Четирима полярни изследователи извършиха първата в света експедиция без вредни емисии на Антарктика, навигирани от европейската система за спътникова навигация Галилео.
На 12 декември 2018 г. четиримата тръгнаха от руската база Новолазаревская и за 40 дни стигнаха до Купола Фуджи – 3810-метрово ледно възвишение в Източна Антарктика, смятано за едно от най-студените места на земята. След достигане на най-високата точка на 21 януари 2019 г. полярниците се върнаха в руската база. Тази експедиция, организирана от испанската Asociación Polar Trineo de Viento, използва уникално превозно средство с нулеви емисии, специално проектирано за полярни проучвания. Шейната, с която се придвижваха, е наречена WindSled и е с размер на камион. Тя е оборудвана с палатки и слънчеви панели, и е теглена по леда с помощта на крило с диаметър от 150 кв. м.
Научната експедиция достигна най-южната точка, благодарение на навигацията с Галилео. Техните измервания не само потвърждават точността на Галилео на изключителните южни географски ширини, но и предлагат нова информация за метеорологичните събития там. По-специално представят изследване на йоносферата – електрически активния горен слой на земната атмосфера – над южния континент и за работата на Галилео за коригиране на йоносферната рефракция.
Маршрутът на експедицията
Шейната
Превозното средство, с което се движат, е специално проектирано за полярни проучвания. Подобна на инуитска, шейната WindSled е с размер на камион. Изобретателят й Рамон Лараменди, също участва в експедицията: „Това е първият път, когато стигаме до Купола Фуджи с превозно средство, задвижвано от вятъра. Всички стъпили там преди, са разчитали на моторни шейни. Така че това е и първият път, когато пътувахме повече от 2 400 км с повече от 2 000 кг товари, използвайки превозно средство, което не замърсява Антарктическия континент.
Сътрудничество с ЕКА
Тази експедиция провежда общо 10 научни експеримента на различни изследователски институции. Темите са многообразни – обхващат области като изменението на климата, метеорологията и астробиологията. Мисията е подкрепена и от Европейската космическа агенция (ЕКА). Участието на ЕКА в експедицията е проектът „Експериментиране и тестване на Галилео в Антарктика (Galileo Experimentation and Scientific Test in Antarctica (GESTA).
Проектът GESTA предполага редовни засичания на позиционирането, които се извършват в хода на експедицията , благодарение на всички спътници за навигация във всички видове метеорологични и геомагнитни условия. EКА предостави сателитния приемник, а компанията GMV в Испания записваше данните за последващ анализ.
Един от важните аспекти на изследването е мониторингът на йоносферата в такива високи географски ширини при ниска слънчева активност. Йоносферните смущения могат да влошат резултатите от сателитната навигация, а качеството им е свързано със слънчевата активност.
GESTA е ръководен от Службата за навигация на Галилео, начело с Хавиер Вентура-Травесет. Според него са направени най-южните замервания с Галилео на близо 80 градуса южна ширина.
Учените са правили и измервания на различни достъпни честоти. През цялата експедиция те са поддържали връзка чрез сателит с офиса в Испания,за да планират следващи стъпки.
Мануел Кастийо, който е инженер към Галилео, коментира, че благодарение на анализа на събраните данни ще станат ясни истинските възможности за позициониране, навигация и синхронизиране на Галилео на полярните ширини и как те се влияят от събития в космоса по време на ниска слънчева дейност. „По-специално ще анализираме дали появата на коронарни дупки на слънцето е свързана с наблюдаваната в йоносферна интерференция”, обяснява Кастийо. Коронарните дупки са открити зони във външния слой на слънчевата короната, които пропускат слънчевия вятър да напусне Слънцето и да достигне до Земята, като предизвиква умерени геомагнитни бури.
Изследванията са направени в момент от 11-годишния слънчев цикъл, когато Слънцето е близо до минималната си активност, слънчеви бури не са чести. Въпреки това учените ще анализират резултатите от трите малки геомагнитни бури, които са се случили по време на експедицията.
Коронарните дупки отключват тези геомагнитни бури, които са наблюдавани от лабораторията СОХО на НАСА и от Proba 2 на Европейския съюз.
{module [180]}
