Инж. Михаил Киров е роден в Ловеч, завършва средното си образование в Строителния техникум в Кърджали и висшето си образование във ВИАС. Учи и във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методи“. От 1985 г. до 2000 г. работи в „Ловешки териториален кадастър“ ЕООД, като от четири години е бил управител на фирмата, а от 2001 г. е началник на Службата по кадастъра – Ловеч.
Ловешка област обхваща 4132 кв. км и е с население от 174 661 жители. В нейните граници влизат общините Априлци, Летница, Ловеч, Луковит, Тетевен, Троян, Угърчин и Ябланица, които са съставени от 150 населени места, представени в 47 кметства.
Гр. Ловеч 5500
ПК 87
Бул. „България“ №3, ет. 4
Тел/факс: 068/601677;601717;
lovech@cadastre.bg
– Как се управлява кадастъра – какви проблеми срещате във връзка с бързото икономическо развитие на областта?
– Кадастърът представлява база данни от графичната информация за територията, допълнена с правата на собственост и други вещни права на имотите, както и допълнителна информация за вида територии и т. н.
Когато тази база е коректна, правилно нанесена и актуална – тогава управлението на кадастъра – в смисъла на регистрацията и поддръжката му, е лесна и безпроблемна. Но това не винаги е така – неизчистени докрай грешки от стари и нови карти, незаинтересоваността на хора и институции да си решат проблемите в законопредвидените срокове по обжалванията, скритата съпротива към дейността на Агенцията по геодезия, картография и кадастър на местно ниво от хора в различни администрации и частни практики, нямащи интерес от тази обединена, централизирана и контролираща дейност, често довежда до претоварване на Службата по геодезия, картография и кадастър.
Бързото икономическо развитие на областта е също предпоставка за динамичните промени в кадастралните карти и кадастралните регистри. Имайки предвид, че геодезията стои в основата на всички инженерни проекти – ремонти на пътища, строителство на големи инфраструктурни обекти, ниско и високо строителство и т. н., става ясно, че цялата тази информация минава през Службата, като дадени изходни данни, контрол, приемане и регистрация. Участието на представители на СГКК в различните комисии и общински експертни съвети по устройство на територията също допълнително натоварва служителите, но дава информация за предстоящи промени в кадастралните карти.
– На вашата територия се строи също изключително бързо – успявате ли да се справите с тази динамика?
– Основната част на динамиката в развитието на нашата област е в планинските райони – Тетевен, Троян и Априлци. Интересът към незастроените имоти, както и към реконструкцията на съществуващите сгради, интересът към инвестициите в селския туризъм, малките водни електроцентрали, инвестиционните проекти в областта на зимния ски туризъм, на ловния туризъм и нарастващият брой новостроящи се хотели предопределят геометричното нарастване на услугите извършвани от СГКК. С не по-малки темпове се развиват и някои други общини, чиито кметове намират правилния път към еврофондовете. За да може да се работи нормално при постоянно нарастващото темпо на услугите, е необходимо контролът на приеманите изменения на кадастралната карта да бъде безпроблемен – т. е. лицензираните специалисти, извършващи промените, да познават и работят добре в средата на ЗКИР и неговите наредби.
Само в областта на кадастъра в отделите „Кадастър и регулации“ в Общините и Общинските служби „Земеделие и гори“ работят над 150 човека по обектите, които до края на годината ще преминат на поддръжка само към СГКК – Ловеч. В момента службата е от 11 специалисти и експерти и има нов конкурс за още три места – т. е. От Нова година 14 човека ще поемат работата в областта на кадастъра на 150 човека – не могат да се кажат много оптимистични думи относно натоварването ни. На този етап на приети кадастрални карти се справяме, като се работи на пълни обороти непрекъснато.
– Кои са най-честите казуси, които имате да решавате?
– Основните казуси, изискващи по-внимателно изследване и отнемащи повече време за обработка, са проблемите в картата на възстановената собственост (КВС) в планинските общини. В повечето от тях плановете са с изключително лошо качество по отношение на точността. Голям принос за това имаха и поддържащите фирми в някои от общините – Троян и Априлци. Дългият период между приемането, отстраняването на възраженията и одобряването на КККР също натрупа много негативи. Недобросъвестната работа по време на поддръжката от страна на бившите фирми доведе до много проблеми при настаняване на собственици, заявили земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Същевременно имаме много урбанизирани територии – малки махали без кадастрални планове, неотразени дори и в КВС, без документи за собственост. Наличието на стари кадастрални планове от 30-те години предопределя също проблеми с контактната зона между КВС, регулация и кадастъра.
– Кои са готовите кадастрални карти във вашата област?
– Готови са с. Брестово, с. Баховица, с. Тепава, с. Стефаново, с. Дъбрава, с. Владиня, общ. Ловеч, Курорт Беклемето, гр. Троян, с. Орешак – общ. Троян, махали Брезово 1 и 5, Дъскот – общ. Тетевен, с. Скандало, с. Др. Поляна, с. Велчево, гр. Априлци, общ. Априлци, част от гр. Луковит – общо 19 на брой.
– За кои землища ще имат готов кадастър до края на годината?
– Това са землищата на гр. Летница, с. Г. Сливово, с. Кърпачево, с. Крушуна, общ. Летница, с. Абланица, с. Чавдарци, с. Александрово, с. Дойренци, с. Горан, с. Йоглав, с. Лешница, с. Лисец, с. Малиново, с. Пресяка, с. Радювене, с. Скобелево, с. Слатина, с. Славяни, с. Сливек, с. Соколово, с. Умаревци, общ. Ловеч, с. Врабево,с. Терзийско,с. Старо село, с. Ломец, с. Калийца, с. Гумощник с махала Лакарево и махала Селци, с. Горно Трапе, с. Г. елязна, с. Дълбок Дол, с. Добродан, с. Дебнево, с. Борима,с. Белиш, с. Балабанско, с. Черни Осъм, с. Шипково и бани Шипково, с. Чифлик, община Троян, гр. Угърчин, с. Драгана, с. Голец с Киркова махала, с. Каленик, с. Катунец, с. Крчево, с. Лесидрен, с. Микре, с. Орлене, с. Славщица с махала Василевска, с. Сопот, общ. Угърчин – общо 50 на брой.
– Какво ви е мнението за влезлите в сила кадастрални карти, какъв е процентът на грешките, различава ли се качеството при различните изпълнители?
– Качеството на ККР се предопределя от много неща – каква е изходната база на кадастралните планове, самото им поддържане през годините, прилагането на регулацията, отношението на фирмите към изпълнението на договора, работата на Службата по време на изработване на ККР – информирането на обществеността, работата с общините, от текущия и крайния контрол на фирмите и т. н. Не на последно място е степента на сложност на обекта – не е същото да се прави карта на едно равнинно, добре поддържано село и на друго – с голям процент на застрояване, с не нанасяни от години промени, със стара регулация или многото промени в големия град. Като цяло днешната работа на колегите при изработване на кадастралните карти се предопределя отчасти и от дейността на колегите геодезисти през предните години. Защото много малко са случаите на възлагане на 100 % ново заснемане на обектите.
Процентът на грешки при градовете Ловеч и Троян беше между 8-14 % от общия брой на имотите в урбанизираната територия – блокове, дворове, къщи, етажна собственост. Но и това е относително – зависи, както споменах, от интереса на гражданите и тяхната активност по време на обявленията. Но истинският процент на грешки се разбира по време на самото поддържане на кадастралната карта. Естествено е да се различава и качеството на работата на колегите. Едни си държат на името и работят съвестно, други гледат да приключат по-бързо и с компромиси по качеството, знаещи, че втори път едва ли ще се върнат в този регион. Не е маловажно и образуването на различни обединения, консорциуми, дружества между различни фирми, направени само за участието в търговете – това залага и бъдещи вътрешни конфликти, пречещи на работата.
– Как става обслужването на клиентите? Имате ли офиси извън Ловеч?
– Службата в Ловеч обслужва клиентите си в централния офис в града на две гишета, с тенденция да се открие фронт-офис в приемната на Община Ловеч, за да се изпълни със смисъл името – обслужване на едно гише. Имаме и два изнесени офиса – в гр. Априлци – с един специалист и в гр. Троян – с двама специалисти засега.
– Няколко думи за вашия екип? Колко човека работят? Младите хора искат ли да работят в службата?
– СГКК – Ловеч или по-точно екипът на Службата в Ловеч се състои от 11 човека – петима инженери-геодезисти, двама експерти – информатик и администратор, и един специалист компютри, както и двама техници-геодезисти и един специалист по администрация. Всички те са дошли по различно време от развитието на Службата, но общото, което ни обединява, е желанието да се променят нещата, да приемат предизвикателствата на новата работа, да се докажат като специалисти. Млади хора и сега има в Службата – те са около 25 % от целия екип, но имаме много подадени молби от различни общини и области дори. Считам, че именно тази създадена добра атмосфера и екипност, голямото предизвикателство и прилагането на новите технологии, създаденият добър ред на работа, са предпоставки за интереса към Службата в Ловеч.
Критерии за добрата ни работа през годините са и направените посещения през годините – мисията на екипа на Световната банка посети СГКК – Ловеч и даде отлична оценка за изпълнението на проекта.
Единственото посещение в България на представителите на «Икономическата комисия» към ООН, групата за Поземлена администрация, състояща се от най-изявените специалисти в областта на кадастъра, икономиката и нотариалните служби от Испания, Чехия, Германия, Исландия, Латвия и Гърция беше в Службата по геодезия, картография и кадастър – Ловеч.
«Икономическата комисия» към ООН даде висока оценка за работата и взаимодействието между отделните служби и администрации в областта. Тази оценка още веднъж потвърждава правилния път на реформата в областта на кадастъра -осигуряване на една гарантирана и пълна обща база данни за кадастъра.
– Каква е материалната база?
– Материалната база е осигурена с един от компонентите на заема от Световната банка – разполагаме с добър хардуер и софтуер, сървър, различно допълнително оборудване за работа и контрол – тотални станции, автомобили, сгради и офиси.
С очакваното внедряване на информационната система на кадастъра, допълнително ще се улесни дейността на службите – ще се обслужва на повече работни станции, информацията която ще бъде изнесена в интернет с ралични нива на достъп, също ще облекчи голяма част от справките от общините, съдиите, нотариусите,агенции за недвижими имоти и др.
Но освен добрата материална база по важното е, че Агенцията в последните три години наистина заработи на високи обороти. Стартираха много търгове на Световната банка и обществени поръчки. Проведоха се много срещи, посещения в чужбина и същевременно много водещи представители на кадастъра посетиха България. Всичко това издигна авторитета на Агенцията в общесвеността и в международен план.
Подобри се материалното стимулиране, което доведе до по голямото ангажиране и съпричастност на служителите към работата в службите.
Основен е приносът на ръководството на Агенцията в лицето на Изпълнителния директор Цветен Боев и Главния секретар – Мима Чалева. Новият стил на работа на институциите, с които работим, към решаването на проблемите, както и гъвкавата политика към Програма 2015 с оглед на капацитета на службите подсигурява успеха на изпълнението на проекта за кадастъра и имотна регистрация.
– Какви са ви приходите?
– Приходите са функция на броя на одобрените карти, интензивността на промените и те през последните месеци нараснаха пет пъти в сравнение с предишните. Това се дължи на увеличаващия се брой кадастрални карти за поддръжка, естествено. При нас промените не са толкова много за един обект, както е в София или по морето, и са основно в сделки с имоти. Тоест тук няма такава силна интензивност на препродажбите.
– Какви трудности срещате в работата си?
– Освен с броя на хората и работните станции, което е всеобщ проблем засега за Агенцията, основното натоварване тази година дойде от големия брой обекти и свързаните с това процедури – предаване и приемане на материали, контрол, обяви и контактни зони, протоколи и т. н. Това е огромна по обем работа, заемаща твърде много от времето за обслужване на гражданите. И разбира се – пълният контрол на всичките тези обекти – 69 землища, при които освен три, за които имаше помощ от АГКК, всички други се проверяват от екипи на СГКК – Ловеч. Въпреки че службата е добре оборудвана с транспорт и техника, това също отнема значително време.
– Виждате ли смисъл в семинарите и в допълнителната подготовка на кадри?
– Допълнителната подготовка, непрекъснатото повишаване на квалификацията, непрестанното запознаване с новостите в технологиите, както и правното и административно обучение са неизменна част от движението напред на служителите. Не можем в 21 век да останем на едно място – никой няма да ни го позволи. Такива са изискванията на нашите потребители.
– Кои са най-големите пречки в работата ви? Законови и други? Имате ли някакви препоръки?
– Съществени пречки в нашата работа нямаме. И тези, които се появяват, се стараем да ги решим на момента и да вървим напред. Промените в законовите и подзаконовите нормативни актове са в посока, близка към оптимизирането на работата по обслужването на хората. Това се дължи и на добрите комуникации на нормативния отдел с хората от службите.
– Как виждате бъдещето на кадастъра във вашата област и изобщо в България? Промени ли се обстановката след влизането ни в ЕС?
– Геодезията отдавна трябваше да заема своето достойно място сред другите инженерни специалности. Крайно време беше да се оцени важността на труда на нашата гилдия и да престанем да бъдем с ниското самочувствие на допълващи специалисти. С изисквания на ЕС относно цифровизацията на територията на страната, свързаните с това дейности по създаване на новите ЕТК, както и необходимостта от все повече допълнителни слоеве и надстройки на основата на кадастралните карти и всички други дейности гарантират стабилното настояще на гилдията и едно доста динамично и натоварено бъдеще.
– Какви са очакванията от списанието „Геомедия“? На кои въпроси и теми бихте искали то да обърне повече внимание? Полезно ли е за вас?
– Имахме отдавна нужда от едно съвременно списание, на чийто страници освен научни публикации да се появят и много практически казуси, мнения по различни проблеми от сферата на законодателството, практиката, технологиите и т. н. Да се публикуват информации от различно естество – търгове, концесии, нов софтуер, обяви и други. Да бъде работещо списание – отворено към реалните потребности и интереси на колегията.
Архив СГКК – Ловеч
инж. Десислава Калчева
инж. Магдалена Стратевска
инж. Васил Кръстев
техн. Николай Митев
Маргарита Цонева
СГКК – Ловеч
