Приложение на космическа геодезия за картографиране на океанското дъно

Повече от 10 000 неизвестни досега подводни планини бяха включени в най-пълната карта на океанското дъно, съставена от учени от института Scripps.

Екип, ръководен от д-р Дейвид Сандуел и д-р Брук Тозер в Института по океанография в Калифорния, САЩ, събра и анализира данните, които може да се използват за прогнозиране на бъдещите промени в климата и за предсказване за възникването на приливните вълни цунами.

През 2005 г. американска ядрена подводница се сблъска с пълна скорост с неизвестна по-рано морска планина близо до Гуам, разкривайки степента, до която тази среда все още е до голяма степен загадка.

Според Сандуел е постигнат огромен напредък в извършването на картирането на морския релеф.

Планините са открити по данни от спътници, които регистрират и най-малките промени в океанската повърхност, дължащи се на подводни структури.
Картата ще послужи за прогнози на промените в климата и за корабоплаването.

Нова карта на морското дъно в света създава много по-ясна картина на структурите, които съставляват най-дълбоките, най-малко проучени части от океана. Хиляди по-рано неизследвани планини, издигащи се от морското дъно и нови доказателства за формирането на континентите се появиха благодарение на новата карта, която е два пъти по-точна от предишната версия, произведена преди почти 20 години.
Картата е разработена с помощта на научен модел на морското дъно, като – новата карта извлича данни от сателита на Европейската космическа агенция (ESA) CryoSat-2 и Jason-1 на НАСА, който бе насочен да картографира гравитационното поле през последната година от своята 12-годишна мисия.

В комбинация със съществуващите данни и драстично подобрени инструменти за дистанционно наблюдение, новата карта дава подробности за хиляди подводни планини, които са с височина над километър и половина от дъното на океана. Така новата карта дава на геофизиците нови инструменти за слабо изучени отдалечени океански басейни.
Абисалните хълмове, които са малки издатини, са най-често срещани на планетата, коментира Дейвид Сандуел.
Авторите на проучването казват, че картата дава нов поглед в тектониката на дълбоките океани. В картата са включени нови изследвания на Южна Америка и Африка, като се разкриват и непознати досега тектонични движения в Мексиканския залив, които са били активни преди 150 милиона години.

„Въпреки че основната мисия на CryoSat-2 е в криосферата, ние знаехме веднага, след като избрахме орбитата му, че тя ще стане безценна за морската геодезия и тази работа доказва смисъла“, казва Ричард Франсис, съавтор на проекта и разработването на CryoSat-2 от Европейската космическа агенция и почетен професор в катедра „Науки за Земята“ в University College London.
Според Дон Райс, директор на Националната научна фондация (NSF), отдел „Океанография“, казва: „Екипът е разработил и доказал, че има нов мощен инструмент за проучване на морска структура и геофизични процеси.“

Благодарение на новите уреди са подобрени данните за морската гравитация и батиметрията в световен мащаб, включително в отдалечените райони, коментира Джоан Кливланд, заместник-директор на Службата за военноморски изследвания (ONR) в отдел „Околна среда и системи“. Именно батиметрия и идентифицирането на местоположението на морските възвишения са важни за безопасното корабоплаване за САЩ.
В допълнение към Сандуел и Франсис, съавторите на статията включват Р. Дитмар Мюлер от Университета в Сидни, Валтер Смит от лабораторията NOAA за сателитна алтиметрия и Емануел Гарсия от Скрипс.
Новите технологии помагат много за картографирането на океанското дъно, изтъкна ръководителят на екипа д-р Дейвид Сандуел. Докато преди пет години специалистите са можели да регистрират структури с височина над 2 км по спътникови данни, сега височината им е около 1,5 км.
НАСА е планирала да изстреля спътника SWOT до две години, който ще регистрира възвишения с височина 1 км на морското дъно.

Друг проект, подкрепен от инициатива на ООН за морското дъно трябва да направи единна карта с висока резолюция на подводната среда на планетата.

Екипът на проекта възнамерява да събере данни от широк кръг държави и частни компании. Това може да включва оборудване на риболовни кораби и други кораби.

Проектът за заснемане на морското дъно 2030 г. започна през 2017 г. и се очаква да струва около 3 млрд. долара.

Дейвид Сандул

{module [180]}