Геодезия

Радослав Гайдаджиев за Канада, Америка, Фукушима и геодезията


Радослав Гайдаджиев е роден в Пловдив през 1962 г. Завършва УАСГ, специалност Геодезия, след което прави магистратура в университета на Калгари, специалност Инженерна геодезия. След дипломирането си работи в продължение на три години в Геопланпроект в отдела по трасировки. От края на 1990 г. живее в Канада и САЩ, където се занимава с инженерна и морска геодезия, фотограметрия, дизайн и тестване на геодезични програми. В момента е главен системен инженер в БАЕ Системс. През свободното си време разработва компютърни програми за морска геодезия за 4DNav.

 

– От какво ви откъсваме в момента?

 

– Работя по част от потребителското упътване на програма за морска геодезия. Трябва да опиша ясно, точно и разбираемо тези части от програмата, които са написани от мен – важна, но много досадна задача, която не е при сърце на никой програмист. Както се казва: „Истинските програмисти никога не документират. Щом е трудно да се напише програмата, би трябвало да е трудно да се разбере.“ Всяка една възможност да не работя по това упътване е добре дошла. Вашето интервю е идеално извинение.

 

 

– Завършили сте в България, а сега работите в САЩ. Трудно ли е за един професионалист да се интегрира в чужда среда, за да се занимава със специалността си?

 

– За да работи човек по специалността си най-важното нещо е да се владее добре езика. В нашата специалност се изисква да се общува с клиенти, представители на различни държавни служби, членове на полския екип и поддържащия персонал в офиса. Без добро владеене на езика е невъзможно да се установиш като специалист в чужда среда. На мен специално ми отне 3-4 години да достигна желаното ниво. В това отношение най-много ми помогна времето като студент в магистърската програма по геодезия в Университета на Калгари. Там трябваше да взимам не само специализирани технически курсове на английски, но също и да водя упражнения по геодезия на първокурсници в бакалавърската програма.

 

– Трябваше ли да преминавате някакви допълнителни изпити? Колко време ви отне?

 

– По принцип в Канада и в САЩ се изисква геодезист да е лицензиран, само ако се занимава с измерване на имотни граници. За всички останали видове геодезичека работа лиценз не се изисква. За да се получи лиценз, висше образование не е задължително, но на практика без такова е невъзможно да се стигне до изпит за лиценз. В Канада при липса на висше геодезическо образование, трябва да се положат 13 изпита – математика, анализ на данни, МНМК и т.н. С дипломата от УАСГ на мен не ми признаха само морска геодезия и закони за имотните граници. Ако имаш покрити всички образователни изисквания, трябва да работиш 2 години под наблюдението на лицензиран геодезист. През този период се изпращат доклади до асоциацията на съответната провинция за свършената работа. Тези документи трябва да са заверени от лицензирания геодезист. След като мине този период от време може да се явиш на изпит за лиценз. Изпитът трае два дни по 8 часа и покрива различни области от геодезията. Възможно е тези изпити да се положат на два пъти – първият път да се мине едната част – например Бизнес практика, а след време – другата част.

В САЩ нещата са подобни. С диплома по геодезия от университет в САЩ или някъде по света например от нашия университет УАСГ, системата те допуска до изпит Основи на геодезията, който продължава 8 часа, съдържа 170 въпроса от всички области на геодезията. Ако вземеш изпита, получаваш титлата Land Surveyor in Training, което би могло да се преведе като геодезист в обучение. След което изискванията са като в Канада – трябва да  работиш 2 години под ръководството на лицензиран геодезист. След този период се явяваш на 6-часови изпити по Принципи и практика в геодезията. Тук се набляга повече на бизнеса и администрацията и тяхното приложение в геодезията. Най-накрая се държи 4-часов изпит само по закони за имотни граници в щата, в който кандидатстваш за лиценз. Ако имаш лиценз в един щат и искаш да изкараш такъв в друг щат, трябва да се явиш само на изпит по закони за имотни граници.

Аз лично нямам лиценз за геодезист. Имам само титлата Land Surveyor in Training в щата Калифорния. Моето оправдание е, че измерването на имотни граници никога не ме е привличало, да не говорим, че заплащането е доста ниско, когато работиш като чирак, под наблюдението на лицензиран геодезист.

 

– Какви съвети бихте дали на по-младите геодезисти, ако са решили да се развиват отвъд океана?

 

– Според мен най-добрият начин за установяване и развиване професионално в САЩ или Канада е да се мине през някоя от магистърските програми по геодезия. Този подход има няколко преимущества: най-лесно е да се научат техническите термини и тяхната правилна употреба, когато самият обучителен курс е на английски; със сигурност професорът, който е научен ръководител, ще има държавни или частни технически проекти, което дава възможност за работа на обучавания по реални проекти с хора от професията, което после се използва в автобиографията. Обичайна практика е фирмите да обявяват работни места и да провеждат интервюта за работа в университета. Като студент се възползвах от всяко едно от изброените преимущества, работих по два различни проекта на моят професор, в свободното време трасирах основите на сгради – работа, която ми намери един от моите канадски състуденти, а накрая се озовах в САЩ, след като отговорих на обява за работа, залепена на таблото във факултета по геодезия.

Бих посъветвал колегите, които смятат, че английският им е на добро ниво, да следят обявите за работа на интернет страницата на фирмата Fugro, най-голямата геодезическа фирма в света. Повечето обяви са за морска геодезия, но фирмата осигурява обучение.

 

– Смятате ли, че българското образование по геодезия е достатъчно стабилно и конкурентно?

 

– Като изключим предмети като „История на Българската комунистическа партия“ и „Научен комунизъм“, българското образование е напълно конкурентно и съвместимо с това, което се преподава на бакалавърско ниво в САЩ и Канада. Добре, че тези предмети вече не са част от преподаваното на българските студенти.

 

–  По какво се отличават американците геодезисти от нас?

 

– От професионална гледна точка не мисля, че българските геодезисти са на по-ниско ниво от американските си колеги. Нивото на образование, достъпът до инструменти, техника и софтуер са почти еднакви. От човешка страна също няма някакви особени различия. Както в България, така и в САЩ икономическата криза е доста сериозна. Американските геодезисти се притесняват от познатите на всички ни проблеми като съмнението дали ще успеят да спечелят държавни търгове за работа, дали ще намерят частни обекти, дали ще им бъде заплатено за извършена работа, как да намерят морални сили да уволнят хора, с които са работили години наред, но поради икономическата ситуация са принудени да го направят и т.н.  

 

– Смятате ли, че сте имали повече възможности за развитие извън България, отколкото тук?

 

– Винаги сам мечтал да пътувам по света, да мога да видя живота в различни страни не като турист, а такъв какъвто е за обикновените хора. В САЩ винаги съм работил, а и сега продължавам да работя за интернационални компании с клиенти и обекти по цял свят. Това ми даде възможност да пътувам и работя по места като печално известния реактор №2 на атомната централа „Фукушима“ в Япония, петролни платформи в Бразилия, корабостроителници в ОАЕ, петролни полета в Африка, рафинерии в САЩ и т.н. Ако бях останал в България, едва ли щях да имам възможността да се срещна с трапери в северна Канада или да правя измервания в трюма на сондажния кораб Гломар Експлорър, построен през 1974 г. от Хауърд Хюз с цел да извади потъналата в Тихия океан руска атомна подводница К-129. Според мен обсегът на българските геодезически компании е доста по-ограничен в сравнение с интернационалните компании в САЩ.

 

– Не можем да пропуснем вашия коментар за АЕЦ „Фукушима“. Какво се случи там след земетресението от 11 март и последвалите вълни цунами, къде беше проблемът? С какво е била свързана вашата работа там?

– Компанията ни продаваше програми за създаване на 3D база данни на всичките структури и елементи на един индустриален обект. Нещо като ГИС за атомни централи, рафинерии и т.н. Повечето от необходимата информация за тази база данни може да се извлече от съществуващи чертежи. При по-стари обекти като АЕЦ „Фукушима“ е типично съществуващите чертежи и документация да не са обновявани и да не отразяват реалното положение. В такива ситуации е най-лесно тази липсваща информация да се набере с индустриална фотограметрия или чрез лазерно сканиране. Имахме договор с Тошиба, ползувайки индустриална фотограметрия да заснемем малък район, където се планираше реконструкция. За десетината дни, през които прекарах там, не бих казал, че съм бил свидетел на някакви нарушения на правилата за безопасност. Дори напротив, на два пъти трябваше да прекратим работа по-рано, защото личните ни дозиметри показваха, че сме натрупали максималната за деня радиация. По принцип е много трудно за един чужденец, който не знае езика, да разбере действително какво става около него, особено когато реакторът е затворен за ремонт и наоколо има един куп работници, които тичат нагоре надолу. Доколкото ми е известно, АЕЦ „Фукушима“ е била проектирана да издържи на 8,6 степен земетресение (движение на земния слой от порядъка на 1,74 – 4,48 m/s^2)  и 5,7-метрова вълна цунами. Реакторите издържаха и на земетресението, и на приливните вълни. Проблемите се появиха, след като системите за поддръжка – захранването с енергия на охладителните системи, спряха да работят. Още е трудно да се каже какви са точните причини за случилото се, но се надявам операторите на атомни централи от цял свят да извлекат необходимите поуки от този инцидент и да подобрят сигурността на техните централи. Живея на 80 км от атомна централа, която е проектирана за 7-ма степен земетресение и се притеснявам, че подобно нещо може да се случи съвсем близо до мен.

– Какви според вас са най-големите заблуди за САЩ, в които вярваме ние, хората, които продължаваме да работим и живеем в България?

 

– Америка се управлява от евреи; американците не знаят нищо за Европа, европейската история и култура; американските тийнейджъри не се учат на нищо в училище; американците не знаят как да живеят и как да се забавляват; техните идеали са на базата на потребителското общество; американските спортове са глупави и т.н.

На всичко това бих отговорил, че като цяло американците са много толерантни и приятелски настроени. САЩ е огромна страна, където човек може да срещне контрасти в почти всяко отношение, поведение и начин на мислене.

 

– Как избрахте геодезията за специалност? Какъв искахте да станете като малък?

 

– Като ученик в гимназията нямах представа какво е геодезия. Исках да стана физик. Един приятел на баща ми ме разубеди с аргумента, че следването по физиката е изключително трудно. Когато кандидатствах в УАСГ, исках да уча за строителен инженер. Не ми стигна успехът и ме приеха геодезия. Никога не съм съжалявал и не съм правил опити да си сменя професията.

 

– Вие се занимавате с технологии. Да ни разкажете малко повече за вашата работа?

 

– Групата, в която работя, се занимава със разработка на програми за фотограметрия. Един от нашите софтуерни продукти, Socet Set, е първата в света дигитална фотограметрична работна станция. В нашата група от над 150 човека само 11 са с техническо образование по геодезия и фотограметрия. Останалите са IT и компютърни инженери. Аз се занимавам предимно с тестване и по-малко с дизайн на програмите, които правим. Програмистите не са фотограметристи и обикновено имат странни идеи как една програма трябва да работи, как да се осигури логичен достъп до различните програмни функции и как да се представят крайните резултати. Като системен инженер аз трябва да се убедя, че програмата предлага добър и лесен за навигация интерфейс и крайните продукти и резултати са такива, каквито се очакват. По принцип не програмирам, но има ситуации, в които се налага да го правя.

 

– Какъв е последният голям проект, по който работихте?

 

– В момента работя по новите подобрения на един нашите продукти, ClearFlite  – програма, която ползва фотограметрия за автоматично идентифициране и картиране на вертикални препятствия в близост до летищни писти. Задачата ми е да потвърдя, че програмата отговаря на изискванията на Международната организация за гражданска авиация (ICAO).

 

– Напоследък все по-често в геодезическите среди се коментира, че с помощта на новите инструменти работата на геодезиста се върши много лесно и не се изисква кой знае каква предварителна подготовка. Какво е бъдещето на геодезията в този смисъл?

 

– Развитието на нови инструменти навежда някои собственици и мениджъри на фирми до мисълта, че могат да спестят пари като заменят високо квалифицирани кадри с по-евтини служители, които имат минимални познания по геодезия, но знаят как да натискат копчетата на инструмента. Това е доста рискован подход, защото по закона на Мърфи винаги нещо неочаквано се случва с инструмента в най-важния момент. В такъв момент такива кадри са безпомощни. Случвало ми се е да помагам на колеги изпаднали в подобни ситуации.

Според мен на технологиите не трябва да се гледа като на заплаха за професията, а като идеална възможност за геодезистите да навлязат в нови пазари. Например разработката и развитието лазерните скенери позволява на геодезистите да започнат да предлагат услуги като 3D документиране на съществуващото положение на инсталации и съоръжения в индустриални обекти. Тази задача до неотдавна се изпълняваше от техници, които правиха скици, ползвайки само рулетки. Един скенер може да събере за една седмица повече данни от един екип от 20 човека, работейки един месец. Да не говорим, че данните от скенера могат директно да се внесат в 3D програми за индустриален дизайн като PDS или PDMS, докато данните от направените скици трябва да се въведат на ръка.

 

-Има ли голяма конкуренция?

 

– Конкуренцията е на ниво фирми, които предлагат програмни продукти, подобни на нашите. За да можем да постигнем финансовите цели, които си поставяме, трябва да поддържаме и разширяваме непрекъснато нашата база от клиенти. Това може да стане само с още възможности на програмите ни и разработка на нови алгоритми, които увеличават ефективността на потребителя. Един наш клиент от Великобритания сподели с мен, че неговите служители са три пъти по-скъпи от служители на подобна фирма в Индия, но 2,5 пъти по ефективни. За да може той да продължава да бизнеса си и да е наш клиент, трябва да подобряваме ефективността на нашите продукти.

 

– Кой е най-важният инструмент в работата ви?

 – Компютърът и кафето. Не мога без нито едно от двете.

 

– Най-много се радвате на…

– Като всеки родител – на дъщеря си. За съжаление тя не иска и да чуе за геодезия.

 

– Почивате си най-добре …

– Когато нямам достъп до интернет и мобилният ми телефон няма покритие.

 

– Какво бихте огледали под лупа?

– Работата си от изминалият ден.

 

– А с телескоп?

– Имам малък любителски телескоп, който използвам за наблюдение на звездите. Тези дни Сатурн е подходящ за наблюдение, тъй като Земята се намира точно междy Сатурн и Слънцето. Според местния вестник с малък телескоп с увеличение около 30х би трябвало да се видят кръговете на Сатурн.

 

– Любима фраза, мото или виц или послание?

– Тези дни се опитвам да науча един мой колега на „Не се обаждай, ако не можеш да подобриш тишината“, но нещо не се получава. Иначе: “ Никога не съжалявай за случилото се, смятай го за чудесно, ако е добро, и за жизнен опит – ако е лошо.“

Автор

Super User

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us