В средата на месец септември Несебър беше домакин на VII-ата Международна научно-техническа конференция „От снимката към картата: Цифрови Фотограметрични технологии „, която бе продължение на провеждания всяка година традиционен семинар за ползвателите на фотограметричния софтуер PHOTOMOD.
Напоследък тези семинари се превърнаха в забележителни събития на геоинформационния пазар в Русия и страните от ОНД, като заслужиха и международно признание. Конференцията се превърна в място на дискусии и обмен на знания и опит в областта на дигиталните фотограметрични технологии и дистанционни изследвания на Земята. Бяха представени най-новите дигитални сензори, разработените програмни продукти, както и бе представено как те практически биха могли да се прилагат в различни области на икономиката.
Организатори на събитието бяха две фирми – българската ГИС-София и руската компанията „Ракурс“. „Географска информационна система – София” ЕООД е търговско дружество, създадено 1999 г. То създава и поддържа актуалната цифрова кадастрална карта на Столична община, като е водеща фирма в областта на географските информационни технологии и системи в България. Основна насока на инвестициите на „ГИС-София” е разработката на технологии на базата на световните постижения на географските информационни системи и обработка на бази данни, за повишаване на сигурността и качеството на информацията и намаляване на разходите за нейното поддържане.
Повече от 10 години компанията „Ракурс” успешно работи на руския и на международния пазар в областта на геоинформатиката. Целта на компанията е да удовлетвори всички потребности от икономически ефективни технологии за обработка на данни, създаване на геоинформационни системи и електронни карти. „Ракурс” е една от първите фирми в Русия и в света, която е предложила на пазара цифрова фотограметрическа система за PC – PHOTOMOD. Днес тя е най-разпространената в Русия и се използва в още 40 страни по целия свят. Основните им продукти, освен PHOTOMOD, е програмата за обработка на радарни изображения PHOTOMOD RADAR и геоинформационната система „Панорама”. Фирмата извършва още и обработка на космически и въздушни снимки, създаване на ортофотопланове, модели на релефа и векторни цифрови карти. Тя е и официален дистрибутор на спътникови изображения от Spot. Конференцията се състоя с подкрепата на Международно дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания, на Руска организация по фотограметрия и дистанционни изследвания, на Руска агенция по кадастъра и на Българска агенция по геодезия, картография и кадастър.
Основни теми на конференцията бяха дигиталната фотограметрия и по-специално дигиталните фотограметрични технологии за практически приложения, както и методите и средства за дистанционни изследвания, като съвременни снимачни системи, дигитални аерокамери, въздушно преносими GPS/IMU. Имаше и специални лекции, спомагащи усвояването на програмния продукт, на които отговаряха на потребителите, които искаха да разрешат конкретни проблеми, свързани с PHOTOMOD. Като цяло на всяка от лекциите беше отделено специално внимание на комуникацията между потребителите и фирма “Ракурс” Като изключим формалната част от конференция, организаторите се бяха постарали участниците да не скучаят и през свободното време. Те можеха да се забавляват с различни игри и да се включат в екскурзии до приятни дестинации.
Трябва да сме в крак с всички новости
Фотограметрията в България се развива бързо през последните години Александър Чекурин, директор на маркетинговия отдел на фирма „Ракурс”, пред сп. „Геомедия”
- Бихте ли обяснили с няколко думи какви са предимствата на фотограметричните методи и в кои сфери са приложими те?
- Основното преимущество на фотограметрията е, че тя позволява обработката на информацията, събрана чрез дистанционни методи т. нар. remote sensing data. Става дума за извличане на информация за създаването на различен вид карти, тъй като обхождането и събирането на всички данни за пътища, дървета, гори и т.н. е много труден и продължителен процес във времето. Затова е много по-ефикасно, ако вие се нуждаете от някаква информация за обектите на земната повърхност, да използвате самолет, за да извършите заснемане на няколко снимки и след това да обработите получените данни по специалната техника, наречена фотограметрия. От снимките и от геометрично точната събрана информация за обектите вие можете да създадете карти. Разбира се, това прави фотограметрията приложима във всяка област, където са необходими карти – кадастър от различен тип – кадастър за имоти, горски кадастър и т.н. Съществува различен тип въведена информация, която може да се обработва с фотограметрични техники, получена от сателит и самолети. В крайна сметка картите са снимки, които са геометрично верни. Може да се измерва повърхността, но едно от най-важните приложения на фотограметрията са моделите на терена, които също могат да са включени в картите, но могат и да се използват отделно за решаване на конструктивни задачи, проектиране и т.н.
- Разкажете малко повече за компанията „Ракурс” – какви продукти предлагате, какви новости въвеждате и какъв е последният ви проект?
- В момента се занимаваме с изготвяне на регулация на улици. Иначе се занимаваме с развиването и промотирането на фотограметричен софтуер, който е добре позната търговска марка, както и в произвеждането на карти, ортофото планове, подробни и частни карти.
- Колко хора работят във вашия отдел по фотограметрия?
- В момента са 15 души, като сме в постоянна връзка с нашите потребители. Ако получим голямо задание, ние прибягваме и до услугите на други фирми като подизпълнители. Затова нашият капацитет е действително много висок, въпреки ограничения ни персонал.
- Бихте ли дали малко повече информация за вашия най-нов проект, който представихте тук.
- Нашите последни подобрения са във Фотомод (Photomod), ние действително не спираме да работим по нови версии и постоянно да търсим нови неща за нашите клиенти. Photomod е нов тип база данни, които са достъпни на пазара. Много е важно, като доставчици на технологии, да сме в течение с всички новости в събирането на данни, за да осигурим на нашите потребители възможността да разполагат с всички възможни и необходими данни. Така че ако се появят нов тип данни, ние своевременно модифицираме нашата технология, за да поддържаме и тях. Изключително важно и ново приложение, което ние направихме в последната ни версия, е че поддържаме ADS-40 camera, произведена от Лайка. Тъй като имаме две камери от този тип, които са с много висока производителност и приложение, днес нашите потребители, разполагащи с информация от ADS-40, могат да я използват чрез Photomod. Освен ADS-40, поддържаме и новите Formosat-2 и Cartosat-1. Разработихме и нов модул за регулиране, тъй като днес все повече снимки трябва да бъдат обработвани заедно, затова за нас е необходимо да разширяваме този модул за триангулация, за да направим процеса по-бърз и да се обработва повече от едно изображение в един и същи фотограметричен проект. Разполагаме и с инструменти за събиране и DTM извличане.
- Какви са ви наблюденията за развитието на фотограметрията в България?
- Според мен фотограметрията в България се развива много бързо през последните години. Нашите клиенти са ГИС–София и компанията Геокад. Доколкото знам, фотограметричното заснемане е в напреднал стадий, особено в София. Надявам се догодина да има повече фотограметрични проекти и нашето сътрудничество да се задълбочава.
Европейската конкуренция е реалност у нас
Инж. Александър Лазаров, управител на ГИС – София, пред сп. „Геомедия”
- Какво мислите за развитието на фотограметрията у нас?
- По света дистанционните методи са се превърнали в масова практика и ежедневие. Логиката изисква това да се случи и у нас. В момента обаче сме като в безтегловност. Година и половина след приемане на закона за геодезията и картографията, няма и ред написан от необходимата нормативна уредба, която да регламентира изпълнението на летателните дейности и приемането на фотограметричната продукция.
Понятието фотограметрична продукция би трябвало да се разглежда разширително. Последните 7-8 години има драматична промяна на технологиите в тази област. На конгреса на ISPRS в Амстердам 2000 г. бяха показани първите дигитални фотограметрични камери. Свидетели сме на значително развитие и в лазарната алтиметрия, сателитни изображения с резолюция под 1 метър могат свободно да се разглеждат в интернет. Всичко това все още е далечно за България. Нашите компании, които плахо стъпват в тази област, сега не са повече от 3-4. За съжаление, държавата проявява сериозна безотговорност по отношение на създаването на предпоставки за такова развитие. Или по-точно, това е безотговорно отношение на българските компании. Извън границите ни модерните технологии се използват много широко, местните фирми трупат сериозен опит и познание и имат възможността тутакси да дойдат у нас, само чакат някой лекичко да им открехне вратата. А вратата се открехна. На 14 септември бяха предадени офертите за заснемане на 10 000 км. далекопроводи. Измежду поканените за основен изпълнител нямаше нито една българска фирма. Вероятността на следващия подобен търг ситуацията да се повтори е неизбежно. Това е една изключително основателна причина българската професионална общност да изиска спешни мерки от администрацията, както и да окаже необходимата й подкрепа за промяна това твърде притеснително статукво.
Липсата на регламент и ред за изпълнение на летателните работи води да висока степен на формализацията на процеса и персонални интерпретации за това може или не може определена u1082 компания да получи разрешителни.
Борбата с разрешителните понякога трае с години и създава условия на невъзможност за изпълнение на проекти. Странното е, че този рестриктивен режим не се прилага за всички. Има една странна избирателност, която поражда недоумения и подозрителност. Преди 2 години на една презентация в София беше отправен въпрос към английския професор Питър Дейл – може ли в България нещата да продължат да не се случват и да седим объркани и безпътни. Отговорът на г-н Дейл беше – сигурно е, че в България нещата ще се подобрят. Разликата по отношение на това кога ще се случат – по скоро или по бавно – е в социалната цена.
Логиката изисква от тази социална цена да се интересуват хората, формиращи политиката в областта на геодезията в България. Защото точно те ще са едни от най-облагодетелстваните в професионален смисъл от възможността да получават бърза, прецизна и актуална информация за територията за много широк диапазон от нужди.
Сериозен длъжник на фотограметричната практика у нас е и образованието. В момента, ако една компания иска да внедри фотограметрията в бизнес практиката си, или трябва да отдели месеци наред за обучението на кадрите, или да ги открадне от конкуренцията. Както и в другите сфери на геоматиката, така и във фотограметрията ще се наложи, под натиска на необходимостта на решаването на чисто бизнес задачи, в съвсем скоро време да изпращаме млади колеги за обучение и квалификация в чужбина. Това също е елемент на социалната цена. Можем още много време да се самозалъгваме и самохвалим колко сме добри и способни, да отчитаме сериозни резултати и да говорим колко много и хубава работа сме свършили, можем и да си ръкопляскаме и поздравяваме. Но клиентите нямат нужда от приказки, а от резултата на нашия труд, а този резултат става все по-блед, невидим и отдалечен от нуждите на бизнеса. Лошото е, че с безхаберито си, ден след ден, ставаме все по-невъзможни да сме ответни на нуждите на потребителите на нашия труд. За да се случи всяко нещо е необходимо струпването на минимум от предпоставки. Понякога те са в сложна зависимост. Можем да се правим, че не ги виждаме, поради мимолетна изгода. Резултатът от всички тези порочни практики е много видим след определен период от време. Странното е, че дори и да виждаме липсата на добри резултати, продължаваме да се правим, че всичко е наред. А добри резултати имаме малко, а ще имаме и още по-малко.
Социалната цена е висока, защото обществото си плаща за безхаберието ни. Но цената е висока и за нас, защото вероятността скоро да изпаднем от борда при разумната и прагматична европейска конкуренция се е превърнала от вероятност в реалност.
