Проф. Славейко Господинов е добре познат в геодезическите среди. Той е дългогодишен декан на Геодезическия факултет, а в момента е зам.-ректор по учебни дейности, качество и акредитация в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Говорим с него за 80-ата годишнина на УАСГ, за геодезията и за бъдещето.
Геомедия: Как ще отбележите годишнината на едно от най-старите учебни заведения в България?
Проф. Славейко Господинов: Работим, за да придадем значимост на тази годишнина. Най-вече на факта, че през една от най-страшните години на Втората световна война, българските държавни мъже са мислили за образование…! Тези 80 години са години на утвърждаване и възход. Българското висше образование в сферата на архитектурата, строителството и геодезията (имам предвид образованието в УАСГ), чрез своите изявени представители, си е извоювало безспорен авторитет, не само у нас. Не случайно, наши почетни доктори са световно известни имена, които приемат това звание като висока чест и споменават в кореспонденцията си УАСГ като „нашият университет“. Не случайно, дипломите на завършилите УАСГ (независимо кога) са официално признати в европейските страни. Не е случаен и фактът, че сегашните тържества са под патронажа на Президента на Република България…
Геомедия: Смятате ли, че днес се навлиза в нов етап на обучението по геодезия и какъв е той, ако е така?
Проф. Славейко Господинов: Обучението е един консервативен процес. Новите етапи в един такъв процес не са често срещано явление. Те са обусловени от съвкупността на редица фактори – нови технологии, нови методи на преподаване, нови подходи при преподаване, ново отношение към ролята на преподавателя…Освен това, в този процес има два основни участника: обучаеми (в преобладаващите случаи, доброволно избрали професионалното си развитие) и обучаващи (даденост за обучаемите, която те не познават преди избора си). Подобно позициониране налага категоричното изискване за един изключителен професионален, педагогически и човешки морал от страна на обучаващите. Показността и самооценката, самонапомпването с нищо неподплатено самочувствие, осъзнатата и толерирана посредственост са най-силните разрушителни сили за благородната система, наречена „образование“.
На фона на всичко това, може би да, има някакъв повей на нов етап. Да не забравяме обаче, че не всяко ново е по-добро от старото. Всичко зависи от носителите на „новото“…
Геомедия: Във Вашата собствена класация, кои са най-големите геодезисти, създадени и работили в УАСГ? Кои са били Вашите любими учители?
Проф. Славейко Господинов: Винаги съм се въздържал да правя подобни класации. Не защото са невъзможни, а защото ще бъдат ограничени и винаги заредени със субективен послевкус. Много са хората, отдали и отдаващи своите знания и умения, не малка част от личното си пространство, за приоритета на българската геодезия. Не само в национален мащаб, а и извън пределите на страната ни. Единственият безпогрешен и безкомпромисен критерий за постигнатото от една личност е времето.
Все пак, неоспорима почит заслужават първите – проф.Васил Пеевски, акад.Владимир Христов, ….
Що се отнася до моите любими учители – не бих се наел да ги изброявам, не защото ще пропусна някой – всички те присъстват достатъчно трайно в съзнанието ми. Всяко изброяване е своеобразна, дори подсъзнателна, класация – нещо, което всички те и всеки от тях, не заслужават. Бих казал само, че всички, в една или друга степен, бяха и остават, не само мои професионални наставници, но и пример за професионална и гражданска доблест.
Геомедия: Кои са най-големите достижения на геодезията?
Проф. Славейко Господинов: В световен или в национален мащаб?
Ако говорим за глобалните мащаби на геодезията, те отдавна са прескочили „обятията“ на планетата Земя. Спътниковите системи и мисии, в целия им спектър, свръхдългобазисната радио интерферометрия, лазерната локация на различни космически тела, комплексният мониторинг на геодинамичните процеси и явления са само някои конкретни примери за размаха на съвременната геодезия, която не без основание вече може да бъде интерпретирана като „наука за пространството“.
Що се отнася за достиженията на родната геодезия, бих казал накратко – изоставане с десетки години! И тук не става дума за изоставане в сферата на технологиите. Практикуващите геодезисти, не от вчера, са достатъчно адаптивни към новите технологични концепции. Става дума за изоставане в стратегията за развитие на геодезията в България, независимо от действащия Закон за геодезията и картографията. Става дума сякаш за липса на капацитет, на професионална оптика, да бъдат осъзнати, осмислени и реализирани по подходящ начин новите тенденции, норми и приоритети в геодезията. Българската геодезия от десетилетия е идентифицирана само и единствено с кадастъра…
Държавните ни геодезически мрежи, с изключение може би на GPS-мрежата, са в недобро състояние, което простичко казано, обезсмисля в голяма степен предназначението им. Епизодично се извършват някакви измервания, чийто единствен смисъл е, че се изразходват някакви финансови средства. А какво да кажем за Едромащабната карта последното летене е от 1974 година! Ами гравиметричната мрежа, която никога не е изравнявана като цялостна мрежа? Тук изброяването може да продължи. Истината е една: липсва стратегия, но прозира и липса на желание (не смея да си помисля за липса на възможности) за изграждане и реализиране на съвременна стратегия.
И като си помисли човек какво са постигнали нашите предшественици, тръгвайки от нулата, с допотопни (от съвременна гледна точка) технологии и транспортни средства, при несъпоставими с днешните битови условия! Можем само да им се поклоним и да замълчим…
Геомедия: Какво е за Вас Геодезическият факултет и УАСГ изобщо?
Проф. Славейко Господинов: Осъзнат избор, професионална утроба, поле за реализация, пиедестал, храм, дълг …
Геомедия: Какво щяхте да работите, ако не бяхте учен и преподавател?
Проф. Славейко Господинов: Научните търсения са личен избор, работата на преподавателя е призвание, а геодезията е съдба. Аз никога не съм бягал и не бягам от моя съдбоносен избор – непрекъснато, при всяка възможност, да практикувам любимата си професия. Убеден съм, че това ме прави адекватен в научната ми работа и пълноценен, в ролята ми на преподавател. И най-важното: предпазва ме от пагубното чувство, че съм в подножието на „върха“.
Геомедия: Как си представяте УАСГ след 80 години?
Проф. Славейко Господинов: Едва ли някой от четящите тези редове ще има възможността да бъде коректив на подобни предсказания. Ето защо ще си позволя да кажа как би ми се искало да изглежда УАСГ след 80 години. Да бъде един от елитните университети у нас, познаваем и почитан зад граница.
И … да я има буквичката „Г“ в абревиатурата му! Мисля, че това синтезира всички мои желания.
Геомедия: Какво си пожелавате и без какво не може един геодезист?
Проф. Славейко Господинов: Пожелавам си един пълноценен и достоен живот в остатъка му, отреден от Великия архитект на Вселената. Що се отнася до жизнеутвърждаващите и професионалноутвърждаващите нужди на геодезиста, на истинския геодезист – преди всичко морал, човешки и професионален, самовглъбеност и самокритичност. И като допълнение, самочувствие, че е един от тези, които изучават, осмислят и моделират пространството.
