Петима от отличниците на дипломната сесия 2016 г. споделят опита от защитата
Лятото е и време на дипломни защити. На редовната дипломна сесия през 2016 г. в специалност Геодезия са защитили общо 51 дипломанти в следните специализации: Висша геодезия – 3; Приложна геодезия – 14; Геоинформационни системи – 15; Картография и ГИС – 12; Кадастър и управление на имоти – 7. Като най-добри дипломни работа са отличени две – на Петя Ангелова Борисова, специализация Приложна геодезия, и на Георги Данев Василев, специализация Висша геодезия.
В магистърската програма Управление на Европейски инфраструктурни проекти са защитили трима дипломанти, а в бакалавърската програма Устройство и управление на земи и имоти са защитили петима.
Деканатът на Геодезическия факултет и списание Геомедия поканихме отличниците на випуск 2016 г. да споделят опита си от завършването. Ето кои се отзоваха на поканата и какво отговориха на въпросите ни: Петя Борисова, Георги Василев, Надежда Колева, Светослав Геков и Адриана Джулева.
Петя Борисова
Георги Василев
Надежда Колева
Светослав Геков
Адриана Джулева
Как и защо избрахте геодезията?
Петя Борисова: Още от малка бях добра по математика, печелех състезания и олимпиади и знаех, че ще се занимавам с това. Започнах да се интересувам от университетите в България и разбрах, че най-престижният, свързан с математика, е именно УАСГ и единствено там кандидатствах. Следващата стъпка беше да реша какво точно ще изучавам, родителите ми ме насочиха към архитектура, но след по- детайлно разучаване на различните специалности и една година в транспортния факултет, в крайна сметка реших, че това ще е геодезия. Геодезията е доста престижна и перспективна професия, която е необходима при решаване на всички проблеми в строителството, а и не само там. Геодезистът е в основата на всеки обект и без негова намеса не могат да започнат, нито да продължат различните дейности.
Георги Василев: Семейството ми често работи в сферата на геодезията, затова започнах с изучаването на дисциплината след седми клас, в СГСАГ „Христо Ботев“. Продължих обучението си в УАСГ, тъй като стана ясно, че геодезията е добра професия, а също и така поради желанието на някои приятели от гимназията да продължим да учим заедно.
Надежда Колева: Геодезията ми беше най-непонятната от всички изброени специалности в списъка, от който можех да избирам при кандидатстването. Може да се каже, че има някаква наследственост, понеже след като ме приеха, майка ми сподели, че е завършила същата специалност в техникума.
Светослав Геков: Моят избор да изучавам специалността до голяма степен се базира на случайността. Подобно на много други ученици, кандидатстващи за прием след седми клас, аз също бях посочил в желанията си голям брой училища и специалности. Като резултат една от специалностите, в които бях приет, беше точно геодезия в СГСАГ „Христо Ботев“. До този момент нямах никаква представа какво представлява тази наука, но все пак реших да се запиша. За петте години на обучението ми в СГСАГ развих симпатия към геодезията, поради което взех и решението да кандидатствам в УАСГ същата специалност – това бе една съвсем логична стъпка напред в моето образование.
Адриана Джулева: Специалността ми всъщност е Устройство и управление на земи и имоти (УУЗИ), но пак е към Геодезически факултет.
Средното си образование завърших в Строителен техникум, а след това желанието ми беше да продължа в УАСГ. От инженерните специалности, които се изучават в нашия университет, най-много ми допадаше това направление. Поради тази причина се насочих към конкретната специалност.
Кое беше най-трудното в следването ви? Най-сложното понятие? Най-трудният предмет?
Петя Борисова: Най- труден предмет съм нямала. Беше ми най-трудно да се прехвърля от една специалност в друга, тъй като първо бюрокрацията беше огромна, кръстосвах университета безброй много пъти доста дни наред – от единия факултет до другия и пак обратно, чаках на опашки, търсех преподаватели, които не ми бяха нанесли оценки, други, за да ми признаят част от изпитите…
Следващата трудност дойде още със започването, тъй като имах няколко приравнителни предмети, които трябваше да посещавам с първи курс, паралелно с другите предмети от втори курс. Имах няколко изпити в повече, мисля, че достигнаха 10 през едната сесия. Беше малко по-трудно, но мина.
Георги Василев: За мен най-трудни първоначално бяха учебните практики – никога не съм бил добър в общуването (даже напротив), а изведнъж се наложи да го правя ежедневно, включително и извън времето, определено за работа – трябваше да внимавам как се държа с колегите си при тези условия, за да не ги засегна случайно и като цяло – за да избегна неудобни ситуации. Понякога успявах, понякога не, но с времето ми стана по-лесно. Благодаря на колегите и приятелите ми, че ме изтърпяха. Тази трудност по-нататък отстъпи място на обичайната ми неспособност да чувам важна информация, което и досега е проблем.
Най-сложно ми беше понятието за средна квадратна грешка – изпуснах нещо основно, когато ни учиха първоначално, и така си остана сравнително неясен термин.
Най-трудният предмет по време на изучаването му беше Математическа обработка на геодезическите измервания (МОГИ), и по-точно изравненията. След като те сравнително се изясниха поради приложението им по други предмети, най-труден предмет стана Инженерната геодезия. Много труден беше и материалът по Фотограметрия и ДМ и Цифрова обработка на изображения.
Надежда Колева: Най-трудно ми беше в първи курс през първия семестър, не можех да запомня най-елементарни неща като теодолит, лата, карнет.
Всички предмети, които пряко засягат специалността, са трудни. Като всяко ново нещо ти се струва непостижимо трудно, а когато го минеш си казваш „Е, това ли беше страшното?“.
Светослав Геков: Най-трудното нещо по време на следването ми бе свързано с това „да не изгубя инерцията“. Учебната програма, по която се обучаваме по време на следването, е така направена, че да „залива“ студентите с работа, която е невъзможно да бъде изпълнена в рамките на учебните часове. Трудността се изразяваше най-вече да успявам да посещавам всички учебни часове, да се прибера вкъщи след цял ден учебни занятия и да продължа да работя по своите упражнения или проекти, и всичко без да губя желание за работа и мотивация. В тази връзка едва ли някога ще забравя думите на един от преподавателите ни „Вие сами сте си избрали да учите в това учебно заведение. Вземайки това решение, сте си казали, че в рамките на следващите пет години, всеки ден ще работите по това да станете добри специалисти в своята област.“
По отношение на най-сложното за мен понятие и най-трудният ми предмет – не бих могъл да посоча конкретни такива. Изучаваната материя в различните дисциплини е такава, че трудно може да бъде подлагана на сравнение. А и трудността на даден предмет, според мен, не може да бъде определена единствено от сложността на теоретичната му основа, а също така трябва да се вземе под внимание и начинът, по който преподавателите поднасят информацията на студентите.
Само като пример за едни от най-сложните дисциплини, с които се сблъскваме по време на следването си, бих посочил Математическа обработка на геодезическите измервания I и II част.
Адриана Джулева: Трудните моменти, в които съм усещала по-голямо напрежение, са свързани със седмиците на заверки – многото упражнения, курсови задачи и чертежи, които трябва да се заверят и защитят, за да те допуснат до изпит. По-трудно взетата ми заверка и изпит беше по Геоинформатика (ГИС), но когато човек полага усилия и се старае – нещата се получават.
За най-сложно понятие не се сещам, може би е имало такива през тези години, но никое не ме е измъчило чак толкова…
Любимият ви учител е? А най-хубавият ви спомен?
Петя Борисова: Най-любимите учители за мен са родителите ми, които са ме възпитали в постоянство, ученолюбивост и трудолюбие.
Други такива, освен преподавателите във УАСГ, са четирима човека от Хасково (родния ми град), които откакто се запознахме, не спират да ме учат освен на геодезия, а и на човешко отношение. Те ме запалиха още повече по професията, две поредни лета ми позволяваха да питам, наблюдавам и да им помагам. За мен ГЕОметрик е най-големият учител, след родителите ми, разбира се.
Ако пък трябва да избера любим преподавател, може би най-любимия ми е проф. Пеньо Пенев. Избрах го за дипломен ръководител, защото той е един от най- добрите професионалисти в бранша, а е и много добър човек. Благодарение на него и арх. Ангел Захариев успях да се сдобия с толкова интересна тема.
Не искам да изброявам други любими преподаватели, защото все ще пропусна някого. Почти всички преподаватели, с които съм се сблъсквала, са ми любими.
Други учители са и работодателите в настоящата ми фирма – Геопроект Инженеринг.
Най- хубавият спомен ще си остане първата година в София. Всичко беше ново и интересно, както в университета, така и извън него, а и повечето от състудентите ми от транспортния факултет са изключително забавни и добри хора.
Практиките също оставиха много хубави спомени у мен, въпреки не особено добрите условия и работата, която не беше никак малко, вече дори ми липсват тези моменти.
Георги Василев: Любимите ми преподаватели са доста и ако започна да ги изброявам, рискувам да пропусна някой. Един от тях, който ще спомена специално (тъй като може би никой друг няма да се сети, и тъй като повечето от любимите ми преподаватели са любими и на много други колеги), е Мис Ахмедова (Английски език), чиито часове винаги бяха много спокойни и приятни.
Най-хубавият ми спомен е от заминаването от УСБ „Семково“ след втори курс, когато ми стана ясно, че всъщност престоят там ми беше харесал изненадващо много.
Надежда Колева: Не сме деца в училище за да използвам термина „любим“. Мога само да изкажа благодарността си на Руска Димитрова, на която дължа много от това което съм днес и на дипломния си ръководител – Христо Дечев.
Светослав Геков: В Геодезическият факултет на УАСГ има много прекрасни преподаватели. Трудно ми е да избера свой любим преподавател, тъй като всеки един от тях има свой чар и начин на преподаване. Все пак ще посоча трима преподаватели, които, според мен, влагат много от своята душа в преподаването си и превръщат учебните часове в незабравими изживявания – това са доц. Костадин Костадинов, доц. Христо Дечев и ас. Тамара Илиева.
Любимият ми спомен от следването е учебната практика по Геодезия II част в учебната база на УАСГ в Семково. По време на тази практика бях част от много сплотена и ефективно работеща група, а това в комбинация с начина, по който доц. Костадин Костадинов ръководеше групата и успяваше да създаде за нас една необикновена и творческа работна атмосфера, прави този спомен незабравим.
Адриана Джулева: Много съм благодарна на всички преподаватели. Всеки един е допринесъл да науча нещо ново и е повлиял на развитието ми в бъдеще. Ще спомена имената на преподавателите, които са ми водили повече от един предмет и на които дължа основата на знанията си именно по специалността – ас. Надежда Ярловска; доц. Милена Мотева; проф. Маргарита Мондешка; доц. Георги Андонов; проф. Анна Стоева.
Най-хубавите ми моменти, свързани с колеги и преподаватели от университета, са били по време на практиките, които сме имали след края на всяка учебна година, защото се съчетава полезното с приятното. Естествено, за мен, един от най-запомнящите се и вълнуващи моменти ще остане и денят, в който защитих дипломната си работа. От този ден, всъщност, аз вече съм инженер.
Какво бихте променили в университета/ обучението/ живота?
Петя Борисова: В университета бих променила доста неща, бих включила някои важни предмети, други бих отстранила от учебната програма, също смятам, че броят на практическите упражнения трябва да се увеличи за сметка на някои по-скоро теоретични дисциплини. Също така в университета се разглеждат доста обстойно остарелите методи, които според мен трябва само да се набелязват, а да се наблегне на иновативните методи, използвани в практиката. Въпреки всичко обучението е на добро ниво, разбира се, за тези, които искат да научат нещо.
Георги Василев: На Геодезическия факултет му трябват места за сядане в коридорите. Седенето по земята и стълбите е неудобно за всички.
За обучението не знам – предполагам, всеки желаещ да се изучи добре можеше да го направи при достатъчно положени усилия.
За собствения си живот – трябва ми повече амбициозност и по-добра способност да се привързвам и да обичам това, което върша. В живота като цяло – на хората като цяло им трябва повече рационалност и критично мислене. Хора, спрете да вярвате в каквото ви е удобно и обръщайте внимание на фактите, доказателствата и авторитета.
Надежда Колева: Бих променила начина на обучение, прекалено теоретично е насочено всичко и почти не остава време за практически упражнения.
Светослав Геков: Поставен пред подобна възможност, бих променил учебната програма в университета, по-конкретно част от темите в някои от изучаваните дисциплини, в които, въпреки важността на материала, все още се преподават морално остарели и неприложими в наше време теоретични постановки. Също така, бих насочил акцентът на обучението към дейностите, които се извършват в геодезическата практика. Настоящата програма дава добра теоретична подготовка на студентите, но отново с малки изключения, не ни подготвя за практиката.
Адриана Джулева: Университетът наистина ни дава една основа на бъдещата ни реализация като специалисти. Бих премахнала някои предмети от учебния план, които за мен са излишни и бих наблегнала на основните дисциплини за специалността. Също така ми се иска да се преподават повече неща свързани с практиката, защото понякога има различия между самата теория и това, което масово се прилага в практиката.
Ще продължите ли да се занимавате с геодезия?
Петя Борисова: Сега се занимавам с геодезия, надявам се и да продължа занапред. Ако ме удовлетворява това, което правя, ще продължа възможно най-дълго, защото работата не трябва да е задължение, а хоби.
Георги Василев: Да, поне за близкото бъдеще.
Надежда Колева: Надявам се да продължавам да се занимавам с геодезия.
Светослав Геков: Възнамерявам да продължа да се занимавам с геодезия, като имам желание да се развивам както в практическата, така и в научната сфера на тази специалност.
Адриана Джулева: Определено имам желание да се занимавам с това, което завърших. Искам да се развивам в тази сфера. Изкарала съм два стажа – в Агенцията по геодезия, картография и кадастър и в Адванс – експертни оценки. Хубавото на специалността е, че може да се развиваш в няколко области – кадастър, териториално устройство и регионално развитие, оценка и управление на недвижимата собственост.
6. Какво бихте погледнали под лупа и през телескоп?
Петя Борисова: През телескоп отново бих погледнала кратерите на Луната, почти кръглата Венера, пръстените на Сатурн и цялата красота на нощното небе.
Георги Василев: Под лупа бих преброил пръстените на едно отсечено дърво близо до апартамента ми. С невъоръжено око им губя бройката. Под микроскоп бих разглеждал горе-долу всичко – при такова увеличение материалите от ежедневието често изглеждат напълно различни от очакваното. През телескоп бих разгледал близките обекти от Слънчевата система (планетите, спътниците им, Слънцето) и бих заснел далечните космически обекти – галактики, мъглявини, звездни купове и т.н.
Надежда Колева: Бих погледнала северното сияние през телескоп.
Светослав Геков: Бих погледнал геодезията и нейното бъдещо развитие като една високотехнологична и информационно ориентирана специалност.
