Размисли за новата рейтингова оценка на МОН, ползите от комуникация на геодезията и работата с деца

Аспарух Камбуров, МГУ „Св. Иван Рилски“

От общото към частното

През изминалата 2014 година се случиха няколко независими събития, свързани пряко или косвено с геодезията. На пръв поглед нямащи нищо общо, според нас те са всъщност дълбоко свързани и затова заслужават поне кратък обзор. Изброени в обратен хронологичен ред, по-важните от тях са:

1. На 1 декември е представено четвъртото издание на рейтинговата система на МОН за висшите учебни заведения у нас[1];
2. На 20 ноември са обявени резултатите от конкурсната процедура за финансиране на фундаментални изследвания в приоритетни области към Фонд „Научни изследвания“[2];
3. На 26 октомври Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (НОИР) бе одобрена за официално изпращане на Европейската комисия[3];
4. В периода 6-8 август в Ню Йорк се проведе четвъртата сесия на Експертния комитет по управление на глобална геопространствена информация към ООН (UN-GGIM)[4];
5. У нас и в още няколко европейски държави се развиват дейности по международния проект Geo Skills +, финансиран от ЕК по програмата Леонардо да Винчи[5].
6. На 26 септември, в рамките на Европейската нощ на учените, в Докторската градина и двора на Британски съвет – България бе проведена образователната игра „Накъде в нощта“. С помощта на високоточни ГНСС приемници от геодезически клас, работещи в мрежов RTK режим, е извършена нощна детска експедиция в парка с цел локализация на малки, предварително скрити обекти със сантиметрови размери. Децата научиха какво е това спътник на орбита и как може да помага за намиране на приятни изненади, водещи до получаване на грамоти и награди. След това, с помощта на роботизирана тотална станция децата измериха своя ръст, самостоятелно контролирайки зрителната тръба с помощта на дистанционно управление. Не на последно място, вечната Dahlta 020 B спомогна за изследване на дребни и твърде отдалечени надписи. „Като слонския снайпер е!“, бе най-често чуваното определение за този класически оптичен инструмент.
7. На 9 май, в рамките на Софийския фестивал на науката 2014 (отново организиран от Британски съвет – България), бе проведено образователното състезание „Кой е спътникът Наталия“, посветен на европейската спътникова навигационна програма Галилео. През призмата на втория спътник от съзвездието, носещ името на българско момиченце, две групи седмокласници, използвайки облачни ГИС технологии и мобилни ГНСС приемници (а които имаха смартфони – тях), превзеха „Парк Заимов“ чрез навигационен щурм. Задачата – откриване на скрити сред по-интересните паметници в парка пликове с указания, бе обогатена със снимки в реално време между учениците. Най-интересното беше, че всички данни се събираха в реално време на сървър, и след края на играта всички смехории бяха гео-документирани.
8. Конкурс за детски проект към Европейската космическа агенция (ЕКА) – в рамките на това събитие, вече отразено на страниците на Геомедия, деца в предучилищна възраст и първокласници спечелиха награди с образователна игра, свързана с Международната космическа станция. Следеното на орбиталното местоположение на МКС и нанасянето му в реално време върху общогеографска карта, успоредно със създаване на модел на станцията, плюс щипка континенти и картографски проекции доближи геодезията и картографията до тези деца повече от всякога. Кой знае, може някое от тях да се да се сети за думата геодезия, когато реши да кандидатства, и дори след 7-ми клас?
9. На 30 май екип на МГУ „Св. Иван Рилски“ участва в Тематична научна школа и борса за научни идеи на тема „Инженерни науки – оптика и електроника, в рамките на BG051PO001/3.3-05-001 „Наука и бизнес” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Пред изключително широк кръг специалисти от най-различни области (в които се прилагат тези технологии), чрез интерактивни демонстрации в зала бяха представени геодезическите ГНСС дейности, финансирани именно по този проект, извършени на Българската антарктическа станция в рамките на 21-вата полярна експедиция.
10. На 24 ти май, в рамките на Европейско космическо експо 2014 на пл. Батенберг в София, екип на МГУ представи състоянието и възможностите за приложение на европейските космически програми Галилео и Коперник за геодезически и други изследвания в Антарктида.
11. На 27 ноември е учредена Младежка секция към СГЗБ – организация, плод на усилията на неговото ръководство и близки съмишленици. Пионерна у нас организация, в която младите геодезисти ще намерят сериозно представителство. Фокусът е поставен върху техните нужди и намиране на подходи за решаването на проблемите им. Младежката секция е отворена за всички, които имат интерес за участие. Месец преди това, на 22 октомври, в аудитория 202 на УАСГ се проведе и традиционният Младежки семинар на СГЗБ. Целта на организаторите е превръщане на семинара в очаквано и търсено от младите геодезисти събитие, както и изготвяне на конкретни предложения за подобряване на образованието, квалификацията и реализацията на младите колеги и адресирането им към съответните институции. В рамките на секцията ще бъдат търсени възможности за участие в нови проекти, сред които по програмите Еразъм+ и Хоризонт 2020. Работната програма на последната е доста широко скроена, и обещава отлични възможности за иновативни научно-изследователски проекти, с приоритетни направления като „Космос“ (проекти, свързани с ГНСС), „Ресурсна ефективност и суровини“ (свързани с минната индустрия) и др.
12. В УАСГ през октомври, млади асистенти от катедра „Геодезия и геоинформатика“ учредиха Група за академично усъвършенстване (ГАУС), в която по увлекателен и интерактивен начин, но на по-високо академично ниво, ще бъдат организирани мероприятия за повишаване на интереса към и знанията по геодезия. Водещи преподаватели от УАСГ изнесоха цикъл от увлекателни лекции, включително за важността на геодезическите референтни системи, с което по свой начин допринесоха за изпълнение на гореспоменатата резолюция на ООН.

Трудно можем да определим точна стойност на коефициента на корелация между тези събития. В повечето случаи обаче протичането на важни процеси се крие именно зад числа. Ако погледнем статистиките от рейтинговата система на МОН за професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“, ще видим следното взаимно разположение на включените висши училища (Фиг. 1 и 2).

Фиг. 1. Класация на висшите училища по направление 5.7. „Архитектура, строителство и геодезия“

Фиг. 2. Сравнителен профил на висшите училища в направление „Архитектура, строителство и геодезия“, по шестте основни групи индикатори. Източник: https://rsvu.mon.bg/

Трудно е да се каже доколко тези числа са наистина обективни. Факт е обаче, че рейтинговата система е високо оценена от Европейската комисия и Световната банка, така че имаме основания да вярваме в нейната достоверност и тук тя няма да бъде поставяна под въпрос.

В повечето от групите резултатите за МГУ „Св. Иван Рилски“ не са добри. Наистина, в това висше училище специалността „Маркшайдерство и геодезия“ (МиГ) влиза в направлението заедно с „Подземно строителство“ и „Хидрогеология и инженерна геология“ (бакалавър и магистър), така че за да отделим по-точно оценката на геодезическата област, трябва да се позовем и на данните от годишните отчети на Минно-технологичния факултет, където традиционно МиГ участва с най-голям среден брой (3.3 студенти за 1 място), записали я като първо желание, както и с най-висок среден успех по години.

Но това е явно далеч от достатъчно и по това направление МГУ е сред последните в групите „Учебен процес“, „Учебна среда“, и изостава доста в „Престиж сред студентите“. Правят впечатление тенденции, според които университетът е загубил водещи позиции (Фиг. 3 – „Преподаване“, отстъпване на първото място от 2012-та) или такива, върху които трябва да се акцентира (Фиг. 4 – „Престиж сред студентите“). Забележка: тъй като в Академията на МВР и ВСУ „Черноризец Храбър“ геодезия не се преподава, а за НБУ и ЕПУ няма данни (според Фиг. 1), в следващите таблици те не са включени.

Фиг. 3. Тенденция според индикатора „Преподаване“.

Фиг. 4. Тенденция според индикатора „Престиж сред студентите“.

Ниският престиж и пониженото ниво на преподаване са само два от многото индикатори, които ни безпокоят. Малка утеха са високите заплати и ниската безработица, които очакват студентите в това направление от МГУ (Фиг. 5 и 6). Фиг. 1 показва и ниска активност в научните изследвания. Тук може да се търси връзка със събития 2) и 3). В обявяваните от Фонд „Научни изследвания“ конкурси за финансиране на проекти в приоритетни области, които се базират на „Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2020“[6], висши училища с направление 5.7. трудно могат да се впишат пряко. Единствената подходяща приоритетна област е „Информационни и комуникационни технологии и математика“, в която проект от това направление трудно може да получи много точки за съответствие с тази (да не говорим няколко) приоритетни области. За това говорят и резултатите от Протокол 47 (Приложение 5)[7] за спечелилите проекти от тазгодишната сесия. Проектът на катедра МиГ, със своето 28-мо място (от общо 71) бе на прага, но все пак остана извън финансиране. Същото важи и за проектите на УАСГ, заели съответно 30 и 58 места. Необходима е сериозна синергия с други научни направления за успех. Това е от една страна хубаво, но не можем да си зададем въпроса: Защо направлението не е сред приоритетните? Ще има ли повече възможности в новата оперативна програма „НОИР“ за участие на научно-изследователски проекти по геодезия? Наистина, в работния вариант на програмата[8] се забелязват доста повече и по-разнообразни приоритетни области, сред които „Строителство и строителни технологии“, което веднага облекчава участието на няколко клона от геодезията. Но съвсем не всички. За по-сериозно становище ще трябва да изчакаме окончателното приемане на тази оперативна програма от ЕК, след множеството итерации на преговорите (и то не само у нас, а и в много други държави). Междувременно вярваме, че цитатът „Само Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ се очаква да осигури над един милиард и 370 милиона лева до 2020 година за образователната и научната сфери в България“ е наистина меродавен.

Фиг. 5. Тенденция според индикатора „Безработица сред завършилите“.

Фиг. 6. Тенденция според индикатора „Осигурителен доход сред завършилите“.

При всички случаи обаче се създава мнение, че геодезията е неприоритетно, слабо известно, едва ли не маргинално научно направление. С казаното дотук неусетно преминаваме към събития 4) и 5). От няколко години към Организацията на обединените нации (ООН) е учреден специален орган, т. нар. Експертен комитет по управление на глобална геопространствена информация. България е представена от пратеник на Националния статистически институт. Този комитет предприема разнообразни стъпки за повишаване на интереса към геодезията и геоинформационните технологии в глобален мащаб. На тазгодишната сесия е приета специална резолюция – „A Global Geodetic Reference Frame for Sustainable Development“[9], която пряко илюстрира повишения световен интерес към геодезията. Черно на бяло е записано приоритетното значение от създаването на една обща световна геодезическа референтна система – елемент, който ще подпомогне устойчивото развитие на всички, и особено на по-изостаналите общества и държави. Чрез тази резолюция всички държавите-членки на ООН се подкрепят в осъществяването на дейности по разпространение на геодезически знания сред по-слаборазвити държави (Решение 1), при подобряване и поддържане на националните геодезически инфраструктури (Решение 4) и др. Прави впечатление Решение 6 – „Канят се всички държави членки да разработят програми, осигуряващи повече прозрачност и яснота на Глобалните геодезически референтни системи пред широката публика“.

Решение 6 на резолюцията е именно и връзката със събитие 5) – твърде интересния проект „Geo Skills +“, в който българският партньор е Агенцията за геодезия, картография и кадастър (АГКК). Този проект цели повишаване на нивото на професионалното образование по геопространствени технологии, както и повишаване на интереса към геодезията сред широката публика. Проектът бори слабия интерес към геодезията, илюстриран чрез проучване в Холандия през 2008-ма, според което геопространствените технологии се ползват с доста „сив“ образ сред кандидат-студентите. В рамките на проекта у нас са проведени анкети с въпроси от типа „Знаете ли какво е геодезия?“. Проектът ще приключи догодина и тогава ще научим статистиката зад отговорите. Но на страниците на Геомедия сме ставали свидетели на всевъзможни отговори на този въпрос, особено ако бъде зададен на случаен минувач на улицата (стига да не е по бул. Христо Смирненски“).

Разгледаните накратко 5 събития и неблагоприятното положение на геодезията в приоритетните области и рейтинговите класации катализираха в България нови независими събития, целящи развитие на разглежданото научно направление 5.7. Те са описани накратко по-нататък, спазвайки отново хронологичен ред.

Мисли глобално – действай локално

С цел повишаване на престижа и интереса към геодезическата наука, екип на катедра „МиГ“, с помощта на докторанти от УАСГ, насочи усилия и приложи постулати от иновативната област комуникация на науката (science communication). Едно сравнително ново направление, в чиято онова стоят неформални образователни и презентационни методи, залагащи на висока интерактивност, игри, творчески лаборатории, увлекателни експерименти и всевъзможни други методи за по-интересно представяне на дадена научна област сред широката общественост, независимо от възрастта. Идеята е с прости думи и по интересен начин да опишеш сложни неща. Основополагащите публикации по комуникация на науката датират от средата на 70-те във Великобритания, напр. у британските комуникатори Джефри Томас и Джон Дюран[10], които изтъкват важността от повишаване на общата научна култура в обществото. Доста по-лесно е да обясниш колко е важна науката, с която се занимаваш, в атмосфера на висока научна грамотност. Тук не говорим само за геодезия. Помним и все още четем книгите на Карл Сейгън – един от най-великите комуникатори на астрономията и космологията на нашето време. Пишещите проекти знаят, че в работните пакети предвиждането на комуникация на дейностите (public outreach) винаги носи точки. Конкретно в нашите дейности през годината акцентът беше поставен върху работата с деца и ученици по различни научни фестивали.

Фиг. 7. Търсене на тайни съкровища в нощта от деца и бащи, Европейската нощ на учените 2014

Фиг. 8. След магическата намеса на гл. ас. Милена Бегновска (МГУ), въпросът „За какво служи това?“ вече няма да тормози този малчуган, Европейска нощ на учените 2014

Фиг. 9. Кой е спътникът Наталия е все още загадка, но технологиите за да отговорим на този въпрос са пред нас, Софийски фестивал на науката 2014 (Фотограф на събитието: Иглика Трифонова)

Фиг. 10. Таня Славова (докторант в УАСГ) обяснява правилата на играта пред аудиторията, Софийски фестивал на науката 2014

Фиг. 11. Спътникът Наталия е най-сетне намерен в павилиона на APECS, и заснет с мобилните ГНСС приемници, Софийски фестивал на науката 2014

Фиг. 12. Веднъж намерен, спътникът от системата Галилео пое по своя път, а именно изстрелян в орбита, Софийски фестивал на науката 2014 (Фотограф: Таня Славова, УАСГ)

Фиг. 13. Местоположение на МКС в 15:15 (UTC+2) на 20 юни върху географска и магнитна карта, Център по забавна математика 2014

Фиг. 14. Част от децата и техните награди от ЕКА, и родителите, Център по забавна математика 2014

Освен комуникация на науката, интересни събития за младежи се организират и от страна на Съюза на геодезистите и земеустроителите в България (СГЗБ) и УАСГ, сред които:

Описаните тук събития не претендират за изчерпателност, и навярно някои важни са изпуснати. Доколкото ни е известно, в строителните техникуми (поновому ПГАСГ) из страната се случват все по-интересни геодезически неща. От изключителна важност е и работата, извършвана от работните геодезически групи в АГКК, както и дейностите по създаване на регулирана специалност „Геодезия“ (засега подобна в направление 5.7. съществува единствено за „Архитектура“ в УАСГ). Считаме, че е важно да следим тенденциите и да бъдем в крак с тях. Междувременно пожелаваме успех на групата ГАУС, младежката секция към СГЗБ, АГКК, комитета към ООН и всички, които полагат усилия за повишаване на интереса и престижа на геодезията сред студенти и широката общественост. Измерима качествена величина за този успех би ли било да запитаме случаен минувач „Що е геодезия?“, и същий, без да се замисля, да издекламира на един дъх каноническото определение на Хелмерт и Брунс? Или пък ключовите думи геодезия/геоинформатика да бъдат включени сред приоритетните области в програмата за научни изследвания 2020-2030? Или да се повиши интересът към геодезията сред кандидатстващите по направление 5.7. студенти? Количествена оценка за успех би ли било повишаване на престижа на геодезията пред изпълнителната власт, а пряко следствие от това – увеличение на финансираните дейности за кадастър? Като преподаватели по геодезия, бихме се радвали и на повишаване на индикативните оценки в следващите рейтингови издания на МОН. Възможните корелации са много, и сериозните размисли по всички тези теми тепърва предстоят.

[1]Официален портал на рейтингова система на висшите училища в България, https://rsvu.mon.bg

[2]Портал на конкурсната процедура на ФНИ за 2014, https://fni.bg/?q=node/243

[3]Официален портал на Европейските структурни фондове: https://sf.mon.bg/?go=news&p=detail&newsId=298

[4]Официален бюлетин на UN-GGIM, https://ggim.un.org/ggim_committee.html

[5]Официален портал на проекта Geo Skills +: https://www.geoskillsplus.eu/

[6]https://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=708

[7]Приложение 5 със спечелилите финансиране проекти на ФНИ 2014 с област ИКТМ: https://www.fni.bg/sites/default/files/protocols/11_2014/prilojenie5-47.pdf

[8]Работен вариант на НОИР към 9 май 2014 г., https://eufunds.bg/bg/page/985

[9] https://ggim.un.org/docs/meetings/GGIM4/E-C20-2014-3%20Global%20Geodetic%20Reference%20Frame%20Report_cleared.pdf

[10] G. Thomas and J. Durant, 1987. Why should we promote the Public Understanding of Science?.Scientific Literacy Papers: A Journal of Research in Science, Education and Research – 1987.