Адв. Михаела Белчева е адвокат в Софийска адвокатска колегия от 2003 г. Преди това адв. Белчева е била главен юрисконсулт в Агенция по геодезия, картография и кадастър и в Столична община – район „Триадица“. Трайните професионални интереси на адв. Белчева са в областта на кадастъра и устройство на територията, вещно право, консултиране на сделки с недвижими имоти и процесуално представителство по административни и вещноправни спорове. За контакти тел. 0887218771 и email mgb@abv.bg. Сайтът на адв. Михаела Белчева е www.mihaelabelcheva.com
В брой 87 от 5.11.2010 г. на Държавен вестник (ДВ) са публикувани изменения и допълнения в Закона за устройство на територията. Предмет на настоящия анализ са само някои изменения в материята на одобряване, съобщаване и обжалване на подробни устройствени планове (ПУП), като новите текстове на закона се различават съществено от предишната уредба.
Двуинстанционно съдебно производство
Изменен е член 132, ал. 1, т. 3 и е създадена нова алинея 7 на чл. 215 – това изменение въвежда отново двуинстанционното съдебно производство по актовете за одобряване на подробни устройствени планове – такъв беше и режимът до изменението на ЗУТ с ДВ брой 65 от 2003 г. Тъй като с последното изменение на ЗУТ не е казано нищо за уреждането на висящите правоотношения, а въвеждането на касационно обжалване на първоинстанционните решения е процесуална норма и се прилага веднага, то на касационно обжалване подлежат както всички бъдещи съдебни решения по образувани до влизане в сила на изменението на закона дела, така и съдебни решения по дела, при които устните състезания са приключили, но няма постановено и/ или влязло в сила съдебно решение към датата на влизане в сила на закона.
Съгласие на носителите на ограничени вещни права
Интересно е изменението на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, което предвижда като основание за изменение на ПУП освен съгласието на всички собственици на имоти в обхвата на изменението, вече да бъде дадено предварително и съгласието на носителите на ограничени вещни права върху имотите. В това изменение има известна логика, тъй като носителите на ограничени вещни права върху имотите безспорно вероятно „се вълнуват“ от изменение на ПУП, а освен това едно изменение обективно може да засегне техни права. Така напр. едно изменение на ПУП, с което се прави разделяне на УПИ и присъединяване на част от имота към друг имот, определено засяга права и на суперфициарните собственици, доколкото те са придобили идеални части от правото на строеж върху конкретен имот с площ и граници, т.е. „правото им“ се намалява. Досега тези суперфициарни собственици можеха да защитят правата си едва при съгласуването и обявяването на ПУП по силата на нормата на чл. 131 от ЗУТ, тъй като в тези процедури заинтересувани страни са и носителите на ограничени вещни права. Съответно съгласно § 4, ал. 3 във връзка с ал. 1 на ДР на ЗУТ за жилищни сгради с режим на етажна собственост съобщенията в процедурата по изработване, съгласувани и одобряване на ПУП се връчват на председателите на управителните съвети (управителите). Новото изменение на т. 6, ал. 2, чл. 134 обаче изобщо не е съобразено например с обратната на изложената по-горе хипотеза, а именно- собственик на УПИ, в което има изградени например 5 жилищни блока със суперфициарни собственици (без да притежават право на собственост върху земята), който собственик притежава имот или част от имот извън УПИ-то и иска по някаква причина да го присъедини към УПИ-то, (което става чрез изменение на плана за регулация), е изправен пред необходимостта предварително да събере съгласието на всички суперфициарни собственици, и ако един не е съгласен, то собственикът на земята не може да извърши изменението. Аз лично не виждам причина в тази хипотеза да се иска съгласието на спурефициарните собственици, защото това изменение на регулацията с нищо не накърнява техни права, вярно е обратното – тяхното несъгласие пречи на упражняване и реализиране на правото на собственост на собственика на земята.
Жалба срещу ПУП
Създаден е нов член 214а, в който е предвидено, че в 7-дневен срок от получаване на жалба до съда срещу ПУП административният орган може да преразгледа въпроса и сам да оттегли оспорения индивидуален административен акт, да го отмени или измени. Съответно ако има такова произнасяне от административния орган, то новият акт подлежи на съобщаване и обжалване по реда, предвиден за съобщаване и обжалване на акта, който се оттегля, отменя или изменя. Редът на чл. 214а е изцяло нов, досега не съществуваше такава разпоредба в ЗУТ. Намирам тази нова норма за много удачна, тъй като устройственото планиране е сложна и комплексна материя и е по-добре административният орган, когато констатира незаконосъобразност на акта, да може по административен път да отстрани пороците вместо да се чака произнасянето на съда.
Конституиране на заинтересуваните страни
Съществено е изменен редът за конституиране на заинтересувани страни в съдебното производство при оспорване на актове за одобряване на ПУП, като е изменен изцяло текстът на чл. 218. Смятам, че изменението е удачно, тъй като досега един от големите проблеми в съдебната фаза беше конституирането и призоваването на заинтересуваните страни, като много дела с предмет обжалване на ПУП, особено ПУП в голям обхват, „въртяха“ по няколко съдебни заседания поради нередовна процедура и невъзможност да бъдат открити и уведомени заинтересуваните страни. По този начин също така се преодолява и ситуацията, в която на общинската администрация като орган, който изпраща на съда списък на заинтересуваните страни, не й е известен собственикът на даден имот и няма откъде да се вземат данни за него. Новата регламентация се отнася за конституиране на заинтересувани страни само при оспорване на актове за одобряване на ПУП, чието съобщаване е извършено чрез обнародване в Държавен вестник. Предвидено е съдът да публикува в ДВ съобщение за оспорването на административния акт, като в това съобщение трябва да се посочи актът, номера на делото и информация за правата на заинтересуваните страни да се конституират в едномесечен срок от деня на публикацията. Заинтересуваните страни, ако проявят интерес към съдебното производство, се конституират чрез подаване на заявление до съда. Съществено е, че със заявлението е недопустимо да се правят искания за отмяна на оспорения индивидуален административен акт, както и за присъединяване към подадени жалби- това е така, тъй като заинтересуваната страна очевидно е пропуснала срока за жалба и не може по този ред да го възстановява.
Решението по такива съдебни дела има сила по отношение на всички заинтересувани страни, независимо дали са подали до съда заявление за конституиране, тъй като чрез обявяване в ДВ на съобщение за подадената жалба срещу акта за одобряване на ПУП и за образуваното дело се приема, че всички заинтересувани страни са уведомени за възможността да участват в съдебното производство. Тъй като редът за конституиране на заинтересувани страни е процесуална норма, тя следва да се приложи и при образувани съдебни дела, при които процедурата по конституиране не е приключила.
