Германско селце става сърцето на ЕС, а геодезисти ще мерят Еверест
Колкото и да е невероятно географията се променя и в наши дни. Политическата карта на света се променя дори и в мирно време. Появяват се нови държави – като Косово (17 февруари 2008 г.), Северна Македония (12 февруари 2019 г.), територии сменят принадлежността си (признати или не от останалия свят) като случая с Крим, който стана руски на 16 март 2014 г. с референдум, но това не е признато от Европейския съюз. През 2017 г. австралийски, новозеландски и новокаледонски геолози аргументираха дори съществуването на нов континент, който наричат Зеландия. Единадесетимата учени, начело с Ник Мортимър, са открили новата земя източно от Австралия в Тихия океан.
Географите казват, че интересът към географските фактори за общественото развитие датира от най-дълбока древност. Представителите на тази най-ранна епоха на човешкото знание разглеждат влиянието на географската среда върху политическата дейност, изхождайки най-често от природните дадености, структуриращи земното пространство. Съществено въздействие върху политикогеографските им представи оказва опитът, натрупан във войните, по време на които именно териториалните форми, в значителна степен, диктуват хода на военните действия. Последвалата поява на първите политически образувания и потребностите, свързани с тяхното опознаване и описание, главно с търговска и отбранителна цел, намират отражение в политическото и стопанското им взаимодействие.
Известно е, че класическата география (земезнание и странознание), наред с комплексното изучаване на природата, населението и неговата дейност, осъществява тясно взаимодействие с философската и политическата мисъл, пише Вилиян Кръстев в сп. „Геополитика” и допълва: „Доказателства могат да се открият в трудовете на античните автори като Лао Дзъ (579–499 пр. н.е.), Конфуций (551–479 пр. н.е.), Херодот (484–431 пр. н.е.), Аристотел (384–322 пр. н.е.), Полибий (201–120 пр. н.е.), Страбон (64–24 пр. н.е.) и други. Те дават първите пространствени представи за Земята и стигат до заключение, че животът на обществата, техните обичаи и нрави, както и различията в политическия и икономическия им строй, са обусловени от особеностите на географската среда. Постепенното разширяване на «ойкумена” (т.е. населяваният от човечеството свят) обогатява и допълва древните знания за планетата.
Географията се променя освен по политически, но и по чисто научни причини. И то доста често и в наши дни.
Центърът на ЕС
Малкото германско село Гадхайм ще стане новият географски център на ЕС след напускането на Великобритания. Сегашният географски център, във Вестернгрунд, е на 55 км от Гадхайм, но табела извън малкото село вече обявява гордо „Бъдещ център на ЕС“. Пилон на невзрачна ивица земеделска земя се готви да развее знамето на ЕС.
Сбогуването с титлата, спечелена след присъединяването на Хърватия през 2013 г., ще бъде тъжен ден за Вестернгрунд. Точното място на географския център е отбелязано с паметна плоча, карта и европейско знаме, като много табели насочват към него.
Географският център на ЕС се преместваше леко в различни периоди, но остава в границите на Германия от разширението на ЕС през 2004 г., когато страните членки станаха 25.
Гадхайм е прекалено малко село, за да има собствен кмет и е под юрисдикцията на Юрген Гьотс, кмет на съседното селище Файтшьоххайм. Той се надява, че след превръщането си в център на ЕС село Гадхайм ще стане забележимо на картата.
„Разбира се, че разчитаме в региона и конкретно в Гадхайм да дойдат повече туристи“, заяви той пред Ройтерс. Местни жители също са доволни и един от тях дори призовава Гьотс да направи Тереза Мей почетна гражданка на Гадхайм.
„Това очевидно е малко трудно. Разбира се, Гадхайм има повод да празнува, но мисля, че това няма да е добър ден за Европа като цяло“, казва кметът.
Покривът на света
Същевременно геодезисти се заеха с нещо напълно сериозно и научно. Четиримата правителствени геодезисти тръгнаха в средата на април за Еверест, който се намира в хималайската област на границата между Китай и Непал. По официални данни височината на върха е 8848 метра, като за първи път е измерен от индийски геодезист през 1954 г. Други геодезисти също са измервали върха, но измереното през 54-та година остава широко възприето. Появиха се съмнения за височината на Еверест, след мощното земетресение в Непал през 2015 г., когато трус с магнитуд от 7,8 по Рихтер разтресе страната. Твърди се, че земетресението е намалило височината на върха. По тази причина агенцията по геодезия на Непал нае екип от геодезисти през 2017 г., за да ги подготви за експедиция до Еверест и да се реши спорът дали земетресението е променило ландшафта или не. Четиримата геодезисти вече са прекарали 2 г. в прецизиране на методите си за измерване на върха, събиране на проби от земята и обучение за реагиране в екстремните ситуации, с които може да се срещнат по време на изкачването си.
Те ще се качат с модерно оборудване, за да се опитат да определят точната височина на върха.
„Няма да е лесно да се работи на този терен, но ние сме уверени, че нашата мисия ще бъде успешна”, заяви Кхим Лал Гутам лидер на експедицията, който е качил върха през 2011 г. Това ще бъде първото измерване на прочутата планина от непалска страна.
През май 1999 г. американски екип добави два метра до височината на Еверест, когато използваше GPS технологията за измерване на върха. Тази стойност днес се от Националното географско дружество на САЩ, но иначе не е широко приета.
По-късно Непал бе въвлечен в дипломатически спор с Китай, след като Пекин твърди, че върхът е с четири метра по-нисък от приетата височина.
Непал се намира в разлома на две тектонски плочи – индийската и евразийската.
Близо до нас
Политическата география се променя и отвъд нашата граница. С крехко мнозинство, на 25 януари парламентът в Атина одобри Преспанския договор със Скопие, с който северозападната съседка на Гърция се задължава да приеме името Република Северна Македония. Решението отвари пътя на Македония към членство в НАТО и ЕС. От 12 февруари 2019 г. конституционното име е Северна Македония, а македонското правителство взе решение да задължи всички институции да извършат промяна на своите публични наименования по отношение на името на държавата, в съответствие с изменения от Конституцията, Конституционния закон за прилагане на измененията и Закона за използване на езиците. Правителството задължи институциите да извършат и проверка дали са променени всички дигитални записи (лога, меморандуми, електронни съобщения, уебсайтове, медии), както и меморандумите, печатните материали и пр.
С тези промени общо 136 институции ще получат нови имена, които ще се различават от предишните по това, че „Република Македония“ в името се променя на „Република Северна Македония“, а институциите, които имат „македонски/македонска“ в името трябва да го променят на национални/национална.
Македонска радио-телевизия Скопие трябва да се промени на Национална радио-телевизия Скопие, а Македонската филхармония ще стане Национална филхармония, Македонската опера и балет в Националната опера и балет.
Вицепремиерът на България Екатерина Захариева коментира, че по време на българското европредседателство темата за Западните Балкани беше върната в дневния ред на Обединена Европа и днес се наблюдава съществен напредък. „Много се надявам изпълнението да не се окаже по-трудно от самото подписване. Имаме много съществен напредък в различни сфери. Най-видимият той е в политическите отношения – изключително редовни срещи на всички нива – премиерите, министрите. Имаме много съществен напредък в културата, в икономиката също, в туризма”, коментира Захариева.
{module [180]}
