Усещането за хаос напоследък е вездесъщо. Хора протестират с месеци, но според други протестът не бил съвсем истински, защото протестиращите са платени. Все пак имало и истински протестиращи, но те пък не знаели точно срещу какво протестират. Контрапротестиращите протестирали само срещу разединението, насаждано от някои политици. Едните протестиращи били красиви и умни, а другите – хич ги нямало, но били пък от всички градове и селца на родината, т.е. повече.
Строителите на съвременна България не могат да се разберат как да я строят. Президентът, бивш строителен министър, обвини в национално предателство сегашния. Заживяхме в царство на взаимните обвинения, отрицанието и непрестанните протести. Протести на всеки срещу всеки. Протест срещу протеста на протеста. Строителите на съвременна България се превърнаха в протестъри.
Може би щеше да е по-лесно, ако само у нас нещата бяха пълна каша, а извън границите ни изглеждаше по-подредено и се знаеше кои са добрите и кои са лошите. Уви, не е така. Например – кризата на около 2000 км югоизточно от София, в Дамаск, където за две години и половина има 100 000 убити. Американският президент Барак Обама не може да се разбере с руския си колега Владимир Путин за резолюция на ООН за удар по Сирия. В същото време сирийският президент Башар Асад е един от отявлените противници на терористичната мрежа „Ал Кайда“, какъвто е и американският президент Обама. Т.е. Обама нарушава правилото врагът на моя враг е мой приятел. И в Дамаск, и В Москва, и във Вашингтон има протести. Във Вашингтон – срещу военна намесата в Сирия, в Москва – срещу Путин заради деспотичността му, в Дамаск – срещу Асад, но кървави. За капак турският премиер Ердоган, срещу когото също протестират заради разрушаването на парка Гези в Истанбул, поиска създаването на нова организация на обединението нации, защото сегашната не вършела работа. Вероятно защото резолюциите за удари по държавите трудно минават.
Ако нашите читатели са напълно объркани от всичко споменато дотук, то проблемът не е у тях, а е в случващото се.
Ние, от списание Геомедия, Ви благодарим, че шест години ни четете, и ще продължим да се опитваме да ви съпътстваме по криволичещите пътища на съвремието ни. А като строители на съвременна България, ще поискаме от управниците отговорно да изпълнят задълженията си и да осигурят човешкото ни право на достоен живот и на труд, за да можем да си оправим речника и да ползваме повече думи с положителен знак, като съпричастност, съединение, създаване.