Геомедия
Фотограметрията отдавна не е запазена територия само за геодезистите. Към нейните възможности посягат археолози, експерти по консервация и историци. Последното подобно доказателство е проучването на скалните образувания на полуостров Юкатан в Мексико. Германски археолози, оператори и гмуркачи участват в проекта за заснемане на пещерата Las Calaveras чрез фотограметрични методи и 3-D камера.
Мястото
Полуостров Юкатан, разположен в Централна Америка, е осеян с хиляди пещери, наричани на местно наречие на маите ценоти. Ts’onot буквално означава бездна, пропаст, а най-близкото обяснение на български на самите образования би било понор, макар у нас да нямаме понори с вода.
Най-източната част от територията на Мексико, Северна Гватемала и целия Белиз привличат геолози и археолози със системата подводни пещери и кладенци, формирали се от разнообразни геологични феномени и след въздействието на падането на голям метеорит. Полуостровът е бил дъно на праисторически океан и бил осеян от коралови рифове, развили се в плитчините и в топлите води. Рифовете са се разложили за да образуват повече от 1300 м варовиков слой през Кредата. Днешният полуостров е формиран през Терциера, когато се образува огромна варовикова платформа. Поради въглеродния двуокис валежите в района са леко киселинни също са повлияли за образуването на дългите пещери. След ледниковите периоди и движението на водата се оформили карстови прозорци. Когато морското ниво отново се покачвало тунелите се пълнели не само с прясна, но и със солена океанска вода. Падането на метеорита пък създава пръстеновиден разлом на мястото на сблъсъка и препречва пътя на водата, като спомага за образуването на пещерите и кладенците на полуострова.
Ценотите
Ценотите представляват естествени скални образувания, получени в резултат от пропадането на повърхностния карст и действието на подземните води, които образуват кухини. Ценотите са пряката връзка на подземните води със земната повърхност, като някой от тях представляват открити водни басейни прясна вода с десетки метри диаметър и достигат до стотина метра дълбочина. Повечето са с доста малки размери, като достъпът до водата е доста затруднен. Интересното е, че в различните части на Юкатан ценотите са повече самостоятелни водни басейни, без връзка по между си, докато в крайбрежната ивица повечето от досега изследваните ценоти са свързани помежду си с огромни дълги подводни пещерни системи.
В праисторически времена ценотите са били източници на вода и убежище за хората, както и за погребални церемонии. При цивилизацията на маите те са се превърнали в свещени места, ритуални и обредни светилища. Легендарният град на маите Чичен Ица е заобиколена с тези естествени кладенци, а близкият до нея ценот е наричан Свещения кладенец. Всъщност маите приемат ценотите като вход към подземния свят Ксибалба – Място на страха или Ада. Подземния свят в митологията на маите е управляван от боговете на мъртвите и техните помощници – демони, свързани с човешките болки и страдания, причиняващи глад, болести, страх, рани, и накрая смърт.
В праисторически времена, човек вече е бил почнал да погребва и изпраща мъртвите си в тъмния подземен свят. Когато морското равнище се покачва драстично след последния ледников период, преди около 10 000 години, нивото на водата в пещерите, които са свързани с Атлантическия океан, също се е покачило. Погребения, скелети, огнища и оръдия на труда от каменната ера постепенно остават потопени, но пластовете се разместват. По времето на маите, които населяват региона от около 3000 г. пр. Хр до 900 след, те хвърлят керамика, скъпоценности и хора в ценотите. Техните останки са се съхранили през вековете толкова добре, колкото тези на отдавна изчезнали животни, като например гигантския земен ленивец и на мастодонтите.
Las Calaveras
Експертите до момента са отбелязали между 3000 и 5000 ценота на полуострова, но се предполага, че тези образования са много повече – поне 10 000. Вниманието на археолозите гмуркачи от университета в Кил, Германия е привлечено от ценота Las Calaveras. В него са останките на повече от 130 души – черепи и кости, но до момента никой не знае как и защо са там, дали всички са загинали по едно и също време или са се трупали през вековете.
Работата на терен
63 квадратни метра от ценота Las Calaveras са подробно заснети с фотограметричен метод и ще бъде създаден 3D модел. Шефът на проучването е Норберт Фандер, който сам се гмурка с 80-килограмова 3D камера без аналог в света, пригодена за подводно фотограметрично заснемане. Мексиканският партньор в проучването Гилермо де Анда от университета в Юкатан се вдъхновява от възможностите на фотограметрията. Според него това е перфектният метод за изучаване на ценотите, защото позволява подробно заснемане без да се наруши целостта на артефактите.
Методът също така дава възможност на археолога да направи оценка на откритото без да се налага да се гмурка в ценотите. Така с находките могат да се запознаят много хора, а не само малцината експерти по въпросите на древността, които същевременно са и пещерни водолази. „Под вода, можете да обикновено прекарват само няколко минути с откритията“, подчертава Де Анда. „Но, на компютъра, имате цялото време на света.“
Водолазите са картирали стотици километри, а германски учени и археолози изготвят понастоящем триизмерни компютърни модели на кости и керамика. Пещерите се документират фотограметрично и с 3-D филмова камера за първи път. В резултат на този труд ще бъде пуснат документален филм, озаглавен „Пещерите на мъртвите“.
Екипът от Кил работи в пещери в Мексико от 2009 г. насам.
Други високотехнологични методи също са подходящи за изследване на света на пещерите. Лазерното сканиране, направено от въздуха, например, позволява да премахвате цели гори на компютъра си. Учените са използвали този метод, за да намерят скритите и обрасли инфраструктури на маите, което на свой ред ще предостави и по-лесно откриване на непознатите до момента ценоти.
Физически тестове
Снимките поставят пред участниците изключително изтощителни тестове, както физически, така и емоционални.
Изследването на пещерите е изключително трудоемка и тежка работа. Първо откриването им в средата на джунглата е достатъчно трудно, а проучване им се смята за едно от най-трудните и опасни места за работа на водолази, което може да се намери по света. Само осветлението ги дели от пълния мрак, а и много често се налага да преминава през изключително тесни отвори и сифони. Ако те раздвижат прекалено много утайката в процеса на работа, видимостта в иначе кристално чистата вода, може внезапно да падне до нула.
Някои ценоти са дълбоки повече от сто метра. Нормално сгъстен въздух за кислородните бутилки, вече не е достатъчен при тези дълбочини. За да се избегне отравянето с азот и кислород, пещерните водолази използват други продукти, включително Trimix, смес от кислород, азот и хелий. Ако срещнат проблеми, въпреки многото предпазни мерки, бързи изплувания практически са невъзможни поради това, че над водолазите са само скали над главите им. „Понякога проникването е на повече от километър в пещерите“, казва Ули Кунц, подводен фотограф и биолог. „Ако при тези обстоятелства, си изчислил запаса въздух неправилно, или се загубиш, или паникьосаш, си мъртъв.“
За да се стигне до скелетите в основата на Las Calaveras, например, хора, водолазна екипировка и обемисто снимачно оборудване трябва да се премине през отвор с площ около един квадратен метър.
На кино
Цялата работа на екипа от Кил ще бъде заснета и представена в документалния филм, което също не е за подценяване. Планирането и подготовката за заснемането на документален филм също е сложна, защото старите модели 3D камери ведно с подводните им корпуси са с човешки ръст и тежат стотици килограми. Използването им в тесните пещерни пространства би било немислимо. Специалисти от компании от Хамбург и Кил сега са проектирали 3D камера с корпус за гмуркане, който да е достатъчно малък и лек.
Романтика или ужас
Гмуркачите разказват, че някои ценоти са обгърнати в романтика, когато слънчевите лъчи преминават през отвора на ценота и къпят подземния свят в блещукаща светлина. Водата е кристално чиста и водолазите сякаш се носят из въздуха. Други ценоти могат да се използват за декор за филми на ужасите. Трети са уникални като структура, например ценота Анхелита, който е с гигантски кръгъл отвор. Учените са открили, че има 30-метров слой от прясна вода над солената под нея. Но това се оказва характерно за крайбрежните ценоти. Между двата вида вода има сулфатен слой, който изглежда като одеяло от кални облаци. Клони на гигантски дървета, потънали отдавна, навлизат в здрача като мъртви пръсти. Сцени като тази помагат да се обясни защо маите смятат, че ценотите са портите в ада, описват странния подземен свят гмуркачите.
Експертите предупреждават, че растящата популярност на ценотите може да застраши съществуването им, тъй като броят на туристите, които посещават пещерите вече много бързо нараства. Хората непрекъснато си тръгват с парчета от керамика, както и човешки и животински кости.
Надежди за историците
Фактът, че пещерите вече са представили изключително съществени и зрелищни находки, включително някои от най-старите човешки останки намирани в Америка към днешна дата, показва, че археолозите тепърва ще откриват нови. В действителност, броят на откритията расте с почти всяка нова пещера, която се проучва.
„Може би ценотите съдържат отговора на въпросите, кога първите хора са достигнали до Северна и Южна Америка и как са били заселвани континентите“, казва Флориан Хубер от Института за праисторически изследвания и археология към университета в Кил. Водата е запазила дори неща, които щяха да са изчезнали в рамките на далеч по-кратък период от време на сушата. В пещерната система Тох Ха например, учените попадат едновременно на десет хиляди годишни кости от момче и същевременно на огнище на около 8500 години.
„Документирането на тези пещери е фундаментално научно изследване“, смята Хубер. Целта на археолозите е да заснемат всичко, за да имат общ поглед върху нещата, преди да започнат да се занимават с всеки отделен обект. Всяка минута е скъпоструваща инвестиция.
Не трябва да се забравя, че по правило не археолозите правят исторически значими открития и находки, те са дело на малка група от специализирали се водолази, които изследват пещерите в свободното си време и дават резултатите си в базата данни на Quintana Roo Speleological Survey (QRSS). Въпросните любители са документирали невероятните 1053 километра на пещерите от 1990 г. насам. Сега обаче навлиза фотограметрията.
Снимки Шпигел
