Емилия Ангелова е адвокат с опит в областта на кадастъра и устройството на територията. Работи в адвокатска кантора „Ангелова – Белчева.
Била е юрисконсулт в Столична община, Агенция по геодезия, картография и кадастър, Дирекция за национален строителен контрол и „ГИС – София“ЕООД. Участник е в работни групи по изменения на ЗКИР и подзаконовите актове по прилагането му. Адвокат Емилия Ангелова извършва консултации и осъществява процесуално представителство предимно по административни дела по Закона за кадастъра и имотния регистър и Закона за устройство на територията, както и по граждански спорове в областта на вещното право.
За контакти и правни консултации: моб. ++359887 014 068, е-mail: eangelovaster@gmail.com
В брой 41 на “Държавен вестник“ е публикуван Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗИД на ЗКИР) приет на 08.05.2019 г. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му – на 22.08.2019г. Голямата част от промените са по предложение на Министерски съвет с основен мотив да се подобри качеството на административното обслужване на потребителите и намаляването на административната тежест. Групирани най –общо тези промени са :
1) Промени, свързани с работата на правоспособните лица:
Поради значителното увеличаване на покритието на страната с кадастрална карта и кадастрални регистри и съответното разразстване на обема от кадастрални услуги с изменението е предвидено службите по геодезия, картография и кадастър (СГКК) да се подпомагат в административното обслужване от лицата, придобили правоспособност по кадастър. Предвижда се правоспособните лица да предоставят на хартиен носител удостоверителни документи- скици на поземлени имоти и сгради, схеми на самостоятелни обекти и удостоверения. Условията и редът за осъществяване и прекратяване на дейността по обслужване на потребителите от правоспособните лица, контролът върху нея и видовете документи, които предоставят правоспособните лица по кадастър, ще се определят с изменение в подзаконовия нормативен акт – Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри. Законодателят е предвидил всички подзаконови нормативни актове да бъдат приведени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството в съответствие с приетия законопроект до влизането му в сила. В наредбата следва да бъдат определени и видовете официални удостоверетелни документи, които ще се издават от правоспособните лица. За предоставянето на удостоверителните документи правоспособните лица ще събират от потребителите дължимата такса по Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители. Цената на предоставяната от тях услуга не може да се регулира от ЗКИР, поради което стойността на услугата за крайния потребител може да не е една и съща при различните правоспособни лица, решили да подпомагат работа на СГКК. Важно е да се отбележи, че извършването на тази дейност не е предвидено като задължение, а като правна възможност, поради което АГКК следва да отбелязва в регистъра на правоспособните лица кои от тях са решили да издават официални удостоверителни документи на потребителите.
Друга новост за правоспособните лица е въвеждането на задължение да преминават курсове за повишаване на професионалната си квалификация на всеки две години. Тези курсове ще се провеждат от университетите, в които се обучават студенти по професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“, от неправителствените професионални организации в областта на геодезията, картографията и кадастъра или от лица с квалификация и опит за провеждане на обучения в областта на кадастъра.
Програмата за провеждането на курсовете ще се одобрява от АГКК.
2) Разширяване на кръга от органи и лица, имащи възможност да получават скици, схеми и удостоверения от АГКК чрез информационната система.
Възможността да се получават скици, схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или от кадастралните регистри, удостоверения и копия от данни и материали чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра до изменението беше предоставена само на нотариусите и общинските служби по земеделие. След влизане в сила на ЗИД на ЗКИР всички органи на съдебната власт, административни органи, както и лица с публични функции или организации, предоставящи обществени услуги, могат да получават електронни документи за производствата, които извършват. Получените чрез отдалечен достъп електронни документи имат силата на официални удостоверителни документи съгласно чл. 55, ал. 5 на ЗКИР. Независимо дали са получили електронния документ чрез отдалечен достъп или от потребителя, ако на органите и лицата документът е необходим на хартиен носител за съхранение съгласно съответните нормативни изисквания, то изброените органи и лица могат да го разпечатат и да удостоверят идентичността на съдържанието на оригиналния електронен документ с разпечатаното копие. Така удостоверено копието може да се ползва само за провежданите от тях производства.
3) Облекчаване на административните процеси по обслужване на потребителите. С промяната на чл. 54а на ЗКИР и чл. 177 на ЗУТ се предвижда отпадане на издаването на удостоверение за отразяване на новозавършен строеж на обект на кадастъра в КККР. При подаване на документи за въвеждане в експлоатация е необходимо възложителят само да посочи идентификатора на новия обект на кадастъра. Това облекчение е почти обезсмислено с въвеждането на изискване за строежите, които не са обект на киадастъра, но създават зони на ограничения, възложителят да представя удостоверение от АГКК, че са нанесени в специализираните карти и регистри. Когато строежите на сгради са свързани със строеж на довеждащи до тях проводи, които пораждат зони на ограничения, удостоверението по чл. 54а на ЗКИР ще бъде сред документите, необходими за въвеждането им в експлоатация.
Друга част от промените са по предложения, постъпили в процеса на одобряване на законопроекта в Народното събрание между първо и второ четене в пленарна зала и са изготвени от представители на законодателния орган.
Голяма част от предложените от законодателя изменения са свързани със създаването на специализирани карти и регистри. Към досега задължените да организират набирането, поддържането в актуално състояние и предоставянето на специализирани данни ведомства и общини законодателят добави и експлоатационните дружества. Наред със създаването на специализирани карти и регистри и информационни системи, за задължените лица се въвежда и изискването да поддържат в актуални състояние създадените карти във формата по чл. 12, т.11 на ЗКИР. Специализираните карти и регистри се изработват и поддържат въз основа на данните от кадастъра и копие от тях се предава безвъзмездно на АГКК. В преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИД на ЗКИР е предвидено в шестмесечен срок от публикуването на закона експлоатационните дружества, които набират и поддържат в актуално състояние специализирани данни, да възложат изработването на специализирани карти, регистри и информационни системи. Този срок ще постави дружествата пред сериозено затруднение за изпълнението на задължението им, тъй като с предходната алинея на § 23 от ПЗР на ЗИД на ЗКИР е регламентирано подзаконовите актове, които да определят съдържанието на специализираните карти и регистри, и условията и редът за създаването и поддържането им, да се приемат в едногодишен срок от влизането в сила на закона. Този проблем не стои за т.н. специализирани карти за устройствено планиране. Съгласно чл. 34, ал. 2 на ЗКИР данните от кадастралната карта, данните от специализираните карти по чл. 32 на ЗКИР, данните за водни площи и течения, озеленени площи и други подземни и надземни обекти на благоустройството, данните от одобрен подробен устройствен план, както и други данни по чл. 115 от Закона за устройство на територията се събират и одобряват в специализирана карта за нуждите на усторйственото планиране. За тази карта също следва да се одобри подзаконов нормативен акт, но законодателят не е регламентирал срок за нейното изработване или възлагане. Предвидена е само възможност изработването на специализираните карти за устройствено планиране и на инвестиционното проектиране собственик или друго заинтересувано лице да може да възложи на правоспособно лице по чл. 16, ал. 1 на ЗКИР изработването на частична специализирана карта по чл. 34. За съдържанието и минималния обхват на тези частични карти, обаче отново е необходимо да се изчака наредбата, която да ги регламентира.
Друго задължение, което е въведено за експлоатационните дружества с влизане в сила на ЗИД на ЗКИР, е последните да предоставят публичен достъп до специализираните карти, регистри и информационни системи за извършване на справки и проверки, както и за получаване на специализирани данни, които набират и поддържат в актуално състояние съобразно характера на своите функции. До приемането на наредбата за създаване, поддържане и ползване на информационните системи на кадастъра и имотния регистър, както и за достъпът до данните в тях, както и достъпът до данните в специализираните системи, експлоатационните дружества са задължени да предоставят данните за строежи, съоръжения и техните сервитути и други обекти в поземлените имоти, включително за надземните и подземните проводи и съоръжения (без сградите и съоръженията със самостоятелните обекти в тях) чрез осигуряване на достъп до информационните си системи, по предварително оповестени пропорционални, недискриминационни и прозрачни условия, а при липса на техническа възможност – по досегашния ред. Без предвиден механизъм за контрол върху изпълнението на това задължение не е ясно как ще се обезпечи неговата реализация.
Не на последно място много нерешени въпроси буди предвидения от законодателя нов документ : удостоверение за идентичност, предвиден да се издава от общинските администрации, когато е необходимо освен данните от кадастралната карта да бъдат използвани и данните от карти и планове по чл. 41, ал. 1, т. 1 на ЗКИР, както и данни, които се съдържат в предходни кадастрални и регулационни планове. Не е ясно съдържанието и изискванията за създаване на този документ, кога е задължително неговото използване, какви са методите за съвместяването на данните и от къде общините ще се снабдят с тези от тях, които не се съхраняват при тях. Всички тези нерешени въпроси най – вероятно ще доведат до затруднения и в издаването на този удостоверителен документ, и при неговото използване.
