„Обединяване на интелектуалния потенциал на инженери и техници по геодезия и формиране на обща визия за бъдещото развитие на геодезията”, така определи целите на Първия геодезически събор председателят на Съюза на геодезистите и земеустроителите в България (СГЗБ) инж. Иван Калчев.
Съборът се проведе на 6 февруари, като на него участваха представители на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, начело с изпълнителния директор инж. Светослав Наков, геодезисти от различните професионални организации – СГЗБ, Камарата на инженерите по геодезия (КИГ), секция Геодезия към Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), Асоциацията на геодезическите фирми (АГФ), хора от научните среди, млади колеги.
„Това, че сме заедно с колегите и от АГКК ни дава увереност, че мненията и предложенията ни ще бъдат чути и взети предвид от институциите, които ще ги облекат в политически и икономически мерки и инициативи в краткосрочен и дългосрочен план,” каза инж. Калчев.
Той подчерта, че никой няма полза само от противопоставяне, а замисълът на събора е консенсусът, който да служи за основа за експертна визия за развитието геодезията в България в услуга на обществения интерес.
Инж. Николай Киров от АГФ подчерта, че гилдията трябва да очертае ясна визия за геодезията, която да отстоява пред министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). „Само когато има ясна стратегия, има и добра политическа подкрепа”, заяви инж. Киров.
Поглед назад и единомислие за бъдещето
„Инициативата за първия геодезически събор е безпрецедентна в геодезическата ни история,” каза председателят на КИГ инж. Валентин Йовев, който припомни накратко историята на геодезията в България, като подчерта, че в далечната 1891 г. с указ княз Фердинад създава военно-топографско поделение на генералния щаб на българската войска. Инж. Йовев подчерта, че във времена без европейско финансиране и помощ от Световната банка се е намирал ресурс за геодезията и припомни, че първият закон за кадастър в България е от 1908 г. Инж. Йовев отбеляза, че имената на геодезистите акад. Владимир Христов, проф. Васил Пеевски, Асен Райков, проф. Михаил Венедиков, проф. Стефан Дюлгеров, проф. Иван Петков, проф. Георги Златанов трябва да стоят със златни букви в АГКК.
„Днес агенцията изглежда нестабилна институция с недостатъчна ефективност, а вземането на принципни решения се сблъсква с непреодолими трудности,” коментира инж. Йовев. „С идването на почти всеки нов министър е сменян изпълнителният директор на агенцията, като всеки директор допринася за напредъка й. Разногласия е имало винаги, но никога диалогът не е бил толкова спрял,” разкритикува инж. Йовев. „Никакъв специализиран закон в нашият бранш не може да мине през Народното събрание без нашето „ДА“, подчерта инж. Йовев. Той коментира, че качеството на геодезическата продукция вместо да се подобрява с новите технологии, спада, а същото се отнася и до подготовката на младите кадри.
Инж. Йовев коментира, че напоследък се провеждат мимолетни политики и България върви по непредвидим път на развитие. Той цитира последния доклад на Световната банка за 2015 г., в който се казва, че регулациите и администрацията са неспособни да гарантират спазването на договорите и правото на собственост. „Освен това няколко компании изглежда доминират на пазара за обществени поръчки за строителството на пътища,” допълни инж. Йовев.
Той остро разкритикува отношението на АГКК по време на работната седмицата на Международната федерация на геодезистите FIG през 2015 г. „Не само, че нямаше участие от отговорни държавни служители в работата поне на пленарните сесии, но дори не се яви някой да получи и предвидената награда”, отбеляза инж. Йовев.
„Нашият честен подход да решаваме проблемите с писма, доклади, с този форум, с мнения и средства за масово осведомяване и социалните мрежи се използва, като предлог да бъдат демонизирани нашите организации, да бъдат обвинявани ръководствата и инициативните комитети в растящи амбиции, във финансови и икономически зависимости и какви ли не други грехове, въпреки несъстоятелността на обвиненията и нашия, така да се каже, нереволюционен подход”, заключи инж. Йовев.
„Да направим нашата професия авторитетна и достойна, а младите хора, които завършват, да могат да се реализират, да имат достатъчно работа и достойно да я вършат,” така определи целите на събора инж. Николай Главинчев от КИИП. „Трябва да излезем с ясни изисквания какви кадри са необходими за геодезическото производство,” подчерта инж. Главинчев.
12 милиона лева от държавния бюджет
Изпълнителният директор на АГКК инж. Светослав Наков приветства идеята за организирането на събора. „Държавата по дефиниция е пазител на статуквото, а не носител на идеите, тя трябва да играе ролята на гарант, а не ролята на двигател на тяхното развитие,” коментира инж. Наков. „Геодезистите с идеи, новаторство и предприемчивост са двигателят на прогреса, а институциите имат задължението да подпомагат частния сектор,” подчерта той и приветства намеренията за обобщаване на всички предложения и идеи в окончателен документ за стратегия за развитие на геодезическия бранш не само в краткосрочен план, но и с по-дългосрочен хоризонт. Инж. Наков очерта проблемите в гилдията от гледна точка на позицията си в АГКК и съобщи, че за продължаване на процеса на създаване на кадастралната карта и регистри през настоящата година са осигурени финансови средства в размер на около 12 милиона лева, които са приети със Закон за държавния бюджет за 2016 г. Доказателство за усилията на АГКК за осигуряване на допълнителни средства е инвестиционният проект „Развитие на кадастъра“. Той е представен в Съвета за развитие при министерския съвет, който провежда процедура за разглеждане на инвестиционни проекти, кандидатстващи за финансиране с държавни заеми, и на проекти, за чието финансиране се предлага издаване на държавни гаранции през 2016 г. Стойността на този проект е 64 милиона лева. По-късно инж. Светослав Наков поясни, че общият бюджет на АГКК е 19,896 млн. лв.
Устойчиво финансиране и система за управление на пространствени данни
С въпроса може ли да става дума за реформа в кадастъра, при положение, че системата е само от 15 години, започна изказването си инж. Златан Златанов. Той обобщи очакванията от една страна на геодезисти, а от друга – на обществото за съвременния кадастър, като отбеляза три основни въпроса – дефиниране на понятията в кадастъра; промени в Закона за кадастъра и имотния регистър, които да позволят създаването на кадастъра до 5 години; промени в Закона за кадастъра, които да гарантират създаването на имотен регистър. Инж. Златанов подчерта, че за постигането на тези цели трябва устойчиво финансиране. Той се обяви за диалог между държавната администрация, частния сектор и учебните заведения и научните институти.
„Ако работата вървеше ритмично, както беше започнато през 2004 – 2005 г., до този момент вече трябваше да сме покрили територията на държавата с поне 70% – 80% кадастрална карта,” отбеляза инж. Златанов и допълни, че през последните години изобщо не се говори за имотен регистър. АГКК би могла да стане център за събиране и управление не само на кадастрални данни, но и на специализирани пространствени данни, допълни инж. Златанов и припомни, че в развитите страни вече се работи с тримерен кадастър, който при нас е почти направен и се изисква съвсем малко, за да се премине към такъв. Именно този тримерен кадастър е съчетание от различни пространствени данни, които АГКК би следвало да събира и съхранява, а финансовите ползи за държавата биха били големи.
Инж. Златанов очерта и план за действие, чиято първа точка изработване от правителството на краткосрочна и дългосрочна програма за законите и правилата за кадастъра. Следващата стъпка е обучението на кадри за осъществяване на реформата и третата цел е създаването на единна държавна структура за поземлена информация. „Геодезическата гилдия има шанса да стане двигател при разработване на система за управление на пространствени данни, които ще намерят приложение в изключително много сфери,” подчерта инж. Златанов. „Кой, ако не геодезистите, трябва да създаде формат за обмен на пространствени данни от различни източници,” риторично заключи инж. Златанов.
Дебати в действие
На събора думата имаха и практиците. Редица въпроси постави инж. Йоан Каратерзиян от Варна. Той отбеляза, че изпълнителната власт чрез участие на държавни служители от структурата на АГКК се намесва в съдебната власт като помагачи в делата във Варна. Освен това съобщи за нарушаване на неприкосновеността на частната собственост, поставена в чл. 17 от Конституцията, чрез незаконно и противоконституционно отнемане на частни имоти при изработването на кадастралната карта, както и за формиране на имоти – частна собственост върху територии, които по закон и конституция са публична държавна собственост и публична общинска собственост. Последваха примери за поява на имоти частна собственост върху Варненското езеро, върху водни течения, както и примери за имоти върху имоти, които се владеят в момента от местни собственици и се препродават по няколко пъти. Инж. Каратерзиян отбеляза, че се създава монопол при поддържане на КВС, както и че съществува дискриминиране по образователен признак на специалистите, участващи в процеса на устройство на територията с изключение на членовете на Камарата на архитектите и Съюза на архитектите в България. Инж. Каратерзиян допълни, че дейностите по кадастъра масово се изпълняват от хора, които не са правоспособни – техници и току-що завършили инженери.
Инж. Димитър Петров постави въпроса, че по данни от анализа на МРРБ през 2009 – 2015 г. за изграждане на инфраструктурни обекти са инвестирани близо 3,15 милиарда лева, като в тези дейности се включва и геодезия, но геодезистите не са имали достъп то тези дейности, заради ограничения брой строителни фирми, изпълняващи проектите. „Колко от вас са получавали възлагателни писма да изпълняват архитектурно заснемане или заснемане на трасето преди проектиране,” попита колегията инж. Петров. Той подчерта, че в сайта за възлагане на обществени поръчки в Европейския съюз – и във Франция, и в Чехия, и в Германия има специален раздел: Топографски и инженерни услуги, където се възлагат само такива топографски заснемания, с цел геодезическо проектиране, а това липсва у нас. Инж. Петров призова АГФ, КИГ и АГКК да предприемат съответните действия за възлагане на обществени поръчки за геодезически дейности самостоятелно, изпълнявани независимо с каква цел.
Инж. Георги Генчев коментира резултатите от проверките на АГКК на работата на геодезистите и констатира, че качеството на работата на геодезистите не е добро. Той коментира, че АГФ трябва да бъде по-активна в търсенето на обекти за геодезистите по различни програми, като отпуснати 940 млн. лв. за превенция на свлачища, ерозийни процеси и абразия по Черноморското крайбрежие например.
На въпросите, поставени от инж. Генчев, инж. Киров отговори, че всяка строителна фирма има назначени геодезисти. Същевременно инж. Киров коментира, че действително няма пълно избистряне и уеднаквяване на позициите на геодезистите.
Доц. Костадин Костадинов застъпи тезата, че всичко, което е геодезия, трябва да е под шапката на АГКК. Той повдигна въпроса, че преобразуването и преминаването към координатна система 2005 трябваше да се направи така, че измерванията и определенията в тази координатна система да не получават никакви поправки, никакви изменения.
Красимир Гребев, секретар на АГКК, коментира, че от агенцията искат да консолидират цялата информация и да създадат кадастралната карта така, както е заложена в стратегията, вметната в Закона за кадастъра и имотния регистър още в неговото първо издание. „Знаем пътищата, по които да го направим,” каза Гребев. „Затова предложенията в закона включват и тази възможност КВС да се превръща в кадастрална карта – открита процедурата за всички землища на цялата страна – това е един правен прийом”, обясни Гребев. Той похвали АГКК, че разширява възможностите за обслужване, както с инструментите на IT системите, така и достъп на гражданите до услугите.
Инж. Михаил Киров от СГКК, Ловеч припомни, че КВС и кадастърът са плод на работата на геодезистите и отговорността за качеството им е на геодезистите. „Сега ако спрем, няма никога да започнем”, коментира инж. Киров.
Инж. Димитър Огнянов коментира, че вкарването на КВС към кадастъра може да се нарече кадастър: „Това нещо не може да го водиш, че регистрираш граници и то има някаква стойност, а после да кажеш, че това не е вярно и е кадастър.”
Инж. Белчо Георгиев коментира липсата на средства в АГКК.
Инж. Георги Гочев предложи при избора на главен архитект на София да се постави въпроса да се изработи цифровия регулационен план на базата на изработената кадастрална карта. Инж. Весела Дишева от ГИС-София коментира, че не може да се сравняват два различни източника като регулации, които са дигитализирани, а регулационният план е правен върху друга кадастрална основа, обикновено отпреди 1990 г. Инж. Дишева постави и въпроса за възлагането на изработване на кадастрални карти на урбанизираните територии. Доц. Анни Делиева припомни важността на кадастъра за икономиката на страната и ползата от информацията в него. Инж. Иван Кунчев от УАСГ препоръча да започне работата по създаване и реализацията на цифрови бази данни на геоинформационните системи във връзка със съществуващата информационна система по кадастър и имотен регистър и да изискаме да се спазват разпоредбите на Закона за геодезията и картографията. Инж. Илинка Иванова припомни как са създавани КВС – по ЕТК, направени през 1992-1993 г. по старо летене отпреди 1970 г. Така липсват много обекти и е направено т.нар. канцеларско дешифриране. Инж. Димитър Огнянов обобщи историята, по която се е стигнало до днешното положение в кадастъра.
Инж. Светослав Наков и Красимир Гребев се опитаха да представят новия законопроект за изменение на ЗКИР, като обобщиха, че е коренно различен от стария, представен през миналата година.
Инж. Николай Киров очерта предложения за действие и развитие на кадастъра.
Инж. Йордан Чукалов от Пловдив постави въпроса за щата в АГКК, който трябва да се увеличава. В отговор, изпълнителният директор на АГКК Наков коментира, че няма възможност за подобно увеличение.
Инж. Драгомир Колев от Хасково коментира предложението за данък върху земеделските земи и предложи кадастралната карта и кадастралната информация да се използва и за фискални цели. Инж. Веселин Стрински коментира, че изглежда, че цялата философия на ЗКИР е тотално сбъркана и да се мисли за наистина цялостна реформа.
Инж. Нели Здравчева коментира, че информацията е най-ценната стока в наши дни и това ни дава големи възможности да растем, да се развиваме, да получаваме повече от обществото, а не се ползва както трябва.
Перспективата
Инж. Калчев обобщи, че крайната цел е споразумение между неправителствените професионални организации и АГКК за визия и концепция за дългосрочна програма за развитие на кадастъра и геодезията в България. Следващата стъпка, която беше замислена още с идеята за събора, е този документ да бъде представено извън гилдията, на национален форум, на който да бъдат поканени представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието, Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите, на Сдружението на общините, Сдружението на нотариусите – т.е. един широк форум от обществени организации, към които има отношение геодезията, като гилдията представи експертна визия за геодезията.
За финал опит за обобщение направи инж. Златанов, като започна с изготвянето на краткосрочна стратегия, промени в Закона за кадастъра и имотния регистър, които да позволят в рамките на пет години, при осигурено финансиране, цялата страна да бъде покрита с максимално достоверна кадастрална карта.
На второ място са промените в Закона за кадастъра и имотния регистър, които да позволяват на правоспособните лица да предоставят на собствениците електронни услуги от Кадастрално административната информационна система – издаване на скици, схеми и др., при констатиране на еднозначност между имота в описания документ за собственост и информацията от кадастралната карта и кадастралните регистри.
На трето място са промените в ЗКИР, които да гарантират създаването на имотен регистър, който да стъпи на готовия кадастрален регистър. На четвърто място е гарантирането, приемането, запазването и ползването на достоверна специализирана информация, като се изнамери формат за контакт с останалите системи.
Остава въпросът за наредба за специализирани карти, за създаване на единна система при поддържане на кадастралната карта и обслужване на клиентите в различните служби по геодезия, картография и кадастър. Съществен момент е започване на работата по създаване на нови цифрови едромащабни топографски карти.
По отношение на дългосрочната стратегия за развитие на геодезията – някои са постоянна дейност: подобряване на точността и достоверността на информацията. Като дългосрочни цели са определени няколко: създаване на условия за многофункционален кадастър; въвеждане на задължително използване на кадастър и геопространствените данни при устройство на територията и инвестиционното проектиране; преминаване към тримерен кадастър; реформа в администрацията, която да доведе до създаване на единна държавна структура, която да гарантира правата на собствениците на недвижими имоти.
Тази структура би трябвало да отговаря за създаването и задължително ползване на геопространствени данни при изготвянето на инвестиционни проекти.
Презентациите
Белгийски кадастър
Инж. Ваня Колева сподели опита си в „Евросенс“ и белгийския кадастър. „В началото извършвахме с много точни правила дигитализиране на кадастъра, а сега вече само се актуализират данните и процесът се извършва едновременно и в среда в ортофото план и в стерео режим”, коментира инж. Колева. Нашата кадастрална карта сега е много бедна на информация и е най-добре е тя да бъде съпроводена от ортофото план, подчерта инж. Колева, като призова, че в младите е бъдещето, но трябва малко да го подредим, преди да им го предадем.
Учени: Бъг в системата
*За да видите цялата презентация натиснете изображението.
Реализацията на европейски геодезически референтни системи в България беше темата на презентацията на инж. Любка Пашова, инж. Илия Йовев и инж. Станислава Вълчева. В презентацията „ОТНОСНО РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ РЕФЕРЕНТНИ СИСТЕМИ В БЪЛГАРИЯ„ бяха отбелязани основните недостатъци и допуснатите грешки при въвеждането на европейските геодезически системи у нас. Според нея, у нас е въведена е Българска геодезическа референтна система 2005 и последваща БГС 2000, което води до бъг в достъпа до базата данни, объркване, неточни дефиниции и грешни данни. „Фактически бихме могли да кажем, че в България няма приета GPS мрежа с изведени или с възможност за извеждане на трансформационни параметри между държавна астрономо-геодезическа мрежа, а това е основен недостатък и компроментиране пряко на реализацията на ETRF върху територията на страната,” подчерта инж. Пашова. Същото се отнася и за реализацията и на европейската вертикална референтна система и гравиметрична система, допълни инж. Пашова и постави четири проблема. Първият проблем е съществената грешка, още с проекта BULREF 92 – 93 от несъвпадението на точките от EUREF PG мрежата с точки от държавната астрономо-геодезична мрежа. Вторият проблем е невъзможността за дефиниране на трите геодезически референтни системи в една. Третият проблем е липсата на стратегия за въвеждане на европейските геодезически системи, а четвъртият е липсата на прозрачност при тези решения.
Едно към едно
Публикуваме встъпителната реч на изпълнителния директор на АГКК инж. Светослав Наков
Уважаеми дами и господа,
Уважаеми колеги,
Уважаеми председатели на браншовите организации,
За мен е удоволствие да поздравя участниците в Първия геодезически събор от мое име и от името на АГКК. Добра е идеята на организаторите за геодезически събор – да се създаде диалог за актуално състояние и проблеми на сектора с участието на четирите неправителствени организации, представляващи геодезическата общност в страната. Разглеждайки ситуацията, че държавата по дефиниция е пазител на статуквото, а не носител на идеите, тя трябва да играе ролята на гарант, а не ролята на двигател на тяхното развитие. Геодезистите с идеи, новаторство и предприемчивост са двигателят на прогреса, а институциите имат задължението да подпомагат частния сектор. Гилдията трябва да стане инициатор на промени, това е верният път. Идеи трябва да имат не само институциите, а гражданите и бизнесът. В този ред на мисли, приветствам намеренията на организаторите на геодезическият събор, а именно обобщаване на всички предложения и идеи, които да се разгледат от всяка организация, която инициира този събор, и обобщеният окончателен документ за стратегия за развитие на геодезическия бранш не само в краткосрочен план, но и с по-дългосрочен хоризонт, да се предложи на вниманието на държавната администрация.
Отчитам факта, че може би този форум следваше да бъде организиран не от тях, а от агенцията по кадастър, защото ние винаги сме искали да водим диалог с представителите на гилдията. Ето защо преди година започнахме да правим срещи между агенцията по кадастър и представителите на геодезическите организации, в разширен състав, но за съжаление, това се оказа неползотворен начин за постигане на конструктивен диалог между администрацията и бизнеса. Последваха няколко срещи само с ръководителите на браншовите организации, което, по мое мнение, е много по-добрият вариант. Ще се радвам днес да чуя предложенията, идеите и становищата на по-голяма част от присъстващите. Това е ценно за всички, за да постигнем добър резултат и успеем да направим нещо значимо в областта на геодезията, картографията и кадастъра. Добре е след обсъждането да се начертаят по-нататъшни спирки за поставяне на геодезията на една много модерна основа, както и план за изготвяне на една нова стратегия за развитие на геодезията и кадастъра в България.
Тук е мястото да кажа, че през месец август миналата година агенцията направи опит да сформира екип с представителите на браншовите организации и администрацията за разработване на дългосрочна стратегия за дейността по създаване на кадастъра и имотния регистър, геодезията и картографията, но за съжаление само Съюзът на геодезистите и земеустроителите в България излъчи свои представители.
Тук, може би, е мястото пак да ги приканя, но този път за едно споразумение с водеща страна агенцията по кадастър. Всички ние добре знаем, че създаването на кадастрална карта и регистри за цялата територия на страната по реда на действащият ЗКИР изисква изпълнение на значителен обем дейности от голям брой специалисти, за продължителен период от време, при наличие на достатъчно финансови средства. В това се коренят основните причини за забавянето на реализирането на целия процес и на изпълнението на дългосрочната програма за дейността по създаване на кадастъра и имотния регистър, която през далечната 2001 г. е актуализирана през 2007 г.
Всички, свързани с тази дейност, преценяващи спецификата на този процес, ако успеем да актуализираме нормативната база и създадем благоприятни условия за ускоряване изработването на кадастрална карта на България, бихме могли да направим нещо наистина добро за геодезическата гилдия и за обществото.
Залогът е голям, затова агенцията предприе действия за усъвършенстване на законовата и подзаконовата нормативна уредба в областта на кадастъра.
През 2016 г. предвиждаме да бъдат приети в Народното събрание – Закон за изменение на ЗКИР, регламентиращ производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за неурбанизирани територии. Не мога да кажа дали това е най-правилният подход, но със сигурност това е една доста голяма крачка напред. Измененията в закона ще затвърдят мястото на агенцията в структурата на МРРБ и не бива да правим повече спекулации на тази тема.
С предложените промени в нормативната уредба, свързана с кадастъра, ще се постигне намаляване на периода за създаване на кадастрална карта на неурбанизираните територии. За сравнение при съществуващия подход на създаване от 2005 г. до 2015 г. е одобрена, приета и в процес на изработване кадастрална карта за приблизително 20% от територията на страната. Реализирането на държавната политика в областта на кадастъра в лицето на АГКК, която ще администрира и предоставя кадастрални услуги, вече ще е при този подход над 24% за територията.
Немаловажен е и фактът, че агенцията ще създаде и основа за изграждане на имотен регистър на значителна част от територията на страната. Създаване на карта за почти цялата територия ще реализира до голяма степен основните задачи на кадастъра, а именно: защита на собствеността, създаване на основа за устройствено планиране за развитие на строителство, изграждане на инфраструктура и като цяло подобряване на инвестиционното ниво в страната.
През настоящата година ние трябва да завършим разработването на нови и изменението на действащи наредби с цел привеждане на подзаконовата нормативна уредба в съответствие с измененията в ЗКИР, като ще маркирам само някои основни аспекти:
– Подобряване и улесняване на реда за поддържане на актуалния вид на кадастралната карта и кадастралните регистри;
– Подобряване на административно-техническото обслужване, включително относно електронните услуги;
– Предоставяне официално на общини и ведомства, в това число електронна скица или схема от кадастрална карта и регистри, чрез отдалечен достъп от информационната система на кадастъра. Документите ще се ползват, поне засега, само за провеждане на вътрешно производство.
– Нормативно уреждане на вида на услугите и условията за предоставяне на кадастрални данни чрез прилагане на разходно ориентиран принцип за определяне размера на таксите на предоставените услуги;
– Стандартизиране на кадастралните данни, съгласно изискванията на международните стандарти в областта на геоинформатиката, което е предпоставка за изпълнение на директивата на ЕС – INSPIRE и на Закона за достъп до пространствените данни;
Във връзка с определянето и осъвременяването на геодезическата система на територията на Република България достижение е въвеждането на БГС 2005. Приета с наредба през 2010 г. и чрез нейното въвеждане се създава условие за прилагане на GNSS технологии и за реализиране на единна геодезическа основа, осигуряваща унифициране на геопространствената информация, създавана и поддържана за страната от различни общини и юридически лица, както и стандартизирани и съвместими геопространствени данни и материали.
Последващите подзаконови нормативни актове са резултат от проведени консултации на експертно ниво с представители на всички ведомства и структури, визирани в закона за геодезията и картографията, както и представители на геодезическата гилдия, като да речем кадастралната карта да се изработва в приетата за територията на цялата страна геодезическа система с използването на Ламбертова конична конформна проекция с два стандартни паралела, а системата от правоъгълни и равнинни координати доведени чрез нея да се означават, като кадастрална координатна система 2005. Нейното дефиниране е предмет на изменение на Наредба №3. Срещат се и трудности, но нека да припомним периода на преход от КС 50-та към КС 70-та година. Те са неизбежни, но всички следва да положим усилия за тяхното бързо преодоляване, а не да се противопоставяме един на друг.
Предстои да се изработи нова Наредба за изграждане, поддържане и опазване на ГММП, съобразно новите GPS технологии в БГС 2005. Положихме усилие и възобновихме дейностите започнали при измерване на високоточния цикъл по изграждане на първокласната нивелачна мрежа, преустановени още през 2008 г. Надявам се през следващата година мрежата да се изравни, като координатите на нивелачните репери да се преизчислят чрез БГС 2005, а височинното им определяне да се приведе към стандартите на UTM.
Един от основните приоритети на АГКК е стартиране на дейности по създаване на цифрова едромащабна карта. Това е предпоставка агенцията да се наложи, като първичен доставчик на пространствена информация за всички субекти, участващи в икономиката на страната. Основополагащите документи са приети, а именно наредбата за ЕТК и системата от основни знаци за стандарти карти в мащаб 1:500 към 1:200000. Разработена е и изградена в съответствие със съвременните стандарти и технология, в резултат на направени предложения, съгласувани с експертите в тази област. Създаването на цифровото ЕТК ще се извърши по програма, която да осигурява приоритета на териториите с интензивни настъпващи промени, както и да се синхронизира с предвижданията на регионалните и общинските планове за развитие. Трябва да се отбележи и наложителното създаване на многоцелеви кадастър със специализирани данни за надземната и подземната инфраструктура, който да е в основата на устройственото планиране и инвестиционното проектиране. Това е един много сериозен проблем, за който очаквам конструктивно предложение от вас за разработване на концепция за неговото създаване, за да може геодезията и кадастърът да заемат своето подобаващо място в обществено икономическия живот.
Ние следва да дискутираме и качеството на продуктите, които създаваме, тъй като всички присъстващи сме участници в процеса, както по създаване на КВС, така и при изработване и поддържане на кадастралната карта.
Най-добрата атестация и оценка за работата е отношението на гражданите, ведомствата и общинската администрация към продукта кадастрална карта, а именно тук е мястото да споделя, че голяма част от клиентите на агенцията не са удовлетворени от това качество.
Това наложи сформиране на екип от агенцията по кадастър, който да извършва проверки и контрол на работата на правоспособните лица, изработили проекти за изменение на картата за територията за сега само на София – град.
Резултатите са доста интересни, мога да ви посоча някои от тях: геодезически измервания от несъществуваща вече мрежа; промяна на контура на сгради, който на терен не е това, което трябва да бъде; отразяване на самостоятелни обекти, делене на самостоятелни обекти, по-точно които не съществуват; трасиране без присъствие на собственици и много, много други проблеми.
Нека заедно обмислим и предложим, ако се налага, промяна по реда за даване и отнемане на правоспособност и налагане на финансови санкции, съотносими с направените нарушения на нормите и правилата. За продължаване на процеса на създаване на кадастралната карта и регистри през настоящата година са осигурени финансови средства в размер на около 12 милиона лева, които са приети със Закон за държавния бюджет за 2016 г.
АГКК полага непрекъснато усилия за осигуряване на допълнителни средства за финансиране на дейностите в сферата на своите компетентности, в тази връзка беше изготвен инвестиционен проект „Развитие на кадастъра“, който беше представен в Съвета за развитие при МС, който провежда процедура за разглеждане на инвестиционни проекти, кандидатстващи за финансиране с държавни заеми и на проекти, за чието финансиране се предлага издаване на държавни гаранции през 2016 г. Сумата тук, за която се борим, е 64 милиона лева.
Миналата година доста плахо стартира оперативна програма „Добро управление“. Беше отворена само една ос, там сме директен бенефициент с приблизителна сума от 13 милиона лева. Надявам се тази година и тя да стартира по-сериозно.
В заключение може да се обобщи, че дейностите по геодезия, картография и кадастър, имащи изключителни държавни гаранти, ще продължат да се изпълняват следвайки програмата и бюджета на агенцията, а не хаотично, зависещи най-често от някакво извънредно събитие.
Дейностите трябва да се планират.
Благодаря Ви и Ви пожелавам ползотворна работа!
