Геодезия

Пренасяне в кадастралната карта на признати след съдебно решение имоти


Михаела Белчева

Емилия Ангелова

Адв. Михаела Белчева е била главен юрисконсулт в Агенция по геодезия, картография и кадастър и в Столична община – район „Триадица“. Работила е по проект „Правна помощ на Службите по кадастъра“. Адв. Михаела Белчева работи в адвокатска кантора „Ангелова – Белчева“.

Сферата на работа й е кадастърът и устройството на територията, вещното право, реституцията, консултиране на сделки с недвижими имоти и процесуално представителство по административни и граждански спорове. За контакти тел. 0887218771 и email mgb@abv.bg

Емилия Ангелова е била юрисконсулт в Столична община – район „Триадица“, АГКК, ДНСК и Министерство на финансите. От 2006 г. работи като главен юрисконсулт в „Географска информационна система – София“ ЕООД. Участник е в създаване и внедряване на проект „Информационна система на кадастъра и имотния регистър -ИКАР“, както е и в работните групи по изменение на ЗКИР и създаване на подзаконовите нормативни актове. Правен консултант е на АГКК.

 

Въпрос: Със съдебно решение по иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността е прието за установено по отношение на ответниците, че една част от ищците са собственици на северна реална част от поземлен имот, а останалите ищци са собственици на южната реална част. Поземленият имот представлява  неурегулиран поземлен имот, нанесен в неодобрения кадастрален план на гр. София, район „Люлин“. В хода на съдебното дело е одобрена и влязла в сила кадастралната карта за територията, като този факт не е станал известен по делото и не е взет предвид при постановяване на съдебното решение. Следва ли при нанасяне  в кадастралната карта на двата признати със съдебното решение и новообразувани поземлени имота да се съставя и подписва акт за непълноти и грешки или сме в хипотезата на изпълнение на влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл. 62, ал. 5 от Наредба №3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри?

 

Отговор: Със съдебното решение съдът се произнася за вещните права по отношение на съществуващ имот в предходен на кадастралната карта кадастрален план. Спорът по същество пред съдебната инстанция е по чл. 108 от ЗС и е за правото на собственост върху съществуващ имот с нанесени в план граници, а не е за граница между два имота и нейното местоположение.

Непълнота в кадастралната карта е налице, когато при одобряването й в нея не е нанесен съществуващ имот, а грешка в кадастралната карта представлява невярно отразяване на границите на имот отново към момента на одобряването на кадастралната карта. Акт за непълноти и грешки в кадастралната карта не се подписва, когато се изпълнява съдебно решение по спор за материално право по специалния иск по чл. 53, ал. 2 Закона за кадастъра и имотния регистър, а не по спор по чл. 108 ЗС. При осъдителния иск по чл.108 ЗС въпросите за неправилно заснемане на имотната граница не са предмет на иска, тъй като основанието на иска се изразява във фактите, обосноваващи правото на собственост на ищеца към момента на подаване на исковата молба, а искането- в това да се признае това право и да бъде осъден държащият имота да предаде владението му. При установителния иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР (който е идентичен с иска по отменения чл. 32, ал. 2 на Закона за териториално и селищно устройство) основанието се изразява във фактите, които обосновават правото на собственост на ищеца към минал момент- този минал момент е заснемане на кадастралната основа  (когато имотът попада  в територия с одобрен кадастрален план) или одобряване на кадастралната карта. Искането при установителния иск е да се признае правото на собственост в определени ненанесени в кадастралния план, респ. кадастралната карта граници на имота към миналия момент. В този смисъл са напр. Решение №131 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д .№5037/2007 г., ІІІ Г.О. и Решение №1356 от 16.12.2008 г. на ВКС по гр. д. №4893/2007г., V Г.О.    

В конкретния казус се установява, че има разлика между границите на поземления имот- предмет на съдебния спор, и нанесения в одобрената кадастрална карта поземлен имот. Същевременно  с внесения проект за изменение на кадастралната карта се иска и обособяване на два нови поземлени имота, представляващи северната и южна част от поземления имот по съдебното решение. Т.е. тези новообразувани, но признати със съдебно решение имоти не са били нанесени в действащия, предходен спрямо кадастралната карта кадастрален план. Следователно в кадастралната карта при нейното одобряване е налице грешка при отразяване на границата на поземления имот- първо, при отразяване на външните граници на  описания в съдебното решение поземлен имот, и второ- при неотразяване като самостоятелни на северната и южна част от него. Поради това в случая не става въпрос за изпълнение на решение по спор за материално право по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, което по същество замества акта за непълноти и грешки, тъй като не са били предмет на спора местоположението и границите на поземления имот. Това прави неприложима разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба №3/2005 г. и следва да бъде съставян и подписван актза непълноти и грешки между ищците по съдебното дело и заинтересуваните страни- собственици на съседни имоти, чиито граници се променят с исканото изменение.   

Автор

Super User

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us