Виолета Коритарова, експерт от АГКК
Как оценявате срещата в Белоградчик? Трудно ли се организира подобно събитие? Агенцията има вече доста опит в случването на такива срещи, кое беше по-особеното този път?
Групата на експерти към ООН се създава през 1973 г., за да съдейства за стандартизиране на географските имена на национално и международно ниво. Групата на експертите като колективен консултативен орган, чиито решения имат препоръчителен характер, оказва помощ на 22 отдела, сформирани на териториален принцип за целия свят.
В Белоградчик се проведе заседание на Отдела за Източна Европа, Северна и Средна Азия на групата на експерти към ООН по стандартизация на географските имена. За втори път България беше домакин на този форум, първия път – през 2008 г.
Агенцията има опит в организирането на подобни мероприятия, трудността дойде най-вече от забавяне на информацията, относно участието на отделните делегации, както и за техния състав. Тъй като заседанието беше изнесено извън София, за разлика от предния път, се налагаха многократни промени при планиране пътуванията до Белоградчик. Всички останали детайли в техническата част на организацията бяха добре обмислени, така че имаме основание да сме доволни. Срещата беше ползотворна за всички участници, с отлична организация на заседанията и добри условия за работа, както се отчете в протокола на деветото заседание на Отдела.
Какви резултати постигнахте? Какви бяха очакванията ви, съвпадат ли резултатите с тях?
Заседанията имат за цел да се обменя информация, идеи и опит по изграждане на нормативно правната база за стандартизацията на географските имена, разработване на национални регистри или каталози на географските имена, система за транслитерация на националните географски имена и разработване на регистри или каталози с географските имена на чуждите територии за всяка една държава.
Резултатите от заседанието са в границите на обмена на информация относно осигуряване на единни стандарти и устойчивото използване на информацията за географските имената в картографското производство, справочниците, учебниците и др., тъй като проблемите и трудностите, за постигане на целите, са много сходни. Така че очакванията и резултатите напълно се покриха.
Колко български експерти са наети в работната група по стандартизация на географските названия?
Националният орган, който се ангажира със стандартизацията на географските имена в България, е Съветът по стандартизация на географическите имена към министерството на регионалното развитие и благоустройството. В него влизат представители на министерството на отбраната, министерството на образованието, младежта и науката, инистерството на културата, министерството на околната среда и водите, министерството на земеделието и храните, инистерството на вътрешните работи, инистерството на външните работи, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, института за български език и Географския институт при Българската академия на науките. Експертите в АГКК, работещи в тази област, са инж. Глория Джаджева – експерт по картография и Венета Факалиева – експерт по транскрипция.“
Колко от тях са специалисти географи и колко са лингвисти?
При така сформирания състав може да се каже, че специалистите в Съвета по стандартизация са с широк диапазон на своите компетенции и практика. Статистика за съотношението на географи, картографи и лингвисти не е правена, но разнородният състав дава възможност проблемите да се оглеждат по-обстойно и задълбочено.
Съществуват ли проблемни наименования с нашите съседи? Как се преодоляват спънките?
Проблемни наименования със съседните държави не съществуват. В територии, съседни на България, съществуват имена на географски обекти, влезли постепенно в нашия език като трайно свързани с нашата история. Тези имена се предават в традиционно наследената им форма, а в скоби се изписват националните им официални имена. Примери за това са Гюргево (Джурджу), Гюмюрджина (Комотини), Одрин (Едирне).
Защо в тази група не са включени страни като Сърбия, Македония, Черна гора, Хърватия? Не сме ли близки с тях и географски, и езиково?
С изброените държави работим съвместно в Отдела за източните части на Централна Европа и Югоизточна Европа.
Кой в България отговаря за стандартизацията на географските названия? Често сме свидетели на пълни недомислици по магистралите?
Съгласно Закона за геодезия и картография е създаден Съвет по стандартизация на географските имена, в който влизат представители на гореспоменатите институции, които имат отношение по този въпрос. С влизането в сила на Закона за транслитерация, се уреждат възможностите за контрол и санкции и резултатите са видими.
Съществуват ли издадени справочници (речници), в които да са записани приетите транскрипции (романизация) на българските названия?
Българските географски имена се предават на латиница чрез транслитериране, съгласно Закона за транслитерация. В регистъра на географските имена в Република България, който трябва да бъде изработен, ще фигурират транслитерираните форми на всички географски имена.
Регистърът включва съществуващи или съществували относително устойчиви географски обекти, характеризиращи се с определено местоположение: морета, заливи, острови, планини, низини, реки, езера и други природни обекти; административни области, административни центрове, населени места и други подобни от социалната среда.
Чуждите географски имена се транскрибират на български език. За разлика от транслитерацията, която е предаване на буквите от българската кирилска азбука чрез латински букви или съчетания от латински букви, транскрипцията изисква задълбочено познаване на особеностите на всеки един език и това е дейност, която трябва да се извършва от филолози и лингвисти, познаващи добре конкретния език. Пред нас стои задачата да се изработи регистър или каталог с географските имена извън България, транскрибирани на български.
Дори в изписването на имената на страните от групата, в която е и България, съществува разнобой (Туркмения – Туркменистан). Кой отговаря за следенето на прилагането на тези уточнени названия?
Работният език на заседанието е руски, което води до някои разлики в имената. Към Групата на експертите към ООН има създадена временна работна група, която отговаря за имената на държавите в света. Ние трябва стриктно да спазваме и да следим правилната употреба на стандартизираните имена.
Агенцията по геодезия, картография и кадастър е институцията, която трябва да организира и води контрола по правилното предаване на географските имена. За тази цел е нужно да се създаде необходимата нормативна база, с помощта на която да се контролира и санкционира използването на стандартизираните географски имена.
Каква е ролята на АГКК в работата на групата от експерти?
Отделните държави в заседанията на Групата експерти имат за цел да покажат своя опит и постигнатите резултати в областта на стандартизация на географските имена – създаване и поддържане на регистър на географските имена, система за транслитериране на географските имена, както и регистър или каталог на транскрибираните географски имена.
Всяка държава има своите особености и трудности при стандартизиране на географските имена. Споделяне и обсъждане на работния процес, задачите, които се преодоляват и постигнатите резултати, са много полезни при тези срещи.
Кога ще е следващата работна среща?
Следващата работна среща ще бъде през 2012 г., тъй като заседанията се провеждат през две години. Бъдещият домакин на форума ще бъде избран между Азербайджан, Беларус и Украйна.
