Геодезия

Проф. Ф. В. Дробишев – изобретател и учен


Ст. н. с. д-р инж. Иван Кацарски

 

Целта на тази публикация е да запознае геодезическата ни колегия с професионалната биография на проф. Дробишев, чието име е добре познато на нашите фотограметристи от по-старото поколение. Публикацията е съкратен и основно редактиран превод на статията „Федор Васильевич Дробышев – изобретатель, ученый, педагог, талантливый человек“, отпечатана в Научно-техническото списание за геодезия, картография и навигация „Геопрофи“, кн. 3 от 2009 г., Москва.

 

През юли 2009 г. се навършиха 115 г. от рождението на именития руски и съветски фотограметрист проф. Дробишев. Неговата професионална кариера е изключително богата, белязана от превратностите на времето.

Федор Василевич Дробишев (19.07.1894 г. – 28.07.1986 г.) е роден в Северен Кавказ в семейство на свещеник. През 1012 г. постъпва в Петербургското военно-топографско училище, но обучението му прекъсва поради участието му в Първата световна война, където през 1915 г. е тежко ранен. През периода 1916-1918 г. поручик Дробишев служи като военен топограф в Одеса. След Октомврийската революция, през периода 1919-1920 г. служи в топографска част на Бялата армия, а след поражението й е картограф в Военно-топографското управление на Червената армия в Рстов наДон. През септември 1920 г. Дробишев е демобилизиран, сключва брак и в продължение на две години преподава във Владикавкаския минен институт. През 1921 г. повишава квалификацията си във Висшия мяркшайдерски курс в Днепропетровск. През периода 1922-1926 г. Дробишев е началник на Топографската част в Северо-Кавказското висше геодезическо управление.

Неговият талант на изобретател се проявява през 1924 г., когато публикува „Таблици за топографско заснемане“. През 1925 г. Дробишев създава известната координатна линия за нанасяне на координатната мрежа върху планшетите, онсеща неговото име и до днес и използвана и у нас. През 1932 г. получава авторско свидетелство за изобретения от него аероплан-хеликоптер – с вертикално излитане като хеликоптер и хоризонтално летене като самолет.

През 1926 г. Дробишев постъпва в оптико-механичния отдел на Военно-топографското управление, а също и в катедрата по фотограметрия на Московския геодезически институт. През периода 1928-1930 г. Дробишев получава редица авторски свидетелства за изобретения, между които нивлир-автомат, надир-триангулатор и полски фототрансформатор. През 1929-1930 г. участва в експедиция в Тулската област, където изучава възможностите за прилагане на нови методи за аеротриангулация. Съавтор е на теорията за обработване на снимки с преобразувана връзка между проектиращите лъчи (афиннен случай във фотограметрията), която е позволила създаване на универсални стереокартировъчни апарати за афинно картиране.

От 1930 г. Дробишев е доцент в катедрата по фотограметрия на Московския геодезически институт и научен сътрудник в Централния научноизследователски институт по геодезия, аероснимка и картография (ЦНИИГАиК).

През 1931 г. Дробишев предлага височината на точки от местността да се определя посредством самолетния алтиметър. Този подход намира приложение в високоточните самолетни радиовисотомери и статоскопи и получава наименованието „аерорадионивелиране“.

През периода 1931-1933 г. Дробишев създава стереоавтограф, който намира приложение в инженерните проучвания. Създава също оптически редуктор, планов и перспективен проектор със светяща марка, деветкамерни аерофотоапарати АД-1 и АД-2, стереоскоп „Циклоп“, както и други прибори.

 

stereograf.jpg

 

Стереограф СД-3

Още в началото на 1930 г. Дробишев разработва принципната конструкцията на универсален стереофотограметричен апарат, чиито макет е от 1933 г., а през 1935 г. е първият екземпляр. Сложността при производството и експлоатацията на апарата обаче са били пречка за внедряването му. През периода 1933-1935 г. Дробишев създава теорията и конструкцията на топографския стереометър СТД-1. Простата конструкция на стерометъра позволила неговото масово производство. В последствие към стереометъра са добавени още два коректора, с което се повишава точността на изчертаваните хоризонтали. В началото на 1953 г. започва производството на шесткоректорен стереометър СТД-2. Стерометрите СТД-1 и СТД-2 намират широко приложение в производството. За един кратко време са използвани и в нашата страна при прилагане на диференцирания стереофотограметричен метод (метод на диференцираните процеси).

През 1937 и 1939 г. Дробишев получава научните степени „кандидат“ и „доктор“ на техническите науки. Докторската титла му е присъдена за дисертацията „Теория на стереофограметрическите уреди“. По същото време разработва прецизен стереометър и паралактична линийка за измерване на разликите в хоризонталния паралакс при наблюдение на стереоснимки посредством стереоскоп. Дробишев е избран за професор по фотограметрия в Московския институт по геодезия, аерофотоснимка и картография (МИИГАиК), като продължава да работи и в ЦНИИГАиК. През 1940-1941 г. разработва диапозитивен проектор за съставяне на план от снимки, фотонаборна установка за полуавтоматично нанасяне на надписи върху планшет и нивелир автомат.

Във връзка с евакуирането от Москва на част от състава на МИИГАиК през 1941 г. Дробишев е назначен за завеждащ обединената катедра по фотограметрия и аерофотоснимка. Разработва прибори за топографско осигуряване на действията на войските, например, за разузнаване на предната отбранителна линия на противника по перспективни снимки.

През 1942 г. Дробишев е избран за завеждащ катедрата по фотограметрия към МИИГАиК, която ръководи в продължение на 30 години. За разработването и внедряването на диференцирания стереофотограметричен метод колективът от учени и работници, включително. Дробишев, през 1946 г. е удостоен със Сталинска премия.

За ускореното картографиране на страната в мащаб 1:10 000 Дробишев започва конструирането на универсални стереофотограметрични апарати. През 1947 г. получава авторско свидетелство за стереограф СД-1, а през периода 1959-1962 г. са създадени и внедрени в производството СД-2, СД-3 и УСД (универсален). През 1960 г. Дробишев разработва фотостереограф, измерителен стереоскоп, полски стереоскоп, малък стереограф, дешивровъчен стереоскоп и стереоскопичен автомат.

През 1965 г. Дробишев е удостоен с почетното звание „Заслужил деятел на науката и техниката на РСФСР“.

През 60-те години на миналото столетие Дробишев се занимава с въпросите на диференциалното фототрансформиране и създава две серии фотоприставки към стереограф СД-3., въз основа на които в ЦНИИГАиК е разработен ортофотопроектор.. Работейки в това направление, създава ортофототрансформатор и малък стереограф..

За разработване и внедряване на фотограметрични апарати в аерогеодезическото производство през 1970 г. на Дробишев е присъдена Ленинска награда. След пенсионирането си през 1971 г. остава на длъжност професор-консултант към катедрата по фотограметрия на МИИГАиК. През 1973-1974 г. разработва стеероавтограф СД-5 за работа с космически снимки, експедиционен стереокомпаратор и друга апаратура.

От 1925 до 1986 г. Дробишев публикува 181 научни труда, сред които са следните:

учебниците „Фотограметрия“ (1945), „Фотограметрически прибори и инструментоведение“ (1951 г.), „Основи на аерофотозаснемането и фотограметрията“, които са познати и в нашата страна; монографиите „Фотограметрични прибори“ (1936), „Теория на стереофотограметрическите прибори“ (1940), „Изследвания в стереофотограметрията“ (1972).

Дробишев е автор на повече от 70 изобретения, значителна част от които са внедрени в производството. Най-широко разпространение са получили координатната линийка, топографският стереометър, стереоавтографът и ортофотоприставката.

 

stereometar.jpg
Стереометър СТД-2

Проф. Дробишев е отделял особено внимание на подготовката на научно-педагогическите кадри. Под негово ръководство са защитили дисертации 24 аспиранти, между които известните руски учени-фотограметристи А. Н. Лобанов, И. Т. Антипов, В. А. Полякова, Б. В Краснопевцев. Дейността си на учен-конструктор той съчетава с педагогическа дейност, като изнася лекции пред студентите по аерогеодезичската и оптико-механичната специалност.

Федор Васильевич Дробишев е притежавал многостранни способности и интереси. Бил е член на Съюза на композиторите на СССР, тъй като е автор на значителен брой произведения за камерна музика. Пиесите си за цигулка изпълнява и пред колеги от аерогеодезическия факултет.

Проф. Дробишев има голям принос за развитието на теорията на фотограметрията, фотограметричното инструментостроене и аерогеодезическото производство, за което последователите му са благодарни.

Автор

Super User

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us