Трима картографи Джон Ричард Гот Трети, професор по астрофизика в Принстън и създател на логаритмична карта на Вселената, описана като „може би най-умопомрачителната карта до момента“, Робърт Вандербей професор по оперативни изследвания и финансов инженеринг, който създава картата на Америка с резултатите от изборите; и Дейвид Голдбърг, професор по физика в университета Дрексел, опитаха да направят нова карта на света, която да е максимално реалистична и точна. Тя е двустранна и кръгла, като фонографски запис или дългосвиреща винилна плоча. Подобно на много радикални събития, решението сега изглежда очевидно. Проекцията на Меркатор, популярна от училище и използвана като основа за картите на Google, отлично изобразява локалните форми, но изкривява повърхностите толкова силно близо до Северния и Южния полюс, че полярните региони обикновено просто се отрязват. Според тримата професоринай-добрата досега известна проекция на плоска карта е Винкел Трипел. Гот се вдъхновява от многостени и започва опити за карти. Многостенните карти не са нещо ново – през 1943 г. Бъкминстър Фулър проектира света върху повърхността на икосаедър, позволявайки му да се разгъне и сплеска в две измерения.
Светът може да бъде показан на Източно и Западно полукълбо върху двете страни или в предпочитаната ориентация на Гот, Северно и Южно полукълбо, което удобно позволява на екватора да минава по ръба. Така или иначе, това е карта без граници. За да измервате разстоянията от едната страна до другата, можете да използвате връв или измервателна лента, достигаща от едната страна на диска до другата, предлата Гот.
„Ако сте мравка, можете да пълзите от едната страна на тази „грамофона плоча“ до другата“, отбелязва Гот. „Има непрекъснатост на екватора. Африка и Южна Америка са затворени на ръба, като чаршаф върху простор за дрехи, но са непрекъснати.“
Тази двустранна карта има по-малко грешки, касаещи разстоянията, от която и да е едностранна плоска карта – предишният рекордьор е карта от 2007 г. от Гот с Чарлз Мюньоло, възпитаник на Принстън от 2005 г. Всъщност тази карта е забележителна с това, че има горна граница на грешките на разстоянията: Невъзможно е разстоянията да бъдат изключени с повече от ± 22,2%. За сравнение, в проекциите на Меркатор и Винкел Трипел, както и в други, грешките на разстоянията стават огромни, приближавайки се до полюсите и по същество безкрайни от левия до десния ръб (които са далеч на картата, но са непосредствено съседни на земното кълбо). Освен това, областите на ръба са само 1,57 пъти по-големи, отколкото в центъра.
Картата може да бъде отпечатана отпред и отзад на една страница на списание, готова за изрязване от читателя. Тримата картографи си предвиждат да отпечатват картите си върху картон или пластмаса и след това да ги подреждат като грамофонни плочи, за да се съхраняват заедно в кутия или да се пъхнат в кориците на учебниците.
