Новият декан Елена Пенева: Геодезията трябва да излезе от анонимност

– Честито избиране за декан на геодезическия факултет! Защо решихте да се кандидатирате?

– Благодаря. Решението ми да се кандидатирам е свързано с етапа на развитието ми и с желанието ми да работя за бъдещето на факултета. Смятам, че натрупаният от мен опит като преподавател, научен работник и администратор (като зам.-декан на факултета) е добра основа бъдещата ми дейност като декан.

– Сега става дума по-скоро за административна работа…

– Цялата ми професионална реализация е като учен и преподавател и започва веднага след завършването на висшето ми образование със зачисляването ми като докторант към катедра „Висша геодезия“, впоследствие като асистент към катедрата и т.н. Работата като декан е административна, но тази административна работа рефлектира върху цялостното развитие на факултета.

Задължително е деканът да е запознат с организирането и провеждането на учебния процес, както и с научно-изследователската дейност на преподавателите и на студентите. Но основната работа на декана според мен е да споделя виждането си за развитието на факултета – във всички сфери на дейност и влияние върху обществото.

– В програмната платформа посочвате принципите, от които ще се ръководите. Прави впечатление, че се отнасяте с уважение към традициите на факултета и в същото време искате да въведете подобрения. Бихте ли обяснили накратко какви са стъпкитe, които ще предприемете като декан – какво ще промените и какво ще запазите?

– За Геодезическия факултет традициите и подобренията не са различни понятия, те са свързани. Точно традиция на факултета е да бъде отворен към всички съвременни концепции в науката и практиката, както и да е с насочен поглед към бъдещето. Ще се постарая да продължа и да доразвия тази традиция, въпреки сложната икономическа ситуация в страната и в частност в университета.

Геодезическият факултет е основното звено за обучение и подготовка на специалисти в страната. Геодезия е една от първите две специалности, по които започва обучение при създаването на УАСГ през 1942 г., а факултета е формиран малко по-късно през 1951 г. Следователно историята на преподавателите и студентите е на повече от 70 години. Обучението, което се предоставя е на високо ниво, признава се както в страната така и в чужбина. Структурата на учебния план дава възможност студентите да се запознаят с всички направления на специалността, както и в последствие да получат четири правоспособности за геодезически дейности. За да бъдем на високо ниво трябва непрекъснато да обновяваме материала, по който се преподава. Както знаете геодезията е една от дисциплините, в която първа се прилагат най-новите методи за измерване и обработка на данни. Моето виждане за промените е свързано най-вече с осъвременяване на начина за поднасяне на информацията. Съвременните методи за преподаване изискват ангажиране и мотивиране на студентите за участие в учебния процес. Това е свързано с актуализиране на преподавателската работа и работа по връзката между студенти и преподаватели.

– Изглежда, че не сте революционер…

– Не мисля, че има нужда от революционни промени, по-скоро от осъвременяване на учебните дисциплини, начинът на преподаване (да са по-атрактивни и да увличат студентите) и най-важното – реално получаване по време на обучение на практическо обучение.

– Ще работите в добрата традиция на университета. Какво Ви дразнеше досега и няма да го допуснете?

– Дразни ме когато има хора, които не си вършат работата. С въвеждането на една работеща атестация, като част от системата за качество на обучението, в деканата целим да се постигне мотивация на преподавателите и служителите. Нашият факултет е запазил качеството на образованието и това го признават и другите факултети и самите студенти. Необходимо е едно осъвременяване на програмите, защото геодезията се развива много динамично.

Днес тенденциите не са само за теоретични знания. Времето не е такова. Пазарът иска практически подготвени специалисти, което ще се опитаме да направим. При новоприетите учебни програми и в началото на всяка дисциплина преподавателите ще трябва да запознаят студентите със знанията и уменията, които ще придобият и за какви бъдещи компетентности ще са им полезни. Преддипломният стаж ще е обвързан с избраната специализация, за да е смислен и полезен.

– В програмната си платформа цитирате европейски стандарти, приети в Ереван през 2015 г. Избрали сте този цитат: „Качеството е главно резултат на взаимодействието между преподавателите, студентите и институционалната среда на обучение.” Какво ще промените в институционалната среда на обучение?

– Институционалната среда, връзката между преподаватели, студенти и служители, е основата за добрата работа. Подобряването й ще бъде в посока на убедеността и мотивирането на всички какви са техните цели, задачи и ангажименти. Т.е. всички трябва да сме убедени в общата ни цел и да работим за нея. А тя е Геодезическият факултет да предоставя най-доброто професионално образование по геодезия на национално и ако може да се позиционира и на международно ниво.

Това е постижимо с добре подсигурена и организирана среда за работа, с кадрова обезпеченост – преподаватели и служители – на високо ниво, които от своя страна да подсигурят доброто обучение и реализация на нашите студенти.

–          Отбелязвате, че основни елементи в добрата система на образование са материалната база и финансовата осигуреност на учебната и научноизследователската дейност. Как ще се справите с бюджета на факултета? Имате ли достатъчно средства?

– Учебен процес по геодезия без добра материалната база, обезпеченост с инструменти, апаратура и информационни продукти е невъзможно. Геодезията е приложна наука, обучението е свързано с практическо прилагане на изучаваните методи. За съжаление в момента финансовото състояние на университета не е добро, а самият факултет няма отделен бюджет. Единственият начин да се справим е с активното участие на преподаватели и студенти в научноизследователски проекти с външно финансиране, с търсене на начини за съвместна дейност с държавни институции и бизнеса, които имат отношение и ползват геодезически дейности, кадри и услуги. Трябва да се търси начин за обвързване на учебната и научноизследователската дейност с практиката както на преподаватели, така и на студентите. Мнението ми е, че може взаимно да намерим как да сме си полезни и да работим съвместно по общи проекти и задачи. Това може да стане с установяване и поддържане на близки връзки и форми на сътрудничество.

– Обикновено през последните години често повтаряно е мнението, че образованието по геодезия е много добро на равнище теория, но е много по-слабо на практика, особено като става дума за прилагане на новите технологии. Какво ще направите в тази посока?

– Цел на образованието е не да се научат студентите на всичко в практиката. Нашата цел е да се подготвят специалисти с висше образование, които да могат да реагират на всички предизвикателства в практиката и да знаят как да подходят при решаването на конкретни практически задачи. Точна формула, която да се следва и да е неизменна в практиката, както знаете няма. Завършилите студенти е необходимо да са мислещи хора с базови познания по дисциплината, способни да търсят и взимат самостоятелни решения.

Лично аз смятам, че практическото обучение, което предлагаме, е на ниво. По-скоро е ограничено от една страна от приложението на съвременни технологии в страната и от друга – от липсата или неодостатъчното оборудване по някои направления във факултета. Ще търсим начини за сътрудничество – ще се канят представители и дистрибутори на геодезическа апаратура, за да презентират съвременните технологии; очакваме да се изпращат студенти на обучения извън страната в сродни университети и др. Въпрос на желание и работа е да се намери форма за коопериране на дейностите ни.

– В платформата си пишете, че ще включите студенти в изготвянето на учебния план – как ще стане на практика това? Какво ще представляват тези анкети, които замисляте?

– В момента във връзка с приетата Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалности от регулираната професия „инженер в геодезията, картографията и кадастъра“ в професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“ се изготвя нов учебен план за специалност Геодезия, която става част от регулираните професии. Това означава, че обучението и практикуването на професията е държавно регламентирано и е свързано с получаване на основни знания, умения и компетенции.

Изготвянето на новия учебен план става въз основа на стария, които се осъвременява.

Основните ни цели са да се обучават качествени специалисти, подготвени да се справят с актуалните изискванията на бизнеса и институциите на държавно ниво. Главните заинтересовани лица, тези които имат пряко отношение към учебния процес, са студентите, те са крайният продукт. В този смисъл в Европейските стандарти е застъпено изключително мнението на студентите и ползата от обучението. Самите студенти имат желание да участват активно в учебния процес. В момента те са ангажирани в провеждане на целенасочени анкети по изучаваните дисциплини: те оценяват начина на преподаване и придобитите знания. Друг начин за проверка са регулярните срещи със студентите за мнения и препоръки, свързани с провеждането на учебния процес – лекции, упражнения и не на последно място практики. Самите студенти трябва да дадат мнение за качеството и начина на представяния материал по всяка дисциплина и ако е необходимо – да препоръчат нови методи и форми за представяне на материала, така че да е атрактивен и да имат желание за учене. Тяхното мнение ще се взима предвид при бъдещата атестация на всеки преподавател. Целта ни е това да става добронамерено, да мотивираме хората, въпреки неблагоприятната финансова ситуация в страната и в частност в университета.

– Какъв ви е екипът?

– Екипът, с който работя, е от двама зам.-декани – доц. Иван Кунчев по учебната дейност и доц. Екатерина Михайлова. Иван Кунчев е започнал професионалното си развитие като аспирант в ЦЛВГ-БАН (понастоящем НИГГГ, БАН), в последствие експерт в Министерство на земеделието, отговарящ по контрол на технически дейности по земеразделяне. Преподавател е от 20 години в университета, т.е. е учен и преподавател с опит. Екатерина Михайлова е доцент математик, работила е в БАН в Института по математика и информатика, преподавател от Софийския университет, преподава дескриптивна геометрия в факултета от 5 години. Организира успешно научноизследователската и международна дейност във факултета. Останалите преподаватели, на които разчитам са ръководителите на шестте катедри към факултета.

– Идеята ви е да привлечете и бизнеса за оценка на учебния план – как точно? Ще организирате срещи или стажове?

– Другата страна, освен студентите, която е пряко свързана с учебния процес е бизнесът – като ползвател на дипломираните студентите. Бизнесът се интересува от качеството на подготвените специалисти. Така че трябва активна комуникация между двете страни – факултет и бизнес. Необходимо е да се проучат очакванията на бизнеса от бъдещите специалисти. Ще запознаем фирмите и организациите с учебния план и как се осъществява обучение по него. Защото, когато няма комуникация, се получават в пространството мнения и оценки, които са формирани по единични случай и не отразяват реалната ситуация. Искаме да дадем възможност на бизнеса както да даде своите изисквания, така и ако има забележки да даде конкретен начин за преодоляването им. Идеята, и вече работим по това, е да организираме срещи с основните организации, институции, служби и др. в сферата на геодезията ползващи и предлагащи геодезически услуги – това са Агенцията по геодезия, картография и кадастър към МРРБ, Военногеографската служба към БА, Асоциацията на геодезическите фирми, Камарата на инженерите по геодезия и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Съюза на геодезистите и земеустроителите в България (СЗГБ). Необходимо е да се установи с тях обща рамка и намерения за съвместна работа под формата на регулярно организиране на тематични срещи с преподаватели истуденти в рамките на учебния процес; регулярни анкети и проучвания за учебните дисциплини и темите застъпени в тях, за материала, които се покрива по упражненията и в практиките.

Също така трябва да се организира по-сериозно провеждането на преддипломния стаж, да се даде възможност за специализации още по време на обучение, като това да става по предварително регламентирани направления и в определени фирми и организации.

Ще направим списък на институциите и фирмите, в които може да се провежда стаж. Това ще са утвърдени фирми с добра репутация в геодезическата общност. Имаме намерение голяма част от стажовете да се провеждат в Агенцията по геодезия, картография и кадастър, което от гледна точка на бъдещата реализация ще е много полезно.

– Може би най-съществената ваша цел е излизането от анонимност на факултета. България е била доста позната в международните геодезически среди преди 1989 г. Как смятате да постигнете излизането от анонимност днес?

– Излизането от анонимност трябва да стане на национално и международно ниво. На национално ниво да се припознае факултета от държавните институции като основен партньор при формиране и реализация на стратегии за развитие на геодезическите дейности в страната, от бизнеса като партньорска организация подсигуряваща основното кадрово обезпечаване. На международно ниво чрез членство в международни организации, чрез съвместни партньорски проекти със сродни университети, обмен на студенти и преподаватели за учене, преподаване и практическо обучение. А познаването в международните геодезически среди преди 1989 г. е свързано с научната дейност на известни учени геодезисти, като същата трябва да се стимулира за настоящите преподаватели и учени, защото това е гаранция за тяхната компетентност и професионализъм.

– Усещате ли институционална подкрепа към геодезистите в университета?

– Инициирани са срещи с Агенцията по геодезия, картография и кадастър, от тяхна страна имаме декларирана подкрепа и желание за сътрудничество. Самият университет работи за по-голямо влияние в министерството на регионалното развитие и благоустройството и другите министерства. Трябва да се признае нашата професия и да има реална стратегия за развитие на геодезията, която да се подплати и финансово.

Ректорът ни е провел доста срещи в различни министерства и навсякъде се оказва, че има нужда от специалисти. В момента започва да се осъществява такава връзка – институции-университет.

– През последните години изключително модерна е думата предизвикателство – какви са предизвикателствата пред геодезията?

– Геодезията е една от науките, която е най-тясно свързана с предизвикателствата на времето. Тя е поставена непрестанно на изпитание от промените в технологиите, това е характерен процес, който формира развитието й. Днес предизвикателството обаче е по-скоро практикуването на професията в България, неразбирането на важността на задачите, които решава. Геодезията трябва да заеме полагащото й се място в обществото, да се признае и разбере необходимостта и важността на геодезическите услуги. Това може да стане само с общите усилия на цялата геодезическа общност. Държавата трябва да отдели необходимите средства и да предостави възможности за решение на проблемите ни. Ние трябва да осигурим признаване на професията ни, уважение към специалистите ни, за да има какво да предложим на бъдещите студенти по геодезия.

– Как очаквате професията да се промени в бъдеще – например възможно ли е да се раздели на чисто практична част, доминирана изцяло от технологиите и на отделна строго научна или?

– Теорията и практиката са взаимно обвързани и винаги са се допълвали и ще се допълват. Настоящето на геодезията са космическите изследвания, които доминират и диктуват изучването на Земята и процесите, които протичат на нея. Все по-нарастващите изисквания в практиката, както и развитието на технологиите, налагат все по-тясна връзка и стимулиране на теоретичните изследвания и иновациите. Например развитието и налагането на нови технологии трябва да се отрази в осъвременяване на нормативната база. Навлизането на нови технологии обуславя новите методи в практиката, оттам и нормативни документи, регламентиращи дейности. За да бъдат изготвени, трябва да са подкрепени със солидна теоретична основа, обосноваваща изискванията при реализацията им. Това е един цялостен процес, който трябва да е обхванат и обоснован на всички етапи с теоретични разработки. В сила е и обратният процес – теоретичните разработки да водят до нови практически методи и приложения.

– Възнамерявате ли да сменяте ли името на специалността?

– Не, ще си остане геодезия. Геоматиката е западен термин, който е много популярен в последните години, но не е подходящ. Все пак официалният международен термин на специалността ни е геодезия. Не е необходим дори и разписът: геодезия, картография и кадастър, тъй като те са си част от геодезията.

– Подмладява ли се геодезическият факултет?

– Подмладяването е неизбежен процес – във факултета има непрекъснато нови докторанти, които впоследствие стават асистенти и се развиват във факултета.

– Къде се виждате след четири години? Какво искате да сте постигнали?

– Желанието ми е да се припознае важността на специалностите по професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“ на държавно ниво. Искам като се каже геодезия, да се знае, че става дума за фундаментална дисциплина, имаща пряко отношение към социално-икономическото развитие на страната. Като университет ние сме си безспорно на първо място в страната в професионалното ни направление.

Другото ми желание да разширим международната ни дейност, например с участие на студенти и преподаватели в международни програми като Еразъм и др.

Също така трябва да обявим и да работим с определена цел, например на Балканите да сме водещ университет. Имаме реализирани докторантури и желание зачисляване в докторантури от съседните ни държави (Македония, Албания и др.), което трябва да поддържаме и разширяваме. Освен това имаме традиционни връзки с университети от бившите социалистически републики (Руска федерация, Украйна, Молдова, и др.), от Западна Европа (Австрия, Германия, Полша, Белгия, Холандия, Англия), от Северна Америка (Канада). Практика е провеждането на учебни практики и обучения със сродни университети (Руска федерация, Украйна).

Моите виждания и стремежи са факултета ни да се развива, така че да станем независими от икономическата ситуация в страната и от това, че не се стимулира развитието на образованието на държавно ниво.

– Промени ли се вашият ден отпреди да станете декан?

– Промени се. Особено много работа имаме с изготвянето на учебния план по регулирана специалност. Изискват се множество обсъждания с преподавателите, приемане на предложенията от всички катедри. Реално в деканския кабинет съм администратор, а в предишния ми – съм преподавател.

– Да ви върнем малко назад. Кой е вашият любим учител – преподавател?

– Не е един, имала съм възможността и щастието да се докосна до цяло поколение преподаватели, които са емблематични за геодезията, като например Владимир Стойнов, Мара Даскалова, Славчо Пейчев, Марин Андреев, Бенямин Коен, които са преки последователи на най-известните световно геодезисти акад. Владимир Христов и проф. Васил Пеевски, както и много други, с които в момента сме колеги.

– На какво искате да научите вашите студенти?

– Да са мислещи хора, да могат да се справят с поставените им задачи, за да имат самочувствие отговорност и да се гордеят с професията геодезист.

– Накрая в едно изречение: какво е най-важно за вас?

– За мен най-важно е да си свърша работата, да са видими резултатите.

Много инженери – възпитаници на Геодезическия факултет, са работили, а други работят и сега извън пределите на България и навсякъде по света получават висока оценка за своята теоретична подготовка и професионална квалификация.