Списание „Геомедия” продължава темата за най-известните български учени в областта на геодезията, която започна с представянето на академик Владимир Христов през погледа на неговата дъщеря Венета Христова. Разговорът днес е посветен на проф. д-р h.c. Васил Пеевски. Събеседник е един от неговите многобройни студенти и близки сподвижници – ст.н.с д-р инж. Иван Кацарски.
– През 2005 г. българската геодезическа общност отбеляза 100 години от рождението на проф. Пеевски – един от най-известните български геодезисти. Вие сте имали връзки дълги години с него и го познавате доста добре. Какво е първото и може би най-важното, което си спомняте за него?
– Безспорно проф. Пеевски беше най-известният български геодезист не само в страната, но и извън нея, а споменът за него остави трайни следи в съзнанието на тези, които го познаваха и са общували с него. Професорът беше най-добрия лектор измежду всички в Геодезическия факултет, които са ми преподавали. На нас геодезистите изнасяше лекции по „Опорни геодезически мрежи” и „Изравнение по метода на най-малките квадрати”.
За проф. Васил Пеевски може да се говори много. Причина за това е неговата многостранната педагогическа, научна и обществена дейност, както и неговата енергия за развиване на международна дейност и участието му в живота на Международната федерация на геодезистите (FIG). Професорът имаше всестранни връзки и огромен авторитет сред световната геодезическа общност. Те се дължаха на неговата изключителна отзивчивост и общителност, на умението да изслушва и да разбира другите, да ги съветва и да ръководи. Като дългогодишен председател на Съюза на геодезистите и земеустроители в България (СГЗБ) и главен редактор на съюзното списание „Геодезия, картография, земеустройство”, той поддържаше интензивни и плодотворни контакти с много сродни организации, с техните ръководители и с редакторите на периодичните им издания.
– Казвате, че е умеел да общува и да изслушва, как се е отнасял към колегите си?
– Отговорът на този въпрос се разбере от неговото кредо. Призивът му към колегията е известен и е популяризиран нееднократно: „Обичайте своята професия, работете всеотдайно, разгръщайте вашата дейност на широк фронт, за да получите успех, за да издигнете престижа на геодезистите и авторитета на българския геодезист. Жънете винаги и навсякъде успехи!”
Проф. Пеевски сред колеги в чужбина
– Как може да се обобщи приносът му за българската геодезия?
– Неговият принос за българската геодезия е многостранен. Особена и безспорна заслуга на проф. Пеевски са резултатните усилия за подпомагане на изявата на редица български геодезисти на международното поле.
Върхът на тази му инициатива беше неговата активна работа в Международната федерация на геодезистите (FIG). СГЗБ под председателството на проф. Пеевски членува във федерацията от 1959 г. Както е известно, FIG е организация с традиции – основана през 1878 г. в Париж от седем национални съюза – на Белгия, Великобритания, Германия, Испания, Италия, Франция и Швейцария и е сред най-старите международни неправителствени организации с идеална цел. А именно – да подпомага международното сътрудничество за прогреса на геодезията във всички области и приложения. Безспорният успех на България, дължащ се на проф. Пеевски, е организирания от СГЗБ ХVІІ конгрес на Федерацията и Петдесето заседание на Перманентния комитет през 1983 г. в София. Преди това страната ни е домакин на заседание на този комитет през 1964 г.
Бюрото на FIG по време на заседание на Перманентния комитет, Токио, 1984 г.
През периода от 1982 г. до 1985 г. в Бюрото на FIG има петима българи от общо седем души – членове. Това са проф. Васил Пеевски – президент, инж. Борис Кръстев – вицепрезидент, аз бях генерален секретар, проф. Георги Златанов беше касиер, а инж. Милан Миланов – определен за конгресен директор. Другите двама вицепрезиденти по това време са инж. Чарлз Хенри Уир от Канада и инж. Ханс-Рудолф Дючлер от Швейцария. Нашето „българско бюро” организира и ръководи деловата работа на Четиридесетото заседание на Перманентния кометите в Хага през 1982 г. и на неговото Петдесет и първото заседание в Токио през 1984 г. От общо петнадесет конгреса на Федерацията, в които е участвала нашата страна, професор Пеевски е водел българската делегация на 11 от тях.
Проф. Пеевски докладва пред Перманентния комитет, Токио, 1984 г.
-И все пак с какво се отличава ХVІІ конгрес на Федерацията на геодезистите?
– Конгресът се проведе в новопостроения тогава НДК в София от19 до 28 юни 1983 г. Това е първият и единствен засега конгрес на Федерацията, който се е провел в Източна Европа. Решение за мястото на конгреса се взима на Четиридесет и третото заседание на Перманентния комитет в Ибадан, Нигерия през 1976 г., като на балотажа на гласуването остават България и Канада. Нашата страна спечелва поради по-доброто и убедително представяне на кандидатурата, както и поради големия авторитет на проф. Пеевски сред делегатите на националните съюзи, участвали в заседанието на перманентния комитет.
За конгреса в София пристигат над 1200 души участници от общо 57 страни. Повече от 400 студенти и ученици посещават изложбата. За същия конгрес чешкият геодезист Иржи Шимек композира мелодия, която става популярна под името „Фанфарите на FIG” и до днес се изпълнява по време на мероприятията на Федерацията. Издадохме и специална пощенска марка и медалион за конгреса, а по инициатива на българското бюро беше изработено знамето на Федерацията. Международна комисия под председателството на проф. Пеевски предложи изменения и допълнения на устава на FIG.
– Т.е. благодарение на усилията на проф. Пеевски българските геодезисти заемат подобаващо място на международната сцена?
– Да. Безспорният успех на конгреса в София се дължи на много фактори, между които е успешното ръководене на федерацията от българското бюро с президент проф. Пеевски, добрата организация и провеждането на конгреса, за който съдействаха редица държавни институции и предприятия, както и над 100 души геодезисти доброволци. Не трябва да пропускаме факта, че тогава някои видни наши геодезисти бяха скептични към кандидатстването на страната за домакин на поредния конгрес на Федерацията, както и за възможностите на геодезическата ни колегия да го проведе на подобаващо равнище. Фактите тогава обаче убедително опровергаха този неоснователен скептицизъм. Международната геодезическа общност даде висока оценка на организирания у нас конгрес, което личи от изказванията на видни дейци на Федерацията. След конгреса проф. Пеевски бе удостоен със званието Почетен президент на Федерацията, което е голямо признание за неговите качества и за българската геодезия изобщо.
През онези години нашата страна е домакин на пет международни симпозиума на Федерация – последователно през 1964, 1972, 1978, 1985 и 1991 г. Освен това, освен в „българското бюро” – страната има двама вицепрезиденти – единият е проф. Пеевски от 1979 г. до 1981 г. в „швейцарското бюро” на Федерацията, а аз имах честта да бъда следващият – през периода 1985 -1987 г. в „канадското бюро”. Заедно с проф. Пеевски други наши геодезисти заемат важни позиции във федерацията. Проф. Георги Златанов е председателствал комисия 5, д-р инж. Георги Милев – комисия 6, проф. Георги Колев – комисия 7, а през 1985 -1987 г. финансов ревизор на „канадското бюро” е проф. Златанов.
FIG Бюро (1982-1985): Б. Кръстев – вицепрезидент, А. Григорова – сътрудник,
И. Кацарски – генерален секретар, Ч. Х. Уйр – вицепрезидент, В. Пеевски – президент
Х.-Р. Дючлер – вицепрезидент, М. Миланов – конгресен директор, Г. Златанов – касиер
– Как оценявате развитието на българската геодезия днес?
– След т. нар. промените в България настъпиха и изменения в структурата на геодезическото производство и до известна степен се наруши приемствеността между поколенията геодезисти. Използваните до тогава технологии и технически средства остаряха. От доста известно време обаче се създадоха и много голям значителен брой геодезически фирми със съвременен облик. и се отбелязва Забелязва се значителен подем. Винаги съм бил оптимист за състоянието и бъдещето на геодезията в нашата страна. Оптимист съм и сега. Проблем е обаче остарялата нормативна уредба. Практиката изпреварва нейното осъвременяване.
Интервюто взе Руслана Николова
Васил Пеевски е роден на 7 септември 1905 г. в Ловеч. Завършва основното си образование в родния си град, след което продължава обучението си в мъжката гимназия в Плевен и я завършва с отличие. През 1924 г. продължава обучението си в полувисшата геодезическа школа към Държавния географски институт (сега Военна географска служба) при Министерството на войната (сега МО), която завършва с отличен успех през 1925 г. Същата година, като първенец на випуска в тази школа, е изпратен с държавна стипендия да следва в Австрия.
През 1929 г. Васил Пеевски завършва образованието си във Висшето техническо училище (сега университет) във Виена, което е едно от най-авторитетните в Европа. Дипломира се като първенец на випуска. През 1929 г. продължава с шест месечна специализация във Федералната геодезическа служба на Австрия, заедно със своя състудент – инж. Гроздан Грозданов. Тази специализация е изключително полезна и за двамата млади инженери, тъй като в Австрия се занимават с изравнение на триангулачни мрежи и картиране на земни фотограметрични снимки в мащаб 1:25 000. Със същата дейност те се заемат след завръщането си в България и се справят успешно, благодарение на отличната си професионална подготовка в Австрия.
Към Министерството на войната инж. Пеевски работи до 1940 г , а след това в Софийската община до 1942 г. После продължава със специализация в Цюрих, Швейцария. След завръщането си става професор в новооткритото Висше техническо училище в София, като ръководител на катедра „Геодезия” до пенсионирането си. Някои от студенти му станаха негови асистенти, а по-късно професори. Проф. Пеевски е първият ректор на Държавната политехника за периода от 1945 до 1946 г., а от 1946 до 1974 г. е декан на Геодезическия факултет към Висшия институт по архитектура и строителство (сега УАСГ).
Умира в дома си на 9 юли 1992 г. на 87-годишна възраст.
Проф. Пеевски остава в историята с научно-практическия си принос за развитието на военната и гражданската геодезия в нашата страна, българското техническо образование и висшето геодезическо образование.
