Инж. Татяна Аршинкова, секретар на КИГ
Усилията на Камарата на инженерите по геодезия (КИГ) и на Асоциацията на геодезическите фирми (АГФ) да осигурят средства за развитието на геодезията и кадастъра през 2013 г. продължават. След отказа на министъра на финансите за подобно финансиране, изразено в писмото от 21.08.2012 г., председателят на КИГ инж. Ангел Янакиев и председателят на АГФ инж. Мишо Настев написаха поредното писмо до премиера Бойко Борисов с искане за 2013 г. в бюджета на МРРБ да бъдат заложени средства в размер на поне 15 милиона лева за извършване на геодезически проучвания и развитие на кадастъра.
Единствени в Европа без пари
България е единствената държава в Европа, която не финансира развитието на геодезията и кадастъра, което поражда редица проблеми.
Факт е, че всички държави имат последователна и финансово добре обезпечена политика в областта на геодезията и кадастъра. За пример, кадастралната агенция на Чехия по данни от 2010 г. има бюджет от около 130 млн. Евро. За геодезия и кадастър, Македония годишно разходва към 20 млн. евро, а Сърбия – около 100 млн. евро.
Професионални рискове
Не се работи по обновяването на ЕТК (едромащабната топографска карта) на Република България, която е от съществено значение за всички инфраструктурни обекти в една държава. В областта на пространствената информация България не може да участва адекватно с европейските партньори. Забавя се информацията за недвижимата собственост в страната, което представлява потенциална опасност за собствениците. Не се работи по европейските изисквания държавата да поддържа своята първокласна нивелачна мрежа. На трудовата борса са вече много високо квалифицирани специалисти, за които България е отделяла средства за образование и квалификация, а в момента им плаща помощи за безработни. Накратко, с действията си финансовият министър обрича цяла една професионална общност на безработица.
Ползите за фиска за огромни
В поредното писмо отново се обяснява функцията на кадастъра – отразява местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти за цялата територия на България и заедно с имотния регистър, са гарант за правото на собственост на гражданите. Геодезията и картографията осигуряват планове и карти, необходими за нуждите на инвестиционното проектиране, за строителството на пътища, хидротехнически съоръжения и язовири, опазване на околната среда, статистиката, устройствено планиране, реализацията на политиките на правителството в областта на използването на земята и регионалното развитие и др.
Отново се отбелязват ползите от създаването на кадастралната карта и регистри – защитава правото на собственост на държавата и гражданите; осигурява актуална информация за събиране на дължимите данъци и такси върху недвижимите имоти; стимулира инвестиционния процес, осигурява актуална информация за граници и право на собственост върху недвижимите имоти. Създава сигурност в инвеститорите; осигурява бърза възвращаемост на средствата, инвестирани в кадастъра – за големите градове този срок е по-кратък от 20 месеца; създава основа за нуждите на планирането, инвестиционното проектиране, изграждане на инфраструктурни обекти, включително и на пътната инфраструктура; създава солидна основа за кредитирането на бизнеса на база ипотеки, което води до растеж на бизнеса; подобрява качеството на кадастралните услуги, което има добър обществено-политически ефект върху гражданите; осигурява надеждни данни на редица институции в държавата, като АПИ, ДНСК, Общинските администрации, Министерство на околната среда и водите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Националния Статистически Институт, подпомага процеса на концесионирането, регистрацията на държавната собственост и редица други.
Геодезистите отново подчертават ползите във финансов аспект. Кадастърът и регистрите дават актуална информация за събиране на данъци и такси върху недвижимите имоти, тъй като описват всички имоти и техните собственици за дадена територия. Съществуването и поддържането в актуален вид на тази информация е от ключово значение за данъчните служби. С привързване на информацията от кадастъра и данъчните декларации, се определя частта от имотите, за които не се плащат данъци или обявеното в декларациите е невярно. Така значително се увеличава размерът на събираните средства и се обхващат всички данъчно задължени лица. Покритието на все по-голяма част от територията с кадастрална карта, ще повиши ефективността на процеса.
Поредната справка показва и бързата възвращаемост на инвестираните в кадастъра средствата. Изразходваните средства за създаване на кадастрална карта и регистри от 2001 г. до сега са 77 270 593 лв., от които 30 805 389 лв. по заем от Световната банка. Приходите от услуги за периода 2006 – 2011 г. са 72 173 293 лв. През април 2012 г. приходите от дейността на АГКК надхвърлиха пълния обем от разходи и държавата започва да печели от кадастъра. За последните три години приходите на АГКК са средно около 16,9 милиона лева на година. Този приход ще расте, с увеличаване покритието на страната.
Безпрецедентно положение
Никога след Освобождението на България, в историята на Държавните геодезически служби не е липсвало финансиране и възлагане на геодезически дейности, за период от три последователни години. От 2009 година няма никакви държавни възлагания на дейности в тези направления. Вредите от тези „икономии“ ще се роят в бъдеще с нарастваща сила. Геодезическите дейности разходват голям ресурс от време и изпълнението им изисква специални умения, оборудване и опит.
Изтичане на мозъци
От 2009 г. до сега, повече от 300 инженери геодезисти (от общо 1600 работоспособни) са напуснали страната.
Преобладаващата част от студентите, които завършват специалност „Геодезия“ последните три години не могат да си намерят работа и се насочват към напускане на България, и с това се поставя въпросът за съществуването на съответната специалност в университета, и развитие на геодезията като фундаментална наука.
Само минуси
Това носи огромни загуби в строителство на инфраструктурните обекти и реализацията на политиката на държавата за териториите. За пример Ви сочим изработващата се в момента Националната концепция за пространствено развитие. Липсата на актуални картографски материали ще я натовари с ред недостатъци и ще породи проблеми при реализация на политиките, определени в нея. Стопираната кадастралната реформа и липсата на актуални геодезически данни, възпират инвеститорите в недвижима собственост, забавят и оскъпят инфраструктурните проекти.
