Геодезия

Новият изпълнителен директор на АГКК инж. Виолета Коритарова: АГКК трябва да се утвърди като доставчик на кадастрална информация

Важно е да популяризираме електронните услуги

Инж. Виолета Коритарова е новият ни изпълнителен директор на АГКК от 20.06.2018 г. Тя е позната на читателите на Геомедия през годините с експертните си мнения по различни въпроси в областта на геодезията и геоинформационните системи, инвестиционното планиране, поземлените имоти и регистри. Тя е дългогодишен служител на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, като преди това е работила в министерството на земеделието и горите и в министерството на образованието.

Инж. Виолета Коритарова е магистър по Геодезия, фотограметрия и картография от Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Има редица професионални квалификации в Холандия, Австрия и Германия.

Какво смятате за екипа, който ръководите? Какви промени ще правите, ако изобщо правите в него?

Познавам и съм работила с по-голяма част от колегите. Зная, че е много важно всеки експерт да е на точното място, за да е максимално ефективен за институцията и да бъде личностно удовлетворен. В този смисъл една от важните ми цели е изграждане на позитивна работна среда, кооперативен мотивиран екип от експерти, отличаващи се с професионализъм и експертиза, за да реализираме приоритетите си. Бих искала също Агенцията да си върне името на добро и предпочитано работно място и да стане отново привлекателна за млади специалисти. Всичко това е от съществено значение за повишаване качеството на работата, за да се отговори адекватно на очакванията и потребностите на гражданите и бизнеса.

Какви са основните проблеми пред Агенцията и какъв е вашият план, за да бъдат решени?

АГКК е институция със значими социални задачи, които търпят развитие, съобразно общата икономическа и социална среда. За да намерим най-верния отговор на този въпрос, предстои да възложим проучване и анализ на публичния образ на Агенцията, които ще определят и нужните промени. Важно е да популяризираме предоставянето на електронни услуги сред потребителите ни, както и да убедим другите администрации да достъпват служебно данните, да обменяме по електронен път информацията помежду си, за да не се налага да изискваме от граждани и фирми да се редят на опашки в една или друга администрация за получаването на документ, който ние можем служебно и по електронен път да си обменим. АГКК технологично има възможност за предоставяне на основните електронни услуги, както и да бъде оперативно съвместима с други администрации за служебен обмен на данни.

Какви са вашите приоритети? Вашата основна цел?

Основните приоритети са подобряване обслужването на гражданите, увеличаване покритието на страната с кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР), усъвършенстване и увеличаване на функциите на информационните системи на кадастъра, подобряване качеството на кадастралната карта, както и развитие на геодезическите и картографските дейности.

На този етап най-важната задача е подобряване на обслужването на клиентите на Агенцията, постигане на по-голяма ефективност и ефикасност на административното обслужване с кадастрална информация в кратък срок, облекчаване на режима на работа с гражданите и бизнеса и намаляване на административната тежест. Това е важна задача, непосредствено свързана с основния приоритет на АГКК – създаване на кадастрална карта за територията на страната. С увеличаване на процента на покритие рязко се увеличи обемът на предоставяните административни услуги и броят на потребителите. Ето защо е нужно изграждането на ефективна мрежова система на обслужване, базирана не само за намаляване на опашките, но и с фокус върху качеството на услугата и времето за предоставянето й. Друг приоритет е качеството на кадастралната карта, непрестанното й усъвършенстване и информационно осигуряване.

Първите стъпки са свързани с някои промени в нормативната уредба в съответствие с новите реалности и задачи на АГКК, а именно – в кратък срок бе разгледана възможността да се даде право на геодезистите, които са правоспособни лица по смисъла на разпоредбите на Закона за кадастъра и имотния регистър, да могат да издават скици. Вече обсъждахме тези проблеми с гилдията и създадената работна група разработи своите предложения, които в най-кратки срокове трябва да бъдат публикувани за широко обсъждане.

За да отговорим и на новите потребности на ползвателите на геопространствена информация Интегрираната информационна система на кадастъра и имотния регистър следва да се надгражда и развива в няколко насоки, които да позволяват работата с нови типове данни, изготвяне и предоставяне на нови услуги, осигуряване на автоматизиран обмен с външни системи и др. Това ще отговори на съвременните стандарти и на нуждите на потребителите на този тип информация.

Трябва да се отбележи и необходимостта от създаване на геопространствена информация, съвкупност от кадастрална информация и специализирани данни за надземната и подземна инфраструктура, която да е в основата на устройственото планиране и инвестиционното проектиране.

Агенцията по геодезия, картография и кадастър има и други важни задачи, свързани с геодезията, картографията, с организацията по поддържането на Държавния геодезически, картографски и кадастрален фонд (Геокартфонд), международни партньорства и др. Може да се каже, че тя обслужва всички сфери на стопанския живот в страната. В тази връзка се налага и съответна актуализация на нормативната база, изразяваща се в изменение и допълнение на Закона за достъп до пространствени данни, създаване на Наредба за геодезическите мрежи с използването на ГНСС, изработване и приемане на Инструкция за нивелация I и II клас, изработване и приемане на Инструкция за създаване на цифрова Едромащабна топографска карта.

Ще се срещате ли с колеги от гилдията, за да обсъждате проблемите?

Смятам не само да се срещаме, но и да работим съвместно. Първата ни среща беше десетина дни след като встъпих в длъжност и благодаря на колегите, че се отзоваха. Бяха представени всички професионални сдружения в областта на геодезията. Формирахме съвместна Работна група за подготвяне на промени в ЗКИР. Предстоят ни и други съвместни задачи, свързани с поддържането и качеството на кадастралната карта. Ние сме в един лагер. Натрупаните в годините несъгласия трябва да се изчистват, това е не само от взаимен интерес, но и от национален интерес. Различните гледни точки винаги могат да се срещнат, когато има професионален и коректен диалог.

Какво смятате за предложената от АГФ нова методика за оценка при търговете?

Запознах се внимателно с предложената от АГФ нова методика за оценка при търговете. Запознах се и със становището на МРРБ по предложената методика. Смятам, че с оглед постигане на оптимално съотношение цена/ качество и избор на реално икономически най-изгодна оферта, вероятно е по-добре тежестта на двата показателя в комплексната оценка да се преосмисли, съгласно становището на МРРБ.  Вече обсъдихме и тези проблеми с гилдията в създадената работна група. С ясното съзнание за отговорността  на Агенция по геодезия, картография и кадастър като възложител  по смисъла на ЗОП, ние ще следим за законосъобразността на решенията по отношение на организирането, възлагането и провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки, както и за изпълнението на сключените в резултат на тях договори.

Сякаш проблемът с ниското заплащане на геодезическата работа е единият най-наболял въпрос за гилдията, а другият е – обжалванията на търговете. Какво смятате за тях?

Мисля, че всеки казус е конкретен и не е коректно да се отговаря обобщено. Не бих се ангажирала и с мнение за предишни ситуации. Това, което мога да кажа, е, че съм готова да дискутираме с колегите тези проблеми, за да постигнем съгласие. Проблемът със заплащането по същество се поставя и в предложената от АГФ нова методика за оценка при търговете. Критерият най-ниска цена трябва да е обвързан с качество. Това е много видимо в качеството на кадастралната карта. За съжаление през последните години се наблюдава тенденция, при която геодезическите фирми да предлагат необосновано ниски цени в своите оферти.

В едно интервю казвате, че държавата има нужда от силни геодезически фирми. Но нали за това трябва да има добър финансов стимул. Как смятате да стимулирате геодезистите?

Да, убедена съм, че държавата има нужда от силни геодезически фирми. Тя има нужда и от авторитетна Агенция по геодезия, картография и кадастър. Стимул за геодезическите фирми, от моя гледна точка, биха били по-високите изисквания по отношение на качеството на тяхната продукция, свързана с кадастралната карта, тъй като ще ги провокира да се ползват от авангардните постижения в тази област, от добрия опит и установените добри практики.

Достатъчен ли е бюджетът за кадастър според вас?

Бюджетът за кадастър определено не е достатъчен, като искам да добавя, че финансиране е необходимо освен за създаване на кадастъра, така и за дейности по геодезия и картография. Обществото изисква от администрацията както 100% покритие на страната с цифров кадастър, така и създаване на цифрова едромащабна топографска карта, която да осигури надеждна основа за редица дейности и проекти. За постигане на това обаче са необходими инвестиции и колкото по-скоро те бъдат направени, толкова по-скоро ще имаме пълна, вярна и точна цифрова основа от пространствени данни за цялата страна. В последните три години одобреният със закон бюджет на Агенцията е между 19 и 20 млн. лева, от които за специализирани дейности могат да бъдат използвани не повече от 8 милиона. А капацитетът на гилдията за извършване на такива дейности е значително по-голям… Опитваме се, донякъде успешно, да осигурим и допълнителни средства чрез оперативните програми и други източници. 

Искате да засилите контрола към работата на геодезическите фирми при създаването и поддържането на КККР. Какви са конкретните стъпки?

За постигане на по-добри резултати е добре да бъде дискутирана и възможността при осъществяване на контрол при създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри екипът да бъде в по-широк състав, включващ освен служители на Агенцията и представители на професионалните сдружения на геодезистите и земеустроителите. Ще се предприемат стъпки за засилване контрола и върху дейността на правоспособните лица при извършените от тях дейности по кадастъра. В тази връзка в административно наказателните разпоредби на закона се предвижда въвеждане на санкция за правоспособните лица, според които при първо нарушение на нормативните изисквания ще бъда налагана глоба или имуществена санкция, а при второ и следващо нарушение се пристъпва към отнемане на правоспособността за срок от 1 до 3 години, в зависимост от степента и характера на нарушението. Механизмът за отнемане на правоспоспособността на лицата, извършващи дейности по ЗКИР, ще бъде използван след констатирани системни нарушения.

Гражданите пък се оплакват от огромните опашки и многото грешки – кога всичко ще може да става само по интернет и без чакане на опашки?

Относно грешките в картата, мога да направя следния коментар – голяма част от „грешките“ в картата са нерешени проблеми в собствеността на имотите, които са пренесени от предходни планове и които излизат наяве със създаването на кадастралната карта. Те ще намалеят когато геодезическите фирми започнат да извършват обстойно обследване на собствеността на имотите при създаване и поддръжка на КККР. Гражданите също трябва да бъдат ангажирани по-активно при създаването на КККР, за да може да сигнализират за проблеми още на този етап.

И в момента всички най-често търсени и предлагани услуги от кадастралната карти, като издаване на скици и схеми, удостоверителни документи, изменения в КККР, могат да се заявяват и получават по електронен път. Въпреки това, само 10 % от заявленията се подават електронно. Основните проблеми, които според нас възпират електронното заявяване и получаване на документи, са необходимостта гражданите да си извадят електронна идентификация (електронен подпис) и нежеланието на голяма част от институциите да приемат електронни документи.

Как върви преобразуването на КВС в КККР? Ще имаме ли 100% кадастър през 2019 г.? И качествен ли ще е той?

В края на 2016 г. стартира процесът за служебно преобразуване на картата на възстановената собственост (КВС) в КККР, регламентиран с изменението на Закона за кадастъра и имотния регистър, публикувано в ДВ, бр. 57 от 2016 г., Преобразуването  се изпълнява по график и засега не се наблюдава забавяне. Ще положим усилия срокът да бъде спазен. Към юли 2018 г. са одобрени КККР на неурбанизираните територии на повече от 2300 бр. землища, попадащи във всички области, с изключение на София град, за която има одобрена КККР, т.е. имаме над 60% покритие на територията с кадастрална карта за земеделските и горските територии.

Очакваме дейностите по преобразуването да приключат през 2019 г., с което 96% от територията на страната ще е покрита с КККР, като на практика ще остане за довършване урбанизираната територия на малки населени места.

Какво си пожелавате в професионален план? Как искате да изглежда агенцията в края на вашето управление?

Много бих искала АГКК да се утвърди като силна административна структура на територията на България и да се наложи като единствен доставчик на кадастрална и геодезическа информация. Бих искала още да е достоен партньор на международните геодезични и кадастрални институции и организации. И не на последно място – администрация от компетентни, творчески ориентирани и мотивирани експерти.  Според мен това е пътят за развитие на Агенцията.

{module [180]}

 

Автор

Geomedia Magazine

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us