в управлението на бедствия и промишлени инциденти. През изминалата година групата беше много активна. Организатори сме на международната конференция Gi4DM, както и на много работни сесии. Издадохме много книги. Работата беше оценена високо от съвета на ISPRS и аз получих наградата Schermerhorn на последния конгрес на ISPRS в Пекин.
– За какво се дава тази награда?
Тази награда се дава за голям принос в областта на науката за периода между два конгреса. Моята група беше номинирана като най-добра от всичките 50 работни групи в ISPRS. На предишния конгрес през 2004 г. тази награда беше дадена на Маргарет Мадън, САЩ, която е настоящият председател на една от работните комисии в ISPRS. Аз ще продължа работата на групата, но искам да насоча вниманието изследователските групи повече към 3D. Трябва още много да се работи, за да постигнем всичко, което можем да правим с 2D картите.
– Кои са проектите, по които работите в момента? Коя област от геодезията е във вашия „дневен ред”?
Като цяло 3D, в частност 3D моделиране за навигация и евакуация в сгради, 3D интегрирани модели (над, под земята, във въздуха), различни възможности за представяне на 3D геоинформацията: не само с традиционните точки, линии и полигони, но също и параметрични криви и др.
– На вашия личен сайт има специална галерия на 3D модели. Какво е приложението им, как бихте го описали за един непрофесионалист или недотам запознат специалист?
3D моделите могат да се използват за абсолютно същите цели като 2D картите – за анализиране (например 3D замърсяване около фабрики), за визуализация и навигация (Google Earth и Visual Earth вече го правят), за представяне на друга важна информация като кадастрални граници например. Защо не сме го правили по-рано? Защото не бяхме в състояние да обработваме 3D информацията. Сега постепенно започваме да имаме технологията и знанията как да го правим. Аз определено вярвам, че бъдещето е в 3D модели, че сегашните 2D карти в един определен момент ще бъдат генерирани от 3D модели и то само когато са необходими.
– Работата ви на преподавател предполага постоянно да пътувате много по света. Според вашите наблюдения има ли различно възприемане на геодезията в различните части на земното кълбо. По какво се различаваме ние, ако е възможно подобно обобщение?
Разбира се, има голяма разлика във възприемането на това, което трябва да се включи в курсовете по геодезия. В по-изостаналите страни, където териториите на държавите не са добре картирани, се обръща основно внимание на методите за заснемане и картиране и на необходимите точности. В страните, в които нивото се смята за достатъчно, наблягат повече на използване на съществуващата информация и на съответните системи, които позволяват използване от повече клиенти. Традициите, размерът на страната и икономическото състояние също оказват своето влияние. Бих поставила България в категорията „добре картирана страна”. Някои български градове вече имат даже и 3D модели. Според мен трябва много да се наблегне на въпроса как тази информация да се запази и да се даде на колкото може повече потребители. Това ще спести ресурси при финансирането на нови проекти. Затова смятам, че насоката в образованието трябва да се промени повече към съхранение и достъп до информация, измерването да се насочи към използване на нови сензори.
– Вие сте автор на десет книги и сте в екипа на още много други. Трудно ли се пише за геодезия? Как съчетавате всички тези дейности – преподаване, писане, работата ви в ISPRS?
Не, не е трудно да се пише за геоинформация. Нищо не е трудно да се прави, когато е интересно. Но въпросът е не само в писането, преподаването или интернационалните дейности. Ако човек се занимава с научна работа, трябва да се стреми винаги да бъде сред първите. Само тогава човечеството като цяло ще има прогрес. Да бъдеш сред първите, означава да можеш да публикуваш в най-добрите списания, да привличаш добри студенти, да получаваш признанието от утвърдили се специалисти. Това наистина е трудно. Някой път времето наистина не стига. Някой път резултатите не са точно както ти се е искало или статията, дето си разработвал три месеца е отхвърлена от някое добро списание. Има моменти на разочарование, но те се забравят при следващия успех.
– Кога вашите книги ще бъдат достъпни за българските студенти?
Повечето от книгите, които са минали през ръцете ми, са в библиотеката на УАСГ. За съжаление никога досега не съм получила въпрос или мнение за съдържанието на тези книги.
– Като професионалист и като учен какъв съвет бихте дали на българската геодезическа гилдия за едно по-успешно развитие?
Просто… геодезическата гилдия трябва да влезе в нова фаза на развитие. В последните години колегите бяха прекалено много съсредоточени върху проекти. От една страна това е добре, науката е подплатена с практика. Но пък от друга страна не остана време да се четат статии и да се следи световния прогрес. А всички знаем, че книгата е прозорец към света.
