Михаела Белчева, Емилия Ангелова
Адв. Михаела Белчева е адвокат в Софийска адвокатска колегия от 2003 г. Преди това адв. Белчева е била главен юрисконсулт в Агенция по геодезия, картография и кадастър и в Столична община – район „Триадица“. Трайните професионални интереси на адв. Белчева са в областта на кадастъра и устройство на територията, вещно право, консултиране на сделки с недвижими имоти и процесуално представителство по административни и вещноправни спорове. За контакти тел. 0887218771 и email mgb@abv.bg. Сайтът на адв. Михаела Белчева е www.mihaelabelcheva.com
Емилия Ангелова е била юрисконсулт в Столична община – район „Триадица“, АГКК, ДНСК и Министерство на финансите. От 2006 г. работи като главен юрисконсулт в „Географска информационна система – София“ ЕООД. Участник е в създаване и внедряване на проект „Информационна система на кадастъра и имотния регистър -ИКАР“, както е и в работните групи по изменение на ЗКИР и създаване на подзаконовите нормативни актове. Правен консултант е на АГКК.
Подробният устройствен план по чл. 16 от ЗУТ се прилага в територии с неурегулирани поземлени имоти, както и в територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план. Целта на този ПУП е в голяма неурегулирана и незастроена територия да бъдат определени площи за изграждане на обекти на зелената система, социалната и техническата инфраструктура, срещу което поземлените имоти да се трансформират в урегулирани поземлени имоти с предвидено предназначение и режим на застрояване. За осъществяване на тези предвиждания собствениците на поземлените имоти с влизане в сила на плана прехвърлят на общината до 25% от площта на имотите си, като срещу това придобиват в собственост урегулирани поземлени имоти. Планът по чл. 16 трябва да се прави върху одобрена кадастрална карта по реда на ЗКИР. Планът по чл. 16 ЗУТ има непосредствено отчуждително действие и размества собственост. След влизане в сила на плана по чл. 16 ЗУТ той е основание за изменение на кадастралната карта, което се извършва без издаване на заповед- в кадастралната карта се нанасят новообразуваните с плана по чл.16 поземлени имоти, собственост на частни лица и на общината.
Нормата на чл. 16 от ЗУТ е от голямо обществено значение в областта на урегулирането на територията. От друга страна, в дългогодишната практика по прилагането й се натрупаха много въпроси и проблеми, на които законодателят не даваше отговор – напр. нямаше ред за отстраняване на непълнота и грешка в основата на плана. С последното изменение на ЗУТ, публикувано в ДВ, бр. 13 от 2017 г., се променят съществено текстове на чл. 16 – напр. в новата алинея 5 се разписват варианти за групиране на поземлени имоти; изрично се записва, че решението на комисията по чл. 210 за определяне на пазарната стойност на имотите може да се обжалва в производството по обжалване на плана, както и се създава изцяло новата норма на чл. 134а.
Настоящето изложение ще анализира само разпоредбата на чл. 134а, ал. 2 ЗУТ – „Изработването на проект за изменение на подробен устройствен план, одобрен на основание чл. 16, се възлага от кмета на общината в едномесечен срок от представянето от заинтересувани лица на влязло в сила съдебно решение по чл. 54, ал. 2 ЗКИР или на комбинирана скица, издадена от СГКК, с която се установява непълнота или грешка в кадастралната карта, послужила като основа за изработване на плана“. Какво разбираме от тази норма – първо, имаме влязъл в сила план по чл. 16, следователно като такъв той е основание за изменение на кадастралната карта, въз основа на която е процедиран, т.е. имаме две състояния на кадастралната карта- преди плана по чл. 16 и след него; второ – има непълнота или грешка в кадастралната карта, послужила като основание за изработване на плана по чл. 16; трето- трябва да имаме съдебно решение по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, което да признава правото на собственост на ищеца към миналото състояние на кадастралната карта преди изменението й с влезлия в сила план по чл. 16.
Кои според нас са проблемите в нормата на чл. 134а, ал. 2 ЗУТ, които поставят приложението й под въпрос и по-точно казано- възможно ли е по този начин да бъде изпълнена целта, която законодателят си поставя- а тази цел е по някакъв начин да бъдат защитени правата на собствениците на „пропуснатите“ ненанесени имоти в основата на плана по чл.16 и да бъде дефиниран ред за разрешаване на спора между тези собственици и лицата, придобили собственост в границите на ненанесените имоти по силата на същия план.
На първо място, чл. 134а, ал. 2 ЗУТ не може да бъде приложен по отношение на всички планове по чл. 16, доколкото не всички са одобрени върху кадастрална карта – напр. планът на м.“Малинова долина“ в район „Студентски“ в гр.София е одобрен върху кадастрален план. Основният въпрос обаче е приложим ли е инструментът на „непълнотата и грешката“ според действащата легална дефиниция в ЗКИР и приетото в Тълкувателно решение №8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк.дело №8/2014 г. на Общото събрание на Гражданската колегия по прилагане на ЗКИР така, както е предложен в чл. 134а, ал. 2.
Съгласно §1, т.16 от ДР на ЗКИР „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Предишната редакция на т. 16 предвиждаше, че „непълноти или грешки“ са несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри. Основната разлика между двете дефиниции е, че е отпаднал моментът, към който се установява непълнотата или грешката.
Чл. 134а, ал. 2 ЗУТ предвижда да се води иск за установяване на непълнота или грешка не в действащата кадастрална карта, а в предходно състояние на кадастралната карта. Съгласно чл. 54, ал. 1 ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Ал.2 на чл. 54 ЗКИР предвижда, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1. Влязлото в сила съдебно решение по предвидения в чл. 134а, ал. 2 ЗУТ иск не може да бъде основание за изменение на кадастралната карта – първо, защото то би установило грешка не в действащата кадастрална карта, а в предходното й състояние, и второ – защото чл. 134а предвижда изменение на плана по чл.16 в следствие на установена грешка или непълнота в основата му, което изменение на ПУП след това трябва да бъде отразено и е предпоставка за изменение на действащата кадастрална карта.
В Тълкувателно решение №8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк.дело №8/2014 г. на Общото събрание на Гражданската колегия по прилагане на ЗКИР се приема, че принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска, респективно – към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. Само по изключение ищецът има правен интерес да установи правото си на собственост към минал момент. ЗКИР въвежка като основно изискване кадастралната карта и кадастралните регистри да отразяват вярно правото на собственост – чл. 2, ал. 5 ЗКИР, и да бъдат поддържани в актуално състояние – чл. 51 ЗКИР. Дори да не е допусната непълнота или грешка, промените в правото на собственост, настъпили след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, също подлежат на отбелязване съгласно чл. 52 и чл. 53 ЗКИР. Ето защо определението, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, следва да се тълкува не изолирано, а във връзка с цитираните разпоредби /чл. 2, ал. 5 и чл. 51 ЗКИР/, в смисъл, че установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно – на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.
Правото на собственост може да се установява и към минал момент, когато лицето има правен интерес от това. Безспорно собственикът на пропуснатия имот в кадастралната карта, послужила като основа за изработване на плана по чл. 16, има правен интерес да установи това обстоятелство. Установяваното обаче към минал момент право на собственост според нас не може да става чрез иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като този иск има за цел и правна последица да измени действащата кадастрална карта – съдебното решение, придружено от скица-проект по него, е основанието за изменение на кадастралната карта. Т.е. едно съдебно решение по иск по чл. 134а, ал. 2 ЗУТ във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР не може да реализира целта си и не може бъде изпълнено- не може да измени кадастралната карта. В този смисъл смятаме, че искът по чл. 134а, ал. 2 ЗУТ следва по законов път да бъде дефиниран като друг вид установителен иск, различен от иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, както и за нуждите на този иск трябва да се дефинира ново понятие, различно от понятието за „непълнота и грешка“ в кадастралната карта.
