Изминалата 2018 г. не може да се нарече успешна за геодезията. Остават проблемите – с качеството на геодезическата продукция и с ниското заплащане на труда. В доклада си „Актуални проблеми на геодезия у нас”, изнесен на симпозиума по геодезия, организиран от Съюза на геодезистите и земеустроителите в началото на ноември (https://symp2018.geodesy-union.org/wp-content/uploads/2018/11/2.pdf), инж. Цветен Боев и инж. Иван Калчев очертават доста задълбочено проблемите.
Те отбелязват, че в България използването на нови технологии в геодезическата практика не се поощрява от нормативната уредба, трудно се приема от администрацията и работещите в сектора и не носи никакви предимства на опитващите се да ги прилагат в производството. Те обръщат внимание, че „качеството“ на геодезическите кадри у нас може да се оцени като незадоволително, защото подготовката им не кореспондира с очакванията и предизвикателството на момента и постиженията на съвременните технологии!
Геодезистите подчертават, че цените на пазара на недвижимите имоти непрекъснато растат, а няма инвестиционен проект без част геодезия и необходимост от съпътстващи дейности в областта на кадастъра. В същото време обаче цените на геодезическия труд падат.
„Колкото и да се опитваме да накараме администрацията да мисли в посока да се коригират методиките за формиране на пределни цени и за оценка на предложенията на участниците в обществените поръчки цялото това усилие се обезсмисля защото, когато дойде поредната обществена поръчка и независимо от неясните изисквания на нормативната уредба, от убийствено ниските пределни цени и от безсмисления предмет на поръчката, фирмите вместо да се обединят около общите си интереси и да искат промени в цените и документацията, те участват масово и то със срокове и цени МНОГО ПО-НИСКИ ОТ ПРЕДЕЛНИТЕ! С такива пагубни действия на колегията ни, проявявани систематично вече десетки години, се лишава от всякакви икономически аргументи и администрацията, дори и да реши да се опита да защитава по-добър бъдещ бюджет за възлагане на геодезически и кадастрални дейности!”, пишат инж. Боев и инж. Калчев.
Двамата отправят и упрек към специализираната администрация по кадастър и геодезия, като отбелязват, че от Министерството на регионалното развитие и благоустройството се погазват двата основни закона, по които работи АГКК–ЗКИР и Закона за геодезията и картографията. И в двата закона е записано, че „Министерският съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието приема дългосрочна и годишна програма за дейността по създаването на кадастъра и имотния регистър“ (ЗКИР, чл.94, ал.2) и „Министерският съвет приема дългосрочна програма за развитието на дейностите по геодезията и картографията, кадастъра и имотния регистър по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството“(ЗГК, §17от преходните разпоредби). Също така в чл.8, ал.1 на ЗГК пише, че „Към министъра на регионалното развитие и благоустройството се създава Съвет по геодезия, картография и кадастър, който е съвещателен орган.“ Двамата инженери геодезисти обаче припомнят, че програма за 2018 г. за дейностите по кадастър и имотен регистър (макар и не както пише в Закона дейността) има, но предишните програми са за 2015 г., 2012 г. и 2009 г. – т.е. властите от време на време се сещат за геодезията. „Последният дългосрочен документ, по който работеше АГКК беше до 2014 г.и от тогава няма такъв –работим си „на самотек“. Съветът по геодезия, картография и кадастър никога не е работил пълноценно и такъв не е сформиран от 2015г., макар тогава да не бе сформиран по изискванията на ЗГК или по-скоро –измениха закона за да има председател.”, отбелязват геодезистите. Те допълват, че през последните десет години в АГКК се смениха 10 човека на директорския пост. Само от 2015 г. насам са се сменили осем човека и задават въпроса как при такова текучество може да се изпълнява дългосрочна програма.
От СГЗБ организираха анкета за работата на геодезистите, като инж. Боев и инж. Калчев обобщават резултатите от проучването. Установява се значителен превес на мненията, че правоспособността по кадастър трябва да продължи да се дава от Държавата в лицето на АГКК –74% от отговорилите са на това мнение. Почти аналогичен резултат се получава по отношение на задължителното обвързване на правоспособността по кадастър с членски внос в професионална организация –64% от отговорилите не смятат, че такова обвързване е задължително. На второ място по подкрепа за този въпрос с 18% е една нова идея -регистъра на правоспособните лица да се поддържа от професионална организация без да е задължително членството в нея. Няколко колеги (6%) са отговорили противоречиво на тези два въпроса –от една страна са на мнение, че АГКК трябва да продължи да дава правоспособност по кадастър, но от друга са посочили, че членството в организацията, даваща правоспособност трябва да е задължително (няма членство в АГКК)! С тези отговори болшинството от геодезистите поддържат статуквото по отношение на правоспособността по кадастър така, както е регламентирано в ЗКИР и не показват заинтересованост от промяна в този аспект. В същото време повече от половината отговори сочат необходимост от промяна в режима на правоспособност по кадастър –55% са на мнение, че трябва да се премине към атестационен режим, чрез който да се актуализира периодично правоспособността по определени критерии. Това е сериозен повод за търсене на промяна в режима на правоспособност, като са получени интересни и разнопосочни свободни мнения по отношение на критериите при атестация, което показва необходимостта от по-задълбочена дискусия по тази тема. Геодезистите отбелязват, че най-поляризирани са мненията, получени в отговорите на въпроса за приравняване на правоспособностите, давани на геодезистите по различни закони. 41% от мненията са, че е наложително да се приравнят правоспособностите по кадастър, геодезия, картография и проектантската правоспособност в инвестиционното проектиране. Още 19% от мненията са за приравняване на правоспособностите на принципа на реципрочност, като независимо от органа, даващ правоспособността тя дава право да се практикува всеки аспект от геодезическата професия. 38% от отговорилите са привърженици на статуквото и считат, че правоспособностите не трябва да се приравняват. Тези разнопосочни мнения показват, че по въпроса все още не е постигнат консенсус и застъпниците на различните тези следва да положат повече усилия за да докажат предимствата пред недостатъците на всеки един от вариантите.
Авторите на доклада отбелязват, че най-често срещаните думи в свободните мнения в проведената анкета са КОНТРОЛ, КАЧЕСТВО, ЗНАНИЯ, ОТГОВОРНОСТ, което показва и в каква посока следва да са усилията за промени в нормативната уредба по отношение на правата и задълженията на правоспособните лица. Тези препоръки изразяват визията и начина на мислене на геодезистите и би следвало да се използват от ръководствата на АГКК и геодезическите организации. Те показват също, че на геодезистите им „пука“ за това какво се случва в бранша и какво трябва да се подобри.
Инж. Боев и инж. Калчев задават въпроса какво предстои от тук нататък и подчертават положителната тенденция, че настоящото ръководство на АГКК още с назначаването си е проявило добронамереност и желание за сътрудничество с професионалния сектор в лицето на геодезическите неправителствени организации – става дума за поредица срещи и обсъждания по актуални проблеми, за формиране на работни групи за предложения за промени в нормативната уредба, по точно ЗКИР, както и за методика за оценка на предложения в процедурите по обществени поръчки на АГКК. Резултатите от тази съвместна работа вече започват да се виждат –предложени са за обществено обсъждане текстове за ЗИД на ЗКИР, както и част от предложенията ни по методиката за оценка на предложенията са взети предвид в новите търгове, пишат авторите на доклада.
„Необходимо е да се каже обаче, че има още много работа да се свърши за постигането на добър и траен краен резултат при подготовката на подзаконовите нормативни актове – трябва детайлно и коректно да се дефинират норми и изисквания в посока както на разширяване на правата на правоспособните лица, но и в посока на увеличаване на техните отговорности и уточняване на санкции при некоректно изпълнение на задълженията им като експерти, изпълняващи обществено значими функции”, отбелязват инж. Боев и инж. Калчев.
{module [180]}
