Ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски
Съвременници сме на особено динамично развитие на науката и техниката. Това се отразява и върху промяната на технологиите, техническите средства и програмните продукти. Всеки ден сме свидетели на публикации в националния и чуждестранния печат, както и на доклади в научно-технически мероприятия с национален и международен характер. Така нашите автори, които първи съобщават за новостите и въвеждат нови термини, свързани с тези новости, трябва да подбират грижливо и да превеждат правилно чуждоезичните термини в съответствие с българския книжовен език. За съжаление в специалната ни литература, а и не само в нея, се срещат някои термини, които не винаги са правилно дефинирани, а често и не са подходящи за случаите, за които се използвани.
В тази статия е направен опит критично да бъдат разисквани следните термини: външно ориентиране, облак, резолюция, град (ъглова мярка), микрон, измерване на дължини, летателен апарат, сателит.
Външно ориентиране. Този термин е от фотограметрията. Ориентирането на една аероснимка се състои в определяне на нейното пространствено положение, която тя е имала в момента на експонацията. Ориентировъчни елементи на аероснимката са величините, които определят нейното пространствено положение. Тези елементи се подразделят на две групи:
- Елементите на вътрешното ориентиране;
- Елементи на външното ориентиране.
На Фиг. 1 са показани ориентировъчните елементи на вертикална
аероснимка.
Определяне на ориентировъчните елементи на аероснимките е една от основните задачи на фотограметрията. В зависимост от използваната апаратура и прилаганите методи определянето на тези елементи се извършва по няколко различни начини:
- Ааналогови (оптико-механични);
- Аналитични (изчислителни);
- Дигитални (цифрови).
Вътрешното ориентиране е процесът за определяне положението на аероснимката (образната равнина) спрямо проекционни център (главната точка на обектива на камерата), т.е. нейното положение в образното пространство. Вътрешното ориентиране са дефинира със следните три елемента:
- Фокусно разстояние f на обектива на аерокамерата;
- Двете образни координати xо, yо на главната точка на аероснимката. Тези величини са много малки (няколко микрометъра), понеже главната точка на аероснимката (прободат на оптическата ос на аерокамерата, или все също на главния снимачен лъч, през образната равнина) е на много малко отстояние от началото на образната координатна система.
Тези елементи се намират вътре в аерокамерата, което води до наименованието им „елементи на вътрешното ориентиране“. Вътрешното ориентиране е свързано с координатната система на аероснимката (Фиг. 2).
Външно ориентиране е процесът за определяне положението на аероснимката (образната равнина) заедно с проекционния център (предната главна точка на обектива на аерокамерата) спрямо заснетия обект, т. е. нейното положение в предметното пространство. Външното ориентиране се дефинира с шест елемента, от които три линейни и три ъглови, както следва:
- Трите линейни елемента на външното ориентиране са пространствените координати Xs, Ys, Zs на проекционния център S.
- Трите ъглови елемента на външното ориентиране са пространствените ъгли
ω, φ, κ на аероснимката около пространствената координатна система X, Y, Z при неподвижен проекционен център.
Тези шест елемента (три линейни и три ъглови) се намират извън аерокамерата, което води до наименованието ми „елементи на външното ориентиране“.
Ориентировъчните елементи на една аероснимка са 9 на брой, от които 3 елемента на вътрешното ориентиране и 6 елемента на външното ориентиране. За двойка аероснимки (стереодвойка) тези елементи би трябвало да бъдат 2 х 9 = 18. Тъй като практически заснемането на един обект се извършва с една и съща аерокамера, при двойка аероснимки елементите на вътрешното ориентиране остава само 3 (колкото за една снимка), а елементите на външното ориентиране са 2 + 6 = 12. Поради това действителният общ брой на ориентировъчните елементи (вътрешно и външно ориентиране) за една стереодвойка е 3 + 12 = 15.
На практика определянето на елементите на външното ориентиране се изпълнява на два последователни етапа:
- Относително (взаимно) ориентиране, при което се определят 5 от 12-те елемента на външното ориентиране на една стереодвойка;
- Абсолютно (геодезическо) ориентиране, при което са определят останалите 7 от 12-те елемента на външното ориентиране.
Външното ориентиране е свързано с координатните системи на двойка аероснимки (Фиг. 3).
Именно тук някои автори правят грешка, като под „външно ориентиране“ разбират „абсолютно (геодезическо)“ ориентиране. Това не вярно понеже, както по-горе беше изяснено, външното ориентиране се състои от два съставни процеса: „относително (взаимно)“ ориентиране и „абсолютно (геодезическо)“ ориентиране.
Облак. Както добре е известно това е понятие от метеорологията. Според Google облак е видима маса кондензирани капчици или ледени кристали висящи в атмосферата над Земята или друга планета. На Земята кондензираната субстанция е водна пара, която формира малки капчици или ледени кристали, обикновено 0,01 mm в диаметър. Когато са обградени от милиарди други капчици или кристали те стават видими като облаци.
В Българския тълковен речник с автор проф. Василка Радева, издание на „Изток-Запад“ от 2012 г. четем: Облак 1. Кондензирано количество водни пари във въздуха. 2. Гъста маса от движещи се ситни частици.
В някои публикации от последните години често се среща думата „облак“ (англ. „cloud“). С това понятие авторите, които го използват, заместват понятието „множество от точки“ (англ. „set of points“). Всъщност няма никаква основателна причина „множество от точки“ да се заменя с екстравагантното „облак“. Читателят, който не е интимен с тази материя, може да остане с впечатлението, че това са две различни понятия.
По тази причина, авторът на тази статия счита, че не е целесъобразно утвърденото и с ясен смисъл понятие „множество от точки“ да се заменя с „облак“, което може да се тълкува погрешно, тъй като по своята същност това понятие има друго значение.
Резолюция. Това е административен термин. Според Google резолюция е писмено решение на парламентарен съвет или асамблея по даден въпрос. Обикновено резолюциите се използват в законодателната власт и в корпорациите. И още: 1. Официално взето решение по някакъв въпрос, обсъждане на конгрес, конференция и др. 2. Кратко писмено разпореждане на началник в ъгъла на документ.
В Речника на чуждите думи в българския език, пето допълнено и основно преработено издание на „Наука и изкуство“ от 2012 г. с автори проф. Александър Милев и др. е записано: Резолюция (лат. resolutio през фр.) 1. Решение, взето по някой въпрос в резултат е обсъждане. 2. Писмено решение на началник върху молба, заявление или официално писмо.
В Българския тълковен речник четем: Резолюция (лат.) 1. Решение , взето по някой въпрос в резултат на разискване и обсъждане. 2. Писмено решение на началник върху молба, заявление или официално писмо.
В редица речници намираме, че на английски:
- Resolve означава решение, резолюция, официално решение;
- Resolution означава решение, резолюция;
- Power означава сила (мощ).
В специалната литература на английски език е логично да се среща словосъчетанието „resolving power“ или на кратко думата „resolution“. Българският еквивалент на този израз или на тази дума е „разделителна способност“. Този български термин датира доста отдавна. Той води началото си от използването му за части от оптическата апаратура (обективи, лещи) и фотографията, т. е. много преди използването му в съвременната техника, предимно във фотограметрията и в компютъризацията.
Поради гореизложените причини, според автора на тази статия, не е редно да се използва термина от английски произход „резолюция“, а само българският термин „разделителна способност“.
Град (ъглова мярка). Това е понятие от тригонометрията. Представлява 1/400 част от окръжността. Това наименование вече не се използва и е заменено с понятието Гон (Gon), което има същото значение. Други мерки за ъгли са радиан, градус, час, хилядна.
Според Google: Радиан (rad) е ъгълът между два радиуса на кръг, които отрязват от окръжността дъга. Радианът е безразмерна единица (отношение между дължини) и 360о = 2π rad. Градус (ъглова мярка) е единица за измерване на равнинен ъгъл, представляваща 1/360 от пълния кръг.
В Българския тълковен речник четем: Градус (лат.) – Единица, равна на 1/360 от окръжността за измерване на ъгли и дъги.
В Речника за чуждите думи в българския език намираме: Радиан (от лат. radius „лъч“ през фр. radian). Единица мярка за големина на ъгли, използвана при кръговото им (радианно) измерване; представлява ъгъл от окръжност, сектор, дъгата на който е равна на радиуса на окръжността; изразен в радиуси, е равен приблизително на 57017’44,8“. Градус (лат. gradus „степен“, „стъпка“): 1. мат. Единица за измерване на дъги и ъгли, която е равна на 1/360 част от окръжността.
Часът, освен марка за време, е ъглова мярка, която се използва предимно в астрономията, защото 1 час е равен на 15 градуса, т. е. 24 часа = 360 градуса.
Хилядната е ъглова мярка, която се използва в армията (артилерията). Една хилядна е ъгълът под който се вижда отсечка с размер 1 метър от разстояние
1 километър.
Поради гореизложеното, според автора на тази статия, не трябва да се използва старият термин „град“, като ъглова мярка, а да се използва съвременното понятие „гон“ (gon), което отдавна е заменило „град“ и има същото значение.
Микрон. Съгласно Google микрометър (μm) е единица за дължина, производна на единицата метър. Един микрометър е равен да една милионна част от метъра (1 μm = 10-6 m). Известна е като микрон (μ), но това наименование е остаряло – използвано е официално до 1967 г, когато Генералната конференция по мерки и теглилки (Conférence Générale des Paids et Mesures – CGPM) забранява използването на понятието микрон съвместно с единиците SI.
CGMP е орган, създаден от дипломатически договор Конвенция за метъра от 1875 г. През 1910 г. България получава еталони за мерните единици килограм и метър и по силата на Указ № 1 на Цар Фердинанд І от 27 февруари 1911 г. се присъединява към конференцията.
Международната система от единици (Systéme international d’unités – SI) e съвременна форма на метричната система. В SI се дефинирани седем основни единици. Всички останали единици са техни производни. Основни единици са метър (m), килограм (kg), секунда (s), ампер(A), келвин (K), мол (mol) и кандела (cd), съответно за следните физически величини: дължина, маса, време, електрически ток, температура, количество вещество и светлинен интензитет.
В Българския тълковен речник е записано: микрометър (гр) – една милионна част от метъра.
В Речника за чуждите думи в българския език намираме: – микрон (гр. micrón „малко“) физ. Единица замярка на дължина, равна на една хилядна част от милиметъра или милионна част от метъра.
Очевидно е, че в съответствие със съвременното разбиране всички мерни единици, които са производни на метъра, съдържат в наименованието си съставната дума „метър“. Поради тази причина за 1/1000 част от милиметъра трябва да се използва понятието „микрометър“ (μm), а не остарялото „микрон“ (μ).
Измерване на дължини. Това словосъчетание често се среща в геодезическата практика. Да видим доколко е основателно то?
Според Google: Дължина е физическа величина, характеризираща линейното измерение на даден обект. И още: Размер, който показва разстоянието между две най-отдалечени точки, най-отдалечени краища на линия; Отсечка в геометрията е част от права линия, ограничена от две точки; Страна – Ограничителна линия.
В Българския тълковен речник намираме: Дължина – Разстоянието на двете най-отдалечени точки от нещо; Отсечка – Права ограничена от двете страни; Страна – Ограничително линия.
Поради гореизложеното , според автора на тази статия, не може да се говори за „измерване на дължини“, понеже дължината не е геометричен елемент. Всъщност в геодезическата практика не се измерват дължини, а разстояния, а дължината е измерението на разстоянието. Например, в полигонометрията се измерват страни и ъгли, а не дължини и ъгли.
Летателен апарат. Това е най-използваното наименование за самолетите. Да видим има ли други подходящи термини и кои са те?
Съгласно Google апарат е съвкупност от устройства или системи (с относително сложна структура), предназначена да изпълнява някои полезни функции. Средство е похват, начин на действие, чрез който се постига някаква цел, като се използва всичко необходимо. И още способ, прийом, маниер оръдие, приспособление, предмет, инструмент, необходими за осъществяването на определена дейност. Летателни апарати са превозни средства, които могат да летят, използвайки подемната сила на въздуха за преодоляване на гравитационното поле на земната повърхност. Въздухоплавателно средство е всяко средство, което може да получи поддържане в атмосферата за сметка на реакцията на въздуха.
В Българския тълковен речник намираме: Апарат – приспособление за механично извършване на дейност. Средство – начин на действие за постигане на нещо. И още – предмет (инструмент) за осъществяване на дейност.
В Речника на чуждите думи в българския език е записано: Апарат (лат. apparatus) 1. техн. Сложен уред който представлява съвкупност от части или механизми, пригодени да изпълняват определено действие, измерване, контрол и др.
В Наредба № РД-02-20-16 от 5 август 2010 г. за планирането, изпълнението, контролирането и приемането на аерозаснемане и на резултатите от различни дистанционни методи за сканирането и интерпретирането на земната повърхност, издадена от МРРБ (ДВ. бр.65 от 32 август 2011 г), глава трета, чл.11, ал.1, т.1 е използван терминът „въздухоплавателно средство“. Това е официалното наименование, възприето в България, което е регламентирано с нормативен акт.
Както личи от гореизложеното за летателен апарат могат да се използват няколко различни термина, които всъщност са синоними. Авторът на тази статия счита, че най-подходящ е терминът „летално средство“.
Сателит. В Българския тълковен речник намираме: сателит (лат.) 2. Изкуствен спътник.
В Речника на чуждите думи в българския език е записано: сателит (лат. satelles, -itis „другар“, „спътник“ 1. астр. Малко небесно тяло, което описва орбита около планета и се движи заедно с нея около централната звезда; спътник. 2. рядко. Изкуствен спътник на планета.
След като чуждата дума „сателит“ има точен български еквивалент – „спътник“, авторът на тази статия не вижда основателна причина да се използва чуждицата вместо българската дума. Същото важи и нейните производни, например, „спътникови снимки“, а не „сателитни снимки“.
