Геодезия

Новият изпълнителен директор на АГКК инж Александър Лазаров:Целта ни са щастливите клиенти


Една от най-важните държавни институции за геодезистите в България – Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) смени своя директор на 25 септември 2009 г. Представяме ви настоящия изпълнителен директор инж. Александър Лазаров и неговите виждания за бъдещата му работа, както и вече бившия изпълнителен директор – инж. Цветен Боев и задачите, които неговият екип е изпълнил по време на управлението му.

Инж. Александър Лазаров определя сам биографията си като кратка, защото след завършването на образованието си във ВИАС (днес УАСГ) през 1992 г., е работил само на две места – в Софийски кадастър до 1999 г., а от създаването на ГИС София работи в общинската фирма до назначението си тази есен в Агенцията.

 

 

– Изненада ли е назначението ви в Агенцията по геодезия, картография и кадастър?

– Странен въпрос – да е изненада? Да кажем, че не е изненада.

 

– Има ли разлика между поста ви в ГИС София и днешния?

– Има огромна разлика. Да работиш за държавната администрация и да работиш за търговско дружество е изключително различно нещо. По отношение на управление на финанси, по отношение на взимане на решения, по отношение на бизнес инициативи. Но иначе има и много общи черти – поставянето на цели, мотивирането на персонала, организацията на работа – всъщност всяка организация работи по подобна схема.

 

– Какво заварвате и какви най-големи задачи имате най-бързо да решавате?

– Нито една от задачите няма да може да бъде решена бързо. Може би най-важната ни задача е след някакъв период от време е да имаме щастливи клиенти.

Друга важна задача е като условен представител на администрацията на държавата в нашия бранш, да се опитаме да направим така, че да имаме здрави и работещи компании. Защото ние сме администрация и като такава, разчитаме изцяло на геодезическия бранш за създаване на продуктите, които са под наше управление. Така че в наш интерес е да имаме силни компании, които работят добре, и на чиито продукт ние да можем да стъпим, за да развиваме и своята дейност. Много важен приоритет ни е подкрепата, която можем да окажем на компаниите.

Винаги ще има големи компании, винаги ще има и малки – всеки собственик сам решава. За нас обаче са важни и големите, и малките, въпреки че сякаш големите компании са по-определящи за задачите, които ние изпълняваме.

 

– Колко нови търга ще има до края на годината?

– Николко.

 

– Как вървят нещата по оспорваните търгове?

– Със сигурност от днешна гледна точка финансиране за тези големи търгове по Черноморското крайбрежие няма да има. 

 

– Защо?

– От октомври 2009 г., парите са много липсващи, не защото някой ги е взел, а просто ги няма.

Агенцията оперира с едни пари за определени цели. Т.е. държавата не е отпуснала необходимото количество средства, за стартирането на тези проекти.

 

– А процедурите са задействани?

– Да, има проекти, по които хората работят, но в момента не е уточнено как ще стане финансирането на започнати проекти по подписани договори. Съществува една такава борба за осигуряване на необходимите средства.

 

– Завършиха ли проектите, финансирани от Световната банка?

– Да и в момента не очакваме нови дейности, финансирани от Световната банка. Сегашното финансиране се очаква да става само от държавата. Външни проекти вероятно ще има, но когато започнат нещата, тогава ще можем и да говорим. Обикновено този, който дава парите, има определена цел да развива определен проект в определена посока. И ние ако се съгласим да разработим проекта, започваме да създаваме продукта. Не вярвам на пари, дошли отвън, да вървят директно за чисто изпълнителска дейност. Това е приоритет на държавата. Повече го виждам като въвеждане на иновативни практики, на нова  технология, на облекчаване на работата на администрацията, на облекчаване на възможността на гражданите да имат достъп до данните. Поне проектите, които в момента разглеждаме, са в тази насока, но не искам да ги огласявам преди преговорите да са завършили.

 

– Ще правите ли промени в структурата на Агенцията?

– В момента правим анализ на всяко от звената какъв продукт дава и дали този продукт е добър. Ако в някъде, по някаква причина, продуктът не е добър, може да се наложат промени в това звено. Агенцията си има изградена структура и тя работи вече от доста време, така че коренни промени като обръщане с главата надолу няма да има. В медиите пишеше, че започва големият ремонт на агенцията по кадастър, а той ремонтът е завършил. Всъщност се надявам да не се налагат големи промени.

 

– Какво е покритието на България с кадастрална карта?

– Около 15%.

 

– Кога ще е 100% покритието?

– Някъде по-натам. Много зависи от парите, които бъдат отпуснати.

 

– Плановете ви в тази посока…

– Са сто процента свързани с наличните средства. Има приоритети – Черноморското крайбрежие, София, както и да се подсигурят проектите на държавата като магистрали, газопроводи и инфраструктура. Ако има пари – ще се изгражда кадастърът. Другият основен приоритет е геодезията – трябва да се завърши нивелацията, трябва да се започне с актуализация на петхилядните карти.

 

– Все пак как ще е разпределено във времето всичко, което трябва да свършите?

– За техническите дейности – няма да свършим нищо, докато не се осигурят пари. Ние ще работим, но няма да се възлагат дейности, ако няма отпуснати от бюджета средства. При тяхната липса, функцията на агенцията по отношение на възлагане на нови дейности ще бъде нулева, но агенцията ще продължи да обслужва гражданите на териториите, за които има кадастрална  карта. Агенцията има много важни функции за създаване на нови нормативни актове, които до момента не са направени и трябва да се подготвят.

 

– Кои са те?

– Много наредби не са приети – наредба за координатната система, наредба за фотограметрия, за нивелация, за GPS измервания към Закона за геодезията. Предстои промяна и на Закона за кадастъра. Едно от важните неща, които изисква промяна в него, е синхронизацията му със ЗУТ. На второ място идва облекчаването на някои от процедурите по създаване на кадастрални карти. Важна промяна, която трябва да се предприеме, е правоспособността. В момента три институции в България дават правоспособност на геодезистите, което никак не е редно.

 

– Вие какво предлагате?

– Това ще го обсъдим съвместно с геодезическата общност. Според мен най-правилният вариант е правоспособността да се дава от Камарата на инженерите геодезисти – както е при архитектите и при инженерите в инвестиционното проектиране. Има камара, която представлява геодезическата общност и е редно тя да поеме отговорността за даване на правоспособност.

 

– А смятате ли, че трябва да се правят някакви други нормативни промени?

– По отношение на услугите трябва да се помисли услуги на гражданите да се предоставят от общините и от компаниите, което според мен ще подобри качеството на услугите. Службите по кадастър на малко места имат изнесени хора, а гражданите са свикнали такъв тип услуги да получават в общината или в близост до мястото на живеене. Това също е нещо, върху което трябва да се работи, като крайната цел е доволни клиенти.

 

– Как работите с Агенцията по вписванията?

– Надявам се да установим добър контакт, тъй като ни е много необходим за създаването на добър архив от данни, които да са уеднаквени и да няма разлика в тях. Т.е. държавата да оперира с едни и същи данни.

 

– Ще успеете да убедите политиците, че има нужда от единна система, която да включва и кадастрална карта, и имотен регистър, с която да си служат и нотариусите и работещите в сферата на недвижимите имоти?

– Защо решихте, че няма политическа воля за това? Аз заемам този пост от една седмица и не съм видял някой политик да каже, че не иска е така.

 

– Т.е. вероятно е да работите в тази посока?

– Не е вероятно, а е задължително. Вероятни са успехите. За мен е важно дори системата да се състои от две части, тя да работи като една.

 

– Приоритети ви значи са?

– Първият – щастливите клиенти, вторият – добра работа с Агенцията по вписванията, третият – създаване и гарантиране на добро качество на кадастралните данни, четвъртият е грижа за бранша. Мисля, че са достатъчни като за начало. Не бива да очакваме държавата да е фокусирана към нашите дела, но е сигурно, че ще бъде отговорна, защото е потребител на произведенията, които правим.

 

– Какво трябва да стане, за да сте доволен от това, че сте директор на Агенцията?

– Много бих бил доволен, ако след известен период от време – може би две-три години, да мога да взимам голяма отпуска, без да се притеснявам какво се случва тука.

 

– Какво искате да допълните и пропуснах да ви питам?

– Работата ми тук е доста интересна. Може би в предишната ми работа бях постигнал това, че можех да отида на дълга отпуска, без да бъде драматично за компанията.

 

– Не става ли дума за рутина?

– Рутина? Не, бих казал, че става дума за добре подредена кошара.

Автор

Super User

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
  • Аерофото помага за планиране на кризи в Австралия
    Аерофото помага за планиране на кризи в Австралия

    Нов инструмент помага на властите в Австралия да се справят с тежки метеорологични условия, съобщава GIM International. Платформата за въздушни снимки и анализ на местоположението

  • Пуснаха джобни версии на важни закони
    Пуснаха джобни версии на важни закони

    Пуснаха джобни издания на закона за кадастъра и имотния регистър и на закона за устройство на територията.

  • МРРБ: 4000 дка свлачища са картирани с аерофото
    МРРБ: 4000 дка свлачища са картирани с аерофото

    В изпълнение на проект BG16M1OP002-4.003-0003-C03 „Превантивни дейности чрез изграждане/възстановяване на контролно-измервателни системи в регистрирани свлачищни райони”, Министерството на регионалното развитие и благоустройството е извършило аерофото

Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us