Геодезия

Проф. Васил Пеевски: Ученият извел България на върха на Международната федерация на геодезистите (FIG)


 

katzarski.jpgСписание „Геомедия” продължава темата за най-известните български учени в областта на геодезията, която започна с представянето на академик Владимир Христов през погледа на неговата дъщеря Венета Христова. Разговорът днес е посветен на проф. д-р h.c. Васил Пеевски. Събеседник е един от неговите многобройни студенти и близки сподвижници –  ст.н.с д-р инж. Иван Кацарски.

 

 

 

 

– През 2005 г. българската геодезическа общност отбеляза 100 години от рождението на проф. Пеевски – един от най-известните български геодезисти. Вие сте имали връзки дълги години с него и го познавате доста добре. Какво е първото и може би най-важното, което си спомняте за него?

– Безспорно проф. Пеевски беше най-известният български геодезист не само в страната, но и извън нея, а споменът за него остави трайни следи в съзнанието на тези, които го познаваха и са общували с него. Професорът беше най-добрия лектор измежду всички в Геодезическия факултет, които са ми преподавали. На нас геодезистите изнасяше лекции по „Опорни геодезически мрежи” и „Изравнение по метода на най-малките квадрати”.

За проф. Васил Пеевски може да се говори много. Причина за това е неговата многостранната педагогическа, научна и обществена дейност, както и неговата енергия за развиване на международна дейност и участието му в живота на Международната федерация на геодезистите (FIG). Професорът имаше всестранни връзки и огромен авторитет сред световната геодезическа общност. Те се дължаха на неговата изключителна отзивчивост и общителност, на умението да изслушва и да разбира другите, да ги съветва и да ръководи. Като дългогодишен председател на Съюза на геодезистите и земеустроители в България (СГЗБ) и главен редактор на съюзното списание „Геодезия, картография, земеустройство”, той поддържаше интензивни и плодотворни контакти с много сродни организации, с техните ръководители и с редакторите на периодичните им издания.

 

– Казвате, че е умеел да общува и да изслушва, как се е отнасял към колегите си?

– Отговорът на този въпрос се разбере от неговото кредо. Призивът му към колегията е известен и е популяризиран нееднократно: „Обичайте своята професия, работете всеотдайно, разгръщайте вашата дейност на широк фронт, за да получите успех, за да издигнете престижа на геодезистите и авторитета на българския геодезист. Жънете винаги и навсякъде успехи!”

 peevskiAmongColleagues.jpg

  Проф. Пеевски сред колеги в чужбина 

 

– Как може да се обобщи приносът му за българската геодезия?

– Неговият принос за българската геодезия е многостранен. Особена и безспорна заслуга на проф. Пеевски са резултатните усилия за подпомагане на изявата на редица български геодезисти на международното поле.

Върхът на тази му инициатива беше неговата активна работа в Международната федерация на геодезистите (FIG). СГЗБ под председателството на проф. Пеевски членува във федерацията от 1959 г. Както е известно, FIG е организация с традиции – основана през 1878 г. в Париж от седем национални съюза – на Белгия, Великобритания, Германия, Испания, Италия, Франция и Швейцария и е сред най-старите международни неправителствени организации с идеална цел. А именно – да подпомага международното сътрудничество за прогреса на геодезията във всички области и приложения. Безспорният успех на България, дължащ се на проф. Пеевски, е организирания от СГЗБ ХVІІ конгрес на Федерацията и Петдесето заседание на Перманентния комитет през 1983 г. в София. Преди това страната ни е домакин на заседание на този комитет през 1964 г.

buroFIGzasedanie.jpg

Бюрото на FIG по време на заседание на Перманентния комитет, Токио, 1984 г. 

 

През периода от 1982 г. до 1985 г. в Бюрото на FIG има петима българи от общо седем души – членове. Това са проф. Васил Пеевски – президент, инж. Борис Кръстев – вицепрезидент, аз бях генерален секретар, проф. Георги Златанов беше касиер, а инж. Милан Миланов – определен за конгресен директор. Другите двама вицепрезиденти по това време са инж. Чарлз Хенри Уир от Канада и инж. Ханс-Рудолф Дючлер от Швейцария. Нашето „българско бюро” организира и ръководи деловата работа на Четиридесетото заседание на Перманентния кометите в Хага през 1982 г. и на неговото Петдесет и първото заседание в Токио през 1984 г. От общо петнадесет конгреса на Федерацията, в които е участвала нашата страна, професор Пеевски е водел българската делегация на 11 от тях.

peevskiDokladva.jpg

  Проф. Пеевски докладва пред Перманентния комитет, Токио, 1984 г.

 

-И все пак с какво се отличава ХVІІ конгрес на Федерацията на геодезистите?

– Конгресът се проведе в новопостроения тогава НДК в София от19 до 28 юни 1983 г. Това е първият и единствен засега конгрес на Федерацията, който се е провел в Източна Европа. Решение за мястото на конгреса се взима на Четиридесет и третото заседание на Перманентния комитет в Ибадан, Нигерия през 1976 г., като на балотажа на гласуването остават България и Канада. Нашата страна спечелва поради по-доброто и убедително представяне на кандидатурата, както и поради големия авторитет на проф. Пеевски сред делегатите на националните съюзи, участвали в заседанието на перманентния комитет.

За конгреса в София пристигат над 1200 души участници от общо 57 страни. Повече от 400 студенти и ученици посещават изложбата. За същия конгрес чешкият геодезист Иржи Шимек композира мелодия, която става популярна под името „Фанфарите на FIG” и до днес се изпълнява по време на мероприятията на Федерацията. Издадохме и специална пощенска марка и медалион за конгреса, а по инициатива на българското бюро беше изработено знамето на Федерацията. Международна комисия под председателството на проф. Пеевски предложи изменения и допълнения на устава на FIG.

 

– Т.е. благодарение на усилията на проф. Пеевски българските геодезисти заемат подобаващо място на международната сцена?

– Да. Безспорният успех на конгреса в София се дължи на много фактори, между които е успешното ръководене на федерацията от българското бюро с президент проф. Пеевски, добрата организация и провеждането на конгреса, за който съдействаха редица държавни институции и предприятия, както и над 100 души геодезисти доброволци. Не трябва да пропускаме факта, че тогава някои видни наши геодезисти бяха скептични към кандидатстването на страната за домакин на поредния конгрес на Федерацията, както и за възможностите на геодезическата ни колегия да го проведе на подобаващо равнище. Фактите тогава обаче убедително опровергаха този неоснователен скептицизъм. Международната геодезическа общност даде висока оценка на организирания у нас конгрес, което личи от изказванията на видни дейци на Федерацията. След конгреса проф. Пеевски бе удостоен със званието Почетен президент на Федерацията, което е голямо признание за неговите качества и за българската геодезия изобщо.

През онези години нашата страна е домакин на пет международни симпозиума на Федерация – последователно през 1964, 1972, 1978, 1985 и 1991 г. Освен това, освен в „българското бюро” – страната има двама вицепрезиденти – единият е проф. Пеевски от 1979 г. до 1981 г. в „швейцарското бюро” на Федерацията, а аз имах честта да бъда следващият – през периода 1985 -1987 г. в „канадското бюро”. Заедно с проф. Пеевски други наши геодезисти заемат важни позиции във федерацията. Проф. Георги Златанов е председателствал комисия 5, д-р инж. Георги Милев – комисия 6, проф. Георги Колев – комисия 7, а през 1985 -1987 г. финансов ревизор на „канадското бюро” е проф. Златанов.

buroFIGbulgaria.jpg

FIG Бюро (1982-1985): Б. Кръстев – вицепрезидент, А. Григорова – сътрудник,

И. Кацарски – генерален секретар, Ч. Х. Уйр – вицепрезидент, В. Пеевски – президент

Х.-Р. Дючлер – вицепрезидент, М. Миланов – конгресен директор, Г. Златанов – касиер 

 

– Как оценявате развитието на българската геодезия днес?

– След т. нар. промените в България настъпиха и изменения в структурата на геодезическото производство и до известна степен се наруши приемствеността между поколенията геодезисти. Използваните до тогава технологии и технически средства остаряха. От доста известно време обаче се създадоха и много голям значителен брой геодезически фирми със съвременен облик. и се отбелязва Забелязва се значителен подем. Винаги съм бил оптимист за състоянието и бъдещето на геодезията в нашата страна. Оптимист съм и сега. Проблем  е обаче остарялата нормативна уредба. Практиката изпреварва нейното осъвременяване.

 

Интервюто взе Руслана Николова

 

Васил Пеевски е роден на 7 септември 1905 г. в Ловеч. Завършва основното си образование в родния си град, след което продължава обучението си в мъжката гимназия в Плевен и я завършва с отличие. През 1924 г. продължава обучението си в полувисшата геодезическа школа към Държавния географски институт (сега Военна географска служба) при Министерството на войната (сега МО), която завършва с отличен успех през 1925 г. Същата година, като първенец на випуска в тази школа, е изпратен с държавна стипендия да следва в Австрия.

През 1929 г. Васил Пеевски завършва образованието си във Висшето техническо училище (сега университет) във Виена, което е едно от най-авторитетните в Европа. Дипломира се като първенец на випуска. През 1929 г. продължава с шест месечна специализация във Федералната геодезическа служба на Австрия, заедно със своя състудент – инж. Гроздан Грозданов. Тази специализация е изключително полезна и за двамата млади инженери, тъй като в Австрия се занимават с изравнение на триангулачни мрежи и картиране на земни фотограметрични снимки в мащаб 1:25 000. Със същата дейност те се заемат след завръщането си в България и се справят успешно, благодарение на отличната си професионална подготовка в Австрия.

Към Министерството на войната инж. Пеевски работи до 1940 г , а след това в Софийската община до 1942 г. После продължава със специализация в Цюрих, Швейцария. След  завръщането си става професор в новооткритото Висше техническо училище в София, като ръководител на катедра „Геодезия” до пенсионирането си. Някои от студенти му станаха негови асистенти, а по-късно професори. Проф. Пеевски е първият ректор на Държавната политехника за периода от 1945 до 1946 г., а от 1946 до 1974 г. е декан на Геодезическия факултет към Висшия институт по архитектура и строителство (сега УАСГ).

Умира в дома си на 9 юли 1992 г. на 87-годишна възраст.

Проф. Пеевски остава в историята с научно-практическия си принос за развитието на военната и гражданската геодезия в нашата страна, българското техническо образование и висшето геодезическо образование.

Автор

Super User

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us